Публикации > Информационен бюлетин на ПДИ > Брой 10(166), Октомври 2017 г.
ISSN 1313-6496
Новини
Новини
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Повече правила за защита личното пространство онлайн. На 19 октомври Комисията за граждански свободи към Европейския парламент одобри проект на предложение за гарантиране личната неприкосновеност, поверителността и сигурността при електронните комуникации в Европейския съюз. Предложените правила ще се прилагат при SMS и телефонните услуги и съществуващите в ЕС правила за е-privacy ще бъдат актуализирани така, че да обхващат интернет базираните услуги като WhatsApp, скайп, Фейсбук, Messenger. Текстът, изготвен от Марио Лористин (S & D, ET), представлява проект на мандат за преговори на Европейския парламент за разговори със Съвета относно преразглеждането на правилата за електронната неприкосновеност на личния живот. Той беше приет с 31 гласа "за", 24 "против" и един "въздържал се". Евродепутатите призовават да се забранят „стените на бисквитките“ (cookie walls),  които блокират достъпа до уебсайт, ако потребителят не е съгласен неговите/нейни данни да се използват от същия сайт.

Проследяването на лични устройства чрез бисквити или програми или проследяването на хора без тяхното изрично одобрение чрез публични точки или безжичен интернет (Wi-Fi) в търговските центрове също трябва да бъде забранено.

Настройки за „Лична неприкосновеност по подразбиране“ трябва да станат стандарт при всички програми, използвани в електронните комуникации, а доставчиците на услуги трябва да  осигурят силно криптиране. Евродепутатите постигнаха съгласие, че е необходимо строго ограничение при обработването на данни и настояват те да бъдат използвани само за цели, за които има изрично съгласие на лицата. Така наречените „мета данни“, които могат да дадат информация за телефонни номера, посетени интернет страници, географско местоположение или време и дата, когато е проведен даден разговор и други чувствителни данни, трябва да се разглеждат като поверителни и никога да не се предоставят на трети страни.

Източник: New Europe

 

21 държави в Европейския съюз нарушават директивата за  неприкосновеност на електронната комуникация. Телефонни компании в Европа съхраняват голямо количество данни кой каква комуникация осъществява, кога и къде. Щом някой има достъп до тази информация, той може лесно да узнае местоположението, възрастта, пола, расата, сексуалната ориентация , вероизповеданието, финансовото и здравословното състояние на въпросното лице. Според доклад на Privacy International от септември  е незаконно такива данни да се искат от държавата и да се събират от компаниите. В доклада се посочва, че 21 държави членки на ЕС незаконно запазват лични данни на гражданите в нарушение на законодателството за неприкосновеност на личния живот и Хартата на основните права на ЕС. Това са Австрия, Белгия, България, Република Хърватия, Кипър, Република Чехия, Унгария, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Великобритания. Не е правен преглед на законодателството в останалите 7 държави членки на ЕС, което би могло да означава, че никоя държава от ЕС не зачита правото на неприкосновеност на електронната комуникация.

Източник: New Europe

 

Държавният съвет на Холандия не дава достъп до документите за полет MH17. Държавният съвет на Холандия реши, че Министерството на сигурността и правосъдието не е длъжно да разкрива информация как се е справило с последствията от катастрофата на полет MH17 на малайзийските авиолинии на 20 юли 2014. Самолетът беше свален в Източна Украйна. Всичките 298 пътници загинаха, от които 193 бяха холандски граждани. Става въпрос за докладите от срещи на различни министри, участвали  в кризисния комитет, който се е събирал регулярно в седмицата след трагедията. Холандските информационни агенции NOS, Volkskrant и RTL Nieuws се опитват да получат повече информация за действията на правителството след катастрофата. Министерство на сигурността и правосъдието предоставя някои документи, но голяма част от информацията в тях е заличена. Трите новинарски агенции се обединяват и завеждат дело. През февруари 2017 съдът в Средна Нидерландия излиза с решение, че информацията трябва да стане публично известна. Министерството на сигурността и правосъдието е против, защото смята, че оповестяването на поверителните консултации би навредило на отношенията на Холандия с други държави. Държавният съвет на Холандия смята, че исканата информация трябва да остане поверителна, тъй като нейното разкриване би могло да изложи на опасност работата на кризисната комисия. „Интересът от разкриването не надделява над интереса, защитен от отказа, а именно зачитане на личната неприкосновеност на засегнатите страни“.

Източник: NLTimes.nl

 

Държавите от ЕС възпрепятстват данъчната прозрачност. Усилията на равнище ЕС за борба с избягването на данъчно облагане изглежда не са довели до особени резултати след последните изтичания на информация в резултат на работата на консорциум от международни журналисти. Едногодишно разследване на 13 милиона документи от два офшорни доставчика на услуги, публикувано на 5 ноември, разкри схеми, а “правителства на ЕС като Германия са против нарастващата тенденция към финансова прозрачност“, смята Карл Долън, ръководител на офиса на Transparency International в Европейския съюз. Долън информира, че столиците в ЕС трябва да подпишат още две предложения на Европейската комисия, насочени към осветляване прането на пари и криенето на данъци. Последната група документи, известни като „Досиетата от Рая“, са подбрани от стотици журналисти и разкриват връзките между офшорки, известни като данъчен рай и над 120 политици и световни лидери. Следващата седмица предстои нов кръг разговори между институциите на ЕС относно Директивата срещу пране на пари (AMLD). Европейският парламент иска компаниите и тръстовете да разкрият идентичността на бенефициентите. Съветът, представляващ държавите членки, смята че това би нарушило неприкосновеността на личния живот.

Източник: euobserver

 

Разследване, големи данни и отворени данни са във фокуса на ООН. Правителствата не трябва да предоставят каквито и да е лични данни под формата на отворени данни, освен ако предпазните мерки за защита на личния живот са непробиваеми, заяви експерт на ООН в областта на личните данни по време на генералната асамблея в Ню Йорк. По думите на специалния докладчик по правото на лична неприкосновеност към Комитета по правата на човека към ООН Джо Канатачи огромно количество информация за гражданите се събира без тяхно знание или съгласие. Влиянието на т.нар. „големи данни“ (огромно масиви от данни, съдържащи структурирана или неструктурирана информация) и отворени данни относно личната сфера е тревожно. Според Канатачи са обезпокояващи не само събирането на данни, но и възможността фирмите продават и търгуват информацията и да я свързват с други данни, за да произвеждат комплексна и подробна картина на личния живот. Друг тревожен въпрос е вакуумът в международното право по отношение следенето и личния живот в киберпространството. Докладчикът подчертава, че „правото на неприкосновеност на личния живот никога не може да бъде абсолютно в борбата с престъпността и националната сигурност, но демокрациите се нуждаят от проверка и баланс като предварително потвърждаване  на следенето и последващ контрол на дейности по следене, за да запазят самите свободи, които определят демокрациите ".

Източник: Офис на върховния комисар на ООН

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.