ISSN 1313-6496

Съдебни дела за досъп до информация през 2023 г.

Съдебни дела

 

Статистика

 

През 2023 г. правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация.

 

През 2023 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 74 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (26 – по случаи на граждани, 14 – на НПО, 33 – на журналисти и 1 – на фирма).

 

През 2023 г. правният екип на ПДИ е изготвил общо 59 жалби. Първоинстанционни жалби – 57 (Административен съд София-град – 38 и Административни съдилища в страната – 19) и частни жалби – 2.

 

От изготвените 57 първоинстанционни жалби – 37 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 20 срещу мълчалив отказ.

 

През 2023 г. в 51 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 15 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

 

В периода са постановени 44 съдебни акта (38 решения и 6 определения) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 1, Административен съд София-град – 30, и Административни съдилища в страната – 13).

 

В 29 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 12 случая в полза на администрацията. В 3 случая съдът се е произнесъл частично в полза на търсещия информация и частично в полза на администрацията.

Сред по-значимите дела през годината са спечелените дела на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу откази на няколко болници да предоставят информация за възнагражденията на лекари и медицински сестри, както и за броя операции и клинични пътеки, по които са работили висши ръководители на болниците. Спечелените дела на Николай Неделчев (София) срещу откази на прокуратурата да предостави информация за отбелязванията в деловодната система по знакови дела и за посещението на главния прокурор в САЩ. Спечеленото дело на Доротея Дачкова срещу отказ на прокуратурата да предостави информация за стопанисването на регентската къща. Спечеленото второ дело на ГД „БОЕЦ“ в Административен съд - Видин срещу отказ на БУЛГАРГАЗ да предостави информация за водените преговори и сключени договори за доставка на газ. Спечеленото дело в Административен съд - Смолян на Анита Чолакова (actualno.com) срещу отказ на Регионална здравна инспекция - Враца да предостави копие от протокол от проверка на лечебното заведение в АЕЦ „Козлодуй“. Спечеленото дело в Административен съд - Стара Загора на Петър Марчев (Казанлък) срещу отказ на Община Бургас да предостави информация за конкретна конкурсна процедура по Фонд „Култура“. Спечеленото дело в Административен съд - Благоевград на Наталия Димитрова (Благоевград) срещу отказ на Община Благоевград да предостави информация за изграждането на велосипедно трасе и детски площадки в парк в града.

 

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

 

1. Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването й. Изричният отказ на третото лице не обуславя автоматично отказ за предоставяне на обществена информация. Задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията.

 

1. Винаги е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на копие от документ, свързан с разпореждане с общинска собственост.

 

1. Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес.

 

1. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато липсва краен акт, от който заявителят може да си състави мнение по интересуващия го въпрос.

 

1. Целта, за която ще бъде използвана информацията, не е елемент от фактическия състав за предоставянето й. Щом тя е обществена, подлежи на предоставяне.

 

1. Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че определени данни не съществуват в обобщен вид, а следва да бъдат синтезирани с оглед заявлението, не може да обоснове законосъобразен отказ, когато исканата информация е налична при сезирания орган.

 

1. Имената на народни представители, проверявани от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не представляват защитени лични данни.

 

1. Фактическите констатации в протоколи и доклади от проверки не попадат в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като същите винаги имат самостоятелно значение.

 

1. Разпоредбите от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) относно следствената тайна не означават, че по реда на ЗДОИ изобщо не може да се получава информация за конкретни разследвания. Информацията за това дали е образувано разследване от прокуратурата и какво е движението по него следва да се предоставя по реда на ЗДОИ под формата на справка.

 

1. Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим.

 

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2023 г. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно тълкувания от съда спорен въпрос.

