Анотации на дела 2020 г.

Тук ще намерите информация за дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда в полза на жалбоподателите през 2020 г. Делата са представени под формата на описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от съдебните решения.
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2020 г. може да намерите в секцията Новини.



1. Генка Шикерова срещу Министерство на вътрешните работи

 

Със заявление от края на 2016 Генка Шикерова иска от Министерство на вътрешните работи (МВР) да й бъде предоставена информация за действията на министерството при задържането и предаването на 7 турски граждани на Турция на 15-ти октомври 2016. Със заявлението са поискани копия от следните документи:

1. Копия от заповедите за задържането на 7-те турски граждани;
2. Копия от заповедите на началника на ГПУ-Русе за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България /принудително отвеждане до границата/ и
3. Копия от протоколите, които отразяват тяхното предаване на турските власти.


Директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР отказва да предостави достъп с мотив, че тези документи съдържат лични данни и не представляват обществена информация. 


С решение от 30 април 2018 Административен съд София-град (АССГ) отменя отказа. Съдът приема за очевидно, че в случая се търси информация за издадени от МВР актове т.е. за дейност, която е свързана с изпълнение на предоставените на органа със закон правомощия. Ответникът е приел, че се търси достъп до лични данни, каквото искане обаче не е обективирано в заявлението за достъп. В случая, в заявлението изрично е посочено, че копията от заповедите се искат със заличени лични данни, т.е. иска се достъп до съдържанието на документите, без значение на лицата, по отношение на които са постановени, от което по-скоро следва изводът, че се иска информация за реда, по който е действала администрацията при изпълнение на възложени й със закон функции. 

 

Решението на АССГ е обжалвано от МВР пред Върховният административен съд (ВАС).


С решение  от 7 януари 2020 ВАС оставя в сила  решението на първата инстанция за отмяна на отказа. Върховните съдии намират за правилно приетото от първата инстанция, че в случая е поискано предоставянето на информация относно предприетите от органите на МВР действия, а не на личните данни на седемте турски граждани.

 

 

 

2. Росен Босев (в. „Капитал“) срещу Изпълнителна агенция по околна среда

 

Със заявление от края на м. август 2019 Росен Босев иска от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) да бъде предоставена следната информация за вносът на отпадъци в България в периода 2014 до 2019:

1. Имената на фирмите, внесли отпадъци в България (по смисъла на Регламент (ЕО) № 1013/2006);
2. Държава на произход и
3. Вида на отпадъка, който са внесли съгласно класификацията по списъка на отпадъците, утвърден с Решение 2000/532/ЕО на Комисията на 1 май 2000 г. 


Директорът на ИАОС отказва да предостави исканата информация като се позовава на разпоредби от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), свързани с издаването на разрешения за внос на отпадъци. 

 

С решение от 8 януари 2019 на АССГ отказът е отменен. Съдът приема, че в случая е подадено заявление за достъп до информация, която безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 1-6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), а ограниченията на достъпа до информация, предвидени в ЗДОИ са поначало неприложими за информацията, свързана с околната среда. Видно от съдържанието на подаденото заявление, същото се отнася до информация, свързана с вноса на отпадъци в България. Несъмнено вносът на отпадъци е един от факторите по чл. 5 от ЗООС, който оказва или е в състояние да окаже съществено въздействие върху повечето от компонентите на околната среда, подробно изброени в чл. 4 от ЗООС. Ето защо приложим в настоящото производство е специалният ЗООС. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗООС за предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от ЗДОИ, но допустимите ограничения до такава информация са лимитативно определени в чл. 20 от ЗООС. Следователно, ЗООС е специален спрямо общия ЗДОИ и последният следва да се приложи само за процедурата, но не и по отношение на основанията за отказ /в т.ч. чл. 37 от ЗДОИ/. Това е така, тъй като в специалния закон липсва препращане към основанията за отказ, посочени в ЗДОИ. Решението е окончателно.

 


 
 

3. Таня Петрова (в „Сега“) срещу Изпълнителна агенция по горите

 

Предисторията на казуса е свързана с обстоятелството, че на 20 ноември 2019 Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) разпространява списък със 103 бенефициери, получили неправомерно държавна помощ при извършени сделки за замени на горски територии. Според публикуваната информация министерството е извършило проверки на общо 132 такива сделки, сключвани в периода от 2007 до 2009.


