Диана Банчева, ПДИ

На 27 януари 2022  Програма Достъп до информация организира международна конференция „Достъпът до информация – постижения и предизвикателства“, част от проекта Форум „Достъп до информация“, финансиран от Фонд Активни граждани България в рамките на ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Историята на съдебната практика по законодателството за достъп до информация и постиженията и предизвикателствата, които тя поставя, бе последна от темите, представени на форума.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, направи преглед на постигнатото в областта на достъпа до информация през съдебната практика. Той подчерта, че съдът е органът, предвиден по закон да осъществява контрол както на решенията за отказ, така и на решенията за предоставяне на достъп до информация. До 2018 г. делата се гледат на две инстанции, като в много случаи втората инстанция е Върховният административен съд. След промените в Административнопроцесуалния кодекс, делата за достъп до информация се гледат само на една инстанция.

Първи знакови дела от 2002 година

Като първи два случая, довели до ключови съдебни решения и изменение в практиката по предоставяне на достъп до обществена информация, Кашъмов посочи делото Алексей Лазаров от в. „Капитал“ срещу администрацията на Министерски съвет и делото „Лазов срещу Министерство на околната среда и водите“. „Делото на журналиста беше за достъп до стенограмата от първото заседание на кабинета Сакскобурготски. Това съдебно дело вдъхнови и нас, българската общественост, но и колеги от други държави в Европа да извършат съответни промени в практиката или законодателни промени“, подчерта Кашъмов. Той припомни, че през 2009 г. стенограмите от заседанията на МС започнаха да се обявяват на интернет страницата на правителството и са достъпни там. „По същото време бе решено и делото Лазов срещу Министерство на околната среда и водите, което за пръв път постави въпроса за баланса между достъпа до информация и защитата на личните данни“, каза Кашъмов.

Ограниченията на правото на достъп до обществена информация

„В периода 2004 - 2007 г. имахме интересно развитие със съдебната практика, свързано с приетия през 2002 г. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и необходимостта да се установи баланс между достъпа до обществена информация и защитата на класифицирана информация“, продължи прегледа си Кашъмов. Той цитира редица дела, подкрепени от ПДИ, в които съдът изрично посочва, трябва да се съблюдава принципа, т.е. само такава информация, от чието предоставяне може да произтече вреда, подлежи на класифициране и то по точно определена процедура. Решенията, които реално променят практиката, са по делата на Христо Христо срещу Национална разузнавателна служба, на Зоя Димитрова срещу Президентството, на ПДИ срещу Министерски съвет, делото Краун Ейджънтс, по което жалбоподател е адвокат Кирил Терзийски. 

Прозрачност на законодателния процес

Александър Кашъмов определи периода 2017 -2019 като важен за решаване на въпроси, свързани с прозрачността на законодателния процес.„В този период имахме 2-3 дела, в които се постави въпросът за пълния достъп до цялата преписка, включително финансовите анализи на закони и изменения в закони, който въпрос също беше решен от Върховния административен съд“, подчерта Кашъмов.

Позоваване на Европейската практика

Александър Кашъмов подчерта, че Върховният административен съд и административните съдилища, както в София, така и в страната няколко пъти са се позовавали на Препоръка 2002 на Съвета на Европа, която предхожда Конвенцията за достъп до официални документи, както и практиката на Европейския съд по правата на човека, по-конкретно делото на Унгарския съюз по граждански права. 

Добро разбиране за баланса на интереси

Кашъмов сподели, че благодарение на натрупаната съдебна практика, в момента съдът прави необходимият баланс на интереси, т.е. когато има конфликт на интереси, например защитена търговска тайна, чието разкриване засяга или може да увреди интересите на трети лица, това не е достатъчно условие да се ограничи достъпа до информация. 

Над 600 дела за достъп до информация с пряка правна помощ на ПДИ. 80 % решения в полза на търсещите.

Кирил Терзийски от ПДИ сподели, че за двадесетте години на действие на Закона за достъп до обществена информация правният екип на ПДИ е подкрепил над 600 съдебни дела. Друга част са били консултирани с адвокатите на ПДИ или тяхното развитие е било проследявано.

