Програма Достъп до Информация

Интернет стана често използван посредник за търсене, получаване и разпространяване на информация. Като евтино и бързо средство за обмен, дори на големи количества данни, интернет би трябвало да улеснява и използването на правото на достъп до информация. Статистиката за последните години обаче показва, че заявленията, подадени по електронен път са приблизително между 9% и 15% от общо подадените заявления за достъп до информация - за 2013 г. те са 1431 от общо 9447 заявления, получени от органите на изпълнителната власт[1]. Годишните проучвания на Програма Достъп до Информация разкриват още по-ясно проблемите около търсенето и получаването на достъп до информация чрез Интернет. Макар и броят на държавни органи, които отказват да предоставят информация по заявление, подадено по електронна поща, да намалява, той остава 20% от проучените институции (или 107 неотговорили от 535 проучени за 2014 г.)[2]. В същото време административните органи, предоставили информация единствено по електронна поща, както е искано в заявлението, са едва над половината[3] – 269 – от 535 проучени за 2014 г. Зад тези цифри се крие голямо разнообразие от практики по обработването на „електронни заявления” и по предоставянето на информация по електронен път, а това разнообразие отразява различните начини, по които служителите от администрацията търсят решения на проблемите, идващи от неясни законови разпоредби.

Търсенето и предоставянето на информация по електронен път са две процедури, уредени в различни разпоредби на Закона за достъп до обществена информация и пораждащи няколко особени проблема, които ще бъдат разгледани по-долу. Целта е да бъдат намерени най-подходящите, преки и прагматични решения на проблемите, наблюдавани в практиката.

 

1. Искане на достъп до информация по електронен път


Законът за достъп до обществена информация в член 24, ал. 2 предвижда: „Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган”. Проблемите, които най-често възникват при прилагането на тази разпоредба, могат да бъдат разделени в три групи – проблеми с реда за подаване на заявления, проблеми с изисквания за по-ясна идентификация на заявителите, проблеми с потвърждаване на получаването на заявлението от административния орган.

 

А. Ред за подаване на заявления по електронен път


Член 24, ал. 2 от ЗДОИ оставя на всеки задължен субект сам да определи реда за обработване на електронни заявления. Този текст е непроменен от приемането на закона през 2000 г. По това време достъпът до интернет не е бил толкова развит и вероятно това е мотивирало законодателя да остави известна степен оперативна самостоятелност на задължените субекти при практическото  решаване на въпроса за приемането на заявления за достъп до обществена информация чрез Интернет. В практиката съществуват множество решения. Някои от тях обаче ограничават ненужно начините за подаване на заявление по електронен път и понякога водят до прикрити, понякога противозаконни, ограничения на основното право на достъп до обществена информация. Така например Столична община приема заявления по електронен път единствено, ако са подадени чрез услугата „Виртуално деловодство”, въведени в определен вид електронна „бланка”, която оставя впечатлението, че изисква от заявителя да попълни различни и повече данни от изброените в член 25 от ЗДОИ три единствени реквизита (три имена, описание на информацията и адрес за кореспонденция). Не става ясно какво налага гражданите да не могат да използват собствената си електронна поща или собствена бланка, за да подадат заявление за достъп до информация до Столична община. Вместо да улесняват гражданите, подобни практики по-скоро увеличават ненужните формалности при търсенето на обществена информация.

 

Подобни впечатления се споделят от много редовни ползватели на правото на достъп до информация. От дискусията, която ПДИ проведе с журналисти, бе изведено общото предложение „процедурата по електронно подаване на заявления и предоставянето на информация по електронен път да бъде по-подробно уредена с цел уеднаквяване на практиките”[4]. Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗДОИ, подложен на обществено обсъждане от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията[5] предвижда изменение на чл. 24, ал. 2, като заличава думите „при условията, определени от съответния орган” и ги заменя с „на електронния адрес по чл. 15, ал. 1, т. 4”. От тази промяна произтичат две последствия. От една страна се отнема по-голямата свобода на ръководителите на органите сами да определят начина на получаване на заявления по електронен път. От друга страна, ясно е разписано задължението на всеки орган от системата на изпълнителната власт да посочи „електронен адрес”, на който да получава заявления за достъп до обществена информация. Накратко, ако под „електронен адрес” всички разбират „електронна поща”, това решение би довело до уеднаквяване на практиката в голяма степен и до ясния резултат, че всеки може да изпрати заявление от собствената си електронна поща в свободен текст, спазвайки единствено изискванията на член 25 от ЗДОИ.

