Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Статистика

 

ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация. През 2014 правният екип на ПДИ е подготвил 71 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (45 – по случаи на граждани, 9 – на НПО, 17 – на журналисти).

 

През 2014 правният екип на ПДИ е изготвил 47 жалби. Първоинстанционни жалби - 38 (Върховен административен съд – 4, Административен съд София град – 16, Административен съд София-област – 1, Административни съдилища в страната – 16, Комисия за защита на личните данни - 1); касационни жалби – 7 и частни жалби – 2.

 

От изготвените 38 първоинстанционни жалби 29 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация, а тези срещу мълчалив отказ са 9.

           

В 68 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 24 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

 

В периода са постановени 79 съдебни решения и определения по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 38, Административен съд – София град – 28, Административен съд София-област – 1, Административни съдилища в страната – 12). В 69 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация и в 10 случая в полза на администрацията.

 

Задължени субекти

 

С решение[1] от 22 януари 2014 АССГ отмени отказ на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ (ИАЖА) да предостави на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ годишните доклади на агенцията по контрола на обществената услуга – превоз на пътници с железопътен транспорт, както и информация за извършените от агенцията проверки в качеството й на национален орган за контрол по прилагането на Регламент 1371/2007. Отказът на ИАЖА бе с мотив, че информацията засяга трето лице („БДЖ - Пътнически превози“ ЕАД) и липсва неговото съгласие за предоставянето й. Съдът прие, че БДЖ е задължен субект по ЗДОИ на собствено основание, тъй като от една страна е публичноправна организация и в същото време получава финансиране от държавния бюджет. Следователно, по силата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, неговото съгласие не е необходимо. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение[2] от 29 октомври 2014. Според върховните съдии първоинстанционният съд правилно е приел, че третото лице - БДЖ е задължен субект по смисъла на чл.3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като за 2013 държавната железница е получила субсидия за осъществяване на обществената услуга – превоз на пътници с железопътен транспорт. Съответно исканата информация е обществена по своя характер и по силата на чл. 31, ал. 5 от закона съгласието на БДЖ не е  необходимо.

 

С решение[3] от 19 февруари 2014 АССГ отмени отказ на общинското дружество „Топлофикация София“  ЕАД да предостави на гражданката Ася Антонова договора, сключен между дружеството и фирма за дялово разпределение на топлинна енергия в етажната собственост на адреса на заявителката. Съдът посочи, че „Топлофикация София“ ЕАД е задължен субект в качеството си на публичноправна организация, тъй като независимо от търговския си характер дружеството е създадено за задоволяване на обществени интерес и едноличен собственик на капитала му е общината.

 

С решение[4] от 12 май 2014 АССГ обяви за нищожен отказ на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) да предостави достъп до анализите на комисията на нормативната база, свързана с финансовия надзор в страната. Съдебният състав посочи, че според Наредба 45/2012 за достъп до съхраняваните от КФН документи решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация се вземат от комисията по предложение на председателя. Това означава, че в тези случаи Комисията като колективен орган си е запазила правото да взема решения дали да предостави или не достъп до обществената информация и не е упълномощила председателя за това.

 

С определение[5] от 3 юни 2014 ВАС обяви Българският лекарски съюз (БЛС) за задължен субект по ЗДОИ в качеството му на публичноправен субект и отмени определение на АССГ за прекратяване на делото, който бе приел, че БЛС не е задължен субект и не дължи произнасяне по заявления. В мотивите си магистратите посочиха, че БЛС следва да бъде разглеждан като публичноправен субект, защото учредяването му, съществуването му, устройството, организацията и дейността му са регламентирани със закон - Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ) и с нормативни актове са му възложени функции, които имат публичноправен характер.

