Предаване от 14.02.2005:

Темата: Предложените промени в Закона за защита на класифицирана информация

Какво се предлага във внесения от Министерски съвет проект за промени в ЗЗКИ? Кой има полза от тях? Защо МС скри текста на предложените промени? Ще се ограничи ли правото на достъп до информация? Отговорите на тези въпроси ще търсим заедно с гостите ни в студиото Александър Кашъмов, ПДИ и Христо Христов, в. Дневник в понеделник от 19.00 часа в ефира на Радио NET.

Седмични новини

Главният секретар на Министерството на Околната Среда и Водите, Леончия Сеизова, и юрисконсултът на министерството незабавно да изпратят писмено обяснение защо не са изпълнили задължителни указания на съда – това разпореди състав на Софийския градски съд на 9 февруари. Делото е образувано по жалба на сдружение “За земята” срещу отказа на еко-министерството да даде протоколи от обществени обсъждания на крупни инфраструктурни проекти, финансирани по програма ИСПА на Европейския съюз. За февруарското заседание главният секретар трябваше да представи доказателства, че министър Арсенова му е разрешила да отказва тази информация. Неявяването на представител на министерството на заседанието в четвъртък е причинило неоправдано отлагане на делото, констатира съдът.

На 9 февруари, Министерският съвет внесе в Парламента проект за изменения в Закона за защита на класифицираната информация. Това стана ден след като Министерски съвет официално заяви на Програма Достъп до Информация, че заради съгласуване по отделните министерства ще забави изпращането на копие на проекта. Въпреки сериозните публични критики, включително от ПДИ, правителството настоява да узакони унищожаването на секретни документи. Досега това беше абсолютно забранено. В момента документи могат да се унищожават само след като са разсекретени и са били публични поне една година.

Днес (14.02.2005) тричленен състав на Върховния административен съд разгледа дело за достъп до стенограма на Министерския съвет от 2003г. Делото е по жалба на журналиста от радио Нова Европа, Васил Чобанов, който поиска да узнае позициите на отделните министри по приватизирането на дружества със стратегическо значение за България. Според правителството журналистът няма право на тази информация, защото тя била от подготвителен характер и с несамостоятелно значение. През 2004г. Софийският градски съд отхвърли жалбата на Чобанов. Решението на ВАС ще е окончателно.

Журналисти ще бъдат допускани в съдебната зала по дела, свързани с домашно насилие над жени. Проект “Гражданско наблюдение в съда по дела, свързани с домашното насилие” стартира в Бургас. Проектът се реализира от асоциация “Деметра” в партньорство с Бургаския районен съд и е финансиран от фондация “Отворено общество”. Юристи от Бургаския свободен университет, обучени от Американски специалисти ще наблюдават практиките в съдебната зала.

Липсва гаранция за защита на личните данни при достъпа и обмяната на информация между полицията, имигрантските служби и митницата в страните от Европейския съюз. Проучване на организацията StateWatch в 22 страни-членки показва, че полицията има право на достъп до всякакъв вид информация без нужда от съдебно разрешение. Необходими са гаранции за запазване на личните данни при работата с тях, смятат експертите. “Институциите, налагащи закона, трябва да подлежат на външен контрол. В противен случай практиките на нарушения и злоупотреби ще се превърнат в норма,” твърдят от StateWatch.

Заявления за достъп до информация, подадени от журналисти и членове на парламента, получават специално обозначение в автоматизираната система за подаване и проследяване на заявленията в Канада. Базата данни работи от 2001г. и дава възможност на всеки да види заявленията, подадени до федералните институции в страната. Специалният статут на заявленията от медиите и парламента, обаче, може да доведе до забавяне отговора на заявления, подадени от граждани.

Движението за свобода на информацията подаде жалба до Окръжния съд на Тел Авив относно отказ на Службата по държавни предприятия да предостави имената на отхвърлените кандидати за ръководни позиции в държавни предприятия. Искът на Движението е за предоставяне имената на кандидатите, имената на министрите, които са ги препоръчали и причините, поради които конкретната кандидатура е била отхвърлена. Решение в полза на Движението би спомогнало за повишаване прозрачността в управлението и би дало възможност за по-голям контрол от страна на обществото и на съда.