 

Известни неясноти се пораждат в две посоки. От една страна понятието „електронен адрес” няма определение в предлагания законопроект, а изглежда може да обхване както адрес на електронна поща, така и адрес на интернет страница. Тук рискът е отново да се създадат разнообразни практики на различните администрации или сега съществуващите да останат непроменени. Столична община например няма да бъде принудена да промени процедурата си, тъй като секцията „Виртуално деловодство” в интернет страницата й представлява вид „електронен адрес”. Определение на „електронен адрес”, което подкрепя това тълкуване, е заложено в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление[6]: “Електронен адрес“ е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления”. На свой ред неудобство поражда фактът, че „електронни изявления” не са предвидени в ЗДОИ. По-удачен вариант би бил този термин да бъде заменен от термина „електронна поща” в текста на ЗДОИ.

 

От друга страна, член 15 обвързва единствено ръководителите на административни структури „в системата на изпълнителната власт”. Проектът на ЗИД на ЗДОИ е пропуснал да задължи другите субекти на закона (публичноправните организации, лицата финансирани от държавния бюджет или фондовете на ЕС и т.н.) да определят „електронен адрес” за получаване на заявления за достъп до информация по електронен път. Това би могло да бъде използвано от някои, за да ограничават получаването на заявления по електронна поща.

 

Предложение: Всеки задължен субект по ЗДОИ да обяви на интернет страницата си адрес на електронна поща, на който приема заявления за предоставяне на достъп до обществена информация. Ако такъв адрес не е обявен, заявленията да бъдат считани за редовно приети на официалния адрес на електронна поща на субекта или, при липса на такъв, на всеки адрес на електронна поща, използван от субекта.

 

Когато задължените субекти определят реда за получаване на заявления по електронен път в своите вътрешни правила, те понякога добавят допълнителни спрямо чл. 25 от ЗДОИ изисквания, които рязко ограничават правото на достъп. Такъв е случаят с изискването за по-ясна идентификация на заявителя чрез полагането на електронен подпис.

 

Б. Изискване за идентификация на заявителя чрез електронен подпис


Проучването на ПДИ[7] показва, че не са много институциите, изискващи електронен подпис при подаването на заявления за достъп до информация по електронен път. За 2014 г. те са 12 от 535 проучени, но някои от тях имат изключително важна роля в обществените отношения – Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, Областна администрация – Габрово.

 

Основният практически проблем с изискването е, че далеч не всеки гражданин разполага с електронен подпис. Притежаването му не е задължително за всеки, както притежаването на лични документи, а и такъв подпис трябва да се закупи. Електронният подпис е начин за удостоверяване на самоличността на заявителя и има значението на саморъчен подпис, според член 13 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В същото време член 25 от ЗДОИ, който се явява и специален спрямо член 29 от Административно процесуалния кодекс, ясно определя реквизитите на едно заявление за достъп до обществена информация, от които изключва поставянето на подпис. Това положение е и логично производно на идеята, че ЗДОИ не прави разлика между различните заявители и техните цели. Обществената информация е достъпна за цялото общество.

 

Проектът на ЗИД на ЗДОИ предвижда допълнение на член 24, ал. 2, уреждащ подаването на заявления по електронен път, с второ изречение: „В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис”[8].

 

Това предложение изглежда решава проблема с изискването на електронен подпис, като замества нуждата от тълкуване на няколко правни разпоредби с изрично уреждане на въпроса в самия ЗДОИ.

 

По време на дискусиите, проведени от ПДИ около въпроса „Нужни ли са промени в ЗДОИ?”, на няколко пъти бе повдигнат проблема за формалното доказване на моментите на получаване на заявления или отговори, от които започват да текат и съответните законови срокове. За да бъдат изчерпани проблемите на искането на достъп до обществена информация, тук ще  разгледаме само получаването на заявлението, а получаването на отговора или информацията, ще оставим за по-късно.