 

Понятието „обществена информация“

 

С решение[1] от 9 януари Административен съд - Варна отмени отказ на Община Варна (по заявление на Невяна Троянска, „Венис Груп“ ЕООД) да предостави достъп до информация за провеждането на конкурс по целево предоставяне на финансови средства за подкрепяне и стимулиране на медийни проекти, свързани с обществено-културното развитие на Община Варна през 2022. Съдът приема, че в случая информацията, която е поискана, касае провеждането на конкурсна процедура по целево предоставяне на финансови средства на конкурсен принцип за подкрепяне и стимулиране на медийни проекти, свързани с обществено-културното развитие на Община Варна, и следователно е свързана с обществения живот в Република България. Налице е и втората предпоставка за квалифицирането на исканата информация като обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – с получаването й заявителят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект във връзка с провеждането на конкурса и правилното разходване на средствата. Доколкото заявената за предоставяне по реда на ЗДОИ информация е обективирана в актове и документи, свързани с осъществяване на нормативно регламентираната дейност по провеждане на конкурс, исканата информация следва да бъде определена като служебна обществена информация по смисъла на легалната дефиниция по чл. 11 от ЗДОИ във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Същата безспорно е създадена и се съхранява относно дейността на органа и администрацията на органа, като изготвените документи, свързани с процедурата по провеждане на конкурса, се съставят от длъжностни лица на задължения субект и в тях се съдържа информация за начина на провеждането на конкурса. Независимо че исканата информация се съдържа във вътрешно-служебни по своя характер актове и документи, същата представлява служебна обществена информация, за която няма пречка да бъде заявена за получаване и съответно да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, в каквато насока е и константната съдебна практика по аналогични случаи.

 

С решение[2] от 23 март Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави (по заявление на Николай Неделчев) копие от заповедта на заместник-главния прокурор, с която е разпоредено на всички прокурори в България да изпращат своите обвинителни актове за предварително съгласуване във ВКП. Съдът намира, че поисканата от оспорващия информация отговаря на законовото определение за обществена информация, тъй като с получаването й заявителят ще си създаде мнение относно дейността на задължения субект, с оглед на което обществото може да си направи обоснован извод как работи Прокуратурата на Република България (ПРБ) и дали актовете на прокурорите, преди постановяването им, се изпращат за предварителна проверка във ВКП. Квалифицирането на исканата информация като обществена е достатъчно основание за възникване на задължението на ответника, при спазване на принципите, прогласени в нормата на чл. 6 от ЗДОИ, да осигури достъп на заявителя до нея. Противно на изложеното в оспорения отказ търсената обществена информация отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

 

С решение[3] от 2 май АССГ отмени отказ на ВКП да предостави информация, свързана с това, че през март 2022 г. главният прокурор Иван Гешев е пътувал до САЩ във връзка с определена конференция, като пътуването е осъществено съвместно с бившия президент Росен Плевнелиев. Съдът приема, че формулираните в заявлението въпроси представляват „обществена информация“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (противно на становището на ответника), като от нея заявителят може да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект (ПРБ и в частност главния прокурор). В случая е налице надделяващ обществен интерес – съгласно дефиницията по § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ (цели се повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, във връзка с разходването на публични средства от бюджета на ПРБ).

 

С решение[4] от 12 юни Административен съд - Стара Загора отмени отказ на Община Бургас да предостави (по заявление на Петър Марчев, Казанлък) информация за проведен конкурс и отпуснато финансиране по фонд „Култура“ през 2022 г. Съдът приема, че с оглед регламентираните в приетия от Общински съвет - Бургас Правилник за работата на Фонд „Култура“ на Община Бургас – задачи, устройство и функциониране, дейност, бюджет и финансиране на Общински фонд „Култура“ – без съмнение заявената за получаване информация е свързана с обществения живот в Република България. Налице е и втората предпоставка за квалифицирането на исканата информация като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – с получаването й заявителят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект във връзка с функционирането на Фонд „Култура“ на Община Бургас и разходването на средства на Фонда.

