Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 7(67), юли 2009 г.

Парад на проектния кич
Фани Давидова, ПДИ

Според уикипедия кич е термин от немски или идиш произход, означаващ „боклук“, използван, за да означи изкуство, считано за упадъчен вариант на даден стил. В по-широк смисъл думата се употребява по адрес на всяко претенциозно произведение или поведение, което представлява проява на лош вкус или е масово фабрикуван банален и груб комерсиален продукт. В този смисъл кич може да се нарече и всяко поведение, израз и пр., което претендира ценност, но всъщност е само поза и просто имитира формата и функцията на автентичното, без да има неговото съдържание и качество. Или както казва Милан Кундера „Кичът е сантиментална групова лъжа“.

Преди седмица, в офиса на ПДИ получихме тържествена покана за още по-тържествен семинар – фанфарно приключване на едногодишен проект на едногодишна неправителствена организация. Проектът е свързан с – цитирам „реализиране на прозрачност на действията на администрацията“. Бях силно заинтригувана от това как се „реализира прозрачност“ и потърсих нещо повече за въпросната организация в интернет. Там открих, че единственият й проект е финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК) на Министерство на държавната администрация и административната реформа. Оттам пък попаднах на списъците с другите спечелили проекти  администрации и структури на гражданското общество и настана страхотно забавление.

Целта на програма ОПАК е „Подобряване на работата на държавната администрация за качествено обслужване на гражданите и бизнеса, повишаване на професионализма, прозрачността и отчетността в съдебната система, както и повишаване на капацитета на структурите на гражданското общество“. ОПАК се съфинансира oт  Европейския социален фонд и от републиканския бюджет. За периода 2007 – 2013 г. средствата за ОПАК са 153 670 724 евро. Към тях се добавят и 27 118 363 евро национално съфинансиране. Така по програмата ще могат да се договорят проекти на обща стойност от 180 789 087 евро. За какво конкретно ще отидат тези пари е прелюбопитен въпрос. Преди месец, по време на петото официално заседание на Комитета за наблюдение на ОПАК, беше направен годишен отчет за напредъка по изпълнението на програмата за 2008 година. Началникът на отдел “България, Унгария и Холандия” в Главна дирекция “Заетост, социални въпроси и равни възможности” на Европейската комисия г-н Филип Буш заявява: “надяваме се, че изпълнението на ОПАК ще продължи със същия ентусиазъм, както досега”.¹

За ентусиазма, г-н Буш може да е спокоен! Много сме силни в ентусиазираното усвояване на фондове. За резултатите от усвояването обаче, да не разчита много.

За да се предпазя от съмненията, че се заяждам лично с определена организация или администрация, няма да коментирам конкретни бенефициенти по конкретни проекти, а ще споделя общото си впечатление. Всеки, който иска да се позабавлява и/или поразядоса, може да отвори интернет страницата на ОПАК и да прегледа списъците със спечелилите проекти и да види за какво става дума. Категорично правя уговорката, че не поставям всички бенефициенти под общ знаменател, нито поставям под съмнение полезността на някои от проектите.

На интересуващите се от темата препоръчвам да извършат следните действия:

1. Прегледайте бенефициентите от страна на държавната администрация и ги сравнете с тези на гражданското общество. Ще се изненадате колко съвпадения от гледна точка на места на изпълнение на проектите има. Излиза, че, от една страна, администрацията на една община се пръска от старание и развива дейност за „прозрачна и почтена администрация“, от друга страна, местно НПО също се поти за да постигне същото и така вече 'найста година, ако се погледне проектната история на бенефициентите.

2. Прегледайте местата на изпълнение на всеки един от проектите. Ще видите, че има градове, покрити от по 3-4 проекта. Ами там общинските и областни администрации направо не трябва да се виждат – толкова трябва да са станали прозрачни, а служителите им вероятно се разхождат с нимбове от бяла светлина над главите, пращящи от знания. Варненските общини  са отличници в това отношение, например на територията на общините Долни Чифлик, Аксаково и Дългопол (прочути туптящи административни центрове) са се вихрили поне три проекта за „прозрачна, компетентнта, ефективна и пр. администрация“.

3. Прегледайте резюметата на конкретните проекти и вижте сумите по тях. Ще попаднете на невероятни бисери. Не мога да се стърпя и ще споделя някои от любимите ми.Правя уговорката, че всички посочени по-долу цитати са дословни, аз самата нямам необходимия капацитет, за да сътворя подобни умопостроения. Ще започна още със заглавията, които напомнят на пропагандни лозунги от 60-те – “Администрацията близо до нас, партньор на всеки”, “По-активно гражданско общество – повече доверие в местната власт”, “Гражданското общество в услуга на администрацията за повече прозрачност, достъпност и отчетност”, “Агенция по заетостта – отворена врата към обществото – (Заедно успяваме)”.

