Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 12(84), декември 2010
ISSN 1313-6496

Коментар на юриста

Защита на личните данни – обща уредба

Преглед на българското законодателство
и практиките по прилагането му

Фани Давидова, ПДИ

Фани Давидова

През 2010 Програма Достъп до Иформация, направи преглед на законодателството и практиката, свързани със защитата на личните данни в България. Идеята за този пълен и подробен преглед, дойде след като международната организация Privacy International помоли ПДИ, да отговори на поредица въпроси, свързани със състоянието на защитата личните данни в България, във връзка с проект, отразяващ това състояние в цяла Европа (http://www.privacyinternational.org/article.shtml?cmd[347]=x-347-566285).

Доразвихме идеята и прегледахме подробно българското законодателство даващо защита на неприкосновеността на личната сфера и личните данни на българските граждани в различни сектори от живота – здравеопазване, трудово право, медии, електронни комуникации, национална сигурност и обществен ред, научни изследвания и пр. Прегледахме и практиките по прилагането на това законодателство, от страна на Комисията за защита на личните данни, и от съдилищата.

От този брой на бюлетина ще публикуваме части от подготвения текст, даващ информация за актуалната правна уредба на защита на личните данни у нас в различни сфери на обществения живот, както и натрупаната до този момент практика. Макар повечето теми в тази серия публикации вече да са били коментирани от нас, ще получите

актуална информация
за настъпилите промени

във всяка конкретна област, както и новите практики в нея.

Правото на защита на личните данни се разглежда като част от общото право на неприкосновеност на личния живот. Гаранциите на правото на неприкосновеност на личния живот са залегнали в Конституцията на РБ и по-конкретно в чл.32, чл.33, чл.34. Съгласно чл. 32, личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Чл. 33 регламентира неприкосновеността на жилището, а чл. 34 гарантира тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Правото на неприкосновеност на личния живот е основно човешко право и стои в основата на други човешки права като правото на етническо или религиозно самоопределение, правото на изразяване и др. Конституцията допуска някои ограничения на правото на неприкосновеност на личния живот, но само в строго определени случаи. „Тъй като се касае за сфера, в която лесно може да се стигне до злоупотреба в отделни случаи, законът, който я регулира, трябва да изключи или да сведе до минимум прояви на произвол или на дискреция.“1

Подробната законова регламентация на правото на защита на личните данни у нас, е дадена от Закона за защита на личните данни, приет през 2002. Той гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на гражданите чрез осигуряване защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данни. Съгласно чл. 2, ал 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

ЗЗЛД определя понятието администратор на лични данни и регламентира подробно задълженията на администраторите по отношение на обработването на личните данни на гражданите. Предвижда се задължителна регистрация на администраторите на лични данни в публичен регистър на администраторите на лични данни. Всеки следва да посочи регистрите с лични данни, които обработва, като за всеки регистър се описват нормативното основание, на което се води; личните данни, съдържащи се в регистъра; целта за която се обработват ; начинът по който се обработват данните, както и срока за съхраняване на данните. Регистърът на администраторите на данни е публичен, така всеки гражданин може сам да провери кой администратор какви данни обработва.

ЗЗЛД предвижда независим орган – Комисия за защита на личните данни - който да следи за точното изпълнение на разпоредбите, свързани с правото на защита на личните данни. Комисията е независим държавен, колегиален орган и се състои от председател и четирима членове. Членовете и председателят се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат.

Законът за защита на личните данни задава общия минимален стандарт, задължителен при обработване на лични данни във всички сфери на обществените отношения. Както казахме по-горе, правото на защита на неприкосновеността на личния живот е основно човешко право, но то търпи ограничения, допустими в случаите, когато други права надделяват над него. Затова съществуват и специални закони, гарантиращи свободния достъп до информация, като в конкретни случаи ограничават защитата на данните на определени лица. Различни секторни закони съдържат разпоредби, които гарантират правомерното обработване на лични данни в конкретно определени сфери. Част от специалните закони просто препращат към общите норми на ЗЗЛД, но има и секторно законодателство, даващо по- подробни регламенти за обработване и защита на личните данни в отделна сфера. Такива са:

В сферата на електронните комуникации - Закон за електронния документ и електронния подпис, Закон за електронната търговия, Закон за електронните съобщения, Закон за дейностите по предоставяне на услуги

В сферата на финансовото право - Закон за кредитните институции, Закон за мерките срещу изпирането на пари

В сферата на отвореното управление - Закон за Достъп до обществена информация; Закон за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси; Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности; Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

В сферата на наказателното правораздаване -Закон за Министерството на вътрешните работи; Закон за специалните разузнавателни средства; Закон за изпълнение на наказанията

В сферата на опазването на обществения ред и сигурност -Закон за Министерството на вътрешните работи; Закон за частната охранителна дейност

В сферата на здравеопазването - Закон за здравето; Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането; Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки

В сферата на научните изследвания - Етични принципи за извършване на генетични изследвания, приети от Комисия по етика на научните изследвания при медицински университет – София.

В следващите статии ще бъдат разгледани съществуващото законодателство и практики в отделните изброени сфери на обществени отношения

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.