Анотации на дела 2017 г.
НовиниАнотации на дела 2022 г.Анотации на дела 2021 г.Анотации на дела 2020 г.Анотации на дела 2019 г.Анотации на дела 2018 г.Анотации на дела 2017 г.Анотации на дела 2015 г.Анотации на дела 2016 г.Анотации на дела 2014 г.Анотации на дела 2013 г.Анотации на дела 2012 г.Анотации на дела 2011 г.Анотации на дела 2010 г.Анотации на дела 2009 г.Анотации на дела 2008 г.Анотации на дела 2007 г.Анотации на дела 2006 г.Анотации на дела 2005 г.Архив на дела 2004 г.Архив на дела 2003 г.
Тук ще намерите информация за дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда в полза на жалбоподателите през 2017 г. Първите шест дела са решени окончателно, а следващите три са решени на първа инстанция като последното от тях не е обжалвано и е влязло в сила. Делата са представени под формата на описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от съдебните решения.
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2017 г. може да намерите в секцията Новини: http://www.aip-bg.org/cases/Новини/.
1. Сдружение „Център на НПО в Разград“ срещу Висш съдебен съвет
През м. февруари 2015 г. Сдружение „Център на НПО в Разград“ подава заявление до Висшия съдебен съвет (ВСС), с което иска копия от договорите за наем и всички приложения към тях, сключени от ВСС за настаняване на членовете на съвета, които не притежават жилища на територията на гр. София. Главният секретар на ВСС отказва да предостави достъп до исканата информация с мотив, че в тези договори се съдържат данни, касаещи трети лица, поради което е изискано съгласието им за предоставянето им. В указания срок съгласие за предоставяне на копия от договорите са изразили двама от наемодателите, но поради изричен отказ или липса на съгласие от ползвателите на имотите и от останалите наемодатели главният секретар на ВСС счита, че исканата информация не следва да бъде предоставяна. С решение от 29 юни 2015 г. Административен съд София-град (АССГ) отменя отказа и връща преписката на гл. секретар на ВСС с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес и исканата информация със заличени лични данни на третите лица следва да бъде предоставена. Решението на АССГ е атакувано от главния секретар на ВСС с касационна жалба до Върховния административен съд (ВАС). С решение от 4 януари 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. ВАС също стига до извод, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията като посочва, че ВСС получава ежегодно финансиране от консолидирания държавен бюджет и българските граждани (данъкоплатци) имат право на информация относно разходването на публичните средства и субектите получаващи публични средства са длъжни да предоставят поисканата им в тази насока информация, с оглед повишаване на прозрачността и отчетността. Решението на ВАС е окончателно. В резултат, с Решение № 6 от 31.01.2017 г. гл. секретар на ВСС предоставя на сдружението заявител пълен достъп до 7 договора за наем и анексите към тях, действали към момента на подаване на заявлението за достъп.
2. Александър Дунчев срещу Министерство на околната среда и водите
През м. септември 2014 г. екологът Александър Дунчев подава заявление до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска достъп до правен анализ, който касае уреждане на взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставят без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ или искане за достъп до информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С определение на ВАС от 20 май .2015 г. решението на министъра за оставяне на заявлението без разглеждане е отменено и заявлението му е изпратено за произнасяне по същество. Впоследствие министъра изрично отказва предоставяне на достъп до исканата информация с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена информация или такава свързана с околната среда. Освен това в отказа е посочено още, че достъпът до тази информация следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органа, която няма самостоятелно значение. Извън тези основания, в отказа е отбелязано, че исканата информация се отнася до трето лице, което е изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В отказа е посочено, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и изготвеният от тях документ следва да се счита за авторски. С решение от 29 август 2016 г. тричленен състав на ВАС отменя отказа на министъра и го задължава да предостави достъп до исканата информация. В решението на съда е посочено, че несъмнено и безспорно информацията свързана с националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” е свързана с обществения живот в Република България. Според съдебният състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), тъй като правният анализ не е произведение на науката, което е резултат на творческа дейност. Срещу решението на тричленния състав на ВАС е подадена касационна жалба от министъра на околната среда и водите. С решение от 16 февруари 2017 г. Петчленен състав на ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Магистратите приемат, че исканата информация не се отнася до третото лице, изготвило анализа, тъй като не предполага разкриване на сведения относно структурата, организацията на работа и дейността на адвокатското дружество. Поради това изричното несъгласие на адвокатското дружество да се предостави исканата информация в случая не е достатъчно да мотивира отказа на административния орган, още повече че съображенията за отсъствие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, не могат да бъдат споделени. Информацията, чието разкриване се иска, е събрана и анализирана по възложена от МОСВ поръчка, а възлагането предполага управление и разходване на държавни средства. Освен това исканите сведения засягат дейността на ведомството, тъй като са свързани с възможните управленски решения във връзка с уреждане на взаимоотношенията на държавата със собствениците на обекти, разположени на територията на националните паркове. Ето защо следва да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията, тъй като с предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на министерството. Съображенията на органа да откаже достъп на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, правилно са приети от тричленния състав за незаконосъобразни, тъй като това ограничение е приложимо до две години от създаване на информацията, а в случая от изготвяне на анализа до постановяване на отказа са изминали повече от две години. Решението е окончателно.
3. Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев срещу Министерство на финансите
През м. декември 2015 г. народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев подават заявление до Министерство на финансите (МФ), с което искат да им бъде предоставен достъп до информация за капацитетите (вкл. за максималните и реално ползваните) на данъчните складове по отделни данъчни складове и видове горива, както и по отношение на собствеността на данъчните складове за 2014 и 2015 г., в това число и не само- концентрацията на собственост у едно или свързани с него лица. Директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ (ДЧРАО) при МФ отказва да предостави достъп до исканата информация. Част от информацията е отказана с мотив, че в частта за капацитетите (максимални и реално ползвани) на данъчните складове по отделни складове и видове горива тя попада в обхвата на данъчно осигурителната тайна и е защитена от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В решението се посочва също, че информацията в частта за собствеността на складовете за 2014 и 2015 е публична и се съдържа във водения по чл. 54 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) регистър, достъпен на интернет страницата на агенция „Митници“. С решение от 9 март 2016 г. АССГ отхвърля жалбата. Съдът приема, че за достъп до исканата информация (капацитети и видове горива в данъчните складове) е налице специален ред по ДОПК, поради което ЗДОИ е неприложим. Решението на АССГ е атакувано от народните представители с касационна жалба пред ВАС. С решение от 21 март 2017 г. ВАС отменя решението на първата инстанция, както и отказа и връща преписката на МФ за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че процедурата по чл. 74 от ДОПК е за разкриване на данъчна и осигурителна информация и се прилага само за органите по приходите и определените в ДОПК лица, които могат да я инициират, но не и за всички останали правни субекти, поради което в случая не е налице специален ред за достъп до исканата информация, който да изключва приложението на ЗДОИ. Следователно като е достигнал до извод, че ЗДОИ не е приложим АССГ е постановил решение в противоречие на материалния закон. Исканата информация е обществена, се посочва в решението, и за предоставянето й следва да намери приложение процедурата по чл. 31 от ЗДОИ за търсене на съгласие на трети засегнати лица. Решението на съда е окончателно.
4. Иван Петров срещу Столична община
През м. август 2015 г. Иван Петров подава заявление до Столично община (СО), с което иска да му бъде предоставено копие от заповед за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите на администрацията на СО, издадена от кмета на СО (цитирана в чл. 16 от Вътрешни правила за организация на административното обслужване в Столична община). Секретарят на СО отказва с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. Отделно в отказа е посочено, че исканата заповед представлява вътрешноведомствен акт, който има спомагателен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С решение от 10 декември 2015 г. АССГ отменя отказа и връща преписката на секретаря на СО за ново произнасяне. Съдът приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на СО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите при които достъпът до такава информация може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на СО, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба. В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която се съдържа в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението на АССГ е атакувано от секретаря на СО с касационна жалба пред ВАС. С решение от 9 май 2017 г. ВАС намира касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, на която задълженият субект се позовава, за да откаже достъп до исканата информация. Съгласно цитираната норма достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). С оглед характера и предназначението на заповедта за организацията и контрола на документооборота в общината, административният съд правилно приема, че тази заповед не е свързана с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Заповедта е вътрешен акт, регламентиращ правила за поведение и контрол при работа с документи, не подготвя издаването на конкретни актове и следователно има самостоятелен характер. Върховните съдии споделят и извода на първата инстанция, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Решението е окончателно, информацията е предоставена.