 

С решение[5] от 25 септември АССГ отмени отказ на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора (РИОСВ - Стара Загора) да предостави (по заявление на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“) информацията за установени нарушения и наложени наказания през 2022 г. на топлоцентрали от комплекса „Марица-Изток“ и в частност на ТЕЦ „Брикел“. Съдът приема, че исканата информация попада в официалната дефиниция на „информация за околната среда“ по смисъла на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т.нар. Орхуска конвенция) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС), тъй като същата касае административни мерки, които оказват въздействие върху околната среда. Съдът не споделя доводите на РИОСВ - Стара Загора, че информацията за административно-наказателната дейност на органа е различна от административните мерки, тъй като режимите за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания били различни. Според съда административните наказания попадат в обхвата на контролната дейност, осъществявана от РИОСВ - Стара Загора и като част от контролната дейност представляват административни мерки по смисъла на Орхуската конвенция и Закона за опазване на околната среда.

 

С решение[6] от 17 октомври Административен съд - Бургас отмени отказ на Министерство на младежта и спорта да предостави (по заявление на Венелин Урумов, Бургас) всички приложенията по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за физическото възпитание и спорта към заявлението на Автомобилна федерация на България, на основата на които е издаден действащият спортен лиценз, включително списъка на наименованията на приложените правила. Съдът приема, че поисканата информация е обществена и има характер на служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ – касае се за документи, представляващи част от заявлението за лицензиране, които са подадени от съответния кандидат и са такива с надделяващ обществен интерес, доколкото съдържат правила за безопасност при организиране на спортни мероприятия, които по данни от пресата не съумяват да опазват винаги живота и здравето на участници в състезанията и тяхната публика. В заключение съдът посочва, че исканата обществена информация е следвало да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект – министърът на младежта и спорта, както и на администрацията му по повод издаваните лицензи за всеки отделен вид спорт.

 

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

 

С решение[7] от 11 януари АССГ отмени отказ на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София-град (по заявление на Марта Георгиева, София) да предостави достъп до протоколите на комисията, която е извършила проверки за съответствието на стопанисваните от Общинско предприятие „Екоравновесие“  (ОП „Екоравновесие“) приюти за кучета с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях и е предоставила становище с предложение за регистрация на приютите като животновъдни обекти. В отказа е посочено, че информацията засяга интересите на трето лице – ОП „Екоравновесие“, което е отказало предоставянето й. Съдът посочва, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. Съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация, тъй като такъв интерес се предполага, когато исканата информация повишава прозрачността и отчетността на задължените по ЗДОИ субекти относно вземаните от тях решения и гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения. На последно място съдът отбелязва, че търсената информация всъщност не засяга интересите на Общинското предприятие „Екоравновесие“, тъй като касае процедурата по регистрация, а не търговската дейност на лицето.

 

С решение[8] от 13 март АССГ отмени отказ на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - София-град да предостави (по заявление на Марта Георгиева) информация за извършени проверки и резултати от тях в обектите, стопанисвани от ОП „Екоравновесие“. Съдът приема, че между страните не е спорно и ответникът не отрича, че търсената информация е обществена, като предоставянето й ще спомогне заявителката да си състави собствено мнение за работата на задължения субект, т.е. за осъществяваната от него контролна дейност. Съдът посочва, че ответникът обосновава отказа си с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ – достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая ответникът изобщо не е направил проверка дали е налице надделяващ обществен интерес и само този пропуск е достатъчен до обоснове незаконосъобразност на отказа.

 

С решение[9] от 3 май АССГ отмени отказ на директора на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Александровска“ ЕАД, София (Александровска болница) да предостави (по заявление на Десислава Николова, в. „Капитал“) информация за получени средства от ръководството на болницата за участие в медицински дейности. Съдът посочва, че фактическите основания, послужили за постановения отказ са, че информацията касае трети лица, които не са дали изрично съгласие за това. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, като направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в която действително са предвидени като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено само когато е налице надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, без обаче да е изложил мотиви налице ли е „надделяващ обществен интерес“. В оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица, без обаче да се обсъди налице ли е законовото изключение съгласно принципите на чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал .5 от ЗДОИ – за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция до доказване на противното, като тежестта за това е на задължения субект. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки за ограничаване на правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие за ограничаване правото на достъп не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което макар и да е търговско дружество, изразходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в изразходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация за месечните възнаграждения на членовете на Съвета на директорите с цел прозрачност, предотвратяване на корупция и прочие, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти.