 

В. Потвърждаване на получаването


Без да разполага с доказателство за получаване или регистриране на заявлението си никой гражданин не може да изиска по съдебен ред уважаване на правото си на достъп до информация. Установяването на моментите на получаване и регистриране на заявлението за достъп до обществена информация има ключово значение за определянето на деня, от който тече 14-дневният срок за разглеждане по член 28 от ЗДОИ, както и следващите срокове за евентуално обжалване. При подаването на заявления на хартиен носител уведомлението за доставяне, т.нар. обратна разписка, или получаването на входящ номер от задължения субект, служи за удостоверяване на датата – начало на срока. Обратната разписка обаче няма еквивалент с подобно ниво на доверие и надеждност при размяната на писма по електронен път. А всяка администрация сама определя как да регистрира получените заявления по електронен път и дали да уведоми затова заявителите.

 

По принцип въпросите относно регистрацията на кореспонденцията и въобще документооборота в административните органи намират своите общи решения в процесуалното законодателство, извън конкретния закон, който урежда въпросите на материалното право, какъвто е ЗДОИ. Въпреки това, по време на общественото обсъждане, организирано от ПДИ, редица ползватели на закона предложиха различни решения за изрично уреждане на въпроса в ЗДОИ. Някои предложения са за изрично задължаване за ползване на конкретни технически стандарти за обмен по електронна поща и удостоверяване на получаване и изпращане[9]. Тези стандарти обаче не дават напълно сигурно техническо решение[10], те биха били трудно приложими в практиките на всички задължени субекти и не представляват официални стандарти на Република България. Други предложения се фокусираха върху задължение за институциите при получаване на заявление по електронен път да връщат отговор, съдържащ входящия номер, под който е заведено заявлението[11]. Подобно решение е залегнало в член 34 на Закона за електронното управление: „(1) След регистриране на постъпил в администрацията на административния орган входящ електронен документ се генерира и се изпраща потвърждение до заявителя за получаването му”.

 

Възможните решения са много, но тъй като проблемът за установяване на получаването на дадено електронно заявление е основно технически, най-добре е неговото решение да бъде също първо техническо. Такова решение би могло да бъде създаване на обща интернет платформа за подаване на заявления и получаване на отговори по тях, която да действа не изключвайки другите пътища за търсене и предоставяне на достъп до обществена информация, а успоредно, в допълнение на тях. Тази платформа, като един вид посредник между заявителя и отделните администрации, ще предоставя сигурно и точно установяване на моментите на изпращане и получаване на писмата по електронен път. Подобни платформи функционират успешно в Европа и по света[12]. „Питайги.бг”[13] е проектът на неправителствената организация Общество.бг, подкрепен от ПДИ за създаването на такава незадължителна платформа за България.

 

Предложение: Предвиждането в ЗДОИ на допълнителната възможност за заявителите да използват такава обща интернет платформа би донесло и нормативното решение на проблемите с удостоверяване на получаването на електронни заявления.

 

Разискваните дотук решения биха довели до по-голяма степен на уеднаквяване на практиките по приемане на заявления за достъп до обществена информация по електронен път. На свой ред това би повишило доверието на гражданите в надеждността на тази процедура и оттам би повишило нейното използване за сметка на по-ангажиращата процедура чрез размяна на кореспонденция на хартия. За да бъде максимално улеснена и работата на администрацията обаче, нужно е да се обърне внимание на трудностите по предоставянето на обществена информация по електронен път.

 

2. Предоставяне на обществена информация по електронен път


Служителите от администрациите и другите задължени субекти, които отговарят на заявления за достъп до обществена информация по електронен път, се натъкват на няколко проблема при работата си – изпращането по електронен път на решението на органа, уреждане на заплащането на дължимите разходи, формата на достъп до информацията и начинът на доказване на получаването.

