адв. Кирил Терзийски, ПДИ

Статистика

 

През 2021 г. правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация.

 

През 2021 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 59 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (21 – по случаи на граждани, 14 – на НПО, 21 – на журналисти, 2 – на политическа партия и 1 – на фирма).

 

През 2021 г. правният екип на ПДИ е изготвил общо 44 жалби. Първоинстанционни жалби – 40 (Административен съд София-град – 31 и Административни съдилища в страната – 9) и частни жалби – 4.

 

От изготвените 40 първоинстанционни жалби – 28 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 12 срещу мълчалив отказ.

 

През 2021 г. в 44 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 15 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

 

В периода са постановени 43 съдебни акта (38 решения и 5 определения) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 2, Административен съд – София град – 33 и Административни съдилища в страната – 8).

 

В 34 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 8 случая в полза на администрацията. В 1 случай съдът се е произнесъл частично в полза на търсещия информация и частично в полза на администрацията.


Сред по-значимите дела през годината бяха тези на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) срещу няколко болници за това как се разходват държавните средства, отпуснати за борба с COVID-19. Делата на Спас Спасов (в. „Дневник“) срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) за разходването на близо 400 млн. лв. държавни средства за удълбочаване на каналите на Пристанище „Варна“. Делата на Таня Петрова (в. „Сега“) и Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу „Автомагистрали“ ЕАД за договорите и изплатените суми за изграждане на Автомагистрала „Хемус“. Делото на Мила Чернева (в. „Капитал“) срещу Държавната консолидационна компания (ДКК) за договорите с „Монтажи“ ЕАД за ремонт на язовири. Делото на Красен Николов (Mediapool) срещу Министерство на правосъдието (МП) за списък на лицата, получили българско гражданство по заслуги. Делото на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу ВКП за списъка на делата, които прокуратурата е изпратила или ще изпрати до Европейската  прокуратура.

 

 

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

  1. Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че определени данни не съществуват в обобщен вид, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявлението, не може да обоснове законосъобразен отказ, когато исканата информация е налична при сезирания орган.
  2. Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването й. Изричният отказ на третото лице не обуславя автоматично отказ за предоставяне на обществена информация. Задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията.
  3. Несъгласието на трето засегнато лице е ирелевантно, когато самото то е задължен субект по ЗДОИ.
  4. Недопустимо е без надлежна обосновка органът да изключва действието на оборимата законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес.
  5. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато липсва краен акт, от който заявителят може да си състави мнение по интересуващия го въпрос.
  6. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато се търси информация за околната среда. В тези случаи намират приложение разпоредбите на ЗООС, който е специален по отношение на ЗДОИ и не предвижда подобно ограничение.
  7. Достъп до информация може да бъде осигурен чрез посочване на интернет адрес само когато исканата информация действително е публикувана на посочения адрес. В противен случай е налице въвеждане на заявителя в заблуждение, което води до незаконосъобразност на отговора.
  8. За да е налице основателен отказ с мотив, че информацията вече е била искана в рамките на предходните 6 месеца, то следва предходното заявление да е било удовлетворено.
  9. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за контрола върху строителството, тъй като незаконното строителство може да бъде опасно за живота и здравето на гражданите и нарушава правото им на безопасна и екологична градска среда.
  10. Мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен.

 

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2021 г. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно тълкувания от съда спорен въпрос, и са подредени в хронологичен ред по датата на съдебния акт.

 

 

Понятието „обществена информация“

 

С решение[1] от 26 април АССГ отмени отказ на кмета на Община Царево да предостави копия от няколко свои заповеди и справка за издадените разрешения за строеж в местността „Поляните“, с. Синеморец. Информацията е поискана от Марта Георгиева (София), а отказът на кмета е с мотив, че информацията не е обществена по ЗДОИ, не засяга обществен интерес и е издадена в интерес на трети частни лица. Съдът приема, че в случая поисканата информация касае застрояване по черноморското крайбрежие и попада в приложното поле на ЗДОИ. Съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, което винаги следва да бъде съобразено и обсъдено от органа. В този смисъл твърдението на административния орган, че следвало заявителят да го обоснове, е неоснователно. Решението е окончателно.

 

С решение[2] от 27 април АССГ отмени отказ на Министерство на финансите (МФ) да предостави информация за предмета на арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ срещу България за продажбата на ТЕЦ-Варна пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, САЩ. Информацията е поискана от Политическа партия „Движение Да България“, а отказът на директора на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ е с мотив, че информацията е конфиденциална и ЗДОИ е неприложим. Съдът приема, че директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в МФ се е позовал само на правилата, уреждащи воденото арбитражно производство, с твърдението, че изискват конфиденциалност. Този аргумент би бил относим, ако жалбоподателят бе поискал достъп до информацията от самия арбитраж. В случая обаче той иска информацията от министъра на финансите, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, и няма друг ред, по който да я получи. Решението е окончателно.