 

С решение[10] от 12 май АССГ отмени отказ на директора на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, Плевен, да предостави (по заявление на Десислава Николова, в. „Капитал“) информация за получени средства от ръководството на болницата за участие в медицински дейности. Съдът посочва, че независимо от посоченото по т. 1 от оспореното решение, че се предоставя информация при спазване разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, поради постъпил изричен отказ от третите лица, като са предоставени линкове към подадени от членовете на Съвета на директорите декларации по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), в действителност поисканата информация е различна – направено е искане за предоставяне на информация по месеци в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори, поради което се налага изводът, че по същество е налице постановен отказ по т. 1 от заявлението. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, поради което направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда като основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация случаите, при които достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено при наличието на надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, съответно в оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица. Същевременно обаче не е обсъдил налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване на правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие за ограничаване на правото на достъп – не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което, макар и да е търговско дружество, разходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в разходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация по т. 1 от заявлението по отношение членовете на Съвета на директорите, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от същите субекти.

 

С решение[11] от 16 юни Административен съд - Видин отмени отказ на директора на „Булгаргаз“ ЕАД да предостави (по заявление на гражданско движение „БОЕЦ“, Видин) информация за преговорите и договорените количества доставки на природен газ от ГАЗПРОМЕКСПОРТ. Съдът приема, че в случая по делото са събрани доказателства за надделяващ обществен интерес, както и в интернет пространството са налице множество публикации, сочещи на такъв. Ноторно известни са и предприетите мерки на Министерски съвет в процесния период (създаден Кризисен щаб в енергетиката), както и предприетите мерки от Народното събрание в непосредствено предходен период (сформирана временна комисия, чийто доклад е наличен в интернет пространството). Не само не е оборена презумпцията в случая за надделяващ обществен интерес, а и са събрани доказателства за такъв.

 

С решение[12] от 24 октомври АССГ отмени отказ на „Електроенергийният системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД) да предостави (по заявление на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“) информация за извършените плащания към производители на електроенергия в периода 1 септември 2021 – 31 март 2023 г. Според съда са неправилни съображенията на ответника, че липсва „надделяващ обществен интерес”, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията. Оборването на презумпцията е възложено от закона в негова тежест. Съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респективно липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес (чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ). Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е изпълнено от „ЕСО“ ЕАД. Ответникът е този, който трябва да изложи мотиви защо счита, че не е възникнал и не съществува „надделяващ обществен интерес“. Неправилно в оспорения акт, тази доказателствена тежест е „прехвърлена“ на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие”.

 

Защита на интересите на трето лице

 

С решение[13] от 6 февруари АССГ отмени отказ на КПКОНПИ да предостави (по заявление на Николай Неделчев, София) информация относно неподадените декларации от Слави Трифонов и още няколко публични фигури. Съдът приема, че търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на служебната, тъй като тя е създадена по повод дейността на Комисията във връзка със задълженията на лицата, заемащи висши публични длъжности, да декларират своето имущество и интереси (чл. 35-39 от ЗПКОНПИ). Съгласно чл. 40 от ЗПКОНПИ Комисията публикува на официалната си интернет страница декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Жалбоподателят иска да си състави мнение относно дейността на Комисията по отношение на лицата, които не са подали декларация. Това означава Комисията да посочи какви действия са предприети срещу тези лица, издаден ли е акт, който да възлага извършване на имуществена проверка срещу тези лица, съответно издаден ли е акт, с който приключва проверката, издаден ли е акт за установяване на административно нарушение, издадено ли е наказателно постановление – това са актове, които поставят началото или слагат край на административно или административнонаказателно производство и имат самостоятелно значение. Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че предоставянето на исканата информация би нарушило личните данни на трети лица. Имената на народните представители са публично известни и не попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на Общия регламент за защита на личните данни. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае.

 

С решение[14] от 23 февруари АССГ отмени отказ на КПКОНПИ да предостави (по заявление на Доротея Дачкова, в. „Сега“) информацията за това дали Слави Трифонов е подал дължимата декларация по ЗПКОНПИ, извършената проверка по случая и предприетите мерки. Съдът посочва, че „лични данни“ според дефиницията по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни, е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 – всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В случая такива не се търсят от заявителя, а се иска информация за изпълнението на законово вменено задължение от страна на задължения субект.

