Пламен Симеонов и Димитър Димитров с/у мълчалив отказ на Главния прокурор

І инстанция - а.д. № 4119/2003 г. СГС АО ІІІ – Е състав

Предисторията на това дело е поставена с публикуваното в медиите на 5 ноември 2002 г. открито писмо на Едвин Сугарев, с което той обвинява Главния прокурор в злоупотреба с власт, разправа с подчинените, натиск върху медиите и т.н. В резултат на това още тогава (в края на на 2002 г.) Висшия съдебен съвет (ВСС) събира доказателства, проверява случая и накрая приема решение, с което констатира нарушения извършени от Главния прокурор.

Впоследствие в началото на 2003 г. 31 граждани внасят подписка с искане Главния прокурор Никола Филчев да се съобрази с предложението на ВСС и да се оттегли от поста си. Подписката е заведена в деловодството на Върховна касационна прокуратура (ВКП), като при подаването й прокурор уведомява гражданите, че по нея ще бъде образувана преписка, която ще се реши в законоустановения 20 дневен срок. Следват 3 месеца без гражданите, подали подписката да получат някаква информация за съдбата на тази преписка, а и опитите им да получат такава на място завършват с неуспех.

Тогава двама от тези 31 граждани – господата Пламен Симеонов и Димитър Димитров подават заявление за достъп до обществена информация, по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Главния прокурор, с което искат да им бъде предоставена информация, описана в 5 точки. В четири от точките се иска информация, свързана с отправеното предложение както от гражданите, така и от ВСС до г-н Филчев за оттегляне от поста. Поискано е и копие от Правилника за организацията и дейността на администрацията на прокуратурата и движението на документооборота.

Следва мълчалив отказ на Главния прокурор по подаденото заявление, след което двамата заявители се свързват с Програма достъп до информация (ПДИ) и се превръщат в жалбоподатели срещу мълчаливия отказ на Главния прокурор. Жалбата е подадена в срок (през юли 2003 г.) чрез прокуратурата до Софийски градски съд (СГС), но прокуратурата вместо да я изпрати на съда я връща на жалбоподателите като ги уведомява, че поисканата информация не попадала в обхвата на ЗДОИ. Налага се да бъде подадена молба до СГС с приложената преписка и отказа на прокуратурата да я изпрати на съда и едва тогава СГС образува дело.

Но сагата продължава – при първото разглеждане на делото състав на СГС прекратява същото и го изпраща по подсъдност за разглеждане на ВАС. Минават още няколко месеца докато то бъде разгледано от ВАС и отново (както е правилно да бъде) върнато по подсъдност на СГС за разглеждане, тъй като актовете на Главния прокурор са подсъдни точно нему (Определение № 4492 от 18.05.2004 г. по а.д. № 160/2004 г. на ВАС Пето отделение).

Следва обаче ново прекратяване на делото от СГС с аргумента, че мълчаливите откази не подлежат на обжалване по ЗДОИ, тъй като това не било предвидено в специалния закон – именно същия ЗДОИ. Ново обжалване пред ВАС (и още няколко търкулнали се месеца), който още преди 2 години с няколко свои решения преценява, че мълчаливите откази за достъп до информация подлежат на обжалване, тъй като е приложим по аналогия Закона за административното производство, който е предвидил такова обжалване и че липсата на специална норма не може да доведе до лишаване на гражданите от достъп до правосъдие, още повече че подобна теза би обезсмислила изцяло съществуването на ЗДОИ. ВАС отново отменя определението за прекратяване на СГС и му връща делото за разглеждане по същество (Определение № 9942 от 29.11.2004 г. по а.д. № 9884/2004 г. на ВАС Пето отделение).

На 17.05.2005 г. СГС разглежда делото в закрито заседание и го обявява за решаване. Предстои постановяване на съдебно решение в 30 дневен срок.