 

А. Изпращането по електронен път на решението за предоставяне на достъп или отказ


След като получи редовно заявление за достъп до информация, ръководителят на административната структура или задължения субект трябва в срок да се произнесе с решение и да уведоми писмено заявителя за него според член 28, ал. 2 от ЗДОИ. Как това да бъде направено единствено по електронен път? Проблемът изглежда не особено важен и без сериозни последствия, но все пак поражда тревоги. За това свидетелства разнородната практика по решаването му, като например решението да бъде изпращано само по обикновена поща с обратна разписка, или и успоредно по електронен път и по обикновена поща с обратна разписка, или изобщо да не бъде изпращано и т.н.[14] Решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е индивидуален административен акт, който сам по себе си поражда последствия в правния ред.

 

Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗДОИ предлага частично решение на въпроса като в член 34, ал. 3 от ЗДОИ освен възможностите за връчване на решението срещу подпис на заявителя или по пощата с обратна разписка, добавя вариантът решението да се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал достъпът да му бъде предоставен по електронен път и е посочил адрес на електронна поща[15]. Този подход е частичен, тъй като засяга единствено решенията за предоставяне на достъп до обществена информация. Проектът на ЗИД на ЗДОИ не предлага изменение на член 39, който предвижда: „Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка”. В така предложеното положение неясна остава съдбата на решенията за предоставяне на частичен достъп, които в същото време постановяват и частичен отказ. Изглежда тяхното предоставяне на заявителите ще трябва да продължи да бъде извършвано срещу подпис или по обикновена поща с обратна разписка. Така ще бъде гарантирана по-пълна защита на правата на заявителите в случай на колизия между член 34, ал. 3 и член 39. В същото време нищо не пречи на задължените субекти да изпращат тези решения успоредно – и по електронен път. В крайна сметка предложената реформа е практически без сериозни последствия, тъй като решенията за отказ или за частичен отказ, т.е. по-често обжалваните актове, ще трябва да продължат да бъдат връчвани и по традиционния начин.

 

Б. Формата за предоставяне на достъп до обществена информация по Интернет


Като че ли досега най-големият препъникамък при предоставянето на обществена информация по Интернет е била формата на достъп по член 26 от ЗДОИ, под която това трябва да се случи. Някои задължени субекти са използвали аргумента, че тъй като законът не предвижда формата на достъп на предоставяне чрез електронна поща, те не биха могли да предоставят информация по този начин. ПДИ неведнъж е критикувала подобни незаконосъобразни тълкувания[16], [17], а съдебната практика ясно е посочвала, че електронната поща се включва в понятието „технически носител” от член 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ[18]. Въпреки това за незапознатия гражданин, който също трябва да прилага закона, неяснотата в текста остава, още повече че и понятието „технически носител” няма определение в самия закон. От сега действащия текст наистина не е лесно разбираемо, че понятието „технически носител” играе двойната роля на формата, под която се представя самата информация (цифрова, аудио или друга) и на начинът на пренос, по който тя достига до заявителя (пратена по обикновена поща, връчена лично или пратена по електронна поща).

 

Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗДОИ[19] предлага решение на този проблем в две стъпки. Първо, заличава делението между копия на хартиен и технически носител (от чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 4) и го замества с общото понятие „копия на материален носител” в чл. 26, ал. 1, т. 3. Определението, предложено за „материален носител” в Допълнителните разпоредби на закона, е максимално широко и ясно е оставено неизчерпателно, за да включи и евентуални бъдещи видове носители: ”Материален носител” е всеки хартиен, технически, магнитен, електронен или друг носител, независимо от вида на записаното съдържание - текст, план, карта, фотография, аудио, визуално или аудио-визуално изображение, файл и други подобни”. По този начин се постига целта на член 2, ал. 2 от ЗДОИ за възможност за достъп до всяка обществена информация, независимо от вида на нейния носител.

 

На второ място, в нова точка 4 от чл. 26, ал. 1, проектозаконът добавя „копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват данните”. Тази част от разпоредбата отразява начините на пренос по интернет на информацията до заявителя. Текстът остава извън съмнение, че обществена информация може законосъобразно да бъде предоставяна по електронна поща, или чрез друг интернет посредник, като например услуги за временно складиране за големи по обем файлове.

