Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Анализи
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

„Липсата на стандарти относно режимите, процедурите, наименованията, сроковете, документите на централно ниво обуславя в голяма степен разнообразната практика при администрирането на режимите в общините. В  допълнение на местно ниво се наблюдават липса на стандарти относно сайтовете, образците, наименованията на режимите и услугите, методики за такси, което затруднява достъпа до информация, публичността и прозрачността.” [1]

 

От  доклад на Центъра за превенция  и противодействие на корупцията и организираната престъпност, Република България, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ (БОРКОР), София 2016

 

Гергана Жулева
Гергана Жулева

Законът за достъп до обществена информация беше съществено променен през декември 2015 година. Повече от разпоредбите му влязоха в сила през януари 2016 година. Тъй като новите разпоредби изискват проактивно публикуване в определени срокове на значителни масиви документи, създавани и съхранявани в органите на власт, установяване на механизми за отговорност и  вътрешен контрол по изпълнение на задълженията, обучения на служителите по ЗИД на ЗДОИ,  ясно разписана процедура за регистрация и отговор на електронните  заявления и други, то  беше необходимо да се преосмислят съществуващите вътрешни правила в органите на власт, така че организационно и ефективно да се осигури изпълнение на закона.

 

В хода на годишното проучване  на ПДИ[2] относно активното публикуване на информация в интернет страниците на задължените институции беше установено, че измененията в закона са отчетени чрез промяна във вътрешните правила само от 28% от изследваните 566 институции.

 

В годишния доклад за състоянието на достъпа до информация от 2012[3] година беше направен анализ с препоръки относно публикуваните вътрешни правила за достъпа до информация. Основните проблеми, установени тогава бяха:

  • Преповтаряне на текстовете на закона;
  • Различно тълкуване на понятието „обществена информация”;
  • Изисквани, повече от предвидените в закона, елементи на заявленията като ЕГН, електронен подпис за електронните заявления, нотариално заверени пълномощни за получаване на предоставената информация  и други;
  • Разнообразни модели свързани с организацията на регистрация, работа по заявлението и решаването по него;
  • Липса на указания относно активното публикуване – отговорен отдел, контрол;
  • Липса на конкретни указания как се предоставя частичен достъп до исканата информация;
  • Указания за прилагане на ограниченията, когато се изисква баланс на интереси и права и надделяващ обществен интерес.[4]    

Много теория и малко практически подход, изразяващ се в подробна процедура, което би улеснило звената/служителите отговарящи по ЗДОИ, наблюдавахме тогава във вътрешните правила.

 

Какви са развитията в това отношение след промяната в ЗДОИ от 2015? Макар и малко, променените правила ни дават картина на случващото се в органите на власт.

 

Както вече беше отбелязано в предишния ни анализ[5], в повечето вътрешни правила подробно се описва какво е обществена информация, как се подават заявленията, какви са видовете заявления, какви са формите на достъп до информация – все неща, които могат да бъдат намерени в добре описаната процедура на закона.

 

Сега искаме да обърнем внимание на елементите от вътрешните правила, които показват създадената вътрешна организация, посочват отговорните лица/звена, определят звеното за координация и контрол на изпълнението на задълженията по закона. Допълнително във връзка със ЗИД на ЗДОИ ни интересуваха разпоредбите, свързани с новите задължения по закона  и тяхното прилагане – звено отговарящо за проактивното публикуване, контрола за публикуването на информация, разпоредби за съдържанието на секция „Достъп до информация” и др.

 

От гледна точка на тези елементи прегледахме  19 актуализирани вътрешни правила на следните институции: Агенция Митници,   Държавна агенция "Електронно управление", Държавна агенция "Разузнаване", Изпълнителна агенция за  насърчаване на малките и средните предприятия, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  Министерството на финансите, Сметната палата, Басейнова дирекция за управление на водите –Източнобеломорски район – Пловдив, РИОСВ – Пазарджик, Областни администрации на Благоевград, Бургас, Добрич, Ямбол, Общините Добрич, Пловдив, Разград, Троян, Търговище, Челопеч.

 

Подбрахме тези институции, тъй като те поддържат секции „Достъп до информация”, съответстващи на изискванията на закона.