 

Понятието „обществена информация“

 

С решение[6] от 8 май 2014 ВАС потвърди решение на Административен съд – Велико Търново (АСВТ) за отмяна на отказ на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) да предостави информация, свързана с участието на университета в проект „Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав“. Отказът на ректора бе с мотив, че исканата информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в страната.  В мотивите си съдебният състав посочи, че информацията попада в категорията на обществената, доколкото същата е генерирана и съхранявана от задължен по ЗДОИ субект във връзка с проектната му дейност, финансирана от Европейския съюз (ЕС), което обуславя връзката й с обществения живот в РБългария, а и не само, тъй като подобна дейност въобще попада в обсега на интереса и обществения живот на ЕС.

 

С решение[7] от 26 юни 2014 Старозагорския административен съд (СЗАС) отмени отказ на кмета на Община Стара Загора да предостави достъп до пълният текст на проектната идея, с която Стара Загора участва в инициативата „Предизвикателство за кметове“ на Фондация Блумбърг Филантропи. В отказа на кмета бе посочено, че пълният текст на проектната идея е на етап оценяване от Фондация Блумбърг Филантропи и след приключване на оценяването и при спечелване на проекта, същата ще придобие публичност. В тази връзка кметът бе направил извод, че към момента на подаване на заявлението исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не може да бъде предоставена. В мотивите си съдът посочи, че по смисъла на ЗДОИ обществена информация представляват всички данни за обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължен субект. В контекста на тази дефиниция исканата информация е обществена. Пълният текст на проектната идея се съдържа в заявлението за кандидатстване, подадено от кмета на Стара Загора в качеството му на орган на изпълнителната власт. Тази информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.

 

С решение[8] от 29 май 2014 Административен съд – Велико Търново (АСВТ) отмени отказ на кмета на Община Велико Търново да предостави информация за картирането на растителността и геоложките проучвания в поземлен имот, в който общината е одобрила проект за строеж. Отказът на кмета бе с мотив, че исканата информация не попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, тъй като Законът за устройство на територията (ЗУТ) предвижда специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация и тя може да бъде предоставяна само на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. Съдът прие, че ЗДОИ е приложим по отношение на информация, свързана с  одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от страна на общинска администрация. В мотивите си съдебният състав отбеляза, че ЗДОИ и ЗУТ не се намират в съотношение на общ и специален закон. Именно фактът, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по ЗУТ обосновава правото му да търси информация по реда на ЗДОИ.

 

Надделяващ обществен интерес и лични данни

 

С определение[9] от 15 януари 2014 АССГ отмени отказ на МВР да предостави на Юлиан Цанков (OFFNews) информация има ли депутатът Волен Сидеров разрешително за огнестрелно оръжие и кога е издадено, както и кое лечебно заведение му е издало необходимото медицинско свидетелство. Отказът бе с мотив, че тази информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР и представлява лични данни на депутата. Според съда поисканата със заявлението информация е обществена. Разрешителното за оръжие е акт на съответния орган от системата на МВР при осъществяване на правомощията му по Закона за оръжията и боеприпасите. Нещо повече, според съда, в случая е налице надделяващ обществен интерес, тъй като получаването на информацията би повишило прозрачността и отчетността не само на министерството, но и на самия народен представител.

 

С решение[10] от 4 март 2014 ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Министерство на финансите (МФ) да предостави на Марта Младенова (Дарик радио) информация за допълнителните възнаграждения на служителите в министерството и подчинените му структури. Поисканата със заявление информация според съда е от надделяващ обществен интерес с оглед предизвикания в обществото дебат по темата с бонусите на държавни служители и съществуващото съмнение за действителното положение. В решението си ВАС посочи, че тази информация дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно начина на функциониране и отчетността на държавни органи чрез разходване на бюджетни средства, както и за моралния облик на висши държавни чиновници във връзка с истинността на техни изявления относно получени  или неполучени допълнителни възнаграждения в централни органи на държавна власт във време на финансова криза в страната.

