Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

С решение от 5 юни 2017 по адм. дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град (АССГ) отмени отказа на главния секретар на президента на РБ да предостави достъп до втората стенограма за консултациите по казуса КТБ, проведени при президента на 14 юли 2014 г.

Заявлението по случая беше подадено от журналиста Илия Вълков (Би Ай Ти) на 23.01.2017 г.  Впоследствие, от президентството отказаха предоставянето на информацията с  мотив, че в стенограмата се съдържа класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от ЗЗКИ. В отказа беше посочено още, че на официалната страница на президентството е публикувано изявлението на Президента Росен Плевнелиев, с което е предоставена информация за проведените консултации в обем, осигуряващ удовлетворяване на обществения интерес. 
В решението си  състав на АССГ приема, че президентството незаконосъобразно се е позовало на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откаже достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – касае се за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около три години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност. Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията, отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Законът не освобождава институциите, а напротив – задължава ги да изложат мотиви от фактическа страна и при основанието за отказ, свързано с твърдение за наличие на класифицирана информация.
От друга страна, от доказателствата по делото става ясно, че при всяко положение не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“, се посочва в решението. Така например, не могат да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Не е извършена и преценка за предоставяне най-малкото на частичен достъп до стенограмата. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев пък не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема. С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на главния секретар на Президента на РБ за ново произнасяне по заявлението.

Решението подлежи на обжалване.

Повече за решението можете да прочетете в блога на Програма достъп до информация: http://blog.aip-bg.org/publications/1023.

 

На втора съдебна инстанция беше спечелено делото на неправителствената организация Асоциация за детско развитие „Член 24“ срещу отказ на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/.

С решение № 6695/30.05.2017 състав на Върховен административен съд остави в сила първоинстанционното решение по делото като прие, че същото е допустимо, правилно и законосъобразно. 

Заявлението по случая беше подадено през юни 2014, с него от асоциацията поискаха АСП да им предостави копие от проект „И аз имам семейство“ по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, както и информация за други проекти и програми, насочени към развитието на приемната грижа в България, включително копие от договори със структури на Европейския съюз за финансиране на приемната грижа в България. В отговор на заявлението беше получено писмо с изх. № 9102-1054/24.07.2014 г., подписано от временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/. В него се посочваше, че исканата за проекта информация може да бъде открита в интернет, поради което не беше предоставена в поисканата форма. По отношение на останалите искания липсваше произнасяне. При направените справки в посочените в решението сайтове се оказа, че въпреки твърдяното от агенцията, исканата със заявлението информация не може да бъде открита. Поради това решението на АСП беше обжалвано пред Административен съд София-град.

С решение № 311/ 15.01.2016 Административен съд София-град отмени отказа. В него съдът прие, че информацията е свързана с обществения живот и дава възможност на заявителите да си съставят мнение за дейността на АСП в областта на приемната грижа, както и за финансирането на проекти във връзка с нея. Ето защо, изпълнителният директор на АСП е бил длъжен да разгледа искането за информация относно посочените проекти и финансиране, касаещо приемната грижа в страната. Според съда не може да се приеме, че е налице надлежно произнасяне по заявлението, тъй като действително не се установява, че в интернет може да бъде намерена исканата информация в нейната цялост, а именно копие на конкретен документ - проект „И аз имам семейство“. Същото се отнася и за исканата по другите две точки информация - не е установено същата да е предоставена или мотивирано да е отказано предоставянето й. Поради това съдът намери оспореното писмо за незаконосъобразен административен акт, съдържащ в себе си и мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация – постановен  в несъответствие с целта на закона - осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията чрез предоставяне на гражданите на информация, свързана с обществения живот. С решението си съдът отмени отказа и изпрати преписката на изпълнителния директор на АСП за произнасяне по заявлението, а от агенцията обжалваха решението пред ВАС.

В касационното решение ВАС приема за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за това, че той е изпълнил задължението си да се произнесе по заявлението, а ако получения отговор не е бил достатъчен заявителят е имал възможност да получи допълнителни разяснения „на място“. В случая задълженият субект е изпратил отговор на подаденото до него заявление за достъп до обществена информация, който не съдържа исканата информация, а препраща към места, на които се твърди, че тя е публикувана, но на практика не може да бъде намерена. Този начин на формулиране на отговора по заявлението за достъп до обществена информация правилно е преценен от АССГ като отказ да бъде предоставена исканата информация, приема съдебният състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Върховен административен съд отмени отказ на подуправителя на БНБ да предостави информация за резултатите от направени надзорни инспекции на Първа инвестиционна банка /ПИБ/.

