 адв. Чаба Киш |
Чаба Киш, Вие сте добре познат унгарски адвокат с повече от 30 години опит по екологични дела с различен характер. Затова бих искал да Ви попитам: Унгария ли беше първата страна в Централна и Източна Европа, която прие Закон за достъп до информация или Закон за свобода на информацията? И според Вас колко важен е достъпът до информация по въпросите на околната среда за обществото и за правата на гражданите?
Смятам, че това е от фундаментално значение и винаги е първата стъпка при упражняването и защитата на екологичните права. Без информация просто не сме в състояние да изградим стратегия по делото или стратегия за съдебно производство. Знам, че много от нашите клиенти идват при нас с цял пакет от сложни искания и ни молят да подаваме жалби, да завеждаме дела и т.н. Но много често се налага да ги спрем и да кажем: „Чакайте малко, нямаме достатъчно информация. Нека първо започнем със заявление за достъп до информация“. Това е изключително важно. Понякога обаче публичните органи не са особено отворени и склонни да предоставят достъп до информация. В такива случаи в Унгария имате право да се обърнете или към комисаря по информацията, или към съда.
Ефективни ли са комисарят и съдилищата в тази дейност и как е било това през годините?
Може да звучи странно, защото знам, че има много негативни неща, които се чуват и четат за Унгария по отношение на глобалната политика – и повечето от тях са верни. Но що се отнася до достъпа до екологична информация, бих казал, че както комисарят, така и съдилищата са ефективни и полезни. На първо място, комисарят разполага с много бърза и ефикасна процедура, така че понякога можете да получите отговор в рамките на седмици. Освен това съдилищата промениха съдебните и процедурните правила, така че делата за достъп до информация да се разглеждат ускорено. Това прави възможна бързата реакция при отказ за предоставяне на информация. Ако мога да дам пример – подадохме заявление за минни данни и минни разрешителни, тъй като Унгария инвестира в нетрадиционен добив на газ – фракинг и добив на шистов газ. Гражданска организация подаде заявления за около 50–55 различни разрешителни в един регион в южната част на Унгария. Разбира се, искането беше отказано и ние заведохме дело около 20 декември, тоест, точно в навечерието на коледните празници. И още на 7 януари вече бях в съдебната зала и пледирах, защото съдът каза, че това е бързо дело, ускорено производство, и насрочи заседание за 7 януари. Това беше много добре.
Вие потвърждавате, че съдилищата са много важни за поддържането на върховенството на правото в една демокрация и за противопоставянето на изпълнителната власт, дори когато тя е силно политизирана. Какви са последните значими екологични дела в Унгария и какво е нивото на успех в съдилищата?
Унгария започна много силен и, бих казал, принудителен и агресивен процес на индустриализация. Някои дори го сравняват с 50-те години на миналия век, когато старият комунистически режим даде нова посока на страната, заявявайки, че Унгария трябва да стане „страната на желязото и стоманата“, въпреки че няма сериозни ресурси за това. Днес този фокус е върху електрическите батерии за електромобили. Имаме китайски и южнокорейски инвеститори и огромни фабрики, които се строят из цялата страна за производство на батерии за електрически автомобили от всички марки. Разбира се, хората се противопоставят на тези проекти. Това са мегасъоръжения, абсолютно несъразмерни с местата, където се изграждат – малки села или градчета, до които изведнъж се появява огромен завод. Това изисква нови територии, губи се земеделска земя. Използват се огромни количества химикали, генерира се много трафик, тъй като всичко се транспортира по пътищата, а не по железопътен транспорт. Хората и организациите на гражданското общество се борят срещу това. Успеваемостта в съда е, бих казал, умерена. Наскоро спечелихме дело, но само по процедурни причини. Съдът все още не е казал, че проектът е недопустим заради замърсяването, а само че е допусната грешка в процедурата. Разбира се, ще отидем отново в съда. Това е нещо, което съдилищата често правят и в други страни. През лятото на 2025 г. имаше наистина знаково решение на Конституционния съд относно конституционосъобразността на Закона за климата, Закона за защита на климата и климатичните промени.
Можете ли да обобщите най-важните моменти, които съдът подчерта?
Макар решението да е много дълго и детайлно, бих казал, че има две основни точки. Първата е, че създаването на закон по толкова важен въпрос като климатичните промени, който съдържа само едно изречение – че Унгария ще намали емисиите на CO₂ с 40% до 2030 г. – не може да се счита за конституционно. Това не е приложимо, не е разбираемо и не съдържа никакви детайли как ще бъде постигнато, кой ще го направи, какво точно трябва да се направи, какви са сроковете и отговорностите. Съдът каза, че това на практика не е закон, а пожелателно мислене, и следователно е противоконституционно. Втората причина е, че този подход прехвърля тежестта на решаването на климатичните проблеми върху бъдещите поколения, което нарушава принципа на междупоколенческата справедливост. Затова съдът постанови, че законът е противоконституционен. Правителството трябва да започне отначало и да създаде закон, който да е достъпен, разбираем и приложим, и който да не натоварва непропорционално бъдещите поколения.
Това е доста напреднала интерпретация. Ако сравните решението на Европейския съд по правата на човека по шведското климатично дело с решението на унгарския Конституционен съд, виждате ли големи разлики?
Мисля, че най-голямото сходство и припокриване между двете решения е темата за междупоколенческата справедливост и бъдещите поколения. В останалото това са два различни вида решения – едното е по правата на човека, другото е конституционно. Общите точки са малко, но идеята, че това, което правим днес, ще засегне дълбоко нашите деца и внуци, вече се усеща навсякъде. Тази тревога за бъдещето намира израз в съдебните решения, разбира се, в правна форма.
В Европа има много заплахи срещу организациите на гражданското общество, журналисти и активисти чрез т.нар. стратегически дела срещу общественото участие (SLAPP). Има ли такива примери в Унгария?
Не срещу еколози – не е типично. За повече от 30 години работа по екологични дела не сме имали нито един случай, в който неправителствени организации да бъдат съдени заради екологичната си дейност. Но антикорупционни който неправителствени организации, журналисти и медии – да. Много показателен е случаят с Forbes, които публикуват списък на 100-те най-богати хора. Един от включените в списъка се оплака и поиска да бъде премахнат. Съдът обаче постанови, че методологията на Forbes се основава изцяло на свободно достъпна обществена информация и че нищо не е тайно. Следователно такъв списък може свободно да бъде публикуван. По аналогия – ако разполагаме с публични данни за замърсяване или емисии, можем свободно да съставим списък на най-замърсяващите предприятия и да го публикуваме.
И накрая – през април 2026 г. Предстоят парламентарни избори в Унгария. Какви са Вашите надежди за подобрение на унгарското общество?
Най-силно се надявам това правителство да бъде свалено. Освен проблемите с върховенството на правото, корупцията, културата и международните отношения с ЕС, Украйна и Русия, ако се фокусираме само върху околната среда – въздействието на това правителство е опустошително. В Унгария няма Министерство на околната среда – нещо почти уникално в света. Администрацията, която се занимава с екологични въпроси, е част от огромна държавна структура, която отговаря за минно дело, здравеопазване, култура, социални въпроси и още куп други неща. Околната среда е просто една точка в списъка. Екологичните НПО не получават стабилно и адекватно финансиране, въпреки че ролята им е изключително важна. Вместо сериозна климатична комуникация и разговор за реалните проблеми, правителството говори за изкуствени теми, които създават атмосфера за печелене на повече гласове. Много се надявам това да се промени към по-добро.
Изгледайте интервюто и в YouTube.