І инстанция – а.д. № 1902/2003 г. СГС АО ІІІ – а състав

Заявление:
С писмено заявление, адресирано до директора на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК) – гр. Сливен, още от 2001 г. г-н Иванов иска копия от два ревизионни акта от извършени проверки в Колеж – Сливен към Техническия /ТУ/ - София и в Инженерно – педагогически факултет към ТУ - София. Директорът на АДВФК – Сливен препраща заявлението на директора на АДВФК – София, който отказва информацията на основание служебна тайна. Отказът е обжалван пред Софийския градски съд (СГС), който отхвърля жалбата, но впоследствие ВАС отменя решението на СГС, както и отказа и връща преписката на директора за ново произнасяне.

Отказ:
Ново писмено решение за отказ, този път с мотив, че информацията засяга интересите на двете учебни заведения и липсва тяхното съгласие за предоставянето й.

Жалба:
Отказът е обжалван с аргумента, че поисканата информация не засяга интересите на трето лице, а дори и да е налице такова засягане, то съгласието му не е необходимо по силата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, тъй като ТУ София е юридическо лице, което получава средствата си от бюджета и следователно самото то е задължен по ЗДОИ субект.

Развитие пред І инстанция:
На първото съдебно заседание съдебният състав отлага делото и дава указания на представителя на ответника да представи доказателство за упълномощаването на лицето, подписало отказа, тъй като същият е подписан със запетая.

На второто съдебно заседание представителя на ответника не представя доказателство за упълномощаване на лицето, подписало отказа. Делото е обявено за решаване.

Решение:
С Решение от 11.08.2004 г. СГС ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказа на АДВФК и връща преписката на органа за произнасяне с валидно решение по нея. В мотивите на решението съдът отбелязва, че преценката на законосъобразността на акта включва преценка за компетентността на автора, а липсата на доказателства за упълномощаването с правата по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на лицето, подписало отказа, мотивират съдебния състав да приеме, че отказът е издаден от некомпетентен орган, което води до нищожност на акта.