 

С решение[3] от 25 май АССГ отмени мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да предостави копие от бизнес-планa на ТЕЦ „Варна“. Информацията е поискана от Политическа партия „Движение Да България“, а КЕВР не се произнася в 14-дневния срок. В писмени бележки по делото КЕВР развиват довод, че исканата информация не се отнася до обществения живот в Република България, тъй като касае дейността на ТЕЦ „Варна“, а не на КЕВР. Съдът обаче посочва, че обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предвид факта, че административният орган именно на база предоставения от ТЕЦ „Варна“ бизнес-план издава решение за неговото одобряване, съответно подновяване на лиценза, то същият неминуемо има отношение към дейността на регулатора. Решението е окончателно.

 

С решение[4] от 30 юни АССГ отмени отказ на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да предостави информация за всички дела относно измами с т.нар. „къщи за тъщи“ и материалния интерес по всяко дело. Информацията е поискана от Николай Неделчев (София), а отказът е с мотив, че ДФЗ не разполага с информацията, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя. Съдът приема, че търсената информация в случая е служебна обществена информация по своя характер и дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на ответника по разходване на средства от европейски фондове в процедури, по които са констатирани нередности, и защитата на актовете на ДФЗ пред съда. Задълженият субект следва да предостави исканата информация във вида, в който е създадена и се съхранява при него, като систематизирането на информацията, с която разполага, не представлява съставяне на нов документ. Следователно спорният по делото въпрос е дали ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени в заявлението за достъп до обществена информация. Съдът стига до извод, че ответникът разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени от заявителя, като няма пречка същата да бъде предоставена не под формата на един, а на два списъка, в случай, че се съдържа в два отделни регистъра. Решението е окончателно.

 

С решение[5] от 25 октомври Административен съд – Благоевград отмени отказ на кмета на Община Благоевград да предостави информация за дейността на новосформирана общинска комисия,  която трябва да изготви списък на всички спорни имоти, които към момента се ползват като зелени площи, паркове, алеи, паркинги и т.н., и по общ устройствен план са с предназначение за строителство, но към момента нямат одобрени ПУП-ове. Информацията е поискана от Наталия Димитрова (Блулинк), а отказът на кмета е с мотив, че исканата информация не представлявала обществена такава. Съдът приема, че исканата информация безспорно е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение по така поставените въпроси, свързани с устройството на територията, с разрешаването и контрола на строителството и частично с управлението на общинската собственост относно имотите общинска собственост. Решението е окончателно.

 

С решение[6] от 22 ноември АССГ отмени отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави достъп до списъка на делата, които прокуратурата е изпратила или ще изпрати до Европейската  прокуратура (ЕППО). Информацията е поискана от Доротея Дачкова (в. „Сега“), а отказът на ВПК с мотив, че тази информация попада в обхвата на следствената тайна и от нея гражданите  не  могат  да  си съставят  мнение  за дейността на задължения субект. Съдът намира за незаконосъобразен мотивът на ВКП, че за достъп до информация за делата, изпратени на Европейската прокуратура, е приложима процедура по специален закон – чл. 198 от НПК. Съдът приема за основателни доводите на жалбоподателя, че по същество се иска информация от регистър на заведени преписки, които по преценка на съответната прокуратура могат да се изпратят или са изпратени на ЕППО. Не се иска достъп до информация по съществото на преписките. Системата за регистриране на ВКП налага към досъдебните производства или прокурорски преписки да има и съответстващ им регистрационен номер. Регистрите са достъпни, освен ако не се въведе законодателно изискване информацията за изпратени към ЕППО прокурорски преписки да се засекрети, но органът не се опира на законодателна уредба, а бланкетно предлага и прилага разпоредбата на чл. 198 от НПК. Мотивите на съда завършват с довода, че от информацията, достъпът до която се иска, е възможно да се направят изводи за задължения субект – функционирането на ВКП и неговата администрация. Решението е окончателно.

 

 

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

 

С решение[7] от 26 март АССГ отмени отказ на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да предостави информация за проведените проверки и резултати от лабораторни изследвания за разпространението на COVID-19 във фермите за норки. Информацията е поискана от Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ), а БАБХ провежда процедура за търсене на съгласие от трети засегнати лица (две фирми, които стопанисват ферми за норки), в която получава съгласие от едната фирма и отказ от другата. Съответно гл. секретар на БАБХ предоставя информация за едната проверявана ферма и отказва за другата, с мотив търговска тайна и липса на съгласие от трето засегнато лице. Съдът обаче приема, че изричният отказ на третото лице не обуславя автоматично отказ за предоставяне на обществена информация. Задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията. За съда е несъмнено, че чрез поисканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на дейността на БАБХ пред обществото, а и в мотивите към оспореното решение не са изложени никакви съображения, които да опровергаят законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес. Решението е окончателно.