 

С решение[11] от 6 март 2014 АССГ отмени отказ на Столична община (СО) да предостави на гражданина Иван Петров достъп до дневника за положения от служители на общината извънреден труд през 2012. Отказът на СО бе с мотив, че исканата информация представлява лични данни на лицата, положили извънреден труд, и същата не може да бъде предоставена без тяхното съгласие. Съдът прие, че информацията за положения допълнителен труд по трудово правоотношение и то в полза на Столична община не представлява лична информация или лични данни на служителите. Отделно съдът посочва, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като предоставянето на тази информация ще доведе до повишаване на прозрачността и отчетността на СО. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение[12] от 4 декември 2014.

 

С решение[13] от 11 март 2014 Великотърновски административен съд (ВТАС) отмени отказ на кмета на Община Велико Търново да предостави на група граждани информация за  реконструкцията на жилищна сграда, част от групов паметник на културата. Отказът бе с мотив, че информацията съдържа лични данни на трети лица (собствениците на въпросната сграда). Съдът посочва, че липсата на съгласие на третото лице не е основание за отказ – в такъв случай органът е задължен да предостави частичен достъп, което общината не е направила. В заключение съдът счита, че би могло да се приеме и наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията с оглед съществуващата практика на Община Велико Търново да одобрява строителни книжа в разрез с обществения интерес и без съобразяване с изискванията за опазване на архитектурното наследство.

 

С решение[14] от 30 юни 2014 ВАС отмени решение на първата съдебна инстанция, както и отказ на министъра на културата да предостави копие от аудио записа от проведена на 4 април 2013 среща на ръководството на Министерство на културата (МК) с протестиращите учители от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” (НГДЕК). Отказът на министъра бе с мотив, че аудио записът може да съдържа лични данни, поради което не може да бъде предоставен без съгласие на третите засегнати лица. Съдебният състав прие, че позоваването на защита на личните данни от страна на министъра е неправилно, тъй като не са представени доказателства за засягане интересите на трети лица, от което може да се приеме, че органът хипотетично е предположил, че може да се засегнат интересите на трети лица. Магистратите посочиха, че в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, тъй като проблемите на НГДЕК са придобили и медийна известност, както по повод на участието на директора в телевизионно предаване, така и поради това, че министърът на културата е обявил в медиите за провеждането на тази среща, за да се изслушат различни позиции и да се вземе обективно решение по отношение на бъдещето на гимназията. Следователно надделяващият обществен интерес произтича от необходимостта гражданите да следят начина на управление и регулиране на отношенията в НГДЕК, която е в ресора на МК.

 

С решение[15] от 17 ноември 2014 АССГ отмени отказ на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави информация на Виктор Иванов (в. 24 часа) за получените от председателя на агенцията парични бонуси през 2013 и 2014. Съдът посочи, че информацията не попада в обхвата на защитените лични данни. Според съда евентуалното засягане на частната сфера на председателя на ДАНС не може да бъде противопоставено на надделяващия обществен интерес.

 

Лични данни

 

С решение[16] от 18 март 2014 АССГ отмени отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) информация за работата на депутата Делян Пеевски в столичното следствие и статута му на магистрат. Отказът бе мотивиран с липса на съгласие от страна на народния представител. Според съдебния състав информацията относно професионалната дейност на магистратите в България, включително данните за придобиване на несменяемост, атестациите, натовареността, резултатите от контролната дейност на висшестоящите съдебни инстанции и др. представляват обществена информация. Касае се за данни, свързани изцяло с работата на магистрата, които по действащото законодателство са показатели за качеството и количеството на полагания от него труд. Дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание при условията на изострена чувствителност на обществото към нейните проблеми. Всеки магистрат следва да е с ясното съзнание, че няма аспекти от професионалната му дейност, които да бъдат скрити от обществото.

