ISSN 1313-6496

Състоянието на достъпа до информация според докладите на администрацията

д-р Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ

И тази година докладът „Състояние на администрацията“ беше публикуван през месец май.[1]

 

Няма промяна в неговата структура, а също така за поредна година в него няма изводи и препоръки към административните структури. Данните, които се систематизират в доклада, са обобщение на самоотчетите, подадени от 587 административни структури.

 

Девет органа на власт не подават отчетите си в Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) и това са Комисията за противодействие на корупцията, Националната служба за охрана, Държава агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Служба „Военна полиция“, Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства, Бюро за защита на застрашени лица и Националният военноисторически музей. 

 

Нас ни интересува частта за прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Според доклада организацията на достъпа до информация включва въпроси като: вътрешните правила по достъпа; задълженията да се публикува информация; разяснителна информация как да се упражнява правото на достъп до информация; осигуряване на възможности за подаване на електронни заявления и получаване на търсената информация, както и осигуряване на получаването на информацията в предпочитаната от заявителите форма.

 

Според данните от доклада 568 администрации отчитат, че имат разработени Вътрешни правила по ЗДОИ (ВПД). В графиката по-долу може да се проследи как се увеличава много постепенно числото на администрациите, които според самоотчетите имат ВПД. Изискването на ЗДОИ след измененията в сила от 2016 г. е тези вътрешни правила да бъдат публикувани в секция „Достъп до информация“.[2] Данните от проучването на ПДИ за 2024 г. показват други резултати, а именно, че 488 от 560 административни структури са публикували Вътрешни правила по ЗДОИ в своите интернет страници.

 

Много или малко са 8 години за приемане и публикуване на ВПД? Очевидно не са били достатъчни за всички.[3]

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Източник: Проучване на ПДИ: https://data.aip-bg.org/surveys/5KSE24/stats-indicators?q=U1RN61

 

Задълженията по чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ да се публикуват общественозначими документи и информация на интернет страниците на административните структури може да се проследи чрез резултатите на ежегодното проучване на ПДИ за активната прозрачност.[4]

 

Както видяхме по-горе, част от организацията на достъпа до информация е изготвянето на разяснителната информация за гражданите и юридическите лица как да упражняват правото си на достъп.

 

Това задължение по ЗДОИ е от 2016 г. и съответства на минималните стандарти, заложени в Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа (CETS No. 205)[5].  

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Според доклада от 2024 г., както се констатира и за предишни години, тази разяснителна информация се съдържа преди всичко в Вътрешните правила по ЗДОИ, а  администрациите, които са си направили труда да я изведат в открит текст, създават „по-интересни практики“.[6]

 

Това обяснява данните от проучванията на ПДИ за активната прозрачност, които показват, че 377 административни структури от 560 са публикували разяснителна информация в своите интернет страници.

 

Източник: Проучване на ПДИ: https://data.aip-bg.org/surveys/5KSE24/stats-indicators?q=ACIA51

 

Що се отнася до възможностите за подаване на заявления по електронен път, включително чрез Платформата за достъп до информация, поддържана от Администрацията на Министерския съвет, то тези възможности са осигурени от почти всички администрации.  

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Това показват и резултатите от проучването на активната прозрачност на ПДИ.

 

Източник: Проучване на ПДИ: https://data.aip-bg.org/surveys/5KSE24/stats-indicators?q=VC7Y41

 

Що се отнася до звеното, което отговаря по ЗДОИ, както се отбелязва в доклада, решенията в отделните администрации са доста разнообразни – служител, комисия, звено, и това е направено според доклада в 96,42% от самоотчитащите се институции. В доклада тази година се отчита и определянето на звено и служител по активното публикуване – 479 администрации имат такъв служител. Сред звената, определени да отговарят по заявленията, са предимно правните отдели и административното обслужване.

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Което и да е звеното, информация за него би трябвало да бъде публикувана в секциите „Достъп до информация“ в официалните страници на администрациите. Според проучването на ПДИ от 2024 г. това е направено при 433 от 560 институции. Сравнителните графики от последните три години показват, че сме далеч от пълното изпълнение на това задължение по ЗДОИ. 

 

Източник: Проучване на ПДИ: https://data.aip-bg.org/surveys/5KSE24/stats-indicators?q=M90D06

 

Що се отнася до подаваните заявления през 2023 г., в доклада се отчитат 14 507 такива.