 

С решение[15] от 9 март АССГ отмени отказ на директора на УМБАЛ „Света Марина“, Варна, да предостави (по заявление на Десислава Николова, в. „Капитал“) информация за участието на членове на Съвета на директорите на болницата и ректора на Медицинския университет във Варна в медицински дейности, извършвани в болницата. Съдът намира, че поисканата информация със заявлението следва да се квалифицира като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява по повод дейността на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Дружеството изразходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК – аргумент от чл. 2, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. Информацията за участието на лицата, управляващи дружеството, в тези дейности трябва да е достъпна, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение, относно изразходването на публичния ресурс. Участието на членовете на Съвета на директорите и ректора на Медицинския университет във Варна в медицинските дейности, предоставени от публичното учреждение, не може да се определи като информация, съдържаща лични данни по чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и Закона за защита на личните данни. Очевидно е, че участието на лицата в дейност от публичния сектор не е свързано с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт.

 

С решение[16] от 24 април АССГ отмени отказ на директора на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (Пирогов) да предостави (по заявление на Десислава Николова, в. „Капитал“) информация за размера на възнагражденията и бонусите в болницата. Съдът отбелязва, че със заявлението за достъп не се иска посочване на възнаграждението на конкретно физическо лице. Следва да се посочи, че трудовите възнаграждения в структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства.

 

С решение[17] от 15 декември АССГ отмени отказ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“) да предостави (по заявление на Димитър Стоянов, „Бърд“) информация, свързана с изпълнението на публичноправно задължение на задължен по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти  субект. Съдът приема, че по отношение на значителна част от търсената информация административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е поискал съгласие на трето лице. Не във всички случаи, когато търсената информация се отнася до трето лице, е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Освен формалното изискване информацията да се отнася до трето лице, законодателят е поставил и кумулативното изискване за необходимост на съгласието, без да е дефинирал кога е налице такава необходимост. Следователно необходимостта от даване на съгласие се преценява per se за всеки отделен случай според характера на търсената информация, но във всички случаи информацията трябва да засяга съществуващо субективно право на третото лице, което да е противопоставимо на правото на заявителя за достъп до информация. Като се вземе предвид, че правото на достъп до информация в йерархията на субективните права е от първи ранг, тъй като е установено в чл. 41 от Конституцията на Република България, то правото на третото лице трябва да му отговаря по степен на важност и защита – т.е. противопоставими са права, които се отнасят пряко до живота, здравето, личната сфера и собствеността на третите лица, или представляват друга защитена със закон тайна. С въпросите в заявлението се търси информация, която се отнася до контролната дейност на агенцията по отношение на трето лице, и се цели да се разкрие именно какви действия предприема агенцията в изпълнение на законовите си правомощия и упражнява ли ефективен контрол върху горивата и петролните продукти, които трябва да се водят налични за съхранение при задължените субекти, включително разполага ли с информация къде и при какви условия се съхраняват те. Това е информация, която не засяга пряко защитимо субективно право нито на физическото лице, нито на управляваното от него дружество „Енеркон С.Е.Е.“ ЕООД. Тя се създава от регулаторния орган в изпълнение на законовите му правомощия за контрол върху законовите задължения на третото лице. По отношение на агенцията, съгласно Закона за държавния резерв и военновременните запаси, третото лице има правни задължения, а не субективни права, ergo информацията относно това дали третото лице е изпълнило задълженията си по закон и дали е санкционирано за неизпълнение, не може да наруши негово субективно право. Ето защо не е съществувала необходимост третото лице да дава съгласие за достъп до тази информация – ако се приеме обратното, то във всички хипотези достъпът до информация относно упражняването на контролни правомощия върху задължени по закон лица за неизпълнение на задълженията им трябва да бъде отказван на основание несъгласие на контролираните лица, което напълно обезсмисля целта и разума на ЗДОИ. Ответникът не е извършил дължимата преценка за необходимостта да се иска съгласие на третото лице. Това е съществено процесуално нарушение, тъй като обуславя решението на административния орган относно търсената информация с тази част от заявлението.