 

С решение[17] от 24 март 2014 АССГ отмени отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) списък на всички съдебни и прокурорски помощници, съдържащ имената им, звеното на съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им. Отказът на ВКП бе на основание защита на личните данни. Съдебният състав прие, че информацията не попада в обхвата на понятието „лични данни“, тъй като се отнася до публичната институция и нейните структура и състав, а не към личността, изпълняваща съответната длъжност. Предоставянето на информацията ще даде възможност на журналиста и обществото да си съставят мнение за дейността на Прокуратурата на РБ, включително по отношение спазването на законовите изискванията за назначаване на служители. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение[18] от 8 декември 2014.

 

С решение[19] от 13 май 2014 АССГ отмени отказ на Софийска градска прокуратура (СГП) да предостави информация за дейността на градския прокурор Роман Василев в периода 2006 – 2013. Информацията бе поискана от Росен Босев (в. Капитал) и конкретно касаеше броя на обвинителните актове, постановленията за прекратяване и за отказ за образуване на досъдебно производство, споразуменията, изготвени от прокурора, както и броя на досъдебните производства, по които той е бил определен за наблюдаващ прокурор. Съдебният състав прие, че  исканата информация засяга само броя на постановените актове, но не и тяхното съдържание, поради което предоставянето й не засяга правата на страните по тях, нито е свързано с лични данни на лицата, адресати на тези актове.

 

С решение[20] от 28 май 2014 Габровски административен съд (ГАС) отмени отказ на секретаря на Община Севлиево да предостави на Емилия Димитрова (координатор на ПДИ за Габрово) информация за основното месечно възнаграждение на заместник-кмет на общината. Съдът посочи, че тази информация не представлява защитени лични данни, защото допустимият минимален и максимален размер на възнаграждението за подобна длъжност е нормативно установен.

 

С решение[21] от 27 юни 2014 ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави на Росен Босев (в. Капитал) информация за посещенията и срещите на депутата Делян Пеевски в министерството за периода юли 2009 – юни 2013. Съдебният състав отбеляза, че исканата информация не представлява лични данни, тъй като не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в МВР, в това им качество.

 

Защита на интересите на трето лице

 

С решение[22] от 27 октомври 2014 АССГ отмени отказ на кмета на столичния район „Младост“ да предостави информация за предоставено от общината разрешение за извършване на строително-ремонтни дейности в часове извън установените с общинската наредба. Отказът на кмета бе с мотив, че липсва съгласие на фирмата инвеститор в строителния обект. Съдът прие, че исканата информация не засята интересите на третото лице по начин, който да обуславя необходимост от съгласието му за предоставянето й. От обстоятелството, че третото лице е адресат на разрешението не следва автоматично, че предоставянето му би накърнило негови защитени интереси.

 

С решение[23] от 1 декември 2014 АССГ отмени отказ на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) да предостави достъп до шест броя пазарни оценки на недвижими имоти, с които министерството е извършило разпоредителни сделки. Отказът бе с мотив, че оценките не са обществена информация и предоставянето им би нарушило авторското право на независимите оценители, които са ги изготвили. Според съда  пазарните оценки позволяват от една страна да се разбере дали министерството се е съобразило с оценката на оценителя и от друга дали оценката е била изготвена в съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост. Според съда правата на авторите върху изготвените оценки не могат да са пречка за предоставянето им по ЗДОИ, тъй като освен за авторските права следва да се държи сметка и за обществения интерес от узнаването на тази информация

 

Надделяващ обществен интерес и отчетност при разпореждане с публични средства

 

С решение[24] от 24 март 2014 ВАС потвърди решение на Великотърновски административен съд (ВТАС) за отмяна на отказ на ректора на Великотърновски университет (ВТУ) да предостави на гражданката Камелия Джанабетска информация за проект „Пътят на водата – природни и културно-познавателни маршрути за устойчив туризъм“. Отказът бе с мотив, че информацията не е обществена и предоставянето й няма да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на университета. ВАС сподели доводите на първата инстанция, че информацията е обществена и произходът на средствата, предоставени във връзка с изпълнението на проекта (фондове на Европейския съюз), сам по себе си предполага, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията.

 

С решение[25] от 6 март 2014 АССГ отмени отказ на Столична община да предостави на арх. Весела Тончева копие от договора, сключен между общината и частна фирмаq за възстановяване и стопанисване на езерото „Ариана“ в София. Отказът бе мотивиран с липса на съгласие на фирмата. Съдът прие, че в случая е приложима законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по отношение на информация, свързана със страните, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение[26] от 25 ноември 2014. Според върховните съдии опровергаването на законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес е в тежест на доказване на задължения субект. В случая нито в обжалвания пред АССГ отказ, нито в съдебното производство са посочени факти, сочещи липса на преобладаващ обществен интерес.

 

С решение[27] от 24 юни 2014 АССГ отмени отказ на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) да предостави копие от договор, сключен през ноември 2012 между МИЕ и търговски консорциум по Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика – съвместна инициатива на МИЕ и ЕБВР. Отказът на МИЕ бе с мотив, че информацията касае договор, сключен след провеждане на обществена поръчка и засяга интересите на трето лице (консорциума – страна по договора), което не е дало съгласие за предоставянето й. В мотивите си съдът посочи, че липсата на съгласие на трето лице не може да обоснове отказ от предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес от узнаването на информацията. Съдебният състав отбеляза, че договорите, сключени от задължени по ЗДОИ субекти, в резултат на проведени обществени поръчки, по дефиниция не представляват търговска тайна и достъпът до тях не може да бъде ограничаван, тъй като е налице надделяващ обществен интерес за разходването на обществени средства.

 

С решение[28] от 23 юли 2014 ВАС потвърди отмяната на отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за продажба на общински имот (терен на бивш пазар). В мотивите си съдебният състав посочи, че в подобни случаи частният интерес на третото лице (фирмата купувач) от запазване на търговската информация в договора не надделява над обществения интерес от разкриването й.

 

С решение[29] от 10 юни 2014 ВАС потвърди отмяната на отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за замяна на общински земеделски имот. В мотивите си съдебният състав посочи, че общественият интерес от получаване на информация при какви условия се извършва разпореждане с недвижими имоти – общинска собственост и дали се спазват предвидените в нормативните актове предпоставки и процедури за това, несъмнено следва да се квалифицира като надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените по закона субекти.

 

С решение[30] от 10 юли 2014 ВАС отмени решение на първата инстанция, както и отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за продажба на общински имот (търговски обект – заведение). Отказът бе с мотив липса на съгласието на трето лице (фирмата купувач). Съдебният състав прие, че административният орган не е обсъдил твърденията на заявителя за наличие на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при наличие на надделяващ обществен интерес информацията, засягаща третото лице, може да се предостави и без неговото съгласие.

 

Служебна тайна

 

С решение[31] от 28 ноември 2014 АССГ отмени отказ на Софийска градска прокуратура (СГП) да предостави на Росен Босев (в. Капитал) копия от отчетните доклади на СГП за периода 2006 – 2013. Отказът бе с мотив служебна тайна. Съдът посочи, че прокуратурата не е доказала, че информацията е маркирана с гриф за сигурност „за служебно ползване“. Според съда дори да се приеме, че информацията е била законосъобразно засекретена, то достъпът до нея пак следва да се осъществи по ЗДОИ след разсекретяване, тъй като е изтекъл срокът за защита (6 месеца от датата на създаването, съответно  една година, ако е бил еднократно удължен от ДКСИ).

 

Подготвителни документи

 

С решение[32] от 7 януари 2014 ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на председателя на Софийски градски съд (СГС) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) информация за забавените наказателни и граждански дела на съда. Отказът бе с мотив, че информацията е подготвителна, тъй като въз основа на нея се образуват дисциплинарни производства срещу съдии. ВАС посочи, че информацията не е свързана с подготовката на акт на съда и има самостоятелно значение. Тя отразява изпълнението на задълженията на съдията по постановяването на съдебните актове в разумен срок, което заедно с постановяването на правилни актове е гаранция за добро правосъдие, т.е. за качествено изпълнение на предоставената му от държавата правораздавателна власт.

 

С решение[33] от 25 септември 2014 АССГ отмени отказ на секретаря на Столична община да предостави копие от вътрешните правила за организацията на административното обслужване в общината. Отказът бе с мотив, че  вътрешните правила имат спомагателен характер като елемент от цялостния работен процес на общинската администрация, поради което не са нито официална, нито служебна обществена информация и не следва да бъдат предоставени. Съдът прие, че тези правила представляват служебна обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл.13 ал. 2 т. 1 от ЗДОИ.

 

С решение[34] от 9 октомври 2014 ВАС отмени решение на първата съдебна инстанция, както и отказ на Министерство на околната среда и водите да предостави копие от доклад за намаляване на емисиите на вредни вещества от големите горивни инсталации, свързан с предупреждението на ЕК към България за неспазване таваните спрямо емисиите от серен и азотен окис и фини прахови частици. Съдебният състав прие, че исканите данни представляват информация за околната среда по смисъла на  Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Тази информация е свързана с емисии и други вредни въздействия върху околната среда. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, която дава възможност за ограничаване на достъпа до подготвителни документи, е неприложима за информация, която касае въпроси на околната среда и в частност емисии на вредни вещества. Съдът отбелязва, че в чл. 20, ал. 6 от ЗООС националния законодател е предвидил изрично разпоредба, с която правото на достъп до обществена информация, свързана с околната среда и в частност до емисиите на вредни вещества, не може да бъде отказвано и ограничавано.

 

С решение[35] от 27 октомври 2014 АССГ отмени отказ на кмета на Столична община да предостави достъп до своя заповед и доклад на главния архитект за проверка на преместваемите обекти в парк „Борисова градина“. Отказът на кмета бе с мотив, че информацията има служебен характер и няма самостоятелно значение, тъй като не представлява краен административен акт. Съдът прие, че основанието за отказ по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като касае достъп до служебна обществена информация, а в случая се иска достъп до официална обществена информация, която се съдържа в актове на кмета и главния архитект, издадени при осъществяването на правомощията им и свързана с резултати от приключила административна проверка.

 

Достъп до информация – достъп до документи

 

С решение[36] от 28 януари 2014 ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави на гражданина Манол Златев протоколи от премахването на няколко незаконни строежа. Отказът на ДНСК бе с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и конкретни документи. ВАС сподели доводите на първата инстанция, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, както описателно, така и с посочване на конкретни документи. В мотивите си съдебният състав посочи още, че ДНСК е единствената институция, упражняваща контрол върху строежите в РБ по определен за това ред в закона. Предвид това обстоятелство съдържащата се в документите информация е пряко свързана с дейността на ДНСК като държавен орган.

 

С решение[37] от  17 март 2014 АССГ отмени отказ на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) да предостави на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ копие от договора между министерството и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за осъществяване на превоз на пътници с железопътен транспорт на територията на РБ. Отказът на МТИТС бе с мотив, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат копия от конкретни документи, както и че договорът е сключен по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП), в които има специални правила за публичност, изключващи приложението на ЗДОИ. Съдът прие, че в случая е налице валидно искане по ЗДОИ, конкретно и ясно формулирано. Съдебният състав отбеляза, че разпоредбите на ЗОП за публикуване на информация за договори по обществени поръчки не изключват приложението на ЗДОИ за достъп до тази информация при поискване.

 

Достъп до информация по електронен път

 

С решение[38] от 9 януари 2014 ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на мълчалив отказ на Столична община (СО) да предостави на Ивайло Попов (ЕС „За земята“) информация за състоянието на депото за неопасни битови отпадъци в кв. Суходол. Според ВАС първата инстанция правилно е приела за неоснователни възраженията на общината, че не е сезирана с редовно заявление, тъй като същото е подадено чрез виртуалното деловодство. Съдът отбелязва, че общината е била редовно сезирана с искане за достъп до информация и е следвало да представи отговор, тъй като съгласно ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път.

 

С решение[39] от 11 февруари 2014 ВАС потвърди решение на Хасковски административен съд (ХАС) за отмяна на отказ на началника на Регионален инспекторат по образованието – Хасково (РИО) да предостави на гражданката Лиляна Вълчева информация за извършените от инспектората проверки в конкретно училище в Тополовград. Отказът бе с мотив, че ЗДОИ не предвижда предоставяне на информация по начина, посочен от заявителката – по електронен път. Магистратите посочиха, че искането за предоставяне на информация по електронен път е валидно, след като ЗДОИ предвижда предоставяне на информация на технически носител.

 

Мълчаливите откази

 

С решение[40] от 17 април 2014 АССГ отмени мълчалив отказ на кмета на Столична община да предостави на Светла Василева (в.Дума) информация за разпоредителните сделки, извършени с помещение общинска собственост в периода 2009 – 2013. Съдебният състав посочва, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим, тъй като административния орган е длъжен да се произнесе по заявлението и да уведоми заявителя за решението си.

 

С решение[41] от 1 декември 2014 Административен съд – Перник отмени мълчалив отказ на кмета на Перник да предостави на местното НПО „Активни за Перник“ общинския договор за сметосъбиране. Съдът отбелязва, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за достъп или отказ като писмено уведоми заявителя.

 

С решение[42] от 15 декември 2014 АССГ отмени мълчалив отказ на председателя на Народното събрание (НС) по заявление за повторно ползване на информация от обществения сектор, с което Петко Циков (Общество.бг) поиска копие на технически носител от цялата структурирана база данни, използвана на интернет страницата на НС – parliament.bg, с изключение на защитените от законодателството данни. В мотивите си съдът посочи, че при отправено редовно заявление за повторно използване на информация от обществения сектор, единствената призната от закона възможност за задължения субект е да се произнесе с изричен акт – решение за достъп или за отказ.

 

С решение[43] от 24 ноември 2014 ВАС потвърди решение на АСВТ за отмяна на мълчалив отказ на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) да предостави на Камелия Джанабетска информация по проект за мониторинг на риска в трансграничния регион на р. Дунав. Съдът посочи, че задълженият по ЗДОИ субект дължи мотивирано писмено произнасяне по заявление за достъп до информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ.

 

Оставяне на заявление без разглеждане от администрацията

 

Оставянето на заявление за достъп до информация без разглеждане от страна на администрацията представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт (решение за отказ или предоставяне на достъп до информация) и в два случая бе обжалвано като такъв отказ по реда на чл. 197-200 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

С определение[44] от 23 май 2014 Ямболски административен съд (ЯАС) отмени уведомление на секретаря на Община Ямбол за оставяне без разглеждане на заявление, подадено от Мариета Сивкова (общински съветник), с което се иска копие от извънсъдебно споразумение, сключено между общината и строителна фирма във връзка с водено съдебно дело. Оставянето на заявлението без разглеждане бе с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и достъп до конкретни документи. Съдът прие, че подаденото заявление съдържа всички необходими реквизити по ЗДОИ, поради което не може да бъде оставено без разглеждане и секретарят на общината следва да се произнесе по съществото на искането.

 

С Определение[45] от 29 май 2014 ЯАС отмени уведомление на секретаря на община Ямбол за оставяне без разглеждане на заявление, подадено от Мариета Сивкова (общински съветник), с което се иска информация под формата на справка за водените от общината дела и разходите по тях в периода януари 2011 – декември 2013. В мотивите си съдебният състав посочи, че заявлението на Сивкова съдържа всички изискуеми реквизити по ЗДОИ и от него става напълно ясно каква точно информация  (и като вид, и като обем)  иска да й бъде предоставена. При това положение органът е бил длъжен да се произнесе по заявлението по същество, а не да го оставя без разглеждане.



