Публикации > Информационен бюлетин на ПДИ > Брой 10(166), Октомври 2017 г.
ISSN 1313-6496
От съдебната зала
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Какво показват почасовите данни за качеството на атмосферния въздух в София за 2013 – 2016? Този въпрос трябва да намери отговор съвсем скоро, тъй като делото срещу отказа на Изпълнителната агенция по околната среда /ИАОС/ да предостави достъп до почасовите данни за фини прахови частици /ФПЧ/ приключи.

Информацията бе поискана от Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ със заявление от 2 март 2017, отправено до кмета на Столична община /СО/. Той препрати заявлението на ИАОС, чийто директор отказа достъп до средночасовите стойности на ФПЧ, тъй като представлявали налична първична информация, която има предварителен характер. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред Административен съд София-град /АССГ/. С Решение № 5086 от 1.08.2017 на АССГ отказът на директора на ИАОС бе отменен и преписката му бе върната за ново произнасяне по заявлението. Съдът прие, че почасовите данни за ФПЧ представляват информация за околната среда по смисъла на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и не могат да бъдат отказвани с мотив, че имат предварителен характер, тъй като в случите, когато се търси информация за околната среда, намират приложение ограниченията на правото на достъп до информация по чл. 20 от ЗООС, сред които липсва ограничение, аналогично на заложеното в чл. 13 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ относно подготвителни документи с предварителен характер. Срещу решението на АССГ бе подадена касационна жалба от ИАОС. Поради обстоятелството, че касационната жалба бе съвсем бланкетна и в нея липсваше посочване на каквито и да е пороци на съдебното решение, с подкрепата на ПДИ бе подаден писмен отговор, с който призовахме съда да остави жалбата на ИАОС без разглеждане. 

В резултат, с Определение № 12312 от 16.10.2017 на Върховния административен съд /ВАС/ касационната жалба на ИАОС бе оставена без разглеждане и производството по делото бе прекратено. Определението за прекратяване не бе обжалвано от ИАОС и влезе в сила. Това означава, че решението на АССГ за отмяна на отказа на директора на ИАОС също влезе в сила. Предстои ново произнасяне на директора на ИАОС по заявлението за достъп до средночасовите данни за ФПЧ.



 

Имената на длъжностни лица, които осъществяват властнически правомощия не представляват техни защитени лични данни. До този извод стигна съставът на ВАС като втора инстанция по дело срещу отказ на директора на МВР – Пазарджик да предостави на журналиста от в. „Капитал“ – Йово Николов информация за трите имена на лицата, заемали длъжността – началник на сектор/отдел “Пътна полиция” в периода 2000 – 2015. Отказът на директора на МВР – Пазарджик бе с мотив, че тази информация представлява лични данни. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред Административен съд – Пазарджик, който го отмени като прие, че имената на държавните служители се съдържат в публичните актове на компетентния държавен орган по назначаването, които представляват обществена информация по смисъла на ЗДОИ и не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Срещу решението на съда бе подадена касационна жалба от директора на МВР – Пазарджик. С Решение № 12298 от 16.10.2017 на ВАС решението на първата инстанция бе оставено в сила. Върховните съдии посочиха, че правният спор е относно характера на исканата информация и дали представлява лични данни или обществена информация. Магистратите приеха, че информацията за имената на лицата, които упражняват властнически правомощия и издават актове в качеството си на държавен орган, представлява официална обществена информация, която се събира, създава и съхранява по повод дейността на държавните органите и на техните администрации. Достъпът до тази информация е свободен. Решението на съда е окончателно.

 

Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация, свързана с проекти на нормативни актове. До този извод стигна АССГ по дело на журналиста от Mediapool – Красен Николов срещу отказ на Министерство на правосъдието /МП/ да му предостави информация, свързана с проекта на Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за българското гражданство (ЗБГ), с който (по идея на президента Румен Радев) е въведено изменение в Изборния кодекс, въвеждащо тримесечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори, което на практика елиминира от изборите повечето българи, живеещи в чужбина. Законопроектът бе публикуван на интернет страницата на МП в началото на април 2017, а информацията за него бе поискана със заявление от 21.04.2017. С отговор от 09.05.2017 директорът на Дирекция "Правни дейности" в МП предоставя 13 страници информация и отказва останалата информация (без изрично да посочва достъп до какви документи точно) с мотив, че няма самостоятелно значение и е свързана с оперативна подготовка на актовете на органа (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 6109 от 27.10.2017 на АССГ отказът бе отменен и преписката бе върната на директора на Дирекция "Правни дейности" в МП с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът прие, че в случая следва да се отчете високата степен на обществена значимост на подготовката на нормативни актове. Процедурата по изработване на проекти на нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове /ЗНА/, в който законодателят е заложил принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност още в началния етап на нормотворческия процес. Според съдебния състав, в настоящия казус, следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може до си състави мнение дали при изготвянето на законопроекта са спазени разпоредбите на ЗНА, то е налице надделяващ обществен интерес, който преодолява ограничението на достъп до подготвителна информация, която няма самостоятелно значение. Решението на съда подлежи на обжалване пред ВАС.

 

Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявления за достъп до информация от задължените по ЗДОИ субекти, включително и при отказ. С този мотив Административен съд – Пазарджик отмени мълчалив отказ на управителя на „ВиК – Белово“ ЕООД да предостави на старши репортера от в. „Знаме“ и координатор на ПДИ за област Пазарджик – Тодор Гроздев информация, свързана с дейността на ВиК дружеството. Тя бе поискана със заявление от октомври 2017. Тъй като в законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен, с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ през Административен съд – Пазарджик. В резултат, с Решение № 470 от 18.10.2017 на Административен съд – Пазарджик мълчаливият отказ бе отменен и преписката бе изпратена на управителя на „ВиК – Белово“ за изрично произнасяне по заявлението. В мотивите си съдът посочи, че задължените субекти по ЗДОИ винаги дължат мотивирано писмено произнасяне по заявленията за достъп до информация. Любопитен момент в делото бе, че съдът се произнесе по спора, без да разполага с оригиналната административна преписка, тъй като същата така и не бе изпратена на съда от ВиК дружеството, въпреки наложената глоба на управителя в размер на 1000 лв. Решението на съда подлежи на обжалване пред ВАС.

 

Не е необходимо задълженият по ЗДОИ субект да е създател на търсената от него информация, за да възникне задължение за произнасяне по заявление за достъп до информация. Достатъчно е да съхранява същата. В тези случаи препращането на заявлението на органа, който е създател на информацията е неоснователно. До този извод стигна състав на ВАС по дело на Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев срещу мълчалив отказ на Министерство на финансите /МФ/ да предостави информация за дейността на синдиците и събраните средства в масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ /КТБ/. Информацията бе поискана със заявление 7.04.2017. Вместо да се произнесе по искането на заявителите, с писмо от 11.04.2017 министърът на финансите препраща заявлението на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. При тази ситуация, заявителите атакуват пред АССГ мълчалив отказ на министъра на финансите, тъй като считат препращането за неоснователно. С определение от 17.07.2017 АССГ оставя жалбата без разглеждане и прекратява делото като приема, че тъй като контролът относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците се осъществява от ФГВБ по силата на чл. 38 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, то жалбоподателите е следвало да се обърнат именно към този орган за получаване на търсената информация по реда на ЗДОИ.  Определението за прекратяване е обжалвано пред ВАС. В резултат, с Определение № 12690 от 24.10.2017  ВАС отменя определението за прекратяване на АСГГ и му връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховните съдии приемат, че освен ФГВБ, с данни относно извършваните от синдиците действия в изпълнение на правомощията им разполага (по силата на изрично законово уреждане) и министърът на финансите /чл. 32, ал. 6, изр. последно от ЗБН/. Министърът не създава, но има задължението да съхранява информацията, съдържаща се в предоставените от синдиците отчети за тяхната дейност. Следователно, несъответен на законовата уредба е изводът, че в случая министърът на финансите не разполагал с търсената информация, поради което препратил заявлението за достъп до информация на компетентните според него субекти – синдиците на банката и председателят на Управителния съвет на ФГВБ. Мотивите на съдебния състав завършват с извода, че нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ не следва да намери приложение в настоящия правен спор, а извършеното въз основа на нея действие на административния орган (препращане на друг субект) като лишено от правно основание не може да обоснове наличие на валидно произнасяне от страна на сезирания орган, годно да преодолее формирането на мълчалив отказ. Определението на ВАС е окончателно. Предстои връщане на делото в АССГ за разглеждането му по същество.

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.