 Боян Юруков |
Боян Юруков е носител на почетна грамота в категорията „Гражданин, най-активно използвал правата си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)“ по случай Международния ден на правото да знам 2025.
Откога списвате Вашия блог и как стигнахте до идеята да го започнете?
Започнах през 2007 г. да пиша в блога като преди това имах видео блог, който спрях. Открих, че ми е по-лесно да се изразявам в писмен вид и най-вече платформата си остава моя, т.е. контролирам какво мога да публикувам, формата, дължината без съображения дали някой ще ме блокира. С времето темата на статиите се промени много като в последните години пиша най-вече мнения и анализи свързани с данни.
Блогът е ли е алтернатива на независимата журналистика, като трибуна за гласа на гражданите в публицистиката и в публичното пространство? Какъв е импактът на блога?
Блогът като формат е стара форма, която много казват, че залязва. Една от причините да започна моя обаче става все по-актуална – независимост от платформите. Това е място и формат, в който може да се контролира всичко – от съдържанието и формата до коментарите. Проблемът остава, че платформите държат вниманието на хората и оттам контролират трафика към всичко – съдържанието в тях самите, както и външни източници като новинарски сайтове и блогове. С навлизането на чат ботовете все повече този трафик отслабва, хората разчитат на сдъвкана наготово информация, често от неизвестен или ограничен кръг от източници. В този контекст журналистиката и доверието в нея стават все по-важни. Особено независимата такава. Ще ми се да вярвам, че хората ще видят ползата от това да плащаме отново за журналистика през абонаменти и други способи, както и връщането на традиционни формати като дискусионни форуми на живо, вестници и списания. Доколкото ги има все още, вниманието, което получават за сметка на AI генерирано съдържание и "бързи" новини, е нищожно.
Разкажете ни, моля, за казуса с държавните имоти и идеята да визуализирате данните с карта?
Искам доста информация с помощта на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и за съжаление само част от нея е използваема или получавам смислен отговор. В случая Министерски съвет ми отговори със списък, който явно бяха нахвърлили. Беше хаотичен и пълен с грешки и, както винаги, реших да го представя във формат, който аз бих разбрал. Тъй като нямах достатъчно информация за имотите, публикувах картата и първите ми наблюдения върху нея с цел събиране на локалното знание на хората. Последваха още доста добавки и подобрения, включително поправяне на още грешки. Добавих данните от търговете, проведени в миналото, както и в реално време следене на течащи и предстоящи. Свързах данните с други мои проекти и публикувам автоматични новини в социалните мрежи на профила на GovAlertEu.
Откога познавате ЗДОИ и използвал ли сте закона за други проекти?
Не помня кога пуснах първото заявление, но определено го използвам доста често в последните 10 години. Исках информация за процедурите за безследно изчезналите преди 15 години. Съдих Министерство на външните работи за отказа за данните на консулствата. Искал съм различни данни за здравеопазването и воденето на статистика за ражданията, лечението на тежки болни деца и други процеси в системата. Всеки път се започва с това, че си задавам въпрос покрай разговори или неща, които чета от журналисти и активисти, търся още информация за казусите и като открия, че няма или е неясна, търся отговори. Понякога са справки, друг път питам за новини покрай сигнали или действия, или документи. Често отговорите са изпразнени от смисъл, но това също дава достатъчно информация, че сме попаднали на тема, по която усилено се укрива информация.
Започва ли българската администрация да отваря данните си и има ли добри примери? Защо е важно за Вас достъпът да е до отворени данни, как Ви помага?
Определено това е процес, който започна преди години, но далеч не е постоянен или праволинеен. Както много други неща в администрацията, все още зависи силно от това кой е в политическото ръководство на дадена служба. Затова отворени данни по подразбиране в информационните системи е най-доброто решение, тъй като изискват изрично действие и воля да се спрат, а това е много по-трудно за неблагожелателните, отколкото отказ от усилия в посока отвореност. Важно е данните не само да са отворени, но и да са във формат, който позволява преизползване и лесна обработка. Трябва да е достъпна методологията на събирането им и да са в суров вид. Когато получаваме просто справки или подхвърлени числа в медиите, не може да проверим твърденията, не откриваме грешки или не можем да ги използваме за неочакван за администрацията начин. Положителен пример за данните за имотите от кадастъра или Търговския регистър, които вече приемаме за даденост и помагат много в работата на редица журналисти, неправителствени организации и бизнеси.
Какво бихте пожелали на активните граждани в техните усилия?
Повече търпение за установяване на фактите зад числата. Често четем сензационни заглавия и твърдения, базирани на някаква информация, докато нещата са доста по-сложни и неясни. Попадал съм също в този капан. Трябва да разберем, че срещу нас в администрацията стоят хора и немалка част от тях искат да си свършат работата и докато ние спорадично се борим с държавната машина, те го правят всеки ден и изпитват същите затруднения. На доста от тях им се дават инструкции да крият данни и да не отговарят, но ще откриете, че някои все пак са готови да предоставят това, което търсите, по един или друг начин, защото сами не са съгласни със системата. Въпросът е да се подходи с разбиране и да не идентифицираме човека със счупената машина.
Нещо, което не Ви питахме, а бихте искал да споделите?
Твърде често наричаме хора експерти в някаква сфера само защото знаят нещо повече. Хубаво е някой да може да допринесе за разговора и е важно да включваме такива хора. Да имаш мнение или поглед на нещо не значи обаче да си експерт. Това особено вреди на публичния дебат, предвид скоростния формат на обсъжданията в шоута и телевизионни формати. Дори в печата и интернет издания казаното се кондензира до няколко грабващи сентенции, за да се угоди на все по-краткото ни внимание.