5. Асоциация за детско развитие „Член 24“ срещу Агенцията за социално подпомагане
През м. юни 2014 г. Асоциация за детско развитие „Член 24“ подава заявление до Министерство на труда и социалната политика (МТСП), с което иска копие от проект „И аз имам семейство“ по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, както и информация за други проекти и програми, насочени към развитието на приемната грижа в България, включително копие от договори със структури на Европейския съюз за финансиране на приемната грижа в България. В отговор е получено писмо от 24 юли 2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията на социално подпомагане (АСП), с което заявителят е уведомен, че исканата за проекта информация може да бъде открита в интернет, поради което не следва да бъде предоставена в поисканата форма. По отношение на останалите искания липсва произнасяне, тоест налице е мълчалив отказ. При направените справки в интернет се оказва, че (въпреки твърдяното от агенцията) исканата със заявлението информация не може да бъде открита в интернет. С решение от 15 януари 2016 г. АССГ отменя отказа. Мотивите на съдът са, че информацията е свързана с обществения живот и дава възможност на заявителите да си съставят мнение за дейността на АСП в областта на приемната грижа, както и за финансирането на проекти във връзка с нея. Ето защо, изпълнителният директор на АСП е бил длъжен да разгледа искането за информация относно посочените проекти и финансиране, касаещо приемната грижа в страната. Според съда не може да се приеме, че е налице надлежно произнасяне по заявлението, тъй като действително не се установява, че на посочената страница се намира исканата информация в нейната цялост, а именно копие на конкретен документ - проект „И аз имам семейство“. Същото се отнася и за исканата по другите две точки информация - не е установено същата да е предоставена или мотивирано да е отказано предоставянето й. Поради това съдът намира оспореното писмо за незаконосъобразен административен акт, съдържащ в себе си и мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация. Решението на АССГ е атакувано от АСП с касационна жалба до ВАС. С решение от 30 май 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за това, че той е изпълнил задължението си да се произнесе по заявлението, а ако получения отговор не е бил достатъчен заявителят е имал възможност да получи допълнителни разяснения „на място“. В случая задълженият субект е изпратил отговор на подаденото до него заявление за достъп до обществена информация, който не съдържа исканата информация, а препраща към места, на които се твърди, че тя е публикувана, но на практика не може да бъде намерена. Този начин на формулиране на отговора по заявлението за достъп до обществена информация правилно е преценен от АССГ като отказ да бъде предоставена исканата информация. Решението е окончателно.
6. Зарко Маринов срещу Община Смолян
През м. май 2016 г. Зарко Маринов (в. „Отзвук“) подава заявление до кмета на Община Смолян, с което иска информация за начислените и изплатени суми за снегопочистване и зимно поддържане на „Титан клинър“ ООД за зимен сезон 2015/2016, както и всички моментни и месечни протоколи, съставени в периода 01.01.2016 - 09.05.2016 по договорите между общината и почистващите фирми „Титан клинър“ ООД и „Еко титан груп“ АД. С решение от 8 юни 2016 кметът на Смолян предоставя информация за начислените и изплатени суми за последния зимен сезон, но не и исканите от заявителя моментни и месечни протоколи. Постановеният отказ е обжалван в частта, в която липсва произнасяне. С решение от 9 ноември 2016 г. Административен съд – Смолян отменя мълчаливия отказ на кмета. Според съда в конкретния случай кметът на Смолян не се е произнесъл изцяло по заявлението на жалбоподателя. Вместо това той е предоставил частично исканата информация в определен от него обем под формата на изготвени писмени справки за начисленията и плащанията по договорите. По този начин, в тази част е формиран мълчалив отказ - предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В решението си кметът не е изложил никакви мотиви защо не предоставя поисканите със заявлението „моментни и месечни протоколи“, което е нарушение на закона. Срещу решението на първата инстанция е подадена касационна жалба до ВАС от кмета на общината. С решение от 13 юни 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии споделят съображенията на първоинстанционния съд, че кметът на Община Смолян не се е произнесъл по цялото искане в заявлението и не са изложени мотиви в нарушение на процедурата защо не е предоставена информация, касаеща всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението, в нарушение на закона, поради което административният орган дължи мотивирано произнасяне по тази част от искането. Решението е окончателно.
