Чрез Президента на Република България

до
Софийски градски съд

Жалба

от
Зоя Димитрова Иванова,
ЕГН 5601214076, гр. София,
бул. “Цариградско шосе” № 116
в-к “Монитор”

Срещу

Отказ на главния секретар на Президента на РБ
с изх. № 31-00-9 от 09.03 2004г. по
заявление за достъп до обществена
информация

На основание

чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ вр. с чл.33 и сл. от ЗАП

Уважаеми Госпожи /Господа/ съдии,

Обжалвам в срок решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, с изх. № 31-00-9 от 09.03 2004г.

На 26.02.2004г. подадох заявление за достъп до обществена информация до Президента на Република България, г-н Георги Първанов. Същото е регистрирано под № 31-00-9/2004г. Със заявлението поисках достъп до информацията, съдържаща се в Доклад, изготвен по разпореждане на г-н президента, от НСС, съвместно с НРС, относно участието на български лица или търговски дружества в търговията с петрол с иракски дружества или държавни органи или представители по времето на режима на Саддам Хюсеин. Със същото заявление поисках да ми бъде предоставен частичен достъп до обществена информация, съгласно чл.37, ал.2 на ЗДОИ, в случай че докладът съдържа части, представляващи класифицирана информация, засекретени по съответния ред.

На 10.03.2004г. получих решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, подписано от главния секретар на президента на РБ, г-н Красимир Стоянов. В решението си, той твърди, че исканата информация е класифицирана, а като основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Като правни и фактически основания за класифицирането на исканата информация като държавна тайна, в решението за отказ е посочено следното: “.....на основание чл.37,ал.1,т.1 от ЗДОИ съм принуден да Ви откажа предоставяне на достъп до исканата от Вас информация. Същата е от категорията на класифицираната такава. ”

Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на главния секретар на Президента на РБ е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Съображенията за това са следните:

Противоречие с процесуалния закон:

Съгласно чл. 38 от ЗДОИ, в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическо основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. В мотивите в обжалвания отказ на секретаря се съобщава единствено, че исканата от мен информация е класифицирана, без дори да се посочи дали е класифицирана като държавна или служебна тайна. Това не представлява посочване на правните и фактически основания за отказ по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ. Следователно административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е мотивирал решението си за отказ.

Противоречие с материалния закон:

Решението за отказ е постановено в противоречие и с материалния закон. Съображенията за това са следните:

1. Исканата информация е обществена, защото отговаря на предвидените в ЗДОИ предпоставки, наличието на които определя дадена информация като обществена.

Информацията е свързана с обществения живот в Република България. Исканата информация се съдържа в доклад, изготвен от Националната разузнавателна служба /НРС/ и Националната служба за сигурност /НСС/, по разпореждане на Президента на РБ. Докладът съдържа данни относно евентуалното участие на български лица или търговски дружества в търговията с петрол с иракски дружества или държавни органи или представители по времето на режима на Саддам Хюсеин. Общоизвестно е, че изготвянето на този доклад е възложено на НРС и НСС след публикуването в иракския вестник “Ал Мада” на списък на лица и партии, извършвали нерегламентирани сделки с петрол. Докладът е изготвен и предоставен на вниманието на Президента през месец февруари 2004 година.

Не само, че исканата информация е свързана с обществения живот в РБ, но е и обект на повишен обществен интерес. Докладът е изготвен с цел улесняване на дейността на Президента на РБ в качеството му на държавен орган, а тази дейност в демократичното общество е обект на правото на обществото “да знае”. В Препоръка R /2002/ 2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа се подчертава значението на правото на достъп до официални документи inter alia с това че
- дава възможност на гражданите да си съставят адекватна представа и да формира критично становище относно състоянието на обществото, в което живеят и органите, които ги управляват, като същевременно насърчава информираното участие на обществеността по въпроси от общ интерес1
Нещо повече, изготвянето на въпросния доклад бе разпоредено именно за да се предостави на българското общество обективна и достоверна информация относно евентуалното участие на български търговски дружества (свързани с Българската Социалистическа Партия според в-к “Ал Мада”) в нерегламентирани сделки с петрол.

В ЗДОИ се предвижда задължение за предоставяне на обществена информация за органите на държавна власт – чл.3, ал.1. Такива без съмнение са всички органи на власт, предвидени в Конституцията. Исканата информация действително е създадена от разузнавателните служби на РБ, но самият доклад е изготвен по разпореждане на Президента и се съхранява от него. Следователно за него възниква задължението при поискване на достъп до информация да се произнесе при изискванията на Конституцията и ЗДОИ.

От обжалвания отказ е невъзможно да се направи изводът, че исканата информация е законосъобразно класифицирана като представляваща каквато и да е тайна. От така формулирания отказ може да се предположи, че по една житейска презумпция, произхождаща от миналото, се смята, че всяка дейност, свързана по някакъв начин със службите за сигурност, автоматично представлява държавна тайна. В настоящото законодателство обаче не се предвижда възможност дейността на даден орган на власт или административна структура да бъде цялостно засекретена, а възможността за класифициране е ограничено в рамките на обективно дадени категории в списъка по чл.25 от ЗЗКИ. Отделно, при класифициране на информация трябва да се съблюдава изискването да се засекрети не каква да е информация, а само тази, от чието разгласяване би произтекла вреда или опасност от вреда. По нататък в закона е предвиден ред за маркиране на класифицираната информация, поставянето на гриф за сигурност, съхранението на тази информация и т.н.

Определянето на една информация за класифицирана като служебна тайна също не е произволно. За да бъде класифицирана една информация като служебна тайна следва да са налице следните предпоставки: Първо, да съществува специален закон, който да предвижда категории информация (чл.26, ал.2 ЗЗКИ). Второ - конкретно исканата информация да попада в съответен конкретизиран списък на служебната тайна за сферата на дейност на организационната единица, където е създадена информацията.

Следователно простото посочване, че поисканата информация е класифицирана информация, без посочването на конкретни норми от ЗЗКИ и без да е посочена категорията информация, съответна на списъка по Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ или на определен списък на информация, съставляваща служебна тайна, прави отказа на Главния секретар на Президента на РБ немотивиран. Той е следователно и незаконосъобразен, тъй като е невъзможно да се прецени законосъобразността на отказа.
Същевременно липсват доказателства за определяне на главния секретар на Президента да отговаря по ЗДОИ по смисъла на чл.28, ал.2.

МОЛЯ да отмените решението като незаконосъобразно.

МОЛЯ да задължите Президента на РБ да предостави достъп до исканата информация.

МОЛЯ да задължите Президента на РБ да предостави частичен достъп до информация, в случай, че след упражняването на правомощията си по чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗДОИ прецените, че част от исканата информация е класифицирана.

Приложения:
1.Заявление за достъп до обществена информация
2.Решение за отказ за предоставяне на обществена информация на Министъра на финансите с изх. № 31 – 00-9/09.03.04г.
3.Копие от жалбата и приложенията за ответника

С уважение: