ISSN 1313-6496

Съдебни дела – Статистика за 2022 г.

адв. Кирил Терзийски, ПДИ

Съдебни дела – Статистика за 2022 г.

През 2022 г. правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация.

През 2022 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 37 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (17 – по случаи на граждани, 5 – на НПО, 14 – на журналисти и 1 – на фирма).

През 2022 г. правният екип на ПДИ е изготвил общо 32 жалби. Първоинстанционни жалби – 29 (Административен съд София-град – 20 и Административни съдилища в страната – 9), частни жалби – 2, и една касационна жалба.

От изготвените 29 първоинстанционни жалби – 26 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 3 – срещу мълчалив отказ.

През 2022 г. в 25 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 5 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

В периода са постановени 32 съдебни акта (24 решения и 8 определения) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 4, Административен съд София-град – 22, и Административни съдилища в страната – 6).

В 34 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 8 случая – в полза на администрацията. В 1 случай съдът се е произнесъл частично в полза на търсещия информация и частично в полза на администрацията.

Сред по-значимите дела през годината бяха делото на Съюза на съдиите в България (ССБ) срещу Висшия съдебен съвет (ВСС) за изплатените възнаграждения на членове на ВСС по Проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система за съдилищата“; делата на Николай Неделчев (София) срещу Софийска районна прокуратура (СРП) за разследването на спирането на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР); делото на Александър Дунчев срещу Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за копия от годишните финансови планове на държавните горски стопанства; делото на Драгомир Гелев (София) срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за доклада за състоянието на частта от автомагистрала „Струма“, в която през месец ноември 2021 г. катастрофира автобус с македонски граждани; делото на Гражданско движение „БОЕЦ“ срещу „Булгаргаз“ ЕАД за договорите за доставки на газ; делото на Лора Филева (в. „Дневник“) срещу Министерски съвет (МС) за имената на съветниците и експертите в политическия кабинет на премиера Кирил Петков; делото на Красимир Крумов (OFFnews) срещу Агенция „Митници“ за достъп до информация за количествата суров петрол, постъпили в страната през нефтен терминал „Росенец“ в последните 2 години.

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

1. Информацията, свързана с получени възнаграждения от държавни служители за работа по проекти с европейско финансиране, не е изключена от приложното поле на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Напротив, същата попада в него и решението по искането за предоставянето й следва да бъде предшествано от провеждане на процедура за търсене на съгласие от лицата, които тя засяга;
2. Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването й. Изричният отказ на третото лице не обуславя автоматично отказ за предоставяне на обществена информация. Задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията;
3. Винаги е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на копие от документ, свързан с разпореждане с общинска собственост;
4. Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес;
5. Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато липсва краен акт, от който заявителят може да си състави мнение по интересуващия го въпрос;
6. Целта, за която ще бъде използвана информацията, не е елемент от фактическия състав за предоставянето й. Щом тя е обществена, подлежи на предоставяне;
7. Достъп до информация може да бъде осигурен чрез посочване на интернет адрес само когато исканата информация действително е публикувана на посочения адрес. В противен случай е налице въвеждане на заявителя в заблуждение, което води до незаконосъобразност на отговора;
8. Имената на съветници и експерти към политически кабинети на властта не представляват защитени лични данни. Държавната политика не може да се планира или осъществява от анонимни лица;
9. Фактическите констатации в протоколи и доклади от проверки не попадат в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като същите винаги имат самостоятелно значение;
10. Разпоредбите от Наказателно-процесуалния кодекс относно следствената тайна не означават, че по реда на ЗДОИ изобщо не може да се получава информация за конкретни разследвания. Информацията за това дали е образувано разследване от прокуратурата и какво е движението по него следва да се предоставя по реда на ЗДОИ под формата на справка.

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2022 г. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно – тълкувания от съда спорен въпрос.

Задължени субекти по ЗДОИ

С решение[1] от 16 февруари Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на ВСС (по заявление на ССБ) да предостави информация за проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система за съдилищата“. Размер на полученото финансиране, отчет на изразходваните средства и конкретно какви възнаграждения са били изплатени на членове на ВСС за участие в изпълнението на проекта. 

Съдът прие, че информацията не е изключена автоматично от приложното поле на ЗДОИ. Напротив, същата попада в него и решението по искането за предоставянето й следва да бъде предшествано от провеждане на процедура за търсене на съгласие от лицата, които същата засяга.

С решение[2] от 13 декември Административен съд – Видин отменя отказ на „Булгаргаз“ ЕАД (по заявление на ГД „БОЕЦ“, Видин) да предостави информация за всички заявки, преговори, договори и доставки от търговци на газ и най-вече – от ГАЗПРОМЕКСПОРТ. Съдът прие, че дружеството е задължен субект по ЗДОИ в качеството на публичноправна организация. Съдът посочи, че дружеството е обществен доставчик на газ по смисъла на Закона за енергетиката, а представляващият същото е възложител на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки.

Понятието „обществена информация“

С решение[3] от 12 май Административен съд - Пловдив отмени отказ на кмета на Община Брезово (по заявление на Катя Тосева) да предостави копие от анекс към договор за продажба на общински имот – фурната в с. Свежен. Съдът прие за безспорно, че исканата информация попада в обхвата на ЗДОИ и като съдържание, и като форма, в която е поискана. Отбеляза и, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на копие от документ, свързан с разпореждане с общинска собственост.

С решение[4] от 13 януари АССГ отмени отказ на Министерство на правосъдието (МП) да предостави (по заявление на Стела Бояджиева) копия от доклади на Дирекция "Вътрешен одит" в МП и на Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в МП за извършени проверки в Агенция по вписванията (АВ) за периода месец април 2021 – юли 2021 г. Съдът прие, че докладите на Дирекция „Вътрешен одит“ и на Инспектората към МП за извършени проверки в Агенцията по вписванията съдържат информация, свързана с контролните правомощия на Министерство на правосъдието спрямо второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на правосъдието. Тези данни представляват служебна обществена информация, тъй като отразяват част от дейността на администрацията и начина на организирането й. Целта, за която ще бъде използвана информацията, не е елемент от фактическия състав за предоставянето й. Щом тя е обществена, подлежи на предоставяне. Достъп до тази информация е именно по реда и условията на ЗДОИ. Обстоятелството, че заявителката е страна по дела срещу Агенцията по вписванията по реда на Закона за държавния служител, не означава, че тя няма право на достъп до такъв вид информация, за да си състави мнение като гражданин за дейността на задължения субект – Министерство на правосъдието. Това обстоятелство нито променя характера и вида на търсената информация (служебна обществена информация), нито е сред предвидените по ЗДОИ основания за отказ, още по-малко променя реда за достъп до информацията, редът е именно по ЗДОИ.

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

С решение[5] от 15 декември АССГ отмени отказа на МС (по заявление на Лора Филева) да предостави информация за състава и функциите на политическия кабинет на министър-председателя Кирил Петков. Съдът прие, че имената на съветниците и експертите не представляват защитени лични данни, а обществена информация, която следва да бъде предоставена, тъй като не попада в ограниченията по закон.

С решение[6] от 5 април АССГ отмени отказ на ЕСО (по заявление на „За Земята – Достъп до правосъдие“) да предостави информация за извършените плащания от началото на 2021 до месец август 2022 г. по цени за разполагаемост, активна мощност и реално получена от ЕСО нетна електроенергия. Съдът прие, че в отказа (на основание несъгласие на трети лица) не са изложени мотиви за липса или наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, а наличието на надделяващ обществен интерес може да преодолее изразеното несъгласие от трети лица.

С решение[7] от 22 юли АССГ отмени втори отказ на ЕСО (по заявление на „За Земята – Достъп до правосъдие“) да предостави информация за извършените плащания за студен резерв към няколко конкретни търговски дружества. Съдът прие, че по отношение на исканата информация е налице презумпция за наличие на надделяващ обществени интерес, която не е оборена успешно от ЕСО. И отбеляза, че информацията не представлява защитена тайна, нито по ЗДОИ, нито по някои от специалните закони, действащи в сферата на енергетиката.

Защита на интересите на трето лице

С решение[8] от 24 март Административен съд - Варна отмени трети отказ на „Транспортно-строителство и възстановяване“ ЕАД (ТСВ) да предостави (по заявление на Спас Спасов) копие от договорите с подизпълнители за удълбочаване на каналите на пристанище „Варна“. Съдът прие, че в случая е налице презумпция за наличие на надделяващ обществени интерес, тъй като се иска информация за договори, по които е платено с бюджетни средства. Според съда тази презумпция не е оборена успешно от ТСВ.

С решение[9] от 24 ноември АССГ отмени отказ на „СОФЕКОСТРОЙ“ ЕАД (по заявление на Анина Сантова)  да предостави достъп до информация за сключените договори за наем на техника през последните 3 години. Съдът прие за безспорно, че „СОФЕКОСТРОЙ“ е задължен субект по ЗДОИ. Съдът посочи, че исканата информация е обществена, тъй като касае разходване на общински средства за почистване на битови отпадъци на територията на Столична община. Съдът отбеляза, че нито е аргументирана убедително позицията, че информацията представлява търговска тайна, нито е оборена презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на подобна информация (такава, която е свързана с договори, по които едната страна е задължен субект по ЗДОИ).

Подготвителна информация без самостоятелно значение

С решение[10] от 24 февруари АССГ отмени отказ на МП да предостави (по искане на Доротея Дачкова) копия от паметните бележки от срещите (през последните 15 години) на представители на българската съдебна власт и представители на Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Съдът прие, че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ, ограничението за предоставяне на служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите, която няма самостоятелно значение, не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. Доколкото е поискана информация относно паметни бележки от проведени срещи в последните 15 години, то към момента на постановяването на оспорения отказ, този двугодишен срок е изтекъл по отношение на голяма част от исканата информация.

