Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От координаторската мрежа
След първоначалната емоция и слепи критики, педагозите приемат, че законът е необходим, но трябва да има баланс
Тодор Гроздев, координатор на ПДИ в Пазарджик
Тодор Гроздев
Тодор Гроздев

Директорите на училища и детски градини в Пазарджишко се поотърсиха след първоначалната емоция и слепи критики и сега твърдят, че Законът за достъп до обществена информация е важен и необходим, но трябва да има баланс. В началото на май подписка от областта, сведена до учебните заведения по линия на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ), изпратиха на председателя на националната организация Диян Стаматов. „Това са между 70 и 80 процента от колегите”, уточнява Стефан Ангелов пред областния координатор на ПДИ за региона. Директори казват, че списъкът е можело да е по-голям, но времето ги притискало. Ангелов е областен председател на Съюза и е присъствал на първата среща на директорите на училища-членове на организацията, провела се в Стара Загора на 17 януари т.г. Именно там бе взето решението за иницииране на подписка за промяна на ЗДОИ, заради залповите заявления до училища от Васил Николов от Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, с които на основание чл. 24 от закона се искаше информация за броя лица, придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължават да работят, за броя лица, придобили право на пенсия, но не е упражнено, както и броя лица без педагогическа правоспособност. Първоначално директорите си мислели, че това е инструмент за източване на бюджета на училищата, защото някои получили в спама въпросните мейли, но сега поне в Пазарджишко повечето подписали се не мислят, че това е атака. Стресът от първоначалната параноя обаче ги накарал да осъзнаят, че са лесна мишена за недобросъвестни просители на информация.

 

„Ние сме правили не една и две справки, оставали сме и след работно време, но сме претрупани от работа. Много сме ограничени откъм персонал с тесните рамки на делегираните бюджети. Няма как да назначаваме още хора, а тези, които са на щат, имат достатъчно други ангажименти. Освен това не са и обучени за работа със ЗДОИ, коментира директорът на СУ „Димитър Гачев” в Пазарджик Валери Стоянов, който е и общински председател на Съюза. И дава пример с отговора на историческото стресово заявление на Васил Николов. „Колежката му отговорила във вида, в който е неговото запитване. Без изходящ номер. Обясних й, че това няма как да стане, защото за разлика от него, ние представляваме официална институция. Затова изпратихме втори отговор с необходимите реквизити”, обяснява Стоянов. „Бяхме предупредени за тези заявления. В Пазарджик ни „обстрелваха” в края на март. Моето го получих в работен ден, в 13 часа, така че не е вярно това, че писмата били изпращани по правило в събота и неделя, по празници или в неработни часове. Но все пак колегите са стреснати. Една колежка погрешка изтрила електронното писмо и сега очаква дело, допълва Никола Колев, директор на ОУ „Константин Величков” в село Паталеница. „Първоначално и аз мислех, че ЗДОИ не трябва да позволява на всеки да иска информация без да представлява организация, да е сложил печат или електронен подпис, но осъзнах, че не съм прав. Всеки има право на информация. Въпросът е да има баланс и да се изработи някакъв защитен механизъм, който да предпазва от издевателства над държателите на информация, а срещу това да се регламентира някаква гаранция, че човекът отсреща е този, за когото се представя, от една страна, а от друга, че няма да злоупотреби с информацията, която иска – дори да не обясни за какво му е нужна тя”. Негови колеги допълват, че не би трябвало ЗДОИ да е толкова либерален по отношение на електронните заявления и би следвало, ако не се изисква електронен подпис, поне да се регламентира задължителна обратна връзка с искателя на информация, но не по имейл, а по телефона. На същото мнение е и Валери Стоянов.

 

Според Стефан Ангелов най-добре е заявленията по ЗДОИ да се подават лично или с писмо, но на хартиен носител. Ангелов е категоричен, че ЗДОИ трябва да се промени, след като не може да подмине училищата. „Колегите са изнервени от цялата тази работа. И без това си имат достатъчно грижи. Изнервени са, защото поради ненавременна реакция или недоглеждане (нерядко тези заявления наистина попадат в спама, а те нямат навика да отварят тази папка), могат да бъдат осъдени по закона и да плащат разходи за съдебни разноски. Трябва да се измисли по-чист ред за получаване на информация. Най-малкото, да не се прави по сегашния електронен път, а да бъде поискана собственоръчно – чрез официално писмо, и да се конкретизира в какъв срок се иска тя в зависимост от нуждите на конкретния заявител. А не да се сочи закона, в който сроковете са унифицирани”, разсъждава Ангелов.

 

На срещата в Стара Загора били гласувани четири решения. Освен изграждане на единна процесуална стратегия по всички заведени от Николов дела и сезиране на институциите за проверка на дейността му, е прието да стартира законодателна инициатива за промяна на ЗДОИ и консолидиране на усилията на директорите в тази посока.

Председателят на СРСНПБ Диян Стаматов смята, че промените са задължителни и неотложни. „Нещата са сериозни и със сигурност имаме много препоръки и предложения за промяна в ЗДОИ, но подробно мога да ги изложа в отделен разговор. Ние не сме законотворци и можем само да предлагаме”, казва той.

 

„Каквото и да се случи, законът е полезен. Аз много чета по въпроса и се убеждавам в това. Други колеги също четат и се ограмотяват”, уверява Никола Колев.

