До
Софийски градски съд

Писмени бележки

От Радослава Лесковска - Главен юрисконсулт
в Администрацията на Президента на Република България

По адм.д. № 1380/2004год. СГС, III "з"с-в

Уважаеми градски съдии,

Моля да приемете, че жалбата на Зоя Димитрова срещу отказ за предоставяне достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 31-00-9 от 09.03.2004 г. на Главния секретар на Президента на Република България, е недопустима и оставите същата без разглеждане.

В случай, че разгледате жалбата по същество, то моля да я отхвърлите като неоснователна.

Съображенията ми за това са следните:

Жалбата е процесуално недопустима.
1/ Актовете на Президента на Републиката не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие.

Президентът не действа като административен орган, нито осъществява административна дейност. Съгласно Решение № 25/1995 год. на Конституционния съд по конст.д. № 27 от 1995 год. в което е обсъдена нормата на чл.92, ал.1 от Конституцията, е посочено, че :

"Президентът на Република България е висш едноличен държавен орган. Като държавен глава той олицетворява единството на нацията."

С разпоредбата на чл. З, т. 1 от ЗАП актовете на Президента са изключени от съдебен контрол за законосъобразност. Така и в определение № 633 от 2003 год. на ВАС, 5 членен състав, е прието, че :
"Президентът не е орган на изпълнителната власт - по аргумент от чл. 90 на Конституцията и чл. 19 от Закона за администрацията. А според чл. 120 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват административните актове, т.е. действията на администрацията, като с понятието "администрация" законодателят е означил административните органи, т.е. органите на изпълнителната власт. Следователно, действията на Президента, които по силата на закон не са приравнени на административни актове не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. Нещо повече - с разпоредбата на чл. З, т. 1 от ЗАП такъв контрол е изрично изключен."

2/ Администрацията на Президента е създадена не за извършване на изпълнително - разпоредителни действия, а за подпомагане на държавния глава в изпълнение на конституционните му правомощия. Актовете на Администрацията на Президента нямат самостойно значение.

Така в Решение № 2 от 1999 год. на Конституционния съд е посочено, че Администрацията на Президента не фигурира измежду администрациите на изпълнителната власт, посочени в чл.чл. 36, 37 и 38 от Закона за администрацията. Пак там е казано, че Законът за администрацията не се прилага за Администрацията на Президента, тъй като същата е създадена с Указ на Президента, в изпълнение на правомощията му по чл. 102, ал.З, т.5 от Конституцията.

Доколкото систематичното място на цитираната норма на чл. З, т. 1 от ЗАП -изрично изключване на актовете на Президента от съдебно обжалване по реда на административното правосъдие - е именно в този закон, а не във ЗВАС, доказва принципното изключване на възможността за съдебно атакуване на актовете на Администрацията на държавния глава, която не е администрация на изпълнителната власт.

Ако законодателят е искал да отдели актовете на Президента от тези на неговата администрация /по отношение на разглежданата тук обжалваемост/, то той би изключил същата за актовете на Президента в ЗВАС, а не в общия закон - ЗАП.

Съобразявайки казаното по-горе, нека разгледаме следната хипотеза за конкретния случай:
На подаденото до Президента заявление за достъп до информация е направен мълчалив отказ. Съгласно изричните разпоредби, както на ЗАП, така и на ЗВАС, възможността този мълчалив отказ да бъде обжалван пред съда е категорично изключена от законодателя.

Когато обаче е налице израз на уважение както към законодателя, така и към отделния гражданин - законосъобразно уведомен за нормативната невъзможност да му бъде предоставена исканата информация - да бъде допуснато атакуване по пътя на съдебното обжалване на такова уведомително писмо, представлява логически и правен абсурд.

Да се приеме обратното би означавало да се насърчи мълчаливия отказ, а това в никакъв случай не е цел на законодателя.

Ето защо и държейки сметка за принципите на тълкуване, заложени в чл. 4 от ГПК, разглеждането на настоящата жалба е недопустимо.

З/ На трето място за допустимостта на жалбата е необходимо да е налице конституционното изискване на законен интерес от страна на жалбоподателя за получаване на конкретната информация /чл.41, ал.2 от основния закон на Републиката/.

Както в Конституцията, така и в ЗДОИ е записано, че правото на информация се ограничава, когато същата представлява държавна или друга защитена от закона тайна.

Доколкото търсената в случая информация, представлява държавна тайна /за което ще се обоснова по-долу/, дотолкова искането за достъп до нея е в противоречие с Конституцията и следователно изискването за "законен интерес" не е налице. А такъв интерес, съгл. Решение № 21 от 1995 год.представлява материално-правна предпоставка за процесуална допустимост за обжалване на акта.

Освен, че е процесуално недопустима, жалбата е и неоснователна. Отказът за достъп до информация е законосъобразен. Направено е искане за достъп до информация по реда на ЗДОИ.

Записаното в Конституцията изключение от принципа за право на информация, когато тя е държавна или друга защитена от закона тайна бе посочено по-горе - чл.41, ал,2.

Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е класифицирана и представлява държавна тайна в случаите, предвидени със закон.

С подаденото заявление е направено искане за предоставяне на достъп до "доклад, изготвен от НСС, съвместно с НРС".

Съгласно, Приложение 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, част П, т.9 доклади на службите за сигурност са класифицирани като държавна тайна.

Чл. 33 от ЗЗКИ изрично посочва, че класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове за прилагането му, както и в съответствие с предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация.

Следователно, на осн. на чл. 37, ал.1,т.1 от ЗДОИ, следва да бъде направен отказ за достъп, тъй като исканата информация по ЗДОИ е от категорията на класифицираната такава.

В Решение 3 на Конституционния съд от 2002 год. е коментиран въпросът за съотношението между конституционно установеното право на информация /чл. 41, ал.1, изр. 1 от Конституцията -т.н."свобода на информацията"/ и получаването на достъп до информация.

Изтъква се, че доколкото в свободата на информация може да се включи някакво задължение на държавните органи за предоставяне на такава, то не се отнася до всичката и до всяка информация, с която държавата разполага."

Следва да се има предвид, че няма конституционно гарантирано право на достъп до класифицирана информация / аргумент от същото решение/, което да бъде защитено с акцесорното право на обжалване.

2/ По направените оплаквания в жалбата.

В жалбата се сочи, че решението за отказ е немотивирано както правно, така и фактически. Това не е така, защото е посочено правното основание за отказа - чл. 37, ал. 1 т.1 от ЗДОИ, което е приложимата в конкретния случай разпоредба за отказ от предоставяне на обществена информация. Фактически е посочена категорията на класифицираната информация, доколкото същата се отнася до информация за доклад на служба за сигурност.

В чл. 15» ал.З от ЗАП изрично е посочено, че когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, която е държавна или служебна тайна, изискването за посочване на фактическите основания отпада и се посочват само правните такива.

След като липсва задължение за предоставяне на достъп до класифицирана информация, то не е налице и отказ да бъде предоставена такава. Решението за даване или отказ на достъп до класифицирана информация не подлежи на преценка, а е в изпълнение на законови императиви.

Администрацията на Президента е действала законосъобразно, съблюдавайки разпоредбите на ЗДОИ и ЗЗКИ.
Излагайки горното на вниманието Ви, моля още веднъж да оставите жалбата без разглеждане като недопустима или постановите нейната неоснователност, по посочените съображения.

С уважение:
Радослава Лесковска