Експресна стенограма 08.05.2003 г.

Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа със следващата точка от програмата ни:
Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп до обществена информация.
Вносители са Борислав Цеков и група народни представители.

Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси доц. д-р Анелия Мингова да представи доклада на комисията.

Докладчик Анелия Мингова:Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от народния представител Борислав Цеков и група народни представители.
Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 11 април 2002 г. На заседанието присъства и госпожа Гергана Жулева - изпълнителен директор на Фондация "Програма за достъп до информация". Народният представител Борислав Цеков представи законопроекта, като изтъкна, че той е приет почти единодушно от Комисията по правата на човека и Комисията по въпросите на гражданското общество. Основните моменти в законопроекта са: на първо място, прецизиране на понятието "обществена информация". Препоръките на Съвета на Европа, действащият Закон за закрила на личните данни, както и проектът на Закон за класифицираната информация дават съответните отправни точки и параметрите на това понятие. Целта е да се избегне тромавата и наситена с възможности за субективна преценка дефиниция в сега действащия закон. Предлаганата дефиниция поставя достъпа до информация на обективни критерии.

На второ място, допълване на задължените по Закона за достъп до обществената информация субекти.

На трето място, предлага се отпадането на средствата за масова информация като задължен субект по закона. Според вносителя причина за това е фактът, че няма логика, а няма и законодателни примери в Западна Европа и Съединените американски щати медиите да бъдат задължени субекти. Прозрачността в работата на медиите касае медийното законодателство, но тя няма място в Закона за достъп до обществената информация.

На четвърто място се предлага въвеждането на административен ред за обжалване на отказите за достъп до информация.

На следващо място се уточнява, че на обжалване подлежат не само изричните, но и мълчаливите откази поради разнородност на съществуващата до момента съдебна практика.

Предлага се и увеличаване на административните наказания - глоби.

На следващо място се предлага преходна и заключителна разпоредба, която дава дисциплиниращ срок за централните и териториални администрации да определят длъжностни лица, които отговарят за достъпа до информация и съответно да обособят място за ползване на информация.

На следващо място се предлага в случаите, когато съдът е отменил отказ за предоставяне, тази информация да бъде предоставяна на базата на самото съдебно решение, а не процедурата да се върне от самото начало.
В последвалия дебат изказвания направи народният представител Пенчев, който изрази подкрепата си за законопроекта. Той счита за удачно териториалните звена изрично да бъдат посочени като задължени субекти. Изключването според него от кръга на задължените субекти на частните средства за масова информация е правилно и е съобразено с препоръката от 21 февруари 2002 г.

Народният представител Миков изрази становище за подкрепа на законопроекта. Според него той съдържа конкретни решения, които ще направят закона действен. Изключително полезен според него е текстът, с който се фиксират цените и разходите по предоставяне на обществена информация.

По законопроекта се изказа и народният представител Стоилов, който постави три въпроса, свързани със съдържанието на законопроекта. Първият е за определяне на понятието "обществена информация". Според господин Стоилов избраният от вносителите на проекта подход обществената информация да се определя главно по субектен принцип, а не толкова чрез съдържанието на информацията е удачен. На следващо място, с предлаганото съдържание на § 3 от проекта възниква казус, който трябва да бъде преценен. Става дума за това, че, от една страна, законът трябва да осигури по-широк достъп до информация, но от друга - да се прецени по какъв начин държавните институции могат по най-добър начин да организират своята дейност. Ако се даде достъп до подготвителните становища на служителите в администрацията, това може да смути по някакъв начин вътрешната комуникация между тях и техните ръководители. Ако служителят се ръководи при формирането на някое становище главно от това как то ще бъде преценявано в обществото, може да се допусне, че в някои случаи той ще предпочете да спести определена информация или категорично да изрази своето мнение. Третият проблем е темата за това дали в обхвата на закона да попада информацията за самите средства за масова информация. Препоръка 13 от 1994 г. на Съвета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа относно мерките за осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация не отхвърля необходимостта за достъп на обществеността до информацията за средствата за масова информация, защото това е една от най-съществените властови сфери. Законът за обществена информация е закон не само за достъп до информация в държавата, но и до всички други властови сфери в обществото, които влияят върху обществените нагласи, приемането на решения и формират мнение.