В тази връзка на 22 ноември 2019 Таня Петрова подава заявление до МЗХГ, с което иска да й бъде предоставена подробна справка за всички 132 проверени замени, съдържаща пълно описание на самите сделки – дата на сключване, площ, местоположение на частните имоти, първоначална оценка на частните имоти, площ, местоположение, първоначална оценка на държавните имоти, получени в замяна, извършено доплащане, ако има такова, както и новите оценки на съответните площи, довели до заключение, че има предоставена държавна помощ или обратно – че няма проблем при сделките. С писмо от 27 ноември 2019 МЗХ препраща заявлението на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). С решение от 11 декември 2019 изпълнителният директор на ИАГ предоставя информация за площ и местоположение на имоти по 103 сделки за замяна като уведомява заявителката, че за 29 сделки не е установено нарушение и отказва предоставяне на оценките, довели до заключение, че има предоставена неправомерно държавна помощ с мотив, че оценките имат подготвителен характер и нямат самостоятелно значение.


С решение от 2 септември 2020 на АССГ отказът е отменен. Съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, което винаги следва да бъде съобразено и обсъдено от органа. В този смисъл твърдението, че следвало заявителят да го обоснове, е неоснователно. Чрез предоставянето на исканите сведения се цели разкриване на информация, която може да съдържа данни за корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, който извод следва и от разпоредбата на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна, както в случая, е задължен субект по чл. 3 от закона. Решението е окончателно.

 

 

 

4. Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу отказ на Държавната консолидационна компания


Със заявление от м. януари 2020 Мила Чернева иска от Държавната консолидационна компания (ДКК) да й бъде предоставен достъп до информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018 г., за ремонт на язовири. Конкретно е поискана следната информация:

1. Възлагала ли е ДКК ремонти на язовири в Република България на друга организация или дружество, дъщерно или не, и ако да, коя/кое?;
2. Документите, свързани с възложените по т. 1 - договори, протоколи и всякакви други, касаещи процеса;
3. Размерът на сумата, част от отпуснатите с Постановление № 142 от 13.07.2018 от Министерски съвет 500 млн. за ремонти на язовири, която е прехвърлена от ДКК на друго дружество и  кое е това дружество;
4. Започнатите ремонти на язовири с име, населено място, изпълнител, сума и включени дейности по ремонта към 17 януари 2020;
5. Сключените договори с изпълнител по т. 4 към 17 януари 2020 и
6. Изразходваната или разплатена към 17 януари 2020 сума от 500-те млн. лв., отпуснати  с Постановление № 142 от 13.07. 2018 година от Министерски съвет.


В законоустановеният 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което мълчаливият отказ на директора на ДКК е обжалван пред АССГ.


С решение 17 юли 2020 АССГ отменя мълчаливия отказ. Съдът приема, че исканата информация за разходването на сумата от  500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018 г., за ремонт на язовири, е служебна обществена информация - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Съдът отбелязва, че е допустимо предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на задълженият субект. Съдът посочва, че според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Единствената призната от специалния закон (ЗДОИ) възможност за процедиране при получено редовно заявление за достъп до информация е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя. След като специалният закон изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ. Решението е окончателно. 

 

 

 

5. Мила Чернева (в. „Капитал“) с/у Столична община


Със заявление от м. септември 2019 Мила Чернева иска от Столична община (СО) да й бъде предоставена информация за планираните и извършени ремонти на вътрешно-квартални улуци в столицата. 


Зам.-кметът на СО по Направление „Транспорт и транспортни комуникации“ отказва достъп с мотив, че исканата информация засяга интересите на трети лица, които са изразили изрично несъгласие за предоставянето й.


С решение от 14 февруари 2020 на АССГ отказът е отменен. Съдът приема, че в оспорения акт не са изложени мотиви за липса на надделяващ обществен интерес. В тази връзка, § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по т. "а" до "е", като настоящият случай попада в хипотезата на б. „е“, а именно, свързана е със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. При положение, че Столична община е страна по договори, съконтрагентите по които отказват да дадат съгласие за предоставяне на касаеща ги информация, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, съответно упълномощеният от него зам.-кмет, е бил длъжен да предостави информацията или да мотивира отказа си с конкретни съображения относно липсата на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.

 

 

 

6. Николай Неделчев (София) срещу отказ на Инспектората към Висшия съдебен съвет (казусът „ЦУМ-гейт“)


Казусът „ЦУМ-гейт“ касае среща, проведена през пролетта на 2017 между три лица - главния прокурор Сотир Цацаров, бизнесмена  Сашо Дончев и бившия член на ръководството на БСП Георги Гергов. След сигнал на Гражданско сдружение „Боец“ по случаят е образувана проверката от ИВСС , която приключва с решение на ИВСС от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката.


Със заявление от септември 2019 Николай Неделчев (София) иска да му бъде предоставено копие от акта на ИВСС, с който е приключила проверката по казуса „ЦУМ-гейт“ и стенографския протокол от заседанието на ИВСС, на което конкретният казус е бил дискутиран и обсъждан.