 

Подготвителна информация без самостоятелно значение

 

С решение[18] от 18 май Административен съд - Смолян отмени отказ на директора на Регионална здравна инспекция - Враца (РЗИ - Враца) да предостави (по заявление на Анита Чолакова, Actualno.com) копие от констативен протокол от извършена проверка в АЕЦ „Козлодуй“ на дейността осъществявана от медицинското заведение, което обслужва служителите на територията на ядрената централа. Според съдът е очевидно, че констатираните в един констативен протокол от проверка факти и обстоятелства, нарушения на законодателството или констатацията, че такива не са налице, не е нито мнение, нито консултация. Тази информация има самостоятелен характер и тя позволява на правните субекти да си съставят мнение относно дейността на задължения по този закон субект, в случая за ефективността от извършваната от него контролна дейност, респективно за предприетите от него последващи действия, а оттам – за ефективността при осъществяване на правомощията му.

 

С решение[19] от 9 октомври АССГ отмени отказ на Министерство на икономиката и индустрията да предостави (по заявление на Боряна Джамбазова, „Ню Йорк Таймс“) информация за износа и трансфера на оръжия и продукти, свързани с отбраната през 2020, 2021 и 2022 г. Съдът стига до извод, че след като докладите за 2020, 2021 и 2022 г. не са преминали през официалната процедура, достъпът до тях правилно е отказан, но не е налице пречка да се предостави достъп до обобщени данни за издадените разрешения/удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната на територията на Република България и осъществен износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната. Съдът посочва, че поисканата информация представлява такава с надделяващ обществен интерес и достъпът до нея не може да бъде ограничаван. Касае се за информация за износа и трансфера на продукти, свързани с отбраната, от територията на страната, която информация в условията на война в близка по територия държава е от съществена важност. Още повече, че една от основните и много важни теми в обществото е именно предоставянето на оръжие на друга държава в условията на война, както и въоръжаването на тази държава от български дружества. Категорично темата за износа на оръжие от страната ни е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпът до нея.

 

Предоставяне на информация под формата на справка

 

С решение[20] от 4 май АССГ отмени отказ на директора на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да предостави (по заявление на Българския институт за правни инициативи) информация за процедурите за подбор/конкурс и назначаване на директор на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Стара Загора, в периода 2021-2022 г. Съдът приема, че в оспореното решение не са изложени никакви мотиви за отказа. Посочено е единствено, че ДФЗ не разполага с исканата информация, систематизирана по критериите, посочени от заявителя. По отношение на изложеното в мотивите на решението, че не се съхранява информация, която да е систематизирана по критериите, посочени от заявителя, съдът намира, че въпросите са ясно формулирани и органът е могъл да даде отговор, без да е необходимо да изготвя допълнителни справки. Исканата информация във връзка със обявленията и документация, свързана със сформирането на комисиите, протоколи от заседания и т.н., следва да се съхраняват в архиви и информацията по тях да бъде налична. В мотивите съдът излага съображения защо счита, че информацията по всяка една от точките в заявлението следва да е налична в ДФЗ и в заключение отбелязва, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на държавните органи и по-конкретно – за компетентността и квалификацията на лицата, кандидати за заемане на длъжността. В случай, че не разполага с информация в поисканата форма, описана от заявителя, ДФЗ следва да му предостави информацията, съответно така, както е налична, а не да постанови отказ единствено на това основание. Органът не следва да бъде обвързан с предоставяне й в определена форма, а с предоставяне й като съдържание.