В същата препоръка се съдържа и принципът за обмен на информация относно прозрачността на средствата за масова информация, за разкриване на информация, предаване на лиценз за радио- и телевизионно излъчване, разкриване на информация след издаване на лиценза и принципа за включване в националното законодателство на положения, задължаващи пресата да разкрива определени сведения в относително широк диапазон и с достатъчна степен на детайлизация на съдържанието. С оглед на това господин Стоилов постави въпроса дали наистина има достатъчно основание в тяхната пълнота да се отменят изисквания, които съществуват в действащия закон.

В заключение той заяви, че подкрепя по-голяма част от предвидените със законопроекта изменения и допълнения.
Изказване направи и народният представител Четин Казак, който постави въпроса за съответствието на законопроекта с приетия в края на 2001 г. в съответствие с изискванията на Директива 9546 на Европейския съюз Закон за защита на личните данни. Той постави въпроса не трябва ли да се добавят като изключение от правото на достъп данните, защитени по Закона за защита на личните данни. В отговор на това вносителят отговори, че материята на личните данни е извън обхвата на Закона за достъп до обществена информация.

Народният представител Елиана Масева по принцип подкрепи законопроекта, но изрази мнение, че промените не са толкова съществени с изключение на отмяната на чл. 18 и поправката на чл. 13. Тя счита, че разкриването на информация, която съдържа конкретно становище на конкретен държавен служител, може да стане обект за лобиране. Ситуацията в българската администрация не е такава, че да позволим - според нея, да бъдат разкривани становищата на служителите в процеса на вземане на решения. Точно натискът върху държавните служители ще бъде много по-масиран и с по-опасни последици. Според нея, по отношение на медиите това е част от философията на представения законопроект, но в българското законодателство няма закон за медиите. Единственият закон, който регламентира медиите, това е Законът за електронните медии. Госпожа Масева счита, че оттеглянето на текстовете в Закона за достъп до обществена информация, които задължават медиите да разкриват информация, може да доведе до празнота, която да бъде по-опасна.

Народният представител Мингова изрази съображения във връзка с предвидената процедура за административно обжалване. Тя не счита за особено удачно да се предвижда такова обжалване, при положение, че то не изключва съдебното обжалване. Не е ясно с каква цел се създава още едно ниво на обжалване извън хипотезата, когато не би имало висшестоящ орган.

Становище изложи и госпожа Жулева - изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до Информация". Тя счита, че измененията и допълненията ще допринесат за по-лесното упражняване на правата на гражданите по този закон.

След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Борислав Цеков и група народни представители."

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мингова.

Искам да поканя представител на вносителите. Може би господин Борислав Цеков? Заповядайте, господин Цеков, да представите законопроекта.

Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация има една основна цел - да коригира някои слабости, показани в практиката на приложението на действащия Закон за достъп до обществена информация. Този закон, приет от Тридесет и осмото Народно събрание, беше една много съществена крачка в създаването на необходимата правна рамка за гарантиране на прозрачността в управлението и правото на гражданите да получават информация за дейността на публичните институции. Той премина през една много сложна обществена дискусия преди време и като цяло е един модерен закон, необходим за нашата правна система. В процеса на приложението му обаче бяха констатирани някои конкретни слабости и именно те са предмет на законопроекта. Бих ги очертал в няколко пункта.

Преди всичко предлагаме да се прецизира дефиницията на понятието "обществена информация", за да се преодолее потенциалната, а и практиката показа, че и съвсем реална възможност държавните органи по субективна преценка да решават коя информация е обществена и коя - не.