След получаване на заявлението, ИВСС провежда процедура за търсене на съгласие на трети лица – подателя на сигнала и участниците в срещата.  Получава съгласие от Гражданско сдружение „Боец“ и от Сашо Дончев. Главният прокурор изразява изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация, а получаването на писмото за търсене на съгласие от Георги Гергов в срещата така и не е потвърдено.


С решение от 18 октомври 2019 главният инспектор при ИВСС отказва да предостави информацията с мотиви, че от нея, и в частност от доклада по проверката, заявителят не би могъл да си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект – ИВСС; както и че търсената информация се отнася до трети лица, част от които са изразили изрично писмено несъгласие за предоставянето й; и че доколкото заседанието на ИВСС не е публично, то и воденият за него протокол също няма характер на обществена информация.


С решение от 16 юли 2020 АССГ отменя отказа и задължава главния инспектор при ИВСС да предостави достъп до исканата информация. В решението си по делото съдът стига до извод, че решението на ИВСС с което приключва образувана проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, съдържа официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван.  Съдът намира, че в случая не са налице и предвидените в закона – чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ – предпоставки за отказ да се предостави и служебната информация, съдържаща се в доклада от проверката и стенографския протокол от обсъждането му, въз основа на които е прието решението от 10 юли 2017 за прекратяване на проверката, поради наличие на надделяващ обществен интерес. За пълнота на мотивите си съдът отбелязва, че изричното несъгласие на третото лице, до което се отнася търсената информация, не е абсолютна и безусловна пречка за предоставяне на достъп до нея. Решението на съда е окончателно.

 

 

 

7. Спас Спасов (в. „Капитал“) срещу отказ на ДП „Пристанищна инфраструктура“


Със заявление от 7 май Спас Спасов (в. „Капитал“) иска от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) да му бъде предоставена информация за удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна.  Конкретно се иска достъп до сключеното споразумение между ДППИ и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна; компаниите, с които „ТСВ“ ЕАД е сключило договор за изпълнение на проекта и цената, на която според сключените договори ще бъде извършено удълбочаването. 


Отказът на генералния директор на ДППИ е с мотив, че исканата информация засяга интересите на трето лице – „ТСВ“ ЕАД, изразило изрично несъгласие за предоставяне на информацията, тъй като същата представлявала търговска тайна. 


С решение от 25 септември 2020 на Административен съд – Варна отказът е отменен и преписката е върната на генералния  директор на ДППИ за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, които указания са директорът да издаде решение, с което да предостави достъп до исканата информация.


Съдът приема, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването. Същото е на бюджетна издръжка и средствата, които разходва по проекти и споразумения са бюджетни, т.е. публични средства. Не се оспорва факта, че едноличен собственик на капитала на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД /“ТСВ“ ЕАД/ е държавата чрез министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно, както ДППИ, така и „ТСВ“ ЕАД са публични организации по смисъла на § 1, т. 4, б. “а“ и б. “в“ от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки – тъй като са обект на управленски контрол от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, имащ качеството на възложител. Основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ ще е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Качеството на публични организации на ДППИ и „ТСВ“ ЕАД ги приравнява на задължени субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ за осигуряване на достъп до създаваната и съхранявана от тях обществена информация, поради което „ТСВ“ ЕАД не се явява трето лице, чието съгласие би било необходимо за представяне на поисканата обществена информация съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

 

 

8. Фондация „Последната клетка“ с/у Министерство на земеделието храните и горите

 

На 3 февруари 2020 Снежанка Бонева – управител на Фондация „Последната клетка“, подава заявление до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което иска информация коя наредба регламентира условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, съгласно чл. 26 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). С отговора по заявлението от МОСВ уведомяват Бонева, че към момента със Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите е сформирана работна група, която да изготви проект на наредба. 


В тази връзка, в началото на март 2020 „Последната клетка“ подават заявление за достъп до информация до министъра на земеделието, горите и храните, с което е поискана информация, описана както следва:

1. Копие от Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите;
2. Копие от протоколите от проведените заседания на работната група, сформирана със заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018;
3. Информация за резултатите от дейността на работната група.

С решение от 11 юни 2020 министърът на земеделието, храните и горите отказва исканата информация с мотив, че същата има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, поради което е налице основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.


