Публикации > Информационен бюлетин на ПДИ > Брой 10(106), Октомври 2012 г.
ISSN 1313-6496
Коментар на юриста
Защитата на данни за здравословното състояние е с по-висока степен
Искането и предоставяне на списъци на граждани, включени в специалните метадонови програми, грубо нарушава принципите на правото на зашита на личните данни
Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

В края на миналата седмица в медиите беше разпространена информация, че с официално писмо Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изискала от няколко лечебни заведения, списъци с трите имена и ЕГН на всички граждани, включени в специалните метадонови програми. Първата публикация по случая е в e-vestnik http://e-vestnik.bg/16009/bezpretsedentno-politsiyata-iska-ot-lekari-spisatsi-s-lekuvashti-se-narkomani/, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник Сектор ОПКП в СДВР.

 

Искането за предоставяне на информация е основано на чл. 159 от НПК. Според тази разпоредба, "по искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото". По-късно от СДВР разпространяват уточнение по случая, в което се казва:

"Във връзка с издирван неустановен извършител на въоръжен грабеж на аптека в София, разследващ полицай от СДВР постановява да бъдат направени отделни процесуално-следствени действия. В резултат на това постановление е изпратено писмо до центровете за метадоново лечение. От 2011 г. с допълнение в НПК разследващите органи могат да възлагат действия по разследването на оперативни служители. В тази връзка и на основание чл.159 от НПК са изискани данните. Те ще послужат само за евентуалното установяване на извършителя и след законово установения срок ще бъдат унищожени."

 

Считаме, че тези действия на СДВР представляват грубо нарушаване на основните принципи на правото на защитна на личните данни на гражданите като част от  конституционно гарантираното право на всеки на неприкосновеност на личния живот. Случилото се нарушава и конкретни нормативно установени гаранции на защитата на личните данни, а именно Закона за защита на личните данни(ЗЗЛД), както и определени специални разпоредби на Закона за здравето (ЗЗ) и Закона за МВР (ЗМВР).

 

Законът за защита на личните данни гарантира правото на всеки гражданин да знае кой, в какви случаи и с каква цел обработва личните му данни. Законът предвижда специална по-висока защита на данните, свързани със здравословното състояние на гражданите. Член 5 на  закона забранява обработването на лични данни, отнасящи се до здравето на лицата. Изключения от тази забрана се предвиждат единствено при наличие на съгласие на съответното физическо лице или за целите на изпълнението на специфични права и задължения в областта на трудовото законодателство; за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна. Забраната на чл.5 от ЗЗЛД не предвижда като изключение целите на наказателното производство.

 

Съгласно Закона за здравето, здравна информация са личните данни на гражданите, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Съгласно ЗЗЛД, данните от медицинската документация на лицата, представляват защитени лични данни.

Законът за здравето определя кръга на лицата, които имат право да обработват лични данните данни на гражданите, свързани със здравословното им състояние. Това са единствено  лечебните и здравните заведения, държавните органи, компетентни в сферата на здравеопазването и здравното осигуряване[1],  и съответните медицински специалисти. Лицата, имащи право да обработват лични данни, отнасящи се до здравословното състояние на гражданите, нямат право да я предоставят на други администратори при никакви изключения.

 

Казусът представлява и директно нарушаване на разпоредбата на чл.157, ал. 1 от Закона за МВР, която забранява събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот. В случая е налице дискриминационно отношение към хора, групово заподозрени единствено на основата на здравния им статус – наркотична зависимост.

 

От публикациите в медиите става ясно, че част от лекарите, сезирани с това писмо, са отказали да предоставят исканите списъци, но има и такива, които са ги изпратили в СДВР. Препоръчваме в подобни случаи, преди да предоставят данни на своите пациенти, лекарите да се консултират с юристи, в противен случай са изправени пред опасността да нарушат както разпоредбите на Закона за здравето, така и Закона за защита на личните данни.



[1]    НЗОК и нейните териториални звена РЗОК, РЦЗ



© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.