Предлагаме дефиницията да бъде коригирана в следния смисъл, а именно за обществена информация да се смята всяка информация, създавана, получавана или съхранявана от задължените по закона субекти, която не е определена със закон като предмет на държавна или друга защитена тайна.

Искам веднага да подчертая, че този проект беше внесен далеч преди приемането на Закона за защита на класифицираната информация и вероятно между двете четения тук доста терминологично ще трябва да се уточни.
На второ място се предлага прецизиране на кръга от задължени по закона субекти, които трябва да предоставят достъп до информация. Предлага се да се уточни изрично, че задължени по закона субекти са както държавните органи, така и техните териториални звена. Причина за тази поправка е практиката, която показва, че някои териториални подразделения вместо да удовлетворяват искането на гражданите за достъп до информация - примерно един регионален инспекторат по образованието, препращат гражданите директно към централния орган, към министерството, твърдейки, че по закон само централният държавен орган е задължен, но не и неговите териториални звена. Нещо, което не споделям като правна логика, но така или иначе практиката показва, че съществуват достатъчно на брой подобни случаи, така че предлагаме това уточнение в закона.

Другото, което е по-съществено, е свързан с изключването на средствата за масова информация като задължени субекти. Това е дискусионен въпрос, той следва да се дискутира и между двете четения. Наистина има препоръка на Съвета на Европа от 1994 г. в този смисъл, но заедно с това през м. февруари 2001 г. беше приета друга препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи, която уточнява изрично, че законодателството за достъп до информация обхваща единствено информацията, свързана и съхранявана, създавана от държавата и нейната администрация. Пак подчертавам, въпросът е дискусионен. Моето и становището на колегите, които са вносители на законопроекта, е че не бива средствата за масова информация да бъдат задължавани да разкриват информация за начина по който формират своята редакционна политика и т.н., както е предвидено в сега действащия закон, доколкото по този начин се създават предпоставки за неправомерен натиск върху медиите, върху техните ръководства, собственици и т.н. Още повече, че подобна уредба няма аналог нито в законодателствата на страните-членки на Европейския съюз, нито в Съединените щати, Канада или Австралия, където има изключително разгърната правна уредба за правото на достъп до публична информация.

По-нататък се предлага въвеждане и на административен ред за обжалване както на решенията за предоставяне на достъп, така и на отказите. Изрично се предвижда, че устните справки и прегледа на оригинал от копие на документи не следва да се заплащат, тъй като сега действащият закон предвижда заплащане на подобна услуга. Предлагаме също така и когато съдът отмени или измени решението за предоставяне на достъп до информация по незаконосъобразност исканата информация да се предоставя от съответния държавен орган само въз основа на самото решение, а не както е по сега действащия закон процедурата да се връща от самото начало, гражданинът да подава ново искане, да текат нови срокове и т.н.

И още нещо, което смятаме за съществено. Практиката и анализите в това число и на неправителствения сектор, най-вече на програма "Достъп до информация" показва, че в страната има над 100 централни и местни административни структури, които все още не са определили конкретен служител, отговарящ за достъпа до обществена информация, или пък не са определили място, където гражданите могат да ползват такава информация. На пръв поглед това звучи дребнаво, но от практическа гледна точка ограничава съществено възможността на гражданите ефективно да упражняват правото си на достъп до информация.

Ето защо предлагаме в един срок от 6 месеца от приемането на тези поправки териториалните и централните администрации, които не са сторили това, да определят конкретно длъжностно лице от състава на своята администрация, което да отговаря за достъпа до информация, и заедно с това да определи такова място за четене и запознаване с документи, съхранявани или създавани от съответната администрация.

Има и други поправки, свързани с едно известно завишаване на размера на глобите.