 

С решение[8] от 11 май АССГ отмени отказ на „Автомагистрали“ ЕАД да предостави информация за договорите, сключени от „Автомагистрали“ ЕАД с трети лица за изграждането на участъци от Автомагистрала „Хемус“ и укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. Информацията е поискана от Таня Петрова (в. „Сега“), а изп. директор на „Автомагистрали“ ЕАД предоставя частичен достъп до обобщена справка за общите три авансови плащания по трите основни договора между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“, но отказва достъп до списъка на всички сключени договори между „Автомагистрали“ и реалните изпълнители с мотив, че е налице изрично несъгласие от трети засегнати лица. Съдът приема, че задълженият субект е следвало да изследва въпросa дали в случая не е налице надделяващ обществен интерес, който преодолява несъгласието на трети лица. Решението е окончателно.

 

С решение[9] от 19 юли АССГ отмени отказ на ИВВС да предостави пълен достъп до преписките от три проверки по сигнали срещу председателя на ВКС – Лозан Панов. Информацията е поискана от Николай Неделчев (София), а отказът на ИВСС е с мотив, че информацията засяга интересите на трети лица, които са изразили изрично несъгласие за предоставянето й. Съдът приема, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до исканата информация и посочва, че ответникът неправилно е приел, че търсената информация не е от надделяващ обществен интерес поради това, че при извършените проверки не са установени данни за корупция или злоупотреба с власт по отношение на проверявания субект – председателят на ВКС. В случая с търсената информация жалбоподателят цели да си състави мнение именно относно прозрачността и отчетността на ИВСС, като задължен субект по ЗДОИ, а не относно дейността на председателя на ВКС. Това точно и ясно е посочено в заявлението за достъп до обществена информация и е потвърдено в съдебното заседание. ИВСС като орган, натоварен с правомощия да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на магистрати, както и да извършва проверки относно образуването и движението на съдебните дела, дължи на обществеността прозрачност и отчетност за дейността си. В заключение, съдът отбелязва, че при наличието на надделяващ обществен интерес не е необходимо съгласие на засегнатите трети лица съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

С решение[10] от 1 октомври Административен съд – Варна отмени отказ на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) да предостави копия от договорите с подизпълнители, сключени във връзка със споразумението между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) и „ТСВ“ ЕАД за удълбочаване на каналите на Пристанище „Варна“. Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Капитал“), а отказът на директора на „ТСВ“ ЕАД е с мотиви, че информацията  представлява търговска тайна и засяга интересите на трето лице – ДППИ, което е изразило изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. Съдът намира за незаконосъобразен отказа с мотив несъгласие на трето лице, тъй като ТСВ“ ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура“ са задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът посочва, че поисканата обществена информация не представлява търговска тайна, предвид бюджетната издръжка на ДППИ и управляваното от двата задължени субекта по ЗДОИ държавно имущество, включително публични средства. Решението е окончателно.

 

С решение[11] от 15 октомври АССГ отмени решение на БАБХ за предоставяне на копия (със заличавания) от протоколи от проверка за разпространението на COVID-19 във ферма за норки. Информацията е поискана от Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ), а от БАБХ предоставят протокола от проверката, но със заличени имената на извършилия проверката, проверявания обект и част от констатациите. Мотивът за заличаванията е изрично несъгласие за предоставяне на информацията от страна на третото засегнато лице – фермата за норки. Съдът посочва, че в случая с оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от отказа на трето лице исканата обществена информация следва да бъде предоставена в пълен обем, без заличаване на данни в предоставените документи при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения гражданите могат да си съставят мнение за дейността на задължения субект, ще се повиши прозрачността и отчетността на същия, ще се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от задължения субект. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели. Освен това заличените данни не могат да се приемат за "търговска тайна" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ тъй като не са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност на субекта – трето лице. Същите дават информация кога, по отношение на кой субект колко проби са извършени. Решението е окончателно.

 

 

Защита на интересите на трето лице

 

С решение[12] от 18 май Административен съд – Варна отмени отказ на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД („ТСВ“ ЕАД) да предостави справка за договорите с подизпълнители и копия от договорите с подизпълнители, сключени по споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) и „ТСВ“ ЕАД за удълбочаване на каналите на Пристанище Варна. Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Капитал“), а отказът на директорът на ТСВ е с мотиви, че исканата информация представлява търговска тайна и засяга интересите на трето лице –ДППИ, което е изразило изрично несъгласие за предоставяне. Съдията приема, че както ДППИ, така и „ТСВ“ ЕАД са публични организации по смисъла на §1, т. 4, б. “а“ и б. “в“ ДР ЗДОИ, вр. чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки – тъй като са обект на управленски контрол от страна на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, имащ качеството на възложител. Поисканата със заявлението информация е обществена по определението, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като предвид бюджетната издръжка на ДППИ и предвид че същата касае изразходване на публични държавни средства от двата задължени субекта, тя се определя като свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Качеството на публични организации на ДППИ и „ТСВ“ ЕАД ги приравнява на задължени субекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ за осигуряване на достъп до създаваната и съхранявана от тях обществена информация, поради което ДППИ не се явява трето лице, чието съгласие е би било необходимо за представяне на поисканата обществена информация, съгласно чл. 31, ал. 5 ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

С решение[13] от 17 юни АССГ отмени отказ на Национален фонд „Култура“ (НФК) да предостави информация за получените и одобрени проекти по „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата”. Информацията е поискана от „Аванпост“ ЕООД, а отказът на заявлението от директора на НФК е с мотиви, че информацията засяга интереси на трети лица и има подготвителен характер. Съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес и исканата информация, със заличени лични данни на третите лица, следва да бъде предоставена. Под обществен интерес в случая на ЗДОИ следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Целта на закона е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действия и решения на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. С постановения отказ се нарушава целта на закона – да се осигури възможност на обществото да си състави мнение относно редовността, законосъобразността и целесъобразността на решенията на УС на НФК. Решението е окончателно.

 

С решение[14] от 19 октомври АССГ отмени отказ на Министерство на правосъдието (МП) за информация за лицата, които са получили българско гражданство за особени заслуги от 2005 година досега, както и информация за техните особени заслуги към България. Информацията е поискана от Красен Николов (Mediapool), а отказът е с мотиви, че тази информация представлява защитени лични данни, поради което същата няма характер на обществена информация и не следва да се предоставя по реда на ЗДОИ. Съдът намира, че исканата информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и може да послужи за съставяне на мнение относно дейността на органа във връзка с изпълнение на негови законови правомощия по предоставяне на българско гражданство на лица с особени заслуги към България. След като прави кратък анализ на процедурата за предоставяне на гражданство по заслуги, съдът стига до извод, че е обществена и информацията за условията, които са били изпълнени от лицата, получили гражданство по заслуги – информация за времето, в което тези лица са пребивавали в страната, каква дейност са развивали, съответно дала ли е тази дейност съществен икономически резултат, което е доказателство за техния личен принос към икономиката в страната. Мотивите на съда завършват с извода, че исканият списък за лицата, които са получили българско гражданство за особени заслуги от 2005 г. досега, както и информация за техните особени заслуги към България, е следвало да бъде предоставена на заявителя, при спазване на изискванията на закона, а именно невъзможност за пълната им идентификация, чрез прикриване на индивидуализиращите данни за всяко едно от тях. Решението е окончателно.

 

С решение[15] от 27 октомври АССГ отмени отказ на СО да предостави
информацията за трафика от моторни превозни средства (МПС) по постоянно наблюдаваните кръстовища в столицата. Информацията е поискана от Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, а отказът на зам.-кмета на Столична община (СО) по Направление „Транспорт и градска мобилност“ е с мотив, че е изразено изрично несъгласие от третото лице – „Трафик Мениджмънт София“ ДЗЗД. Съдът приема, че в конкретния случай се касае за информация, която безспорно представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което приложим е специалният ЗООС, а за неуредените в този закон въпроси, както и по силата на препращащите норми в него – ЗДОИ. В конкретния случай в оспорваното решение не става ясно кое от основанията на чл. 20 от ЗООС е мотивирало органа да постанови отказ от предоставяне на търсената информация. Не е извършена каквато и да било преценка дали третото лице има някакви законово защитени интереси и дали те надделяват над принципа на прозрачността и на достъп до информация за околната среда. По никакъв начин е отчетен и мотивиран общественият интерес от разкриването на търсената информация, като в тази връзка е пренебрегнато изцяло задължението по чл. 20, ал. 4 от ЗООС. Липсват каквото и да било мотиви защо ответникът приема, че не е налице обществен интерес от предоставяне на исканата информация. Решението е окончателно.

 

 

Подготвителна информация без самостоятелно значение

 

С решение[16] от 23 февруари АССГ отмени отказ на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави информация за дейността на ДНСК по контрола върху строителството на строежите от първа, втора и трета категория в периода от 1 януари до 30 юни 2020. Информацията е поискана от Радослав Чалев (София), а отказът на гл. секретар е с мотив, че исканата информация е служебна и достъпът до нея е ограничен на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, а и в нея се съдържат лични данни, които са защитени. Съдът приема, че контролът върху строителството обосновава надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като незаконното строителство може да бъде опасно за живота и здравето на гражданите и нарушава правото им на безопасна и екологична градска среда, поради което прозрачността и отчетността на контролния орган е от съществено значение за обществото. Съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Съдът приема за неоснователен и довода на ДНСК, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица. Решението е окончателно.

