Предаване от 21.02.2005:

Темата: Достъп до информация в задравната сфера

Как здравната каса харчи парите за здраве? Осигурена ли е необходимата прозрачност на разходването на бюджетните средства? Защо районните центрове по здравеопазване предпочитат да водят съдебни дела вместо да информират гражданите? Пазят ли се надеждно личните данни на здравноосигурените лица? Отговорите - по Радио Нет в понеделник от 19:00 ч. заедно с госта ни в студиото - Александър Кашъмов, ПДИ.

Седмични новини

14 хиляди досиета с лични данни да се унищожат от продуцентите на играта Big Brother – България. Това разпореди Комисията за защита на личните данни. Става дума за досиетата, съдържащи лична информация за кандидатите за участие в първото риалити шоу у нас. Документите съдържат психологическите тестове на кандидатите, данни за тяхното здравословно състояние, сексуална ориентация. Съгласно Закона за личните данни, в момента, в който целта за която са събрани данните отпадне, информацията, трябва да бъде унищожена – обясниха от Комисията.

Промените в закона за защита на класифицираната информация бяха обсъждани във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Най-разгорещен дебат предизвика предложението допуск до класифицирана информация по право да имат само президентът, премиерът и председателят на парламента, въпреки че той е пръв между равни с колегите си в Народното събрание. Според предложението на Министерски Съвет, останалите 239 народни представители трябва да кандидатстват за разрешение, за да получат достъп.

"Налице е изключително тревожната тенденция за спад на отчетността и липсата на прозрачност при финансирането на политическите партии в България" – това показват резултатите от последното изследване на индекса на прозрачност на финансиране на партиите в България. Изследването е изготвено от Асоциация Прозрачност без Граници. Индексът за прозрачност се базира на два критерия - на статистиката на внесените партийни отчети в Сметната палата и на социологическо проучване в средите на четири социални групи - бизнесмени, политици, журналисти и неправителствени организации.

На 14 февруари, Европейският съюз прие нова Директива за достъпа до екологична информация. Новото законодателство е съобразено с Орхуската Конвенцията от 1998 година и дава право на всяко физическо или юридическо лице, независимо от гражданството, националността или мястото на пребиваване да има достъп до информация. Пример за подобен род информация са данните за емисиите в атмосферата, въздействието им върху общественото здраве и резултатите от оценките на въздействието върху околната среда.

Съдът в Мексико задължи Министерството на правосъдието да предостави обвинителния акт срещу бившия президент Луис Ечеверия. След седеммесечна борба в съдебната зала, адвокати от организацията Freedom of Information—Мексико получиха достъп до 691 страници от обвинение за геноцид над протестиращи студенти преди 30 години. Това е първият случай, в който обвинение на толкова висш служител ще получи публичност. До скоро мексиканският закон даваше право на правителството да засекретява всички обвинения. През 2002 година бе приета поправка на закона, която позволява публикуването на обвинения за престъпления срещу човечеството. Документите са достъпни на страницата на организацията на адрес: www.limac.org.mx.

Застъпници за отворено управление внесоха проектозакон за задължително обучение на държавни служители по законите за прозрачност в Тексас. Министърът на Правосъдието на Съединените Американски Щати изрази задоволство от инициативата на тексаските законодатели. “Като координатори на гражданското доверие, служителите на всички нива в управлението трябва да съзнават и прилагат законите за отвореност и прозрачност,” каза той. Мотивът на вносителите е, че познаването на законите би довело до по-координирана и ефективна работа на институциите в Тексас. Според проекта, служителите ще посещават задължителни обучения на всеки две години.

“Малка победа на прозрачността” отбелязаха застъпниците за отворено управление след като Европейската комисия публикува списък на работните групи от 2004 година. Списъкът, който досега бе тайна за всички, съдържа 1684 активни групи. Членове на Европейския парламент продължават да протестират срещу отказа да бъдат предоставени имената на експертите, участвали в работните групи. Тези хора получават възнагражденията си от бюджета на Европейския съюз. Следователно гражданите на Европа имат право да знаят къде отиват парите от данъците им, смята датски Европейски депутат.