Като цяло смятаме, че този проект съдържа минималния обем от поправки, които биха позволили законът да заработи още по-добре. Пак подчертавам, това е един модерен закон и беше един много добър акт от страна на предишния парламент, който беше приет. Ние сега просто трябва да прецизираме някои пунктове. Не браним алинеите на проекта с изключение на някои негови основни пунктове. Подлежи на дискусия и въпросът за средствата за масова информация. Надявам се, че между двете четения всичко, което е необходимо да се уточни, ще бъде направено, така че наистина да подобрим действащия Закон за достъп до обществена информация, който в крайна сметка е една конституция на прозрачността във всяка една държава. Благодаря ви.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Цеков.Има два доклада от комисии.

Господин Рупен Крикорян ще представи доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по този законопроект. Заповядайте, господин Крикорян.

Докладчик Рупен Крекорян: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!

Доклад
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за достъп до обществена информация

На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2002 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 68, ал. 1, разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.

След представяне на мотивите от вносителя се състояха дебати, в които се изрази принципното становище за необходимостта от предефиниране на понятието "обществена информация" в съответствие със законодателните модели в страните от Европейския съюз и САЩ с оглед преодоляване на прекаления субективизъм и ограничаване възможностите за дискреционна преценка на задължените субекти коя информация да предоставят и коя не.
Същевременно обстойно бяха коментирани и предоставените становища на Министерството на правосъдието, на Министерството на финансите и Министерството на външните работи, както и отрицателното становище на Министерския съвет.

При гласуването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 154-01-78 от 26 ноември 2001 г., внесен от Борислав Цеков и група народни представители, 8 народни представители гласуваха "за", "против" и "въздържали се" няма.

В резултат на проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване внесения законопроект." Благодаря ви.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Крикорян. Има и становище на Комисията по въпросите на гражданското общество. Председателят на комисията господин Кошлуков не е в залата. Господин Ляков, заповядайте да представите становището на комисията по този законопроект.

Докладчик Панайот Ляков: Благодаря Ви, господин председател!

Становище
на Комисията по въпросите на гражданското общество

На свое редовно заседание, проведено на 14 февруари 2002 г., Комисията по въпросите на гражданското общество обсъди внесения от народния представител Борислав Цеков и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. От името на вносителя законопроектът беше представен от народния представител Борислав Цеков, който мотивира необходимостта от усъвършенстване на действащата законодателна уредба относно достъпа до информация от публичните институции. Представена беше и експертиза от авторитетната британска организация "Артикъл 19", която дава положителна оценка на предлаганите промени.

Законопроектът предвижда прецизиране на понятието "обществена информация" с оглед ограничаване възможностите за субективизъм и дискреционна преценка на задължените субекти коя информация да предоставят и коя не. Наред с това се предлага от кръга на задължените субекти по закона да бъдат изключени средствата за масова информация в съответствие с европейската практика. Предвижда се наред със съдебното обжалване да се въведе и обжалване на изричните и мълчаливите откази за достъп до информация по административен ред съгласно Закона за административното производство.

Народният представител Лютви Местан изрази принципна подкрепа на законопроекта. Той изтъкна, че предлаганият в § 4 принцип на преобладаващия обществен интерес представлява едно от най-съвременните достижения на европейската правозащитна доктрина и практика, но същевременно изрази опасение, че българската правна институционна система не е подготвена за неговото приложение.

В хода на разискванията експерти на програма "Достъп до информация" изразиха пълната си подкрепа за законопроекта и посочиха, че в Съвета на Европа предстои приемането на препоръка по проблемите на достъпа до информация, чиито основни принципи са намерили място в предлагания законопроект.

Комисията по въпросите на гражданското общество реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 154-01-78, внесен на 26 ноември 2001 г. от народния представител Борислав Цеков и група народни представители.

Решението се прие с 8 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се".

Председател на комисията: (п) Емил Кошлуков". Благодаря ви.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Ляков.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Заповядайте, господин Ляков.