7. България без дим срещу Министерство на здравеопазването
През м. септември 2016 г. Сдружение „България без дим“ подава заявление до Министерство на здравеопазването (МЗ), с което иска информация за работната група, която подготвя промени в Закона за здравето (ЗЗ) с цел подобряване контрола по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места. Конкретната информация, предмет на заявлението е: копие от заповедта, с която е формирана работната група; критериите по които са подбрани „различните асоциации” и „хора от бизнеса”, които да бъдат включени в работната група; копия от протоколите на заседанията на работната група и др. Главният секретар на МЗ отказва информация с мотив, че същата е свързана с оперативна подготовка и няма самостоятелно значение. С решение от 24 март 2017 АССГ отменя отказа на главния секретар. В решението се посочва, че информацията е поискана, с оглед съставяне на мнение от страна на заявителя за дейността на вече сформирана междуведомствена работна група, който факт е оповестен от министъра на здравеопазването. Задачата на работната група е да събере мнения и препоръки, включително от външни на държавната власт субекти, като асоциации и представители на бизнеса, за максимално ползотворно изменение на Закона за здравето в частта относно контрола на забраната за тютюнопушене. Следователно, резултатът от действията на тази група, данни за която и за чиято работа до момента са поискани със заявлението, ще представлява изготвеният проект за изменение на закона. Така изготвеното и внесено в Народното събрание проектоизменение ще бъде предмет на последващо гласуване и евентуално одобрение от страна на компетентния за това орган. Ето защо, съдебният състав приема, че крайният акт, с който ще приключи работата на комисията на ниво Министерство на здравеопазването е проектопредложението за изменение на закона, а не самото изменение на закона, доколкото последното не е в неговата компетентност. Тоест, информацията за участниците в тази междуведомствена работна група има самостоятелно значение, защото структурата на състава й ще помогне да бъде формирано мнение за представителството на различните структури – публичноправни и частноправни, респективно за резултатността от дейността й. Налице е самостоятелно значение и на информацията относно критериите за избор на участниците. В решението се посочва още, че и протоколите от дейността на работната група също носят самостоятелна информация за заявителя, както по съществото на предмета на дейност на работната група, така и за степента на завършеност на работата й. Следователно, съдът приема, че не са налице предпоставките за налагане на ограниченията по чл. 13, ал.2, т.1 и 2 от ЗДОИ, които да мотивират МЗ да откаже търсената информация.
Решението на АССГ е атакувано от главния секретар на МЗ с касационна жалба до ВАС, по която е образувано а.д. № 6497/2017 г. на ВАС, Пето отделение, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 г.
8. Александър Терзиев срещу Министерство на вътрешните работи
През м. октомври 2016 г. Александър Терзиев (в. „Капитал“) подава заявление до Министерство на вътрешните работи (МВР), с което иска да му бъде предоставен достъп до следната информация, свързана с предаването на седем турски граждани от страна на Република България на Република Турция: 1. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите в рамките на МВР; 2. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите на рамките на МВР и други държавни институции; 3. Заповеди и други административни актове и 4. Докладни записки от служители на МВР. С решение от 3 ноември 2016 г. директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР предоставя на заявителя копие от експресна стенограма от проведен парламентарен контрол по въпроса на 28.10.2016 г. и отказва да предостави достъп до конкретно поисканите документи с мотив, че същите не представляват обществена информация, тъй като не са свързани с дейността на МВР, а се отнасят изцяло до издаден индивидуален административен акт, който съдържа лични данни за определени физически лица. С решение от 04 април 2017 г. АССГ отменя отказа и задължава министерството да предостави достъп до исканите документи. Съдът приема, че исканите документи представляват обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като са създадени и съхранявани от задължения субект във връзка с осъществяване на правомощията му и предоставянето им ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на МВР по конкретния случай. Според съдебният състав в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация.
Решението на АССГ е атакувано от министерството с касационна жалба до ВАС, по която е образувано а.д. № 6688/2017 г. на ВАС, Пето отделение, което е насрочено за 28.11.2018 г.
9. Илия Вълков срещу Президента на РБ
През м. януари 2017 г. Илия Вълков (БиАйТи) подава заявление до президента на РБ, с което иска достъп до до втората стенограма от консултациите по казуса Корпоративна търговска банка (КТБ), проведени при президента на 14 юли 2014 г. С решение от 31 януари 2017 г. главният секрета на Президента отказва да предостави достъп с мотив, че в стенограмата се съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ. В отказа е посочено още, че на официалната страница на президентството е публикувано изявлението на Президента Росен Плевнелиев, с което е предоставена информация за проведените консултации в обем, осигуряващ удовлетворяване на обществения интерес. С решение от 5 юни 2017 г. АССГ отменя отказа. Съдът приема, че президентството незаконосъобразно се е позовало на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откаже достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – касае се за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около три години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност. Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията, отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Законът не освобождава институциите, а напротив – задължава ги да изложат мотиви от фактическа страна и при основанието за отказ, свързано с твърдение за наличие на класифицирана информация.
От друга страна, от доказателствата по делото става ясно, че при всяко положение не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“, се посочва в решението. Така например, не могат да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Не е извършена и преценка за предоставяне най-малкото на частичен достъп до стенограмата. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев пък не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема. С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на главния секретар на Президента на РБ за ново произнасяне по заявлението. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В началото на м. юли 2017 г. Президентството декласифицира стенограмата и я публикува на интернет страницата си.
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2017 г. може да намерите в секцията Новини: http://www.aip-bg.org/cases/Новини/.
