ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4535

София, 13.05.2003

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВМИЛКА ПАНЧЕВАТАНЯ РАДКОВАВАНЯ АНЧЕВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело № 3559 / 2003.

Производство по чл.213 и сл. От Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.93,ал.2,изр.последно,ГПК, чл.11 и чл.20,ал.3 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по частна жалба на Васил Тодоров Чобанов от гр.София срещу определение № 2600 от 20.03.2003 г. по адм.дело № 1913/2003 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.214,ал.1,ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото определение тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че правният спор, заявен с подадената от частния жалбоподател жалба срещу изричен отказ на директора на Дирекция "Правителствена информационна служба" да му предостави искан от него достъп до обществена информация, е родово подсъден на Софийския градски съд, поради което е прекратил образуваното пред него съдебно производство и е изпратил жалбата по подсъдност на този съд. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав е приел, че според чл.40,ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) отказите да бъде предоставен достъп до такава информация се обжалват пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, а в случая обжалваният отказ не е издаден от министър, от ръководител на ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет, от областен управител или от друг орган от посочените в чл.5,ЗВАС, поради което жалбата е родово подсъдна на Софийския градски съд.

В частната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на това определение с аргументите, че със заповед № В-36 от 2000 г. министър-председателят е овластил директора на Дирекция "Правителствена информационна служба" да взема решения по заявленията за достъп до обществена информация, но това не прави директора административен орган. Законът за администрацията (ЗА) дефинитивно определял кои длъжностни лица са органи на изпълнителната власт и директорът на Дирекция "Правителствена информационна служба" не бил определен като такъв орган. Затова, според жалбоподателя, този директор е ръководител на едно административно звено, има подпомагащи функции и действа от името на органа (в случая Министерския съвет или министър - председателя на Република България). Тълкуване в противния смисъл би било неправилно, според жалбоподателя, защото нито ЗА допускал административно звено да осъществява функции на държавен орган, нито специалният закон - ЗДОИ - допускал да се променя кръгът на задължените субекти с акт от по-ниска степен от закон. Обжалваният отказ, макар и издаден от директора на Дирекция "Правителствена информационна служба", според жалбоподателя всъщност е отказ на Министерския съвет и поради това спорът за неговата законосъобразност е подсъден на Върховния административен съд като първа съдебна инстанция.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното определение е правилно.
Според чл.40,ал.1,ЗДОИ решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта. Очевидно с тази норма законодателят е спазил общото правило в административния процес, според което споровете за законосъобразност на административните актове се разглеждат от този съд, който по степен съответства на степента на административния орган, издал съответния административен акт (чл.36,ЗАП и чл.5,ЗВАС). Разпоредбата на чл.28,ал.2,ЗДОИ, обаче, представлява изключение от правилото, че административни актове се издават само от органите на изпълнителната власт. Впрочем изключенията от това правило в позитивното ни право вече са многобройни и техният анализ води до извода, че право да издават административни актове имат и други лица, които не са административни органи, но това право им е предоставено или направо със закон, или то им е било делегирано от административен орган, пак по силата на закон. С чл.28,ал.2,ЗДОИ законодателят е предоставил правото на органите (отговор на въпроса кои са органите дава нормата на чл.3,ал.1,in fine,ЗДОИ) да определят други лица, които: а) да вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и б) да уведомяват писмено заявителя за своето решение. Употребеният в тази норма израз "за своето решение" недвусмислено показва, че определеното от съответния орган лице взема решение по искането за достъп от свое име, а не от името на овластилия го орган. Поради това нормата на чл.40,ал.1,ЗДОИ трябва да бъде тълкувана разширително - в смисъл, че отказите се обжалват пред съответния съд в зависимост от органа или лицето, издали този акт.

В процесния случай обжалваният от частния жалбоподател отказ е издаден от директор на дирекция в Министерския съвет. Дирекцията на Министерския съвет не е ведомство по смисъла на чл.36,ЗАП и чл.5,ЗВАС, поради което нейният директор не е ръководител на ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет. Този директор - в случая директорът на Дирекция "Правителствена информационна служба" - не е от кръга на лицата и органите, изброени в нормата на чл.5,ЗВАС. Поради това спорът за законосъобразността на издаденото от него решение за отказ да бъде предоставен достъп на частния жалбоподател до посочената от него обществена информация е родово подсъден на Софийския градски съд. Постановеното в този смисъл определение на тричленния състав е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2600 от 20.03.2003 г. по адм.дело № 1913/2003 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Александър Еленков/п/ Милка Панчева/п/ Таня Радкова/п/ Ваня Анчева