Панайот Ляков (ПСОДС): Уважаеми колеги, съвсем кратко изказване. Този законопроект действително дава изключителна възможност на гражданите да упражняват контрол върху действията на изпълнителната власт и на местната власт, но не бива да приписваме на закона недостатъци, които се дължат на това, че и двете страни - и гражданите, и властта, все още не са осъзнали колко е важно този контрол да бъде прилаган непрекъснато. Докладът, който всяка година се публикува, за състоянието на достъпа до обществена информация показва, че българските граждани все още не се възползват от възможностите, които им дава законът. Те все още продължават да живеят в плен на старото време, когато всички бяха под един информационен похлупак, когато обществото беше лишено от елементарни канали за осведомяване и живееше всъщност в тотална информационна изолация.

Също така все още и самата власт не е осъзнала, че този коректив чрез контрола, който се дава на гражданите за достъп до информация, изключително много им помага за тяхната по-рационална и по-добра дейност, насочена в защита на обществения интерес.

Без да отричам някои от предлаганите промени, които бяха представени тук от Борислав Цеков, смятам, че всъщност сърцевината на законопроекта и по мое мнение това, за което е направен, се отнася за средствата за масова информация. Това е същността на законопроекта. Мисля даже, че той затова е внесен.

Аз категорично не приемам аргументите, че няма такава практика, защото такава практика може да няма в такъв законопроект, но всички средства за масова информация в европейските страни, в САЩ и в Канада са напълно прозрачни. Първо, всички големи дружества, които контролират медиите - било телевизии, радиа или вестници, са публични дружества. Това значи, че е напълно ясен съставът на акционерите, кой колко държи в дружеството, защото обществото там иска да знае, когато една медия провежда определена политика, кой диктува тази политика.
Сега вие искате да премахнете тази прозрачност, да скриете медиите, което според мен поставя в много неравностойно положение и гражданите, и властта. Гражданите са напълно открити, за тях може да бъде представено всичко, без да се нарушава съответният закон, в страниците на вестниците или в предавания по радиото и телевизията, всичко за властта - дали тя действа според законите, дали прави нарушения или не, дали има отделни действия на отделни чиновници, които също са в нарушение на действащи нормативни документи, може да бъде представено. В същото време основни данни за една медия не могат да бъдат известни на обществото и оттам когато една медия заема определена позиция или преследва някаква политика, а всяка медия има такава политика, вие скривате истинските генератори на тази политика - хората, които държат парите в медията и диктуват музиката, казано на образен език. Смятам, че и за самите медии това не е добре. Те също трябва да бъдат под контрол, защото са власт. Или вие отричате, че медиите са власт? Защо всички останали власти трябва да бъдат контролирани по този закон, а ще изключим медиите, след като знаете, че те имат много мощни средства за въздействие и не само за формиране на общественото мнение, но даже и за определени насоки в промени и законодателни инициативи.
Смятам, че този въпрос много сериозно трябва да бъде обмислен и дискутиран. Моето мнение е, че медиите не трябва да бъдат изваждани от Закона за достъп до обществена информация. Много ще ми е интересно дали самите медии стоят на тази позиция, дали искат това. Ако тяхната позиция е такава, аз ще приема, че Вие всъщност сте направили една поръчка и затова сте включили такъв текст. Това, което цитирахте, всъщност не е аргумент в подкрепа на Вашето твърдение. Казвам Ви, че има безброй механизми, сега нямам документацията, но когато се стигне до обсъждане на второ четене и когато направим изложенията ще ви прочета как се контролират на Запад средствата за масово осведомяване. Те са напълно прозрачни, знае се всичко за една медия. И така трябва да бъде! Защото в този дебат, понякога много остър, понякога много неприятен в търсене на истината, в защита на обществения интерес страните трябва да бъдат равнопоставени. Не давайте предимство на медиите. Оценявайки тяхната роля и значимост мисля, че те достатъчно добре участват в този дебат, за да имат нужда от допълнителна закрила и защита като ги скриете зад вашия текст и пуснете една завеса на непрозрачност. Благодаря ви.