Решението, предложено от проекта на ЗИД на ЗДОИ, от една страна с изричните си разпоредби изчиства сега съществуващите неясноти в чл. 26, ал. 1 и от друга - разделя логически ролята на носителя от начина на пренос. Вследствие, текстът на закона би трябвало да премахне пречките, съзирани в член 26, пред предоставянето на обществена информация чрез интернет.

 

Някои други трудности при предоставянето на информация по електронен път се срещат при съпътстващото заплащане на разходите, когато то се налага.

 

В. Заплащане


Самата обществена информация е безплатна (член 20, ал. 1 от ЗДОИ), защото правото на достъп е основно право, а и така или иначе събирането и създаването на обществена информация вече е заплатено от държавния бюджет, т.е. от данъците на гражданите. При нужда се заплаща единствено прехвърлянето на обществената информация на даден носител и самия носител, без печалба (член 20, ал. 2 от ЗДОИ). Това заплащане, ако се налага, трябва да се извърши преди заявителят да получи търсената информация (член 35, ал. 1 от ЗДОИ). Сега действащата заповед на министъра на финансите[20], която определя нормативите за разходи, отмени заплащането за 1 МБ информация, което въвеждаше предишната[21]. Иначе казано, предоставянето на информация по интернет би трябвало да е безплатно. Въпреки това заплащане продължава да бъде изисквано в различни случаи[22]. Какви са евентуалните разходи по предоставянето на информация по електронен път?

В обсъждането с държавни служители, отговарящи по ЗДОИ, проведено от ПДИ[23], бе изтъкнат като основен проблем заплащането за предоставяне на писмена справка по електронен път. Тази тема бе засегната и на дискусията с журналисти, където бе предложено законът да посочи ясни критерии, по които се изработват писмените справки и да се уеднаквят практиките по изчисляване на разходите по тях[24]. Също така бе предложено изрично да се впише в закона, че при оформянето на разходите за предоставяне на обществена информация, данък добавена стойност да не се начислява[25]. Друг проблем, споделен от много журналисти, бе липсата на възможност за пряко плащане на определените разходи от разстояние и без (понякога в пъти по-скъпите) такси за банкови преводи. Бе предложено да се обмисли възможност за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация чрез някои от интернет посредниците за плащане на (например) битови сметки, чиито съответни такси са далеч по-ниски от тези за банков превод.

 

Видима нужда от по-ясно уреждане на условията около заплащането на разходи за предоставяне на обществена информация и по електронен път има. Но кой нормотворчески инструмент би бил най-подходящ за това? Конкретно нормативите за разходи по препратка от член 20, ал. 2 от ЗДОИ се уреждат с подзаконов нормативен акт на министъра на финансите. Участници в цитираните дискусии желаеха промените да бъдат вписани в закона, което вероятно би довело до по-високо ниво на защита. Въпреки това, като специализиран орган министърът на финансите изглежда по-добре поставен по отношение на изясняване на методиката за определяне на нормативите за разходите. Изглежда има нужда от една по-подробна и добре аргументирана заповед за определяне на нормативите за разходите по предоставяне на достъп до информация. Тя трябва да предвиди изрично и поясни условията относно заплащането за писмена справка, предоставена по електронен път. Тази заповед трябва също да даде възможности за разнообразяване и улесняване на методите за плащане. С цел избягване на високите такси за превод, би трябвало да бъде предвидено плащане чрез небанкови интернет посредници и други подобни решения.

 

В отношенията по предоставяне на информация по електронен път след заплащането идва и последният хронологично поставящ се въпрос – този за доказателството кога и как задълженият по ЗДОИ субект е предоставил искания достъп.

 

Г. Доказване на получаването на исканата информация


Как администрацията да докаже, че е изпълнила задължението си по ЗДОИ и е предоставила обществената информация по електронен път? Този проблем бе споделен от държавни служители на дискусията с тях, организирана от ПДИ[26]. В практиката обаче се наблюдават множество решения[27], които не винаги са задоволителни и за заявителя, и за отговарящия задължен субект. В момента въпросът се урежда от член 35, ал. 2 на ЗДОИ, който изисква съставянето и подписването от заявителя и от съответния служител на протокол при предоставянето на информацията. Често служителите изискват заявителя да подпише протокола преди да му дадат търсената информация, което води до положението, че заявителят подписва, че е получил нещо, което още не е видял. Когато тази процедура трябва да бъде извършена и по интернет, настъпват допълнителни усложнения.