 

 

Александър Кашъмов
Александър Кашъмов

Коментар на юриста

 

Не са необходими изменения в ЗДОИ

 

Александър Кашъмов,

ръководител на правния екип на ПДИ

 

Въпросите, повдигнати от директори на училища и детски градини от Пазарджишка област през април 2019, налагат някои разяснения, свързани със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и неговото прилагане. Поначало е международен стандарт положението, че всеки има право на достъп до информация, съхранявана от публичните институции, като това право може да бъде ограничено само по изключение, когато законът предвижда това и за защита на други права или законни интереси. Според Конституционния съд съотношението на правото към ограниченията му е като на принцип към изключение от принципа.

 

Училищата са признати за субекти, които дължат информация по ЗДОИ, още през предходното десетилетие. С решение на Върховния административен съд от 3 ноември 2004 е прието, че дейността на учебните заведения се финансира със средства от консолидирания държавен бюджет, поради което те се явяват задължени да предоставят обществена информация.[1] Обичайно гражданите се интересуват от информация, свързана с училищата и детските градини, доколкото в тях се осъществяват публични услуги в категориите образование, грижа, здравеопазване и се интересуват от различни въпроси, свързани с бюджетни разходи, програми и др.

 

През периода 2018-2019 се откриват записи за 49 съдебни дела, водени в административните съдилища срещу откази на училища, като 41 от тях са били решени през тази година.[2] Същественото е, че по нито едно от делата, приключили през 2019, не са присъдени разноски за адвокат. По някои от делата, в които е прието, че бил нарушен законът, съдилищата са присъдили възстановяване в полза на жалбоподателя на държавната такса за съдебното производство в размер на 10 лв.

 

През 2018 има решени общо 8 дела по откази на училища и детски градини. По 4 от тях са присъдени разноски в полза на училищата, а по 2 дела са присъдени разноски в полза на заявителите. Същевременно за целия период от влизането в сила на ЗДОИ до момента не се установяват решения по такива дела срещу откази от страна на училища или детски градини, постановени от Административен съд – Пазарджик.

 

От изложената информация следва извод, че въпреки увеличения брой дела срещу откази по ЗДОИ в образователната сфера, не се наблюдава риск от присъждане на големи суми в полза на жалбоподателите и възлагане на голяма финансова тежест върху училищата и детските градини.

 

От друга страна, въпреки зачестилите писмени заявления към тези учреждения, някои от които подадени по електронен път, не се констатира и опасност от злоупотреба с правото на достъп до информация. По начало в закона се съдържат някои гаранции срещу такива рискове, като например при повторно искане на същата информация задълженият субект може да я откаже, ако не са минали 6 месеца от предходното заявление, по което тя е била предоставена.[3] Също така, законът не предвижда задължение за полагане на непропорционални усилия за създаване на информация, с която дадената задължена институция не разполага.

 

Впрочем от прегледа на делата срещу откази на училища и детски градини през 2018-2019 не се установяват искания за труднодостъпна и изискваща усилия за предоставяне информация. Исканата информация е относително проста и лесна за даване. Наистина вече немалка част от заявленията постъпват по електронна поща. От постъпилите през 2018 общо 9 903 заявления по ЗДОИ най-голям е броят на постъпилите по електронен път заявления – 5 326, следвани от писмените заявления на хартия – 4 380.[4] По този начин се променя тенденцията в сравнение с 2017, когато водещ е броят на писмените заявления – 5012, а подадените по електронен път са на второ място – 4169.[5] Улесненото подаване на заявления по електронна поща стана възможно след изменения в ЗДОИ в края на 2015, когато изрично бе уточнено, че за тях не се изисква електронен подпис. По този начин от януари 2016 гражданите бяха облекчени при подаването на заявления чрез интернет. Така законодателят даде зелена светлина за опростеното и удобно упражняване на това основно право, което е напредък не само с оглед естественото развитие на технологиите, но с оглед признаването на значението му от Европейския съд по правата на човека[6]. Според последните законови промени е изградена и електронна платформа, чрез която могат да се подават заявления. Понастоящем тя е създадена и предстои въвеждането й в действие.

 

От гледна точка на посочените развития, предложения в посока връщане към подаване на заявления само на хартия за удобство на институциите се явява явен анахронизъм. В сферата на образованието се съхранява важна за обществото информация. През 2004 журналистката от в. „Сега“ Таня Петрова разкри с помощта на ЗДОИ след решение на Върховния административен съд нередни практики по разрешаване на прием на ученици в гимназии от страна на тогавашния министър на образованието и науката. През 2019 журналистката Александра Маркарян разкри друг случай на нередности при приема на ученици в столичната математическа гимназия, като голяма част от информацията й бе предоставена след решение на Административен съд – София град. 

 

Както посочи и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, училищата следва да имат правила за работа със заявления и при получаване на такива в неработен ден, те да бъдат завеждани в първия работен ден след това, като срокът за произнасяне започва да тече оттогава. 

В обобщение трябва да се подчертае, че не са необходими изменения в ЗДОИ с оглед подаваните до училища и детски градини електронни заявления. Сферата на образованието трябва да притежава необходимия капацитет, за да отговаря на искания от страна на гражданите на достъп до обществена информация. Подаването на заявления чрез интернет постепенно става преобладаваща форма, а в тази посока е и управленската политика на правителството.

 



[1] Решение № 8969/ 03.11.2004 г. по адм. дело № 3371/2004 г. на ВАС, V отд.

[2] Прегледът на съдебната практика е актуален към 16 април 2019 г.

[3] Чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ.

[6] Вж. Решение от 8 ноември 2016 на Голямата камара на ЕСПЧ по жалба № 18030/11.



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.