 

Има ли връзка между доброто съдържание на секциите „Достъп до информация”  и приетите след промяната на закона „Вътрешни правила за работата по Закона за достъп до информация”.

 

Какво показват резултатите от прегледа на Вътрешните правила?

 

Част от вътрешните правила уреждат само работата със заявления по ЗДОИ.  Ето защо във вътрешните правила най-добре са уредени процедурите, отговорните служители, регистрацията и контрола на работата по заявленията.

 

Друга част от институциите във вътрешните си  правила приемат по-широк подход. 

 

В обновените вътрешни правила, макар да се споменава за задълженията за публикуване на информацията по чл. 14 и чл. 15 ал.1 от закона и отговорния за публикуването отдел, не е определен служител, отговарящ за контрола над публикуването и актуалност на информацията.

 

Както показват резултатите на оценката[6] на ПДИ от 2017 г. на интернет страниците на 566 органа на власт,  49% от изследваните институции са подготвили разяснителна информация за гражданите по закона. Най-добрите със своите секции „Достъп до информация” не обвързват тази разяснителна информация с указания за подпомагане на заявителя в своите вътрешни правила. Както се вижда от резултатите от прегледа по-долу, в нито едни вътрешни правила няма указания за подпомагане на заявителите.

 

Само  в шест от прегледаните 19 вътрешни правила се дават указания за съдържанието на секция „Достъп до информация”.

 

Указания за това, че за определена ограничена за достъп информация трябва да се прави тест за надделяващ обществен интерес на основата на заложени в закона хипотези има само в 4 от прегледаните вътрешни правила.

Много добри правила имат Областни администрации Добрич и Благоевград,  Община Добрич, НА „Разузнаване”.  

 

Матрица: Вътрешни правила след ЗИД на ЗДОИ

ИЗСЛЕДВАНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА  

Общо за 19 органа на власт

Звено за проактивното публикуване

12

Кой отговаря?

10

Кой осъществява контрола?

7

Кой налага санкции за  неизпълнение на задълженията ?

4

Указания за регистрация на заявленията

18

Указания за регистрация на електронните заявленията

17

Кой приема заявленията?

18

Кой решава по заявленията?

18

Има ли указания за подпомагане на заявителите? 

0

Кой контролира спазването на сроковете по заявленията? 

16

Коя информация подлежи на тест за баланс на интереси?

4

Указания за  предоставяне частичен достъп?

8

Кой отговаря за отчета по прилагане на ЗДОИ?

14

Какви са нормативите за предоставяне на достъп до информация?

18

Указания за таксите за предоставяне на  информация за повторно използване?

8

Кое звено отговаря за подаване на информация към портала "Отворени  данни"?

2

Предвидено ли е съдържанието на секция "Достъп до информация"?

6

 

Ако се върнем към началото, изводите от анализа на БОРКОР, то определено може да се обобщи, че препоръките, които ПДИ  прави в своя последен доклад „Състоянието на достъпа до информация 2016 г.” са изключително актуални и необходими: 

  • да се определи орган, който да осъществява координация и контрол на изпълнението на задълженията по ЗДОИ в сферата на изпълнителната власт;
  • да се осигури ефективен механизъм за налагане на санкции на служители за нарушения на ЗДОИ; [7]

Такъв един орган ще осигури общите модели, ще координира работата по ЗДОИ, като осигури лидерството за организацията на прозрачността и отчетността на институциите. 

 



[1]  Анализ и оценка на риска при администрирането на  регулаторните режими от общините с цел ограничаване на корупционните практики и намаляване на административната тежест върху малкия и среден бизнес, доклад на Центъра за превенция и противодействие на  корупцията и организираната престъпност,  Република България, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, София 2016, стр.48

[3] Състоянието на достъпа до информация в България 2011, ПДИ, София, 1012

http://www.aip-bg.org/publications/Годишни_доклади_за_състоянието_на_достъпа/

[4] Виж подробен анализ в посочения по-горе доклад.

[5] Виж подробен анализ в посочения по-горе доклад

[7] Състоянието на достъпа до информация 2016, ПДИ, София, 2017 г., стр. 9

http://store.aip-bg.org/publications/ann_rep_bg/report2016.pdf

 

 

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.