Публикации > Информационен бюлетин на ПДИ > Брой 10(166), Октомври 2017 г.
ISSN 1313-6496
Дебати
Трябва ли гражданските организации да се регистрират като лобисти?
Този въпрос дискутираха членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията

През октомври 2017 членовете на Мрежата на застъпниците за свобода на информация (FOIAnet) дискутираха дали гражданските организации са задължени да се регистрират в национални регистри на лобистите.

 

Началото на дискусията постави Дейвид Голдбърг, който изпрати на членовете на FOIAnet онлайн публикацията Transparency Register, в която екипът на CMS Legal Services EEIG прави преглед на законодателството на държавите членки на ЕС в изпълнение на Директива (ЕС)2015/849 [1].

 

Матиас Хутер (Forum Informationsfreiheit) обръща внимание, че понятието Transparency Register е подвеждащо, защото в редица държави тези регистри за съжаление не са обществено достъпни. В много държави няма изисквания за регистрация на лобистите. Там, където такива са създадени обаче, проблемът е, че често националните законодателства не отчитат „обществената полза“ от лобистката дейност, а какви са отношенията между лобиста и организацията, за която той  работи. Колкото до частните лица, никой не се интересува, че дадено лице като гражданин се застъпва за повече прозрачност, това не бива да се приема като лобизъм и да се изисква регистрация, тъй като така сериозно ще се ограничи свободата на изразяване.

 

Кшиштоф Издебски от Полша споделя опасения, че подобна прозрачност може да се използва срещу гражданското общество, като посочва, че полският закон определя като лобист всеки, който опитва по някакъв начин да въздейства върху властите.   

 

Най-активните участници в дискусията са Хелън Дарбишър (Access Info Europe), Сандра Коливър (Open Society Justice Initiative) и Тоби Мендел (Център за право и демокрация).

 

Основният проблем, който се очерта е, че твърде широката дефиницията на понятието „лобиране“ представлява нож с две остриета, който може да се използва срещу групите на гражданското общество в държави, където и без това те са атакувани – от една страна, за да бъдат публично заклеймявани и от друга, за да им се налагат тежки изисквания за отчитане на дейността.

 

Опасенията на Сандра Коливър са свързани с анализа на текста на Препоръка СМ/Rec (2017)2, приета от Комитета на министрите към Съвета на Европа относно правното регулиране на лобистките дейности в контекста на публичното взимане на решение. Тя отбелязва две неща: първото - че трябва да има разграничение между видовете лобисти (такива, които правят големи дарения за индивиди или партии и такива, които работят за групи без да правят парични вноски) и второто – че проблемът с непрозрачното лобиране съществува от незапомнени времена. Лобистите винаги намират начин да заобиколят правилата. Това не означава, че не трябва да се взимат мерки за постигане на прозрачност, но е разумно да се отчита, че те вероятно ще имат временно въздействие, защото лобистите ще намерят нови начини за тяхното заобикаляне. Междувременно съществува драматична, нова и опасна тенденция за делегитимизация на организациите на гражданското общество.


Хелън Дарбишър твърдо смята, че е необходимо да има лобистки регистър, като в същото време трябва да се прави всичко възможно за защита на гражданското общество. Нейната гледна точка се влияе и от факта, че в продължение на няколко години тя работи за подобряване стандартите на Съвета на Европа по отношение свободата на изразяване и достъпа до информация.

 

Според Дарбишър не е съвсем правилно даренията за политическите партии да се приемат като критерий кой е лобист и кой не е . Първо, защото голяма част от бизнеса лобира без да прави политически дарения (например могат да решат да преместят дадено производство в друга държава, ако условията за бизнес не са благоприятни). Второ, има много асоциации, регистрирани като организации с идеална цел и формирани от бизнеса. И това е напълно законно. Например, асоциация на любители на органично сирене. Те защитават местното производство, борят се за опазване на околната среда, защитават правата на работниците. Някои фермери подкрепят финансово техните кампании.

В същото време има и асоциации като FOREST (защитават правото на удоволствие от пушенето), които твърдят, че защитават правата на пушачите, но са изцяло финансирани от Japan Tabacco.

 

Ситуацията в България

 

В дискусията се включи и Стефан Ангелов, юрист от правния екип на ПДИ, за да сподели българския опит.

 

От една страна през 2016 са приети изменения и допълнения на Закона за нормативните актове, които задължават държавните институции да посочат на кои частни лица е възложено да напишат проектозакон или оценка на въздействието. В допълнение, парламентарните комисии изготвят списъци на участниците от частния и държавен сектор, които са внесли становища по законодателните проекти. От друга страна, измененията в ЗЮЛНЦ от 2016 променят режима на регистрация на неправителствените организации. По новите правила всички НПО ще се регистрират в публичен регистър (част от Търговския регистър), който е достъпен в интернет и в него трябва ще публикуват своите финансови отчети.

 

Така в България всичко изглежда ориентирано към прозрачността и в голяма степен се подкрепя от гражданското общество, но това положение може да доведе до медийни атаки срещу организациите на гражданското общество. 

 

Вместо заключение изглежда подходящо казаното от Тоби Мендел. Неправителствените организации са участници в публичния живот и трябва да са толерантни към критиката и открития дебат за тяхната дейност. За съжаление не всички от тях работят в полза на обществения интерес. От друга страна, в последните години сме свидетели на атаки от страна на политическите власти спрямо НПО сектора и на репресивни регулаторни режими.

 

Публикацията подготви 

Ралица Кацарска, ПДИ 



[1] Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (Текст от значение за ЕИП)

 



© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.