 

С решение[17] от 15 март Административен съд – Разград отмени отказ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) да предостави информация за 5 (пет) броя сертификати по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), издадени на 27 юли 2020 от МОСВ на „Феста делфинариум“ ЕООД за делфините в Делфинариума във Варна. Информацията е поискана от Радмила Ковачева (гр. Исперих), а МОСВ провежда процедура за търсене на съгласие от трето лице - „Феста делфинариум“ ЕООД, но не получава отговор със становище дали дружеството е съгласно или не да се предостави достъп до исканата информация. След това гл. секретар на МОСВ отказва достъп до исканата информация с мотив, че сертификатите представляват информация, свързана с оперативна подготовка на актове на министъра на околната следа и водите, която няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). Съдът приема, че отказът за предоставяне на поисканата информация е незаконосъобразен. Жалбоподателката е поискала копия от пет сертификата, които по реда на чл. 80 - 85 от Закона за биологичното разнообразие се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Тези сертификати удостоверяват произхода на защитени видове и удостоверяват изключение от забраните, въведени с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Регламент (EO) № 338/97 за защита на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях. Неоснователно административният орган се е позовал на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Посоченото основание за ограничаване на достъпа е налице, когато служебната информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Поисканите сертификати нямат спомагателен, консултативен, обслужващ характер, а са самостоятелни волеизявления на административен орган, удостоверяващи конкретни факти с правно значение. Те са крайни актове, издадени след провеждане на процедурата по чл. 83 – чл. 84 от ЗБР. Решението е окончателно.

 

С решение[18] от 19 май Административен съд – Варна отмени отказ на Агенцията за социално подпомагане (АСП) да предостави копие от документ, издаден от директора на АСП през декември 2020 г. и съдържащ указания за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Информацията е поискана от Боряна Котенко (Варна), а директорът на АСП отказва с мотив, че информацията не е обществена по смисъла на ЗДОИ, има изцяло вътрешно-служебен характер и няма самостоятелно значение. Съдът приема, че от мотивите на оспореното решение не може да се направи извод, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актове на АСП и като такава няма самостоятелно значение, липсва и позоваване на чл. 13 от ЗДОИ. В писмото органът не е посочил, дали исканите указания съдържат мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации, необходими за конкретен акт на АСП. Посочено е, че исканият документ има несамостоятелен характер, без каквито и да е мотиви за това. Съдът приема, че в случая е налице презумпция за надделяващ обществен интерес от предоставяне на достъп до исканата информация, която не е оборена от задължения субект. Решението е окончателно.

 

С решение[19] от 16 юни АССГ отмени отказ на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да предостави копие от последния доклад от проверка на състоянието на мост над река Владайска, в участъка между Княжево и Владая. Информацията е поискана от Драгомир Гелев (София), а отказът на председателя на УС на АПИ е на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – подготвителен документ с несамостоятелно значение. Съдът намира, че информацията, съдържаща се в доклада, изготвен от Института по пътища и мостове към АПИ няма характера на мнения и препоръки, изготвени от или за органа. Безспорен е фактът, че докладът, сам по себе си дава информация за дейността на агенцията и нейните структурни звена, касаеща работата им по подобряване експлоатационното състояние на съоръжението и същата не представлява мнения, становища или препоръки на органа, а е конкретно установена. Търсената със заявлението информация напълно отговаря на целта на ЗДОИ, а именно да се осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. В допълнение, правното основание, на което се е позовал Председателя на УС на АПИ, изисква кумулативното наличие и на двата елемента от фактическия състав на нормата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – информацията да е свързана с оперативната подготовка на актовете и да няма самостоятелно значение. Нито едно от двете условия не е осъществено, за да се подкрепи извода на ответната страна. Решението е окончателно.

 

С решение[20] от 2 юли АССГ отмени отказ на ДНСК да предостави копия от актовете за спиране на строежа на „Алепу Вилидж“ и за налагане на санкции на строителя. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“), а отказът на гл. секретар на ДНСК е с мотиви, че исканата информация няма самостоятелно значение. Съдът намира аргумента на ответника, че исканата информация има подготвителен характер и несамостоятелно значение, за изцяло неправилен и изведен в противоречие с нормата на материалния закон. Исканата обществена информация се отнася до издадени индивидуални административни актове от началника на РДНСК - Бургас по чл. 224 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж „Алепу Вилидж“. Касае се за административни актове със самостоятелно значение, които актове пряко и непосредствено създават правни задължения за изпълнителя на строежа. Издадени наказателни актове и постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с които на строителя и инвеститора са наложени имуществени санкции, също представляват актове със самостоятелно правно значение и под никаква форма не могат да се определят като мнения, становища, анализи, доклади, справки и т.н. Напротив касае се за актове, които се постановяват при изпълнение на нормативно установени правомощия на органите на държавно управление. Издаването на този вид административни актове по ЗУТ и ЗАНН е регламентирана от законодателя дейност свързана с контрола относно законността на строителството, поради което всеки гражданин има право да се информира относно взетите управленски решения и да си състави мнение за тяхната обоснованост и законосъобразност. Решението е окончателно.

