Предаване от 17.01.2005:

Темата: Пет истории за достъпа до информация

Лесно ли е да искаш информация от Президента и Премиера? Публични ли са публичните заседания на Висшия Съдебен Съвет? Държавна тайна ли е информация, публикувана в Интернет? Може ли Министерството на здравеопазването да държи в тайна договори за доставки на животоподдържащи лекарства? Ще разберем ли как Краун Еджънтс харчи парите на българския данъкоплатец? Отговорите в предаването “Програма Достъп до Информация” понеделник от 19 часа, заедно с госта ни в студиото - Николай Мареков, ПДИ.

Седмични новини

Досиетата първо трябва да се разсекретят, а после да се унищожат“, „Правителството не е с намерение да унищожава информация на бившата държавна сигурност“ - това бяха част от противоречивите послания, изказани миналата седмица, от управляващите по повод тайнствения законопроект на министерски съвет за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Повдигнатият широк обществен дебат обаче не даде повод кабинета да предостави копие на самия проектозакон.

Върховният Касационен съд ще осигури пълна прозрачност на разходите, направени за реконструкцията на Съдебната палата в София. Това заяви в началото на седмицата председателя на върховния касационен съд Иван Григоров. Целта е медиите и обществеността да получат от първа ръка достоверна и документирана информация за извършеното до сега и предстоящите дейности и ремонти в храма на Темида. Обещанието за информиране е следствие от множеството въпроси, относно ремонта на палатата и големите разходи направени до този момент.

Публичен регистър с разсекретени архивни документи на МВР е на разположение на гражданите, заяви зам. министърът на вътрешните работи Бойко Коцев. Той уточни, че регистърът се намира в читалнята на дирекцията „Информация и архив“ на министерството и е достъпен за всички граждани. Заместник министърът добави още, че комисията в архива на МВР, която се занимава с декласифициране на материали до момента е разсекретила над 1300 архивни единици. Регистърът ще може да се ползва от началото на месец февруари, тъй като в момента се извършва инвентаризация в дирекция “Информация и архив”.

Лична карта с чип едновременно ще може да се ползва като документ за самоличност, банкова карта, пропуск за различни ведомства, билет за транспорт и какво ли още не. По тази идея работят експерти в направлението „Български документи за самоличност към националната полиция“. Подобни идеи съществуват и в други страни, но срещат голяма съпротива, основаваща се на факта, че по този начин кражбата на самоличност се превръща в детска игра. Това е и начин за безпроблемно проследяване на всяко движение и действие на всеки гражданин. Така идеята за постоянното наблюдаване от „Големия брат“ ще се превърне от телевизионна игра в реалност.

Парламентът на Македония ще приеме Закон за свободен достъп до обществена информация до края на месец март тази година. Новият закон определя кои са задължените институции и кой има право на достъп до обществена информация. Според Зоран Ячев, изпълнителен директор на неправителствената организация “Прозрачност Македония”, законът ще ограничи възможностите за нарушения от страна на администрацията. Законът представлява своеобразна предпоставка и гаранция за съблюдаване на законите, борбата срещу корупцията, увеличаване прозрачността на институциите и утвърждаване на демократичното управление. След приемането на закона, институциите ще трябва да публикуват информация в интернет, и да отговарят на заявления на граждани.

Министерството на отбраната на Великобритания започна да оповестява непубликувани досега документи. Публикуването е част от опитите на институцията да изпревари подаване на заявления за достъп до информация, след като от 1 януари тази година в Обединеното Кралство влезе в сила Закон за свобода на информацията. Министерството активно публикува информация на страницата си в интернет, подготвяйки се за новата култура на прозрачност. Законът дава възможност на гражданите да поискат и препоръката на Главния прокурор, лорд Голдсмит, за нападението на Ирак. Според председателя на Камарата на лордовете, обаче, малко вероятно е такава информация да бъде предоставена, тъй като тя попада в обсега на ограниченията, предвидени в закона. Лорд Фалкънър спомена, че всяка забрана за разпространението на определена информация ще изисква съгласието на всички членове на кабинета.