С Решение от 07 декември 2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че подготвителни документи, които не са свързани с приемането на окончателен акт, а такъв в случая несъмнено липсва, придобиват самостоятелно значение, тъй като единствено въз основа на тях заявителят може да си състави мнение дали реално е налице дейност по изработване на процесния проект за нормативен акт, и то при условие, че са изминали повече от 2 години от сформирането на работната група. След като безспорно няма издаден краен акт, подготвен въз основа на резултатите от дейността на работната група, а на заявителя е отказана поисканата информация по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, той фактически се лишава изцяло от достъп за неясно и неопределено отнапред време. Не това е логиката на законовото ограничение и на предпоставената от ЗДОИ отчетност на задължения публичноправен субект пред обществото. Отделно от това информацията за участниците в работната група и протоколите от нейната работа (ако такива са налични) имат самостоятелно значение, тъй като ще позволят на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността й по същество (по предмета на проекта) и степента на неговата завършеност. За съда е несъмнено, че чрез поисканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на дейността на министъра на земеделието и храните пред обществото, а и в мотивите към оспореното решение не са изложени никакви съображения, които да опровергаят законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно. 

 

 

 

9. Сдружение за изследователски практики с/у Министерство на земеделието храните и горите


Със заявление от началото на м. август 2020 Сдружение за изследователски практики иска от МЗХГ информация под формата на справка, която да включва:


- Наименование на предприятието/териториалното поделение;

- Име и възраст на директора;

- Вид висше образование и специалност;

- Години стаж в горската система;

- Заемани длъжности през последните 10 г. и съответните времеви периоди, включително в различни подразделения в системата на горите;

- Получени награди или друг вид отличия за постигнати добри резултати през последните 10 г., както и основанията за тях;

- Наложени наказания (вкл. уволнения) през последните 10 г., съответните дати и причините за тях.


С отговора по заявлението министърът предоставя информация за наименованието на държавните предприятия и двете имена на директорите им и отказва останалата информация с мотив, че същата не е обществена и на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ е изключена от приложното поле на закона, тъй като представлява лични данни. 

 

С решение от 30 декември 2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на министъра за ново произнасяне в срок от 1 месец при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът приема, че исканите в случая лични данни представляват и обществена информация, тъй като информацията относно образованието и придобитият стаж по специалността, съответно на длъжностите на които е придобит той, на лицата, назначени от министъра на ЗХГ за директори на държавни предприятия по чл. 63 от Закона за горите (ЗГ), дава възможност да се прецени дали тези лица отговарят на изискванията на закона и в тази връзка се явява свързана с обществения живот в страната. След като стига до извод, че исканата информация е служебна обществена информация, съдията посочва, че министърът е следвало да проведе процедура за търсене на съгласие от трети лица и да направи преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. Решението на съда е окончателно.

 

 

 

10. Емилия Димитрова (координатор на ПДИ) с/у Община Севлиево


Със заявление от края на м. октомври 2019 Емилия Димитрова (координатор на ПДИ и журналист в електронните издания sevlievo-online.com и zaisinata.com) иска от Община Севлиево следната информация:

1. Подробна справка за всички плащания, извършени от Община Севлиево за обезпечаване празниците на Севлиево;
2. Справката да бъде за всички мероприятия, културни прояви, концерти, рекламни материали, медийни публикации и хонорари на ангажирани лица, по изява и платени публични средства;
3. Справка за сумата, която община Севлиево е получила като спонсорство или дарение за обезпечаване на празниците на Севлиево и начините за нейното разходване.

Секретарят на община Севлиево предоставя частичен достъп до исканата информация – общия размер на средствата, изразходвани за „Празниците на Севлиево“ и разбивка каква част от тази сума е получена от дарения/ платена от спонсори и каква част е за сметка на общината. Останалата информация – подробна справка за всички плащания, извършени от Община Севлиево за обезпечаване празниците на Севлиево, която включва всички мероприятия, културни прояви, концерти, рекламни материали, медийни публикации и хонорари на ангажирани лица, по изява и платени публични средства, не е предоставена.


С Решение от 17 януари 2020 на Административен съд – Габрово отказът е отменен и преписката е върната на секретаря на община Севлиево за ново произнасяне по заявлението. Съдът приема, че исканата информация е свързана с дейността на органите на местно самоуправление и местна администрация, тъй като реализираните разходи и плащания, за които се търсят данни, са служебни и касаят конкретни дейности, свързани с реализирането на дейността на самата община, а тя касае гражданите и техните организации. Тези плащания и разходи се финансират от бюджета на общината, а тя ги набира от средства, заплащани от данъци на гражданите и юридическите лица. Последните имат право на такава информация, за да могат въз основа на нея да установят как работи администрацията на общината, как, за какво и къде, в крайна сметка, отиват индиректно техните пари. Исканата информация, която се търси от заявителката и която не й е предоставена от община Севлиево, е налична, тъй като извършвайки разходи за организация и провеждане на празниците на Севлиево, общинската администрация, спазвайки правилата на счетоводната отчетност съхранява документи отразяващи извършените разходи за посочените мероприятия. Решението е окончателно.