Заявлението по случая е подадено от журналиста Атанас Чобанов на 15 август 2016  и с него са поискани два доклада от надзорни инспекции за Първа инвестиционна банка /ПИБ/ АД, съответно през 2012 г. и 2015 г. Същите са отказани с решение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ на Българска народна банка на основание професионална тайна по чл.63 ал.1 и банкова тайна по чл.62 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/.

С Решение № 7921/21.06.2017 по а.д. № 11515/2016 г. на ВАС, Пето отделение отказът на подуправителя на БНБ е отменен и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдиите приемат, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на защитена от закон тайна по отношение на цялото съдържание на двата поискани документа. Подуправителят на БНБ не е разгледал възможността по чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ за предоставяне на частичен достъп до исканата информация, независимо от изричното волеизявление в този смисъл, което се съдържа в заявлението. При издаване на оспореното писмо не е съобразено и обстоятелството, че от създаване на исканата информация са минали повече от три години и ограничаването на достъпа до нея не кореспондира с установената в закона цел, а именно ограничаване на правото на достъп до обществена информация само по изключение. В решението се посочва също, че по делото липсват доказателства, че са налице предвидени в закона изключения от правото на достъп до обществена информация, установено като принцип в чл. 41 от Конституцията на Република България. Ето защо, по изложените съображения, оспореното писмо № БНБ-78002/23.08.2016 г. на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“ на Българска народна банка следва да бъде отменено, а делото да бъде изпратено като преписка на БНБ за ново произнасяне при спазване на закона, съобразно тълкуването му настоящото съдебно решение е заключението на съда.

 

Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Донка Чакърова, според което информацията, съдържаща се в докладите от надзорни инспекции, представлява „професионална тайна“ по ЗКИ и отказът на това основание е законосъобразен. В мнението е посочено, че е необходимо да се установи дали по отношение на исканата информация със закон е установено, че представлява защитена тайна и доколко тази защита е в синхрон с чл. 41 от Конституцията на РБ. „Професионална тайна“ на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗКИ е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него. Основна функция на БНБ е да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. На основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНБ във връзка с изпълнението на функциите си БНБ може да изисква от банките да предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки, но не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения, освен в случаите, предвидени в ЗЗКИ. Освен това членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи за БНБ, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с БНБ. Въпросните лица могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Публичното оповестяване на резултатите от извършени надзорни проверки във всички случаи би довело до нарушаване на конкуренцията между различните банки, а евентуално би поставило в риск стабилността на банковата система, т.е. при всички случаи не е в обществен интерес. В този смисъл при преценката на баланса на интересите между правото на информация от една страна и стабилността на банковата система и свободната конкуренция между банките от друга като обществен интерес, законово защитен от „професионалната тайна“ на лицата, създали и съхраняващи исканата информация, следва да бъде даден превес на второто.

Решението подлежи на обжалване.

 

На втора съдебна инстанция беше спечелено делото, заведено от  журналиста Зарко Маринов срещу отказ на кмета на община Смолян да предостави достъп до всички моментни и месечни протоколи, съставени в периода 01.01.2016 - 09.05.2016 по договорите между общината и почистващите фирми „Титан клинър“ ООД  и „Еко титан груп“ АД.

С Решение № 7413/13.06.2017 по а.д. № 66/2017 г. ВАС, Пето отделение оставя в сила решението на Административен съд - Смолян за отмяна на отказа. Върховните съдии споделят съображенията на първоинстанционния съд, че кметът на Община Смолян не се е произнесъл по цялото искане в заявлението и не са изложени мотиви в нарушение на процедурата защо не е предоставена информация, касаеща всички моментни и месечни протоколи по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението, в нарушение на закона, поради което административният орган дължи мотивирано произнасяне по тази част от искането.

Информацията по случая бе поискана от журналиста Зарко Маринов със заявление от 09.05.2016 г., с което - освен въпросните протоколи - се търси достъп и до справката за начислените и изплатени суми за снегопочистване и зимно поддържане на „Титан клинър“ ООД за зимен сезон 2015/2016. С решение №14/08.06.2016 кметът на Смолян предостави информация за начислените и изплатени суми за последния зимен сезон, но не и исканите от заявителя моментни и месечни протоколи. Постановеният отказ бе обжалван по отношение на частта, в която липсва произнасяне.

С решение №299/09.11.2016 първата инстанция по делото  - Административен съд – Смолян, отмени мълчаливия отказ на кмета. Според съда в конкретния случай  кметът на Смолян не се е произнесъл изцяло по заявлението на жалбоподателя. Вместо това той е предоставил частично исканата информация в определен от него обем под формата на изготвени писмени справки за начисленията и плащанията по договорите. По този начин, в тази част е формиран мълчалив отказ - предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В решението си кметът не е изложил никакви мотиви защо не предоставя поисканите със заявлението „моментни и месечни протоколи“, което е нарушение на закона и следва да бъде отменено в тази част.

Решението не подлежи на обжалване.

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.