П Р О Т О К О Л

София, 16.06.2004 година

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА, ДИАНА ДОБРЕВА

при участието на секретаря Мария Попинска и с участието на прокурора Светлана Бошнаковасложи на разглеждане дело № 2568 по описа за 2004 година,докладвано от председателя ЖАНЕТА ПЕТРОВА

На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл.107 ГПК на второ четене:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на Дирекция "Човешки ресурси" - МВР - редовно призован, не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ Иван Христов Йончев - нередовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Кашъмов, надлежно упълномощен.

АДВОКАТ Кашъмов: Да се даде ход на делото. Не правя възражение за нередовното призоваване.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
АДВОКАТ Кашъмов: Оспорвам жалбата. Няма да соча други доказателства.

ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВОКАТ Кашъмов: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. Неоснователни за доводите в касационната жалба. Въпроса за процесуалната легитимация няма нищо общо с компетентността да се издаде административен акт. Обжалваният акт има белезите на индивидуален административен акт, тъй като засяга права на жалбоподателя. Поради това не следва да се приема довода, че това представлявало уведомление. Решението на първоинстанционният съд е правилно.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от сочените касационни пороци и следва да се остави в сила. На първо място неоснователен е довода, че атакувания пред СГС акт не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.2 от ЗАП, обективиращ отказ на административния орган по смисъла на чл.32, ал.3 от ЗЗЛД, а писмо с уведомителен характер. Това твърдение на касатора се опровергава от съдържанието на самия акт. Освен това административният орган, който го е издал, изрично е посочил, че отказва да удовлетвори молбата на жалбоподателя, като за целта се позовава именно на разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗЗЛД. Неоснователни са и останалите възражения на касатора, според които неправилното адресиране на молбата за достъп до личните данни до съответния административен орган е достатъчно основание за отказ на такъв достъп. След като е преценил, че не е компетентен да се произнесе по молбата, директорът на дирекция "Човешки ресурси" на МВР е бил длъжен да я препрати на компетентния орган. В случая, както е приел и СГС, такъв е бил министъра на вътрешните работи. Като не е сторил това, а сам се е произнесъл, касаторът е постановил административен акт извън своята компетентност, чиято нищожност СГС правилно е прогласил, като е изпратил преписката на министъра на вътрешните работи. По изложените съображения атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: