Гергана Жулева, Иван Павлов, Геворг Хайрапетян, Хелън Дарбишър, Леван Авалишвили

Следобедната сесия от първия ден на конференцията бе посветена на мониторинга на активното публикуване на информация от държавни институции. Водещ беше Хелън Дарбишър (директор на Access Info Europe), а участници - Гергана Жулева (изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация), Иван Павлов (председател на УС на Фондация Свобода на информацията (Русия)), Геворг Хайрапетян (Център за свобода на информацията (Армения)) и Леван Авалишвили (Институт за развитие на свободата на информация (Грузия). Във встъпителните си думи Дарбишър отбеляза, че „би било много трудно да се изгради едно прозрачно общество само чрез заявления за достъп до информация. И че задължението за активно публикуване е значителна част от това право, въпреки че стандартите не са много разработени в тази област и мониторингът е много по-голямо предизвикателство“.

Бяха разгледани различни подходи за извършването на това наблюдение. Българският опит представи Гергана Жулева, която разясни важността от извършването на мониторинг като основа за определяне на насоките на застъпническите кампании. ПДИ започва наблюдението по прилагане на закона още през 2001. Участва и в две глобални проучвания по прилагането на законите за достъп до информация. Наблюдаването на интернет страниците стартира през 2006, а одитите на активното публикуване започват от 2008, когато влиза в сила задължението и е възможно да се извърши оценяване. Методологията е изградена на базата на международните стандарти, а индикаторите покриват законовите задължения. Проучването се извършва с помощта на софтуерна платформа, част от вътрешната база данни на фондацията. Резултатите са достъпни в сайта на ПДИ и могат да бъдат видени, както за всяка институция поотделно, така и за всички, или за отделни групи институции по индикатор. Пак там е налична пълна статистика и сравнителни данни по години.

Вдъхновен от дейността на Олдржих Кужилек и неговите колеги в Чехия през 2012, екипът на ПДИ създаде и разпространи първия Рейтинг на активната прозрачност в България, изграден на основата на резултатите от мониторинга. Рейтингът предизвика силен интерес от страна на органите на власт и от страна на медиите. Друга част от проучването е подаването на едно и също електронно заявление към всички органи на изпълнителната власт. В това отношение все още съществуват проблеми заради липсата на унификация, общ ред за работа с електронни заявления. Последните две години, по данни от държавната администрация, има тенденция да намаляват подадените заявления по електронен път. И въпреки увеличението на отговорите на такива заявления, те са все още под 50%.

Гергана Жулева говори и за Портала на публичните регистри, в който може да се търси информация за поддържани регистри по институции, по име на регистрите, или по закон, който предвижда такива. В заключение изпълнителният директор на ПДИ каза: „Тези изследвания и този одит, които правим, са главно с цел нашата застъпническа дейност. Смятаме, че по този начин, след като имаме някакви точни данни, самата кампания за подобряване на положението ще бъде по-ефективна“.

Иван Павлов започна с наблюдения върху целите на мониторинга на активно публикуваната информация: „Нашата цел  не е само научна, тя е социална. Всички искаме да направим този свят по-добър, да променим пътя на правителството си към по-добра посока. Свободата на информацията е средство, но нашата цел е отчетно и предвидимо управление”.

Мониторингът, който се провежда в Русия, се ръководи от разпоредбите, заложени в закона за свобода на информацията, включващи задължения за съдържанието, отговорност за служителите и др. Съобразени са и международните стандарти, сред които технически, например стандартите на W3C и тези на експертите по свобода на информацията. Развит е специален информационен продукт, както и специален математически модел, калкулиращ откритостта на интернет сайтовете. В резултат се получава истинско сътрудничество между експертите от гражданското общество и представителите на правителството в работата по откритостта на управлението.

Как се извършва това? Продуктът „АИС EXMO“ представлява виртуално работно място за всеки експерт при оценяване на интернет страниците на институциите. Той предоставя също връзка между експертите и администрациите за коригиране на различията, грешките и за подобряване на рейтингите. И достъп на всеки до крайните резултати. В началото експертите съставят предварителна оценка, после оставят три седмици ексклузивно на администрациите да се запознаят с нея, да изчистят грешки, да работят и подобрят страниците си, при което оценяващите променят оценката и евентуално повишават рейтинга. Институциите чакат тази оценка, защото ще използват рейтинга, който се публикува в медиите и се използва в официалните доклади на правителството, за своите нужди за реклама и добър имидж. През 2011 за период от три седмици 21% от администрациите са повишили откритостта си в Русия – една от най-затворените страни в света.

В края Иван Павлов сподели плановете на Фондация Свобода на информацията: „Русия е огромна страна с много администрации. Важно за нас е да увеличим наблюдаваните страници. Важно е и гражданското участие. И правителството да усети истинските искания на обществото“.

В Армения ситуацията е по-различна. Според Геворг Хайрапетян е рано да се говори за мониторинг на активното публикуване, защото то е все още на базата на застъпничеството. От краткото представяне на арменския закон за достъп до информация, а и от по-късната дискусия, се разбра, че сред задължените субекти са всички създадени от правителството органи, както и широк кръг организации, независимо дали са частни или публични, но които или са финансирани от държавата, или извършват дейност в сферите от обществено значение, или са монополист на даден пазар. Това включва банки, профсъюзи и др.

Три са случаите, в които законът изисква активно публикуване: задължените субекти трябва да публикуват информация за своите дейности; да публикуват спешно информацията от обществено значение; да публикуват още 13 други групи информация поне веднъж годишно (бюджет, контакти, начин за подаване на заявления и т.н.).

Центърът за свобода на информацията в Армения работи в три насоки – обучения на задължени субекти (от 2010 насам – официални лица, държавни служители и т.н.), разполагане на билбордове (информационни билбордове във всички общини, съдържащи информация за бюджета и други дейности на общината), създаване и помощ при създаването на интернет страници на задължените субекти. През 2011 са създадени сайтове за министерството на регионалното развитие на Армения и за всеки един от десетте региона.

Центърът е решил да върши част от работата на държавните органи в активното публикуване. „Всеки отговор на заявление е публикуван на сайта на Центъра, така че органите (държавните) публикуват активно информация без дори да го знаят“.

Хелън Дарбишър добави, че обратната страна на мониторинга е техническата подкрепа за официалните лица, за да могат те да си свършат работата. „И също билбордовете – да не забравяме, че в много страни все още няма интернет достъп и използване на алтернативни средства за активно публикуване като билбордове също е интересно“.

Леван Авалишвили от Института за развитие на свободата на информация в Грузия сподели, че „основната ни цел е да увеличим нивото на прозрачност в страната чрез одитиране на официалните сайтове. Методологията е от Иван Павлов, но е адаптирана към Грузия“. Голям успех за застъпниците е въвеждането на законово задължение, седмица преди конференцията, за активно публикуване.

Поради липсата на такова преди, подходът на института бил да прави препоръки на органите. Изпълнението винаги зависи от тяхната воля да използват или не тези препоръки и затова са прилагани различни стратегии. „Ние опитваме да имаме добра връзка с официалните лица, защото те не обичат да говорят за свобода на информацията. Опитваме да им помагаме при техническите им проблеми. Пращаме съобщения, че скоро ще бъдат хакнати, ако не защитят сайта си. Тогава ни се обаждат и така променяме страницата им като публикуват повече информация“.

При оценяването са преглеждани 154 параметра относно съдържанието на публикуваната информация, към които се добавя и различния компонент „е-достъпност“ с още 121 параметра за всеки сайт. Общо 3000 страници документи са изработени в процеса на мониторинга. „Най-важното е, че всички могат да видят проблемите на дадена администрация в тези препоръки“.

Резултати от мониторинга показват, че прозрачността е наистина проблем за Грузия. „Правим различни проучвания по министерства и  ги сравняваме. Най-важното е да открием във всеки тематичен блок какви видове информация са публикувани. Разбира се, най-малко информация има за финансите и разходите на властите. Публикуват само бюджета си, но не как го използват и откъде идват парите“.

В проучването може да се види и оценката по електронния компонент („е-достъпност“) на изследваните страници. Основните критерии са навигацията, търсенето (как се извършва търсенето), различните програмни кодове, използването на социални мрежи, онлайн услуги и сигурността. В резултат от тригодишната застъпническа дейност, комбинирано с развитието на  инициативата Партньорство за открито управление, седмица преди конференцията е била приета законодателна промяна. Сега всички публични институции са задължени да публикуват активно информация. „За съжаление това влиза в сила на 1 септември 2013, но така или иначе властите имат нужда от подготовка”, каза Авалишвили и изтъкна влиянието на  руските им партньори от Фондация Свобода на информацията. „Искам да информирам Иван Павлов, че неговите параметри за измерване на страниците ще бъдат използвани и в активното публикуване. Сътрудничим си и с Министерство на правосъдието, натоварено с изпълнението и параметрите за оценка, които използваме за мониторинга на публичните интернет страници“.

Други две новости в грузинското законодателството са възможността за приемане и на електронни заявления, както и правото за заявителите да търсят и получават дори вече публикувана информация. Второто е насочено срещу порочната практика на администрацията, в която, ако една информация вече е публикувана, заявителят бива препращан към даден сайт без повече разяснения и съответно резултатът е тази информация да бъде често праткически недостъпна.

На въпрос на Илке Дагли, вицепрезидент на  Асоциация „Кипър-ЕС“, относно проблемите с форматите на публикуваната информация за хора със специални нужди, Гергана Жулева отговори: „По българския закон задължените субекти имат задължението да осигурят в подходящ формат информацията, която се търси. Нямат задължение за интернет страниците, но нашето наблюдение по мониторинга (засега това не го измерваме)  за 2012 е, че все повече страници имат специални формати, така че информацията да бъде използваема от хора с увреждания“. На втория въпрос дали сред задължените субекти се включват и компании, и други организации като профсъюзите, Жулева допълни: „След измененията от 2008 в българския закон бяха задължени т.нар. публичноправни организации, които се контролират от държавата и е създадена с цел задоволяване на обществени предоставят интереси“.

Друг въпрос беше насочен към Иван Павлов – дали по време на първата фаза на мониторинга в Русия са имали сътрудничество с президента, президентството или централната избирателна комисия. „За съжаление не сме имали опит в сътрудничество с президента или президентството, нито с ЦИК. Но си сътрудничим с около 20% от избирателните комисии по места. По-важните официални лица все още не са в конкуренция, но се ядосват, когато получат ниски оценки в рейтинга. Изобщо Русия е затворена страна“, поясни Павлов.

Обобщи Стефан Ангелов, ПДИ