Продължаваме със самите резюмета. Целта на един от проектите е определена като:   „засилване на прозрачността и отчетността на местната администрация чрез повишаване на прозрачността на администрацията за прилагане на принципите на добро управление в процеса на възлагането и управлението на обществените поръчки “ – респектирана съм от смелостта на авторите на това изречение да публикуват такова нещо в официален документ.
Почти всички проекти (както на гражданското общество, така и тези на администрацията) започват с  „проучване, анализ и оценка на сегашното състояние на администрацията“. По-задълбочено изследвана администрация от българската няма, излишно е съмнението – то не са самоанализи, вътрешни и външни оценки, проучвания и дисекции.

Обичайно присъства и  „проучване на нуждите на гражданското общество от информираност за дейността на администрацията“. Презумира се, че тази нужда ще е особено остра и затова логично следва „осигуряване на многообразни канали за достъп до информация“. (Помните уговорката ми за дословните цитати, нали?) В някои от проектите, като отделни, са включени следните конкретни дейности (за които естествено се плаща) – „сформиране на екип“, „мобилизиране на екип“ и пр.

Друга обичайно повтаряща се дейност е „проучване и анализ на добри чужди практики за прозрачност и работа с гражданите“. Не остана непроучена по няколко пъти добра чужда практика. Англия и Холандия са най-желаните дестинации за проучване.

На финала,  раздадените суми са впечатляващи – общини с население съответно 7 552 и 9 476 жители са спечелили по половин милион лева всяка, за да се сдобият с „прозрачна и достъпна община“. Да се дават външни пари, за да стане една община достъпна за гражданите, е просто невероятна идея. За изработване на печатен 12-месечен информационен бюлетин „Диалог“ организация от Габрово е получила 178 369.00  лева. Въпросният бюлетин можете да намерите и в интернет и сами да прецените кое точно в него струва тези пари.

4. Прегледайте и интернет страниците на бенефициентите (на тези, които имат такива, разбира се). Истината е, че малка част от тях са НПО и са организации с дългогодишна дейност и доказана репутация, факт – има такива. Голяма част от бенефициентите обаче са организации, създадени съвсем скоро и имат по един единствен проект – въпросният, финансиран по ОПАК. Бенефициентите от страна на администрацията пък явно са били прекалено заети с „реализиране, проучване, окрупняване и прилагане на добри практики“, защото повече от половината от тях са пропуснали дребния детайл, да изпълнят законовите си задължения по Закона за общинската собственост и да качат на страниците си публичните регистри на общинската собственост.
Интернет страниците на бенефициентите е добре да бъдат прегледани и от гледна точка на това кои са в управителните органи на местните НПО-та. Само няколко примера, просто за да илюстрирам за какво става дума – организацията „Център за икономически и социални анализи и стратегии“, с проект за 252 918.80 лв., е създадена от кмета на Кърджали Хасан Азис. В управлението й влизат още общински съветник и служител на Областната администрация. В управлението на фондация “Обществен фонд – Пазарджик”, с проект за 128 983.10 лв., участва Тодор Попов, кмет на Община Пазарджик. В управлението на фондация “Камчийски бряг”, с проект за 199 111.43 лв., е кметът на Община Аврен Красимир Тодоров. Адресът на регистрация на самото НПО съвпада с този на общината. Същото НПО е партньор в друг проект по програма ОПАК. Има и още подобни примери.

Дали съм подразнена от прочетено на интернет страницата на ОПАК? Ами да, много съм раздразнена, защото очевидно страшно много пари са отишли директно в боклука, вместо да бъдат оползотворени за нещо полезно. Яд ме е, че едни хора отпускат пари на едни други хора, с абсолютно ясното съзнание, че ще тече привиден труд, ще се печатат никому ненужни материали, ще се провеждат празни от съдържание срещи и обучения, дори и без помен за полезност. Бясна съм от факта, че подобни фалшификати, лъжи и симулации на практика девалвират дейността на тези НПО-та,  които работим години наред и съвестно, и „произвеждаме продукти“, които освен че биха могли да бъдат видени и пипнати, са донесли полза на конкретни хора.

И се питам – добре де, на никой ли не му пука, че толкова много пари се превръщат в куп безполезна хартия. Не й ли пука на администрацията, която контролира изпълнението на въпросната ОПАК, колко пари отиват на боклука и не изпитват ли известна доза свян тези бенефициенти по ОПАК, които успешно имитират дейностите си. Барем да си бяха включили в проектите дейности като „запознаване с българското законодателство за публикуване на обществена информация“ и „изпълнение на законовите ни задължения по Закона за достъп до обществена информация“. Не че тези дейности и без проект трябва да се изпълняват, ама  карай, като дават пари хората...