 

 

Класифицирана информация

 

С решение[21] от 21 април АССГ отмени отказ на Националната служба за охрана (НСО) да предостави информация за безвъзмездно ползваните автомобили на НСО от трети лица. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“), а началникът на НСО отказва с мотив, че информацията е класифицирана като държавна тайна. Съдът посочва, че по отношение на информацията за модел автомобил, дата на договора и лицето, на което е предоставен автомобил, НСО представят по делото списък с гриф за сигурност от м. октомври 2020 г., който не доказва, че информацията е била класифицирана към момента на поискването й. Съдът отбелязва, че двукратно е указано на НСО да представи доказателства, че информацията е била класифицирана към датата на решението за отказ. Това не е направено от НСО, поради което отказът с мотив „държавна тайна“ се явява недоказан. Решението е окончателно.

 

С решение[22] от 16 юли АССГ отмени отказ на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВВС) да предостави на председателя на ВКС – Лозан Панов достъп до три доклада и три протокола от проверки по сигнали срещу него. Един от мотивите за отказ е, че информацията представлява „служебна тайна“. Съдът отбелязва, че след преглед в закрито заседание (по реда на чл. 41, ал. 3 от ЗДОИ) на отказаната информация (3 доклада и 3 протокола от проверки срещу Лозан Панов) установява, че тези документи не са маркирани с гриф „за служебно ползване“, какъвто се поставя на информация, която е  „служебна тайна“. Поради това съдът намира отказът на това основание за незаконосъобразен. Решението е окончателно.

 

 

Информацията е предоставена в предходните 6 месеца (чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ) 

 

С решение[23] от 22 февруари АССГ отмени частичен отказ на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) да предостави информация за регистрираните в системата TRACES[24] продължителни превози на живи селскостопански животни. Информацията е поискана от Фондация „Четири лапи“, а отказът на директора на БАБХ е с мотив, че информацията е била предоставена на заявителя в рамките на предходните 6 месеца – основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Съдът приема, че за да е налице основание за отказ по чл. 37 ал. 1, т. 3 от ЗДОИ следва предходното заявление да е било удовлетворено. Няма спор, че е имало предходно заявление на Фондация „Четири лапи“, депозирано в предходните 6 месеца, с идентичен въпрос като този от сегашното заявление. По него обаче ответникът не е предоставил заявената информация, а се е позовал на чл. 33 от ЗДОИ – посочил е, че разполага с информацията, но не в заявения формат. Следователно по предходното заявление информацията не е била предоставена и не е налице хипотезата на чл. 37, ал.1, т. 3 от ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

С определение[25] от 15 март Върховния административен съд (ВАС) отмени определение на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на Политическа партия „Движение Да България“ срещу отказ на Министерство на финансите (МФ) да предостави информация за предмета на арбитражното дело, заведено от ЧЕЗ срещу България за продажбата на ТЕЦ-Варна пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, САЩ. Първоначално АССГ прекратява делото, като приема, че жалбата е недопустима, тъй като със заявлението се иска информация, която вече е отказана с предходен отговор на МФ, така че второто писмо на МФ, с което отново се отказва предоставяне на информация, няма белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер и не подлежи на обжалване. Върховните съдии приемат, че с оглед доказателствения материал по делото, АССГ неправилно е приел, оспореното пред него писмо като такова с уведомителен характер. На първо място писмото съдържа изричен отказ за предоставяне на информация с посочени от задължения субект мотиви, поради което засяга правата и законните интереси на заявителя и носи белезите на индивидуален административен акт. На следващо място писмото е постановено по заявление, в което се съдържа искане за представяне на нова информация, посочена в четири точки, която не е била предмет на постановения изричен отказ с предходното писмо и подадено предходно заявление, поради което са незаконосъобразни изводите на съда за идентичност на поисканата информация по подадените две заявления, както и че оспореното пред него писмо има уведомителен характер. Определението е окончателно.

 

 

Предоставяне на информация чрез посочване на интернет адрес

 

С решение[26] от 18 януари Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да предостави информация за преминалите автомобили в периода март-април 2019 и март-април 2020 през камерите за автоматично преброяване на изходите на София. Информацията е поискана от Божидар Божанов (София), а отказът на председателя на УС на АПИ е мотивиран с обстоятелството, че исканите данни още не са преминали допълнителна обработка, за да са обществено достъпни, а когато преминат такава, ще бъдат публикувани на страницата на АПИ. Съдът приема, че посочването в решението на линкове с публично-достъпна информация за периода 2015-2018 е неотносимо към предмета на заявлението. Посочването, че информацията за цялата 2019 /т.е. вкл. за заявения период от 2019/, ще бъде публикувана в средата на 2020 /т.е. посочване кога ще стане публично достъпна и няма да е необходимо да се подава за нея заявление/, не представлява изрично произнасяне за отказ да се предостави заявената информация за конкретен времеви период от 2019, а е просто указание кога по-обхватната информация ще е публично достъпна. Решението е окончателно.