Председател Благовест Сендов: Благодаря. Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Цеков, за реплика.

Борислав Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ляков! Не за да разпалвам дискусия, а просто за да направя някои уточнения относно текста за медиите като задължен субект. Той беше един от централните дискусионни въпроси и при приемането на действащия закон.

Искам да уточня следното: наистина медиите като търговски дружества са прозрачни, както Вие казвате - навсякъде.

Но подобни изисквания съществуват и у нас и не е работа на Закона за достъп до обществена информация, а напротив. Вие казвате - примерно за съдружници и т.н. Тази информация е публична и без Закона за достъп до обществена информация просто защото има търговски регистър, който е общодостъпен, публичен по смисъла на Търговския закон. Знаете, че има отчети, които се публикуват - има такова задължение - в централни ежедневници и т.н. Така че част от тези въпроси… Ще ги изчета съвсем накратко: относно финансовите резултати на собственика - има такова задължение по Търговския закон; относно лицата, които участват в управлението на съответната медия или осъществяват контрол върху управлението и дейността му - има търговски регистър за това.

Обаче не мога да се съглася, че частните медии трябва да предоставят информация за начина, по който формират редакционната си политика или за вътрешните механизми, по които контролират обективността на тази политика. Частната медия си е частна медия. И не е случайна тази препоръка, която беше приета далеч след внасянето на този законопроект, но в едно от становищата е цитирана като нещо предстоящо, в която се казва, че законодателството за достъп до информация обхваща и трябва да обхваща единствено и само официалните документи, които се съхраняват от държавните органи и има една дефиниция на това кои държавни органи се имат предвид, като се дава препоръка, че в съответствие с националните специфики може да се въведат и такива изисквания относно законодателната и съдебната власт - нещо, което и по нашия закон е напълно изключено и не бива да бъде по този начин. Така че прозрачност за медиите има, тя е гарантирана по други закони и не бива по този начин да се спекулира, не бива да се говори за някакви поръчки и т.н. Това са смешни неща. Просто това беше и все още е дискусионен въпрос, който ние като вносители предлагаме да бъде решен по този начин. Благодаря ви.

Председател Благовест Сендов: Желаете ли дуплика, господин Ляков? Заповядайте.

Панайот Ляков (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Цеков, напълно прозрачни в България са само публичните търговски дружества. Всички останали не са напълно прозрачни. Нали не си представяте, че човек, който иска да знае нещо за определена медия, че ще тръгне да рови в търговския регистър, ще поиска справки и т.н.? Говоря ви за пълна откритост. Кажете ми коя медия в България е публично търговско дружество? Има ли такава? Няма! Затова ви казвам, че докато и те не извървят своя път на развитие и се превърнат в публични търговски дружества, трябва да има достъп до този вид информация и тя да бъде максимално улеснена по този закон, а не по тази сложна процедура, по която Вие ги отпращате.

Разбира се, съгласен съм за текстовете, за които говорите - редакционна политика, там вероятно формулировката трябва да бъде променена по някакъв начин, но мисля, че смисъла, който влагам за прозрачност на една медия е достатъчно ясен на всички. Още повече, че влиянията, които медиите имат в българското общество изискват тази прозрачност да бъде пълна. Повтарям ви: важен е принципът, че тази четвърта власт трябва да бъде поставена по същия начин, както са поставени и другите власти по отношение на този закон. Благодаря ви.

Председател Благовест Сендов: Благодаря. Има ли други желаещи? Заповядайте, господин Крикорян.

Рупен Крикорян (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като съвносител на законопроекта искам да кажа, че изцяло го подкрепям и призовавам да го приемем на първо четене.
Господин Ляков, мисля, че между първо и второ четене може да се прецизират някои текстове.
Благодаря ви.

Председател Благовест Сендов: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта на Борислав Борисов Цеков и група народни представители за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация.

Моля, гласувайте. Гласували 102 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.