 

 

Следствена тайна

 

С решение[21] от 31 март АССГ отмени отказ на Софийска градска прокуратура (СГП) да предостави (по заявление на Николай Неделчев, София) информация за отказа на СГП да образува досъдебно производство относно отпуснати от Българската банка за развитие лоши кредити в особено големи размери, конкретно на АД „Роудуей Кънстракшън“ и „Интернешънъл Инвестмънт“ ЕАД. Съдът не споделя извода на административния орган, че исканата информация не е обществена. За да е обществена информацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, следва информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 са дадени легалните дефиниции на тези понятия. Забраната, въведена с разпоредбата на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се прилага единствено при наличието на образувано досъдебно производство. В случая не се твърди от страните да е образувано досъдебно производство, а напротив – изрично е посочено, че се иска информация във връзка с изнесена в публичното пространство информация за отказ за образуване на досъдебно производство от страна на СГП. Отказ за образуване на досъдебно производство се постановява, когато не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. Ето защо информацията относно мотивите да не се образува дадено досъдебно производство е от естество да формира мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява своите правомощия.

 

С решение[22] от 19 октомври АССГ отмени отказ на ВКП да предостави (по заявление на Николай Неделчев, София) информация за отразяването на 5 знакови разследвания в електронната деловодна система на прокуратурата. За първите две разследвания се търси информация за основанието за класифицирането им, а за останалите 3 – на кои дати, кое длъжностно лице ги е направило невидими за външни потребители. Съдът приема за необоснован доводът на ВКП, че исканата информация попада в обхвата на следствената тайна по чл. 198 от НПК. Според съдът разпоредбата на чл. 198 от НПК не се отнася за статистически данни, които вероятно са информация от регистрите и деловодни книги на съответната прокуратура и каквато информация се публикува в информационната система на ПРБ за проверка на преписките Портал за електронни услуги на ПРБ. Жалбоподателят е поискал информация за номер на преписка, който би следвало да е записан в регистър на заведени преписки. Не е поискал достъп до информация по съществото на преписките. Регистърната система изисква към досъдебното производство или прокурорска преписка да има и съответстващ регистрационен номер. Регистрите са достъпни. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК по отношение на регистрите не се прилага.

 

Мълчаливите откази

 

С решение[23] от 19 октомври АССГ отмени мълчалив отказ на кмета на Столична община (СО) да предостави (по заявление на Анина Сантова, в. „Капитал“) информация за договорите за правни услуги, сключени през последните 5 години. Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат двояко значение – довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган, което ги подпомага при избора и изграждането на защита, а от друга – улеснява  упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. С оглед характера на уредените обществени отношения, целта на приложимия материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗДОИ, задължаващи субектите по чл. 3 от този закон да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ за предоставяне на поискана информация, сезираният с процесното заявление орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от сдружението заявление в законоустановения срок. След като това не е сторено, обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и само на това основание следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на кмета на Столична община за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 38 от ЗДОИ.

 

С решение[24] от 27 ноември Административен съд - Хасково отмени мълчалив отказ на кмета на Община Симеоновград да предостави (по заявление на Илия Пашов, Симеоновград) информация за всички сключени от Община Симеоновград граждански договори за 2022 г: поименно, за каква дейност и на каква стойност са. Съдът приема, че редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомят писмено заявителя за своето решение. Следователно единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задължения субект, е достатъчно основание за отмяната на оспорения акт. Задължените субекти по ЗДОИ са длъжни винаги да се произнесат по подадените до тях заявления, включително да искат уточнения и прецизиране на същите, ако считат, че са нередовно направени (чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ), съответно – да мотивират отказа при преценка на основания за това. В случая акт не е постановен и производството по подаденото заявление по ЗДОИ не е прекратено. При липсата на волеизявление за оставяне на заявлението без разглеждане, се дължи произнасяне по същество, а непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. При отправено заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи произнасяне с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 34 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание следва да бъде отменен.

 

С решение[25] от 28 декември АССГ отмени мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград да предостави (по заявление на Димитър Георгиев, София) информация за празничния концерт по случай 24 май 2023 г. с участието на Силвия Кацарова и Васил Найденов. Съдът приема, че съобразно изискването на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28-33 от ЗДОИ, вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон (ЗДОИ) изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК. В случая със заявлението за достъп до обществена информация е сезиран именно органът, който е държал произнасяне по всички поставени в него въпроси.

 

 

 

----------------------------------------------------

 

Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.