1. Сдружение „Център на НПО в Разград“ срещу Висш съдебен съвет
През м. февруари 2015 г. Сдружение „Център на НПО в Разград“ подава заявление до Висшия съдебен съвет (ВСС), с което иска копия от договорите за наем и всички приложения към тях, сключени от ВСС за настаняване на членовете на съвета, които не притежават жилища на територията на гр. София. Главният секретар на ВСС отказва да предостави достъп до исканата информация с мотив, че в тези договори се съдържат данни, касаещи трети лица, поради което е изискано съгласието им за предоставянето им. В указания срок съгласие за предоставяне на копия от договорите са изразили двама от наемодателите, но поради изричен отказ или липса на съгласие от ползвателите на имотите и от останалите наемодатели главният секретар на ВСС счита, че исканата информация не следва да бъде предоставяна. С решение от 29 юни 2015 г. Административен съд София-град (АССГ) отменя отказа и връща преписката на гл. секретар на ВСС с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес и исканата информация със заличени лични данни на третите лица следва да бъде предоставена. Решението на АССГ е атакувано от главния секретар на ВСС с касационна жалба до Върховния административен съд (ВАС). С решение от 4 януари 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. ВАС също стига до извод, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията като посочва, че ВСС получава ежегодно финансиране от консолидирания държавен бюджет и българските граждани (данъкоплатци) имат право на информация относно разходването на публичните средства и субектите получаващи публични средства са длъжни да предоставят поисканата им в тази насока информация, с оглед повишаване на прозрачността и отчетността. Решението на ВАС е окончателно. В резултат, с Решение № 6 от 31.01.2017 г. гл. секретар на ВСС предоставя на сдружението заявител пълен достъп до 7 договора за наем и анексите към тях, действали към момента на подаване на заявлението за достъп.
- Решение № 4516/29.06.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 3764/2015 г., съдия Мария Николова;
- Решение № 40/04.01.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 10987/2015 г., съдия-докладчик Сибила Симеонова
2. Александър Дунчев срещу Министерство на околната среда и водите
През м. септември 2014 г. екологът Александър Дунчев подава заявление до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска достъп до правен анализ, който касае уреждане на взаимоотношенията на държавата със собственици на обекти, разположени и въздействащи върху околната среда в националните паркове. Вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставят без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ или искане за достъп до информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С определение на ВАС от 20 май .2015 г. решението на министъра за оставяне на заявлението без разглеждане е отменено и заявлението му е изпратено за произнасяне по същество. Впоследствие министъра изрично отказва предоставяне на достъп до исканата информация с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена информация или такава свързана с околната среда. Освен това в отказа е посочено още, че достъпът до тази информация следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органа, която няма самостоятелно значение. Извън тези основания, в отказа е отбелязано, че исканата информация се отнася до трето лице, което е изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В отказа е посочено, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и изготвеният от тях документ следва да се счита за авторски. С решение от 29 август 2016 г. тричленен състав на ВАС отменя отказа на министъра и го задължава да предостави достъп до исканата информация. В решението на съда е посочено, че несъмнено и безспорно информацията свързана с националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” е свързана с обществения живот в Република България. Според съдебният състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), тъй като правният анализ не е произведение на науката, което е резултат на творческа дейност. Срещу решението на тричленния състав на ВАС е подадена касационна жалба от министъра на околната среда и водите. С решение от 16 февруари 2017 г. Петчленен състав на ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Магистратите приемат, че исканата информация не се отнася до третото лице, изготвило анализа, тъй като не предполага разкриване на сведения относно структурата, организацията на работа и дейността на адвокатското дружество. Поради това изричното несъгласие на адвокатското дружество да се предостави исканата информация в случая не е достатъчно да мотивира отказа на административния орган, още повече че съображенията за отсъствие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, не могат да бъдат споделени. Информацията, чието разкриване се иска, е събрана и анализирана по възложена от МОСВ поръчка, а възлагането предполага управление и разходване на държавни средства. Освен това исканите сведения засягат дейността на ведомството, тъй като са свързани с възможните управленски решения във връзка с уреждане на взаимоотношенията на държавата със собствениците на обекти, разположени на територията на националните паркове. Ето защо следва да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията, тъй като с предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на министерството. Съображенията на органа да откаже достъп на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, правилно са приети от тричленния състав за незаконосъобразни, тъй като това ограничение е приложимо до две години от създаване на информацията, а в случая от изготвяне на анализа до постановяване на отказа са изминали повече от две години. Решението е окончателно.