[1] Решение № 396/22.01.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 37 състав по а.д. № 7938/2013 г.

[2] Решение № 12826/29.10.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 3456/2014 г.

[3] Решение № 921/19.02.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 24 състав по а.д. № 1785/2013 г.

[4] Решение № 3114/12.05.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 36/2014 г.

[5] Определение № 7441/03.06.2014 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 6447/2014 г.

[6] Решение № 6040/08.05.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 16854/2013 г.

[7] Решение № 116/26.06.2014 г. на СЗАС, ІІІ състав по а.д. № 158/2014 г.

[8] Решение № 233829.05.2014 г. на АСВТ, ІV състав по а.д. № 8/2014 г.

[9] Определение № 216/15.01.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 34 състав по а.д. № 8306/2013 г.

[10] Решение № 3033/04.03.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 11847/2013 г.

[11] Решение № 1378/06.03.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 37 състав по а.д. № 11068/2013 г.

[12] Решение № 14638/04.12.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 5081/2014 г.

[13] Решение № 101/11.03.2014 г. на ВТАС, VІІІ състав по а.д. № 45/2014 г.

[14] Решение № 9079/30.06.2014 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия по а.д. № 4913/2014 г.

[15] Решение № 6918/17.11.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 38 състав по а.д. № 6398/2014 г.

[16] Решение № 1751/18.03.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 27 състав по а.д. № 12160/2013 г.

[17] Решение № 1860/24.03.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 25 състав по а.д. № 11585/2013 г.

[18] Решение № 14701/08.12.2014 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 6440/2014 г.

[19] Решение № 3179/13.05.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 193182014 г.

[20] Решение № 35/28.05.2014 г. на ГАС по а.д. № 33/2014 г.

[21] Решение № 8987/27.06.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 2078/2014 г.

[22] Решение № 6396/27.10.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 34 състав по а.д. № 9474/2013 г.

[23] Решение № 7309/01.12.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 10032/2014 г.

[24] Решение № 4032/24.03.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 15139/2013 г.

[25] Решение № 1388/06.03.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 39 състав по а.д. № 9074/2013 г.

[26] Решение № 14040/25.11.2014 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 6394/2014 г.

[27] Решение № 4229/24.06.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав по а.д. № 9989/2013 г.

[28] Решение № 10304/23.07.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 15032/2013 г.

[29] Решение № 7875/10.06.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 79/2014 г.

[30] Решение № 9683/10.07.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 2905/2014 г.

[31] Решение № 7259/28.11.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 7446/2014 г.

[32] Решение № 132/07.01.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 11045/2013 г.

[33] Решение № 5745/25.09.2014 г. на АССГ, Второ отделение по а.д. № 5155/2014 г.

[34] Решение № 11951/09.10.2014 г. на ВАС, Петчленен състав – ІІ колегия по а.д. № 7396/2014 г.

[35] Решение № 6363/27.01 2014 г. на АСС, Второ отделение, 34 състав по а.д № 9073/2013 г.

[36] Решение № 1113/28.01.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 2506/2013 г.

[37] Решение № 1703/17.03.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 36 състав по а.д. № 4981/2013 г.

[38] Решение № 257/09.01.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 8864/2013 г.

[39] Решение № 1864/11.02.2014 г.  на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 14317/2012 г.

[40] Решение № 2616/17.04.2014 г. на АССГ, ІІ отделение, 35 състав по а.д. № 4735/2013 г.

[41] Решение № 761/01.12.2014 г. на Административен съд – Перник по а.д. № 774/2014 г.

[42] Решение № 7832815.12.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 24 състав по а.д. № 5592/2014 г.

[43] Решение № 14024/24.11.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 2819/2014 г.

[44] Определение № 182/23.05.2014 г. на ЯАС, Втори състав по а.д. № 67/2014 г.

[45] Определение № 197/29.05.2014 г. на ЯАС, Пети състав по а.д. № 66/2014 г.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.