 

 

Мълчаливите откази

 

С решение[27] от 20 април АССГ отмени мълчалив отказ на Столична община (СО) да предостави информация за дейността на Общинско предприятие (ОП) „Екоравновесие“. Информацията е поискана от Марта Георгиева (София), а зам.-кметът на СО изпраща на заявителката уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация, което тя прави. След това обаче получава ново уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация. При тази фактическа обстановка е подадена жалба срещу мълчалив отказ. Съдът приема, че след подаване на редовно уточнение на предмета на исканата информация за задължения субект се поражда задължение да постанови изричен акт по заявлението, а не повторно да дава указания за уточняване на предмета на искането. С оглед изложеното, съдът приема, че е налице мълчалив отказ, който е недопустим по ЗДОИ, тъй като единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Решението е окончателно.

 

С решение[28] от 26 април АССГ отмени мълчалив отказ на Национална агенция по приходите (НАП) да предостави информация за несъбраните публични вземания на съдебната власт, на МВР, и от ДДС. Информацията е поискана от Красен Николов (Mediapool) с три заявления от м. декември 2020, а НАП регистрират заявленията под един вх. №, но не се произнасят по тях в законоустановения 14-дневен срок. Съдът приема, че е налице законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Решението е окончателно.

 

С решение[29] от 4 май АССГ отмени мълчалив отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави информация за участниците и разходите за Националното съвещание на Прокуратурата, проведено в резиденция „Бояна“ на 24 август 2020. Информацията е поискана от Доротея Дачкова (в. „Сега“), а ВКП не се произнася в законоустановения 14-дневен срок. Съдът приема, че заявената информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като е свързана с дейността на Прокуратурата и разходването на бюджетни средства. Мълчаливият отказ не отговаря на императивните изисквания на ЗДОИ за форма- писмен мотивиран акт по чл. 34, ал.1, като съгласно трайната съдебната практика мълчаливи откази по ЗДОИ винаги са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. От една страна е нарушено императивното изискване за форма /писмен мотивиран акт/, от друга страна липсата на мотиви са пречка съдът да провери материалната законосъобразност на отказа. Поради което мълчаливият отказ, като постановен в нарушение на формата, следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне по заявлението – с изричен мотивиран писмен акт. Решението е окончателно.

 

С решение[30] от 27 май АССГ отмени мълчалив отказ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да предостави заповедите за задържане на лица по време на протестите на 2 срещу 3 септември 2020 около сградата на бившия Партиен дом и докладите за използвана полицейска сили и помощни средства по време на протестите. Информацията е поискана от Росен Босев (в. „Капитал“), директорът на СДВР не се произнася в законоустановения 14-дневин срок. Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Решението е окончателно.

 

С решение[31] от 16 юни АССГ отмени мълчалив отказ на „Автомагистрали“ ЕАД да предостави информация за фирмите-подизпълнители, сключените договори с тях и изплатените суми за изграждане на Автомагистрала „Хемус“. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“), а директорът на „Автомагистрали“ ЕАД не се произнася по заявлението. Съдът посочва, че е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. При направено искане за достъп до информация, задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 - чл. 33 от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. В този смисъл мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което същият само на това основание подлежи на отмяна. Решението е окончателно.

 

С решение[32] от 13 юли Административен съд – Варна отмени мълчалив отказ на генералния директор на ДП “Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) да предостави копия от сключеното споразумение между ДППИ и  „ТСВ“ ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна и инвестиционния проект за удълбочаването им. Информацията е поискана от Спас Спасов (в. „Капитал“), а директорът на ДППИ не се произнася по заявлението. Съдът приема, че без значение какъв ще е отговорът, генералният директор на ДППИ дължи изрично произнасяне по искането, с което се търси достъп до обществена информация, представляваща гореизброените документи. Органите са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления, респективно да мотивират отказа си. В случая акт не е постановен и административното производство не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявлението без разглеждане, сезираният орган дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето формира мълчалив отказ. Решението е окончателно.

 

С решение[33] от 23 юли АССГ отмени мълчалив отказ на МБАЛ „Пирогов“ да предостави информация за дейността на болницата и разходваните средства за борба с COVID-19. Информацията е поискана от Сдружение „Български институт за правни инициативи“, а директорът на болницата не се произнася по заявлението. Съдът приема, че МБАЛ „Пирогов“ безспорно е задължен субект в качеството на публичноправна организация (лечебно заведение) по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът стига до извод, че е налице законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание. Налага се извод, че мълчаливият отказ за произнасяне по заявление, подадено по реда на ЗДОИ, е недопустим. Решението е окончателно.