С решение[11] от 17 февруари АССГ отмени отказ на Българската агенция по безопасност на храните (по заявление на Мила Попдимитрова) да предостави информация за извършените проверки за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните в регистрираните към Българската агенция по безопасност на храните животновъдни обекти, в които се извършва асистиращо хранене на патици и гъски за производство на черен дроб. Съдът не сподели мотивите на Българската агенция по безопасност на храните, че искането за запознаване с документи по конкретно административно производство не представлява искане за предоставяне на обществена информация, тъй като за това е предвиден друг ред. Протоколите от извършените проверки представляват обществена информация по ЗДОИ и имат самостоятелно значение, тъй като не всяка от извършените проверки има за резултат съставяне на акт за нарушение и образуване на административна преписка с резултат санкциониране на определено лице. Протоколите от проверките съдържат изводи със самостоятелно значение, отразяват съществуващото положение към момента на проверката и не могат да се изменят с последващи актове.

С решение[12] от 14 март АССГ отмени отказ на главния секретар на Министерство на земеделието (по искане на Габриела Пападопова) да предостави достъп до информация за резултатите от извършена проверка във ферма за норки. Съдът прие, че в отказа не мотивирано кой краен конкретно акт е подготвила тази информация, Препоръките, съдържащи се в протокола и доклада от проверката, са от категорията на посочените изчерпателно в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ примери на служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение – мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Възможно е органът да ги съобрази, но той не е длъжен да постъпи съобразно препоръките, поради което те действително нямат самостоятелно значение. Не така стои въпросът с включените констатации за съществуващото фактическо положение във фермата за ценни кожи (от норки), направени по време на проверките и отразени в доклада. Макар и свързани с оперативната подготовка на евентуални актове на министъра, които обаче не са посочени в решението, те имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на проверката, не зависят от становищата, мненията и препоръките на лицата, подпомагащи го при издаването на актовете му и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. По посочената причина фактическите констатации, съдържащи се в доклада и констативния протокол от проверката, не попадат в категорията на изброените в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Статистическа тайна

С решение[13] от 16 декември Административен съд –Шумен отмени отказ на Агенция „Митници“ (по искане на Красимир Крумов) да предостави информация за количествата суров петрол влезли в страната през терминал „Росенец“ за първата половина на 2022 г. по месеци. Съдът прие, че в случая е налице презумпция (която не е оборена от агенцията) за надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, тъй като същата ще повиши отчетността и прозрачността относно контролната дейност на държавен орган. Съдът посочва, че информацията не представлява статистическа тайна, тъй като не е събрана за статистически цели, а по повод контролните функции, които осъществява агенцията при вноса на петрол в страната.

Предоставяне на информация чрез посочване на интернет адрес

С решение[14] от 18 октомври АССГ отмени отговор на МРРБ (по заявление на Драгомир Гелев), с който само привидно се предоставя информация  относно състоянието на отсечката на автомагистрала „Струма“, на която месеци преди това катастрофира автобус от Република Северна Македония и конкретно – копие на пълния доклад, със всички приложения, съставен от работната група и изпратен до министъра, във връзка със заповед РД-02-14-1003 от 23/11/21 на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът прие, че исканата информация е обществена и не са налице каквито и да е ограничения за предоставянето й. С отговорът на министерството е предоставена информация под формата линк към публикация, която представлява преразказ за резултатите от проверката, а не копие от доклада, който е поискан. Според съда това означава, че правото на достъп до информация не е удовлетворено, съответно отговорът е незаконосъобразен.

Следствена тайна

С решение[15] от 28 януари АССГ отмени отказ на СРП (по заявление на Николай Неделчев) да предостави информация за разследването на спирането на Програма „Хоризонт“ на БНР и по-конкретно данни за образуваната прокурорска преписка, движението по същата и копие от постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. Съдът прие, че разпоредбите от Наказателно-процесуалния кодекс относно следствената тайна не означават, че по реда на ЗДОИ изобщо не може да се получава информация за конкретни разследвания. Според съда информацията за това дали е образувано разследване от прокуратурата и какво е движението по него следва да се предоставя по реда на ЗДОИ под формата на справка. Съдът посочва, че при всяко искане за подобна информация прокуратурата следва да прави и преценка за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията.

Мълчаливите откази

През 2022 г. има само едно дело, подкрепено от ПДИ[16], и решено от съда, което е било образувано по жалба срещу мълчалив отказ, а впоследствие мълчанието е развито по делото в изричен отказ от страна на задължения субект. С решение[17] oт 7 април АССГ отмени отказ на Министерство на земеделието, храните и горите (по заявление на Николай Неделчев) да предостави информация за възстановените в бюджета суми от неправомерно отпусната държавна помощ при замени на горски земи. Съдът прие, че е налице мълчалив отказ от страна на административния орган, тъй като не се отказва изрично, но на практика не се дава исканата информация извън цитираните 3-ма субекти, дали съгласие за предоставяне. Мълчаливият отказ, постановен поради липса на съгласие от трети лица, е незаконосъобразен. Представянето на информацията е било дължимо в пълен обем. Като е приел обратното, ответникът е допуснал нарушение на материалния закон. В обобщение съдът прави извод, че поисканата информация касае обществения живот в Република България, като чрез получаването й жалбоподателят може да си състави мнение относно дейността на задължения субект и начина, по който се разходват публични средства. Става дума за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ, поради което и следва да е налице максимална прозрачност.

==============================================  

Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от      Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".