 

Проектът на ЗИД на ЗДОИ[28] предлага частично решение на проблема, което улеснява заявителите. Въвежда се нова ал. 3 от чл. 35, която трябва да се прилага алтернативно на предходната разпоредба (чл. 35, ал. 2). В резултат, при предоставяне на обществена информация по интернет изискването за съставяне на протокол се премахва. Заявителят, ако изрично го е избрал, ще получава търсената информация на електронната си поща или чрез интернет услуга за временно складиране за големи по обем файлове, с което ще се завършва процедурата по закона. Единствената гаранция за задължения субект е предвидена в новата ал. 4 от чл. 35 : „Ако заявителят е променил адреса на електронната поща, без да е уведомил органа или е посочил неверен или несъществуващ адрес, информацията се смята за получена от датата на изпращането й”. От гледна точка на доказването датата на изпълнение на задължението се счита тази, на която заявителя получи търсената обществена информация. При предоставянето на достъп лично и на място съставеният и подписан протокол удостоверява въпросната дата. А удостоверяването на датата е важно за определяне на началото на срока за обжалване в съда и други законови срокове. При така предложеното решение единствената гаранция за удостоверяването на тази дата от страна на задължения по ЗДОИ субект е в хипотезата, ако заявителят е посочил неверен или несъществуващ адрес (предложения чл. 35, ал. 4). Във всички останали случаи администрацията няма да има сигурен начин за удостоверяване на тази дата. Истина е, че този проблем не изглежда като зареден с висок риск. Подобна липса на уреждане има и в Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, но от практиката няма данни за особени спорове, произтекли от това. Въпреки това, в българската административна култура се наблюдава особен формализъм и внимание към детайлите на формата. Разискването на въпроса не е без интерес.

 

Тъй като проблемът за установяване на получаването на дадено електронно съобщение е основно технически, то най-добре е неговото решение да бъде също първо техническо. Такова решение би могло да бъде създаване на обща интернет платформа за подаване на заявления и получаване на отговори по тях, която да действа не изключвайки другите пътища за търсене и предоставяне на достъп до обществена информация, но успоредно, в допълнение на тях. Тази платформа, като един вид посредник между заявителя и отделните администрации, ще предоставя сигурно и точно установяване на моментите на изпращане и получаване на писмата по електронен път. Подобни платформи функционират успешно в Европа и по света[29].

 

„Питайги.бг”[30] е проектът на неправителствената организация Общество.бг, подкрепен от ПДИ за създаването на такава незадължителна платформа за България.

Предложение: Предвиждането в ЗДОИ на допълнителната възможност за заявителите и задължените субекти да използват такава обща интернет платформа би донесло и нормативното решение на проблемите с удостоверяване на получаването на обществена информация, предоставена по електронен път.

 

 

EEA Grants


Концепцията е изготвена в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014.


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Програма Достъп до Информация и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.  








[1] Сравнителни данни от Докладите за състоянието на администрацията в Гергана Жулева Достъпът до информация – без общи модели, без координация и без контрол, Информационен бюлетин на ПДИ, брой 7 (127), 2014 г., http://bit.ly/124kcpa.

[2] Статистика на получените отговори на електронни заявления, Граждански одит на активната прозрачност 2014, ПДИ, http://bit.ly/1y7mO2A.

[3] Пак там.

[4] Предложения за промени в ЗДОИ от обществена дискусия с участието на журналисти на тема „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация“, проведена на 03.06.2014 г. в Конферентна зала „София” – City Hotel, гр. София в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, http://bit.ly/1B4B12s.

[5] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗИД на ЗДОИ), публикуван на 23.10.2014 г. на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/15DB0Wk.