 

С решение[34] от 11 август АССГ отмени немотивиран отказ на Държавната консолидационна компания (ДКК) да предостави информация за договорите, сключени с „Монтажи“ ЕАД за ремонт на язовири. Информацията е поискана от Мила Чернева (в. „Капитал“), а директорът на ДКК отказва без да излага правно основание и мотиви. Съдът намира, че оспорваният акт страда от съществен и неотстраним порок във формата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В настоящия случай, в оспорения административен акт изобщо не са посочени правни основания за отказ да се предостави информацията по цитираните точки. Липсва формулиран изричен диспозитив за отказ по цитираните точки /отказът се извежда от съдържанието на волеизявлението/. Визираното нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като от една страна ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Решението е окончателно.

 

 


 

 

Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

 

 



[1] Решение № 2795/26.04.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 28 състав по а.д. № 11501/2020 г., съдия Антони Йорданов

[2] Решение № 2819/27.04.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 11635/2020 г., съдия Луиза Христова

[3] Решение № 3373/25.05.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 11360/2020 г., съдия Веселина Женаварова

[4] Решение № 4268/30.06.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 3849/2021 г., съдия Луиза Христова

[5] Решение № 1813/25.10.2021 г. на Административен съд – Благоевград по а.д. № 620/2021 г., съдия Димитър Думбанов

[6] Решение № 6882/22.11.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав по а.д. № 6326/2021 г., съдия Стефан Станчев

[7] Решение № 1969/26.03.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 1152/2021 г., съдия Антоанета Аргирова

[8] Решение № 3032/11.05.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 1014/2021 г., съдия Миглена Николова

[9] Решение № 4822/19.07.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 38 състав по а.д. № 1141/2021 г., съдия Татяна Жилова

[10] Решение № 1214/01.10.2021 г. на Административен съд – Варна, VII състав по а.д. № 1336/2021 г., съдия Йордан Димов

[11] Решение № 5814/15.10.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 52 състав по а.д. № 4416/2021 г., съдия Силвия Димитрова

[12] Решение № от 18.05.2021 г. на Административен съд – Варна, XXI състав по а.д. № 2719/2020 г., съдия Стоян Колев

[13] Решение № 4006/17.06.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав по а.д. № 653/2021 г., съдия Весела Николова

[14] Решение № 5904/19.10.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав по а.д. № 3935/2021 г., съдия Стефан Станчев

[15] Решение № 6113/27.10.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 29 състав по а.д. № 5763/2021 г., съдия Полина Величкова

[16] Решение № 1126/23.02.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 38 състав по а.д. № 10790/2020 г., съдия Татяна Жилова

[17] Решение № 26/15.03.2021 г. на Административен съд – Разград по а.д. № 23/2021 г., съдия Светла Робева

[18] Решение № от 19.05.2021 г. на Административен съд – Варна, XXII състав по а.д. № 724/2021 г., съдия Янка Ганчева

[19] Решение № 3952/16.06.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 53 състав по а.д. № 2681/2021 г., съдия Миглена Николова

[20] Решение № 4377/02.07.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 9942/2020 г., съдия Десислава Корнезова

[21] Решение № 2687/21.04.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 2002/2020 г., съдия Миглена Николова

[22] Решение № 4776/16.07.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 2318/2021 г., съдия Миглена Николова

[23] Решение № 1076/22.02.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 1933/2020 г., съдия Миглена Николова

[24] Система за трансевропейска мрежа, която нотифицира, сертифицира и проследява вноса, износа и търговията с животни и животински продукти.

[25] Определение № 3365/15.03.2021 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 2610/2021 г., съдия-докладчик Тинка Косева

[26] Решение № 300/18.01.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 4442/2020 г., съдия Миглена Николова

[27] Решение № 2663/20.04.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 56 състав по а.д. № 11174/2020 г., съдия Мария Ситнилска

[28] Решение № 2784/26.04.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. № 1039/2021 г., съдия Цветанка Паунова

[29] Решение № 2905/04.05.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 10247/2020 г., съдия Миглена Николова

[30] Решение № 3451/27.05.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 52 състав по а.д. № 11518/2020 г., съдия Силвия Димитрова

[31] Решение № 3963/16.06.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав по а.д. № 3343/2021 г., съдия Адриан Янев

[32] Решение № 982/13.07.2021 г. на Административен съд – Варна, XXXIV състав по а.д. № 2842/2020 г., съдия Елена Янакиева

[33] Решение № 4948/23.07.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 27 състав по а.д. 5238/2021 г., съдия Цветанка Паунова

[34] Решение № 5156/11.08.2021 г. на АССГ, Второ отделение, 35 състав по а.д. №10881/2020 г., съдия Миглена Недева

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.