- Решение № 9591/29.08.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 11143/2015 г., съдия-докладчик Еманоил Митев;
- Решение № 1959/16.02.2017 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия по а.д. № 12841/2016 г., съдия-докладчик Мариета Милева
3. Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев срещу Министерство на финансите
През м. декември 2015 г. народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев подават заявление до Министерство на финансите (МФ), с което искат да им бъде предоставен достъп до информация за капацитетите (вкл. за максималните и реално ползваните) на данъчните складове по отделни данъчни складове и видове горива, както и по отношение на собствеността на данъчните складове за 2014 и 2015 г., в това число и не само- концентрацията на собственост у едно или свързани с него лица. Директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ (ДЧРАО) при МФ отказва да предостави достъп до исканата информация. Част от информацията е отказана с мотив, че в частта за капацитетите (максимални и реално ползвани) на данъчните складове по отделни складове и видове горива тя попада в обхвата на данъчно осигурителната тайна и е защитена от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В решението се посочва също, че информацията в частта за собствеността на складовете за 2014 и 2015 е публична и се съдържа във водения по чл. 54 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) регистър, достъпен на интернет страницата на агенция „Митници“. С решение от 9 март 2016 г. АССГ отхвърля жалбата. Съдът приема, че за достъп до исканата информация (капацитети и видове горива в данъчните складове) е налице специален ред по ДОПК, поради което ЗДОИ е неприложим. Решението на АССГ е атакувано от народните представители с касационна жалба пред ВАС. С решение от 21 март 2017 г. ВАС отменя решението на първата инстанция, както и отказа и връща преписката на МФ за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че процедурата по чл. 74 от ДОПК е за разкриване на данъчна и осигурителна информация и се прилага само за органите по приходите и определените в ДОПК лица, които могат да я инициират, но не и за всички останали правни субекти, поради което в случая не е налице специален ред за достъп до исканата информация, който да изключва приложението на ЗДОИ. Следователно като е достигнал до извод, че ЗДОИ не е приложим АССГ е постановил решение в противоречие на материалния закон. Исканата информация е обществена, се посочва в решението, и за предоставянето й следва да намери приложение процедурата по чл. 31 от ЗДОИ за търсене на съгласие на трети засегнати лица. Решението на съда е окончателно.
- Решение № 1614/09.03.2016 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 740/2016 г., съдия Луиза Христова;
- Решение № 3390/21.03.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 4602/2016 г., съдия-докладчик Донка Чакърова
4. Иван Петров срещу Столична община
През м. август 2015 г. Иван Петров подава заявление до Столично община (СО), с което иска да му бъде предоставено копие от заповед за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите на администрацията на СО, издадена от кмета на СО (цитирана в чл. 16 от Вътрешни правила за организация на административното обслужване в Столична община). Секретарят на СО отказва с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. Отделно в отказа е посочено, че исканата заповед представлява вътрешноведомствен акт, който има спомагателен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С решение от 10 декември 2015 г. АССГ отменя отказа и връща преписката на секретаря на СО за ново произнасяне. Съдът приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на СО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите при които достъпът до такава информация може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на СО, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба. В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която се съдържа в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението на АССГ е атакувано от секретаря на СО с касационна жалба пред ВАС. С решение от 9 май 2017 г. ВАС намира касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, на която задълженият субект се позовава, за да откаже достъп до исканата информация. Съгласно цитираната норма достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). С оглед характера и предназначението на заповедта за организацията и контрола на документооборота в общината, административният съд правилно приема, че тази заповед не е свързана с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Заповедта е вътрешен акт, регламентиращ правила за поведение и контрол при работа с документи, не подготвя издаването на конкретни актове и следователно има самостоятелен характер. Върховните съдии споделят и извода на първата инстанция, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Решението е окончателно, информацията е предоставена.
- Решение № 7719/10.12.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 24 състав по а.д. № 9191/2015 г., съдия Бранимира Митушева;
- Решение № 5711/09.05.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 1956/2016 г., съдия-докладчик Мариета Милева
5. Асоциация за детско развитие „Член 24“ срещу Агенцията за социално подпомагане
През м. юни 2014 г. Асоциация за детско развитие „Член 24“ подава заявление до Министерство на труда и социалната политика (МТСП), с което иска копие от проект „И аз имам семейство“ по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, както и информация за други проекти и програми, насочени към развитието на приемната грижа в България, включително копие от договори със структури на Европейския съюз за финансиране на приемната грижа в България. В отговор е получено писмо от 24 юли 2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията на социално подпомагане (АСП), с което заявителят е уведомен, че исканата за проекта информация може да бъде открита в интернет, поради което не следва да бъде предоставена в поисканата форма. По отношение на останалите искания липсва произнасяне, тоест налице е мълчалив отказ. При направените справки в интернет се оказва, че (въпреки твърдяното от агенцията) исканата със заявлението информация не може да бъде открита в интернет. С решение от 15 януари 2016 г. АССГ отменя отказа. Мотивите на съдът са, че информацията е свързана с обществения живот и дава възможност на заявителите да си съставят мнение за дейността на АСП в областта на приемната грижа, както и за финансирането на проекти във връзка с нея. Ето защо, изпълнителният директор на АСП е бил длъжен да разгледа искането за информация относно посочените проекти и финансиране, касаещо приемната грижа в страната. Според съда не може да се приеме, че е налице надлежно произнасяне по заявлението, тъй като действително не се установява, че на посочената страница се намира исканата информация в нейната цялост, а именно копие на конкретен документ - проект „И аз имам семейство“. Същото се отнася и за исканата по другите две точки информация - не е установено същата да е предоставена или мотивирано да е отказано предоставянето й. Поради това съдът намира оспореното писмо за незаконосъобразен административен акт, съдържащ в себе си и мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация. Решението на АССГ е атакувано от АСП с касационна жалба до ВАС. С решение от 30 май 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за това, че той е изпълнил задължението си да се произнесе по заявлението, а ако получения отговор не е бил достатъчен заявителят е имал възможност да получи допълнителни разяснения „на място“. В случая задълженият субект е изпратил отговор на подаденото до него заявление за достъп до обществена информация, който не съдържа исканата информация, а препраща към места, на които се твърди, че тя е публикувана, но на практика не може да бъде намерена. Този начин на формулиране на отговора по заявлението за достъп до обществена информация правилно е преценен от АССГ като отказ да бъде предоставена исканата информация. Решението е окончателно.