[6] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ЗИД на ЗЕУ), подложен на обществено обсъждане от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, публикуван на 20.10.2014 на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/1tvPHz6.

[7] Граждански одит на активната прозрачност 2014, ПДИ , Резултати по индикатори, виж В.7. „Изисква ли се електронен подпис за подаване на заявление по електронен път?”, http://bit.ly/1z7exdi.

[8] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗИД на ЗДОИ), публикуван на 23.10.2014 на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/15DB0Wk.

[9] Предложение за използване на протокола Simple mail transfer protocol (SMTP), Становища от Георги Шумаков, получени на електронната поща на ПДИ на 19.08.2014.

[10] По мнението на Антон Стойчев, Общество.бг, http://bit.ly/1vvmUeD.

[11] Предложение на Александър Дунчев, ВВФ, направено по време на обществена дискусия с участието на представители на НПО, неформални граждански групи и граждани на тема „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация“, проведена на 04.07.2014 г. в Конферентна зала „София” – City Hotel, гр. София в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, http://bit.ly/1FHgyyM.

[12] Два примера са https://www.whatdotheyknow.com/ за Обединеното кралство и http://www.asktheeu.org/ за Европейския съюз.

[13] Фондация Общество точка бг, http://bit.ly/1zHyR4W.

[14] За разнообразните практики в доклада Състоянието на достъпа до информация в България 2013, Програма достъп до информация, София, 2014, стр. 42, http://bit.ly/1CoJ4cf.

[15] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗИД на ЗДОИ), публикуван на 23.10.2014 на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/15DB0Wk.

[16] Становище на Програма Достъп до Информация от 2013, публикувано на http://bit.ly/1uRIRUS.

[17] Фани Давидова, Отказът да се предостави информация по електронна поща е незаконосъобразен, Информационен бюлетин на ПДИ, брой 2 (122), 2014 г., http://bit.ly/1zDLnCt.

[18] Виж напр. Решение 512/15.01.2014 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, по адм. дело 6659/2013 г., съдия-докладчик Соня Янкулова: „Електронната поща е метод за обмен на цифрови съобщения през интернет (или други компютърни мрежи). Следователно тя, за целите на Закона за достъп до обществена информация, както правилно приел съдът, също е технически носител, тъй като е способ за пренасяне на информация в електронен вид до заявителя, т.е. способ (форма, по израза на закона) за нейното получаване от заявителя в копие, различно от хартиеното.”

[19] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗИД на ЗДОИ), публикуван на 23.10.2014 на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/15DB0Wk.

[20] Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. на министъра на финансите, обн. ДВ, брой 98 от 13 декември 2011 г.

[21] Заповед № 10 на министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 7 от 23.01.2001 г. (отм.)

[22] Пример от опита на ПДИ – Състоянието на достъпа до информация в България 2013, Програма достъп до информация, София, 2014, стр. 43, http://bit.ly/1CoJ4cf.

[23] Обществена дискусия с участието на служители, отговорни за предоставянето на информация по реда на ЗДОИ на тема „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация“, проведена на 14.10.2014 г. в Конферентна зала „София” – City Hotel, гр. София в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, http://bit.ly/1v2OKi0.

[24] Предложения на Илия Вълков, Радио Дарик, дискусия с журналисти, цитирана по-горе.

[25] Предложение на Илия Вълков, Радио Дарик, дискусия с журналисти, цитирана по-горе.

[26] Обществена дискусия с участието на служители от държавната администрация, отговорни за предоставянето на информация по процедурите на ЗДОИ, на тема „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация“, проведена на 14 октомври 2014 г., цитирана по-горе.

[27] Няколко примера в доклада Състоянието на достъпа до информация в България 2013, Програма достъп до информация, София, 2014, стр. 43, http://bit.ly/1CoJ4cf.

[28] Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗИД на ЗДОИ), публикуван на 23.10.2014 на Портала за обществени консултации, http://bit.ly/15DB0Wk.

[29] Два примера са https://www.whatdotheyknow.com/ за Обединеното кралство и http://www.asktheeu.org/ за Европейския съюз.

[30] Фондация Общество точка бг, http://bit.ly/1zHyR4W.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.