Какво значение имат здравето и живота на гражданите, когато става дума за спокойствието на чиновниците?

Любомир Йорданов, координатор на ПДИ в Монтана

Любомир Йорданов

Началото на февруари. Телефонът в Областното пътно управление в Монтана звъни.

- Ало, бихте ли ми казали, каква е пътната обстановка в региона? Колко машини чистят шосетата и има ли пътни инциденти?

- Защо питате?

- Журналист съм и подготвям информация по темата.

- А, на журналисти информация не даваме! Само на граждани!

Този абсурден разговор с дежурните в управлението се води почти всеки ден, в който има снеговалежи.

„Забраниха ни категорично да даваме информация на журналисти. Казаха ни да ги препращаме към пресслужбата на Агенция „Пътна инфраструктура” в София”, обясняват служителите. Освен неудобството да изпълняват една

 

не само безумна,

но и незаконна заповед

 

те се измъчват с ребуса как да разпознават по телефона журналисти от граждани. Разпореждането, естествено, никой не показва на хартия, но то се изпълнява безпрекословно, защото нарушителите му са заплашени с наказания. Според хора от службата забраната за предоставяне информация на журналисти от областните управления била спусната след няколко съобщения в миналото за пътни инциденти и непочистени участъци, предизвикали критични коментари. При опит да изясня ситуацията с експерти от пресцентъра на агенцията и позоваването на Закона за достъп до обществена информация, който в член 3, ал.1 изрично постановява, че задължени по закона  да предоставят информация субекти са „държавните органи и техните териториални звена”,  реакцията бе направо „бетонна”.

 

„Щом цитирате ЗДОИ и държите да работим по него, изпращайте ни писмено въпросите си и ще ви отговаряме в 14-дневен срок”, любезно отговаря пиарът, за когото е ясно, че за репортерите в регионалните медии, както и за аудиторията им, информацията за състоянието на пътищата е актуална само към момента на даването й. Часове, да не говорим за дни по-късно, тя е безсмислена. Това обаче не интересува чиновниците. Макар че в  чл. 14. ал. 2 от ЗДОИ е постановено, че „органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна, когато може да предотврати заплахи за живота и здравето на гражданите”. Какво значение обаче имат здравето и живота на гражданите, когато става дума за спокойствието на чиновниците? Разпорежданията на висшестоящи началници териториалните им звена да не дават информация на журналисти не е патент само на Агенция „Пътна инфраструктура”. И от останалите поделения на министерства и агенции в област Монтана, а и в други региони,

 

тотално пренебрегват

измененията в ЗДОИ от 2008

 

и забраняват на териториалните си ведомства преки контакти с репортери. В Областната дирекция на полицията кореспондентите на централните медии се насочват за отговори на въпросите им към Пресцентъра на МВР с обяснението, че говорителят на полицията в региона трябва да информира само местните медии. Централните да питат в София! Така де – ниво трябва да се подържа!

 

През декември 2013 в Монтана имаше серия телефонни измами, за които дори от областната дирекция ни изпратиха информация и препоръки към гражданите да се предпазят от измамниците. Поискахме служител на МВР да разкаже пред камера за проблема, но от дирекцията ни препратиха към Пресцентъра в София, а оттам ни отговориха, че за тях въпросът не е актуален. „Направо ни втрещиха - самите те биха тревога за измамите, а после отказаха да говорят по темата”, коментира кореспондентката на „Нова ТВ” Биляна Александрова.

 

Абсурдите в контактите на държавните служби

с репортери и граждани

 

както и примерите за фрапиращи случаи на неизпълнение на ЗДОИ и то от органи, длъжни да бдят за спазването на законите, могат да бъдат продължени. А фактът, че чиновници оправдават нежеланието да свършат задълженията си тъкмо с текстове от закона, който нарушават, говори не толкова за некомпетентност, колкото за пълната безотговорност. И за способността на служителите да се грижат самоотвержено повече за институционалното и личното си спокойствие, отколкото за  интересите на гражданите. Един от начините за заставянето на такива служители да свършат работата си е въвеждането на тежки санкции за неспазване на законовите изисквания. Макар че това няма да компенсира липсата на убеждение, че законът е създаден да помага за нормалното функциониране на обществото и трябва да бъде използван в полза на хората, а не като набор от текстове  за кабинетно жонглиране и осигуряване на вътрешнослужебен комфорт.                                                                                  

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.