В рубриката „тайните” сме публикували норми и други документи, свързани с регламентирането на ограниченията на правото на достъп до обществена информация. В демократичното общество правото на достъп до обществена информация/ официални документи е принцип, а неговото ограничаване е изключение от принципа, както е изведено и в Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на българския Конституционен съд по к.д. № 1/ 1996 г.
Според международните стандарти правото на достъп до обществена информация може да бъде ограничавано само с цел защитата на други права или защитени интереси, при спазването на принципите на пропорционалност и необходимост в демократичното общество. Ограниченията съгласно българския Закон за достъп до обществена информация са свързани със защитата на:

• Националната сигурност, отбраната, външната политика и конституционнозащитения ред – т.нар. „държавна тайна”;
• Оперативната подготовка на административните решения – тайна по чл.13, ал.2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация;
• Мнения във връзка с текущи или предстоящи преговори – тайна по чл.13, ал.2, т.2 от Закона за достъп до обществена информация;
• Права и интереси на трето лице – търговска тайна;
• Права и интереси на трето лице – лични данни;

В някои случаи даденото ограничение е уредено от нарочен закон. Така например въпросът коя информация може да се класифицира като държавна или служебна тайна и при какви условия, е предмет на уредба от Закона за защита на класифицираната информация. В Закона за защита на личните данни е предвидено определение на тези данни.