- Решение № 311/15.01.2016 г. на АССГ, Първо отделение, 6 състав по а.д. № 9361/2014 г., съдия Боряна Бороджиева;
- Решение № 6695/30.05.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 2720/2016 г., съдия-докладчик Донка Чакърова
6. Зарко Маринов срещу Община Смолян
През м. май 2016 г. Зарко Маринов (в. „Отзвук“) подава заявление до кмета на Община Смолян, с което иска информация за начислените и изплатени суми за снегопочистване и зимно поддържане на „Титан клинър“ ООД за зимен сезон 2015/2016, както и всички моментни и месечни протоколи, съставени в периода 01.01.2016 - 09.05.2016 по договорите между общината и почистващите фирми „Титан клинър“ ООД и „Еко титан груп“ АД. С решение от 8 юни 2016 кметът на Смолян предоставя информация за начислените и изплатени суми за последния зимен сезон, но не и исканите от заявителя моментни и месечни протоколи. Постановеният отказ е обжалван в частта, в която липсва произнасяне. С решение от 9 ноември 2016 г. Административен съд – Смолян отменя мълчаливия отказ на кмета. Според съда в конкретния случай кметът на Смолян не се е произнесъл изцяло по заявлението на жалбоподателя. Вместо това той е предоставил частично исканата информация в определен от него обем под формата на изготвени писмени справки за начисленията и плащанията по договорите. По този начин, в тази част е формиран мълчалив отказ - предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В решението си кметът не е изложил никакви мотиви защо не предоставя поисканите със заявлението „моментни и месечни протоколи“, което е нарушение на закона. Срещу решението на първата инстанция е подадена касационна жалба до ВАС от кмета на общината. С решение от 13 юни 2017 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии споделят съображенията на първоинстанционния съд, че кметът на Община Смолян не се е произнесъл по цялото искане в заявлението и не са изложени мотиви в нарушение на процедурата защо не е предоставена информация, касаеща всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението, в нарушение на закона, поради което административният орган дължи мотивирано произнасяне по тази част от искането. Решението е окончателно.
- Решение № 299/09.11.2016 г. на Административен съд – Смолян по а.д. № 180/2016 г., съдия Добринка Грибачева
- Решение № 7413/13.06.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 66/2017 г., съдия-докладчик Анна Димитрова
7. България без дим срещу Министерство на здравеопазването
През м. септември 2016 г. Сдружение „България без дим“ подава заявление до Министерство на здравеопазването (МЗ), с което иска информация за работната група, която подготвя промени в Закона за здравето (ЗЗ) с цел подобряване контрола по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места. Конкретната информация, предмет на заявлението е: копие от заповедта, с която е формирана работната група; критериите по които са подбрани „различните асоциации” и „хора от бизнеса”, които да бъдат включени в работната група; копия от протоколите на заседанията на работната група и др. Главният секретар на МЗ отказва информация с мотив, че същата е свързана с оперативна подготовка и няма самостоятелно значение. С решение от 24 март 2017 АССГ отменя отказа на главния секретар. В решението се посочва, че информацията е поискана, с оглед съставяне на мнение от страна на заявителя за дейността на вече сформирана междуведомствена работна група, който факт е оповестен от министъра на здравеопазването. Задачата на работната група е да събере мнения и препоръки, включително от външни на държавната власт субекти, като асоциации и представители на бизнеса, за максимално ползотворно изменение на Закона за здравето в частта относно контрола на забраната за тютюнопушене. Следователно, резултатът от действията на тази група, данни за която и за чиято работа до момента са поискани със заявлението, ще представлява изготвеният проект за изменение на закона. Така изготвеното и внесено в Народното събрание проектоизменение ще бъде предмет на последващо гласуване и евентуално одобрение от страна на компетентния за това орган. Ето защо, съдебният състав приема, че крайният акт, с който ще приключи работата на комисията на ниво Министерство на здравеопазването е проектопредложението за изменение на закона, а не самото изменение на закона, доколкото последното не е в неговата компетентност. Тоест, информацията за участниците в тази междуведомствена работна група има самостоятелно значение, защото структурата на състава й ще помогне да бъде формирано мнение за представителството на различните структури – публичноправни и частноправни, респективно за резултатността от дейността й. Налице е самостоятелно значение и на информацията относно критериите за избор на участниците. В решението се посочва още, че и протоколите от дейността на работната група също носят самостоятелна информация за заявителя, както по съществото на предмета на дейност на работната група, така и за степента на завършеност на работата й. Следователно, съдът приема, че не са налице предпоставките за налагане на ограниченията по чл. 13, ал.2, т.1 и 2 от ЗДОИ, които да мотивират МЗ да откаже търсената информация.