 

Най-много заявления се подават от граждани, след тях са НПО и фирми. Преобладават електронните заявления.[7]

 

 

 

Най-много е търсена информация, свързана с гражданския контрол – контролната дейност на институцията, изразходване на публични средства, предотвратяване и разкриване на корупция; на второ място – информация, спомагаща за упражняването на други права, и чак накрая информация, свързана с процеса на вземане на решения. 

 

Решенията за откази по заявленията са 611, които са 4,3%, и както и в 2022 г., когато бяха 3,7%, са сравнително малко, но остава под въпрос разминаването в данните. Ако общият брой на заявленията е 14 507, решенията по заявленията са 13 810 и 334 са оставени без разглеждане, какво се е случило с още 363 заявления?

 

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Други интересни данни са тези, свързани с основанията за решенията за отказ. Нека припомним основанията, предвидени в ЗДОИ.

 

Предвидените в чл. 37, ал.1 от ЗДОИ ограничения са били приложени в следните случаи:

• Класифицирана като държавна тайна – 11 случая през 2023 г.
• Класифицирана като служебна тайна – 29 случая през 2023 г.

Личните данни не са достъпни по реда на ЗДОИ, според чл. 2 , ал. 5 от закона.

 

Дори когато се отказва такава търсена информация, би трябвало в решението да се обясни какви интереси се пазят с класифицирането, какъв е срокът на защитата, а не да мотивите да се свеждат до простото позоваване на чл. 37, ал. 1, т. 1.

 

Другите предвидени в закона основания за ограничение на правото на достъп, различни от класифицираната като държавна или служебна тайна информация, подлежат на тест за баланс на защитения интерес и надделяващ обществен интерес.

• Достъпът  засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставянето на исканата обществена информация. Третото лице може да бъде физическо лице (66 случая) или юридическо лице (54 случая);
• Търговска тайна (чл. 17, ал. 2), ако предоставянето на търсената информация води до нелоялна конкуренция и тези обстоятелства трябва да бъдат мотивирани в решението за отказ – 11 казуса;
• Информация, свързана с оперативната подготовка на актовете и без самостоятелно значение (чл. 13, ал. 2, т. 1) – 74 случая;
• Информация, съдържаща мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори (чл. 13, ал. 2, т. 2) – 4 случая.

И последното предвидено в ЗДОИ ограничение, което предпазва администрацията от злоупотреби с правото на достъп, е „исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца“ (чл. 37, ал. 1, т.3 ), но в решението именно органът трябва да докаже, че това е същата искана информация и че тя е предоставена вече на заявителя. През 2023 г. това са 87 казуса. Като се има предвид, че при 611 решения за отказ, представените в доклада ограничения не изчерпват отказите. Остават 230 отказа с явно неясни ограничения. Тъй като ако става въпрос за административни несъответствия на заявлението, то това е поправимо, в ЗДОИ са предвидени процедури за поправка на тези несъответствия.

 

От казусите, постъпващи за правен съвет в ПДИ, се очертава едно основание, което обаче е доста спорно – търсената информация, твърди администрацията, не е обществена. Тук трябва да напомним, че такова ограничение не е предвидено в закона, тъй като самото уреждане на правото на достъп до обществена информация предполага, че цялата информация, която се създава и съхранява от институциите, е обществена. Законът очертава ограниченията за достъп до обществена информация.

 

В доклада и тази година е представена накратко и съдебната практика.     

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

И тази година най-много от решенията на съда са за отмяна на решението на органа, което е тенденция, наблюдавана поне от 6 години.

 

Източник: Доклади „Състоянието на администрацията“ 2017-2024 

 

Докладът „Състоянието на администрацията“ излиза вече 24 години. Това е едно постижение на законодателството, предвидило постоянен самоотчет  на администрацията по закона. Още повече, че нямаме централизиран, специализиран орган по контрол на прилагането на ЗДОИ, който да наблюдава прилагането.

 

През годините се подобрява системата на събиране на данните и тяхното по-детайлно представяне. Особено постижение е създаването на ИИСДА през 2004 г. Това, което след закриването на Министерството на администрацията прави впечатление е, че няма дори препоръки към администрацията за ориентация в изпълнението на задълженията по ЗДОИ. Последните препоръки се появиха инцидентно в доклада от 2022 г. за доклада за 2021 г.

 

Не би трябвало да се поощрява формалния подход към изготвянето на отчетите по ЗДОИ. Особено важно е да има по-детайлно разглеждане на основанията за отказ, най-вече що се отнася до случаите, в които се прави баланс на предвиденото ограничение и надделяващия обществен интерес.

 

 

----------------------------------------------------

 

Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.