Решението на АССГ е атакувано от главния секретар на МЗ с касационна жалба до ВАС, по която е образувано а.д. № 6497/2017 г. на ВАС, Пето отделение, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2018 г.
- Решение № 1988/24.03.2017 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 12539/2016 г., съдия Калина Пецова
8. Александър Терзиев срещу Министерство на вътрешните работи
През м. октомври 2016 г. Александър Терзиев (в. „Капитал“) подава заявление до Министерство на вътрешните работи (МВР), с което иска да му бъде предоставен достъп до следната информация, свързана с предаването на седем турски граждани от страна на Република България на Република Турция: 1. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите в рамките на МВР; 2. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите на рамките на МВР и други държавни институции; 3. Заповеди и други административни актове и 4. Докладни записки от служители на МВР. С решение от 3 ноември 2016 г. директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР предоставя на заявителя копие от експресна стенограма от проведен парламентарен контрол по въпроса на 28.10.2016 г. и отказва да предостави достъп до конкретно поисканите документи с мотив, че същите не представляват обществена информация, тъй като не са свързани с дейността на МВР, а се отнасят изцяло до издаден индивидуален административен акт, който съдържа лични данни за определени физически лица. С решение от 04 април 2017 г. АССГ отменя отказа и задължава министерството да предостави достъп до исканите документи. Съдът приема, че исканите документи представляват обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като са създадени и съхранявани от задължения субект във връзка с осъществяване на правомощията му и предоставянето им ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на МВР по конкретния случай. Според съдебният състав в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация.
Решението на АССГ е атакувано от министерството с касационна жалба до ВАС, по която е образувано а.д. № 6688/2017 г. на ВАС, Пето отделение, което е насрочено за 28.11.2018 г.
- Решение № 2226/04.04.2017г. на АССГ, Второ отделение, 40 състав по а.д. № 11904/2016 г., съдия Диляна Николова
9. Илия Вълков срещу Президента на РБ
През м. януари 2017 г. Илия Вълков (БиАйТи) подава заявление до президента на РБ, с което иска достъп до до втората стенограма от консултациите по казуса Корпоративна търговска банка (КТБ), проведени при президента на 14 юли 2014 г. С решение от 31 януари 2017 г. главният секрета на Президента отказва да предостави достъп с мотив, че в стенограмата се съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ. В отказа е посочено още, че на официалната страница на президентството е публикувано изявлението на Президента Росен Плевнелиев, с което е предоставена информация за проведените консултации в обем, осигуряващ удовлетворяване на обществения интерес. С решение от 5 юни 2017 г. АССГ отменя отказа. Съдът приема, че президентството незаконосъобразно се е позовало на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откаже достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – касае се за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около три години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност. Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията, отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Законът не освобождава институциите, а напротив – задължава ги да изложат мотиви от фактическа страна и при основанието за отказ, свързано с твърдение за наличие на класифицирана информация.
От друга страна, от доказателствата по делото става ясно, че при всяко положение не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“, се посочва в решението. Така например, не могат да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Не е извършена и преценка за предоставяне най-малкото на частичен достъп до стенограмата. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев пък не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема. С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на главния секретар на Президента на РБ за ново произнасяне по заявлението. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В началото на м. юли 2017 г. Президентството декласифицира стенограмата и я публикува на интернет страницата си.
- Решение № 3750/05.06.2017 г. на АССГ, Второ отделение, 40 състав по а.д. № 1781/2017 г., съдия Диляна Николова