„Трудно е да се даде статистика за броя на случаите годишно. През последните две години има намаляване на броя им, заради пандемията, но можем да кажем, че средният брой на делата за година е 60 или 70. А спечелените дела в полза на търсещите информация са между 60% и 90% от общия брой“, подчерта Кирил Терзийски.

Той представи накратко спорни въпроси, свързани с достъпа до обществена информация, по които е налице трайна съдебна практика.

  • Търговско дружество, чийто капитал (50 %  и повече) е собственост на държавата или общините, е задължен субект по ЗДОИ;
  • Писмената справка е легална форма за предоставяне на информация по ЗДОИ;
  • Публикуването на информация по реда на Закона за обществените поръчки не изключва същата от приложното поле на ЗДОИ;
  • Информацията, свързана с конкретни административни производства (включително такива по ЗУТ) е обществена и може да бъде получавана по реда на ЗДОИ, когато заявителят не е заинтересовано лице по смисъла на съответния закон;
  • Позоваване на служебна тайна по чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ не обосновава наличие на основание за отказ, когато задълженият субект не е представил списък с категории „служебна тайна“, в които исканата информация да попада, нито е доказал маркиране на същата с гриф за сигурност;
  • Несъгласието на трето засегнато лице не може да обоснове отказ за предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес за разкриването й;
  • Несъгласието на трето засегнато лице е ирелевантно, когато самото то е задължен субект по ЗДОИ;
  • Недопустимо е без надлежна обосновка, органът да изключва действието на оборимата законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес;
  • Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато липсва краен акт, от който заявителят може да си състави мнение по интересуващия го въпрос;
  • Ограничението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, свързано с подготвителни документи, които нямат самостоятелно значение, е неприложимо, когато се търси информация за околната среда. В тези случаи намират приложение разпоредбите на ЗООС, който е специален по отношение на ЗДОИ и не предвижда подобно ограничение;
  • Достъп до информация може да бъде осигурен чрез посочване на интернет адрес само, когато исканата информация действително е публикувана на посочения адрес. В противен случай е налице въвеждане на заявителя в заблуждение, което води до незаконосъобразност на отговора;
  • Мълчаливият отказ по ЗДОИ винаги е незаконосъобразен.


Адвокат Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ обърна внимание на три съдебни дела, които показват и скорошни развития в практиката. 

Достъп до отворени данни за качеството на въздуха като достъп до обществена информация

„Едно от предизвикателствата, които стои пред българския закон е ефективния достъп чрез заявления до отворени данни – информация за повторно използване. Практиката показва, че заявленията за информация за повторно използване по чл. 41а от ЗДОИ не дават достатъчно гаранции за заявителите. Една дълга кампания от няколко дела на екологично сдружение „За земята“ обаче показа как достъп до отворени данни може да бъде получен чрез заявления за достъп до обществена информация. Нещо повече в последните си решения по делата съдът изрично подчерта, че след като вече задълженият субект – Изпълнителната агенция по околната среда – е изпробвала всички основания за отказ и те са били отменени от съда, не ѝ остава друга възможност и е длъжна да предостави исканите данни в машинночетим формат. В изпълнение на решенията задълженият субект промени и практиката си. Изпълнителна агенция по околната среда, освен че предостави исканата информация, започна и да я публикува на страницата си“, подчерта адвокат Ангелов. 

Трябва ли институцията да съхранява информацията, до която се иска достъп?

В друг случай, който Стефан Ангелов представи, се дава отговор на въпроса дали институцията дължи предоставяне на достъп при поискване, дори да не съхранява информацията. В конкретния случай се касае за информация относно транзита и продължителните превози на живи животни през и от България за определен период. Такава информация се съдържа в системата TRACES (система за трансевропейска мрежа, която нотифицира, сертифицира и проследява вноса, износа и търговията с животни и животински продукти). Ветеринарните власти в държавата, през която животните се транспортират транзитно разполагат с тази информация единствено чрез достъп до европейската информационна система. „В този случай съдът реши, че въпреки че исканата информация не се съхранява пряко от органа, от който се иска, в случая Българска агенция по безопасност на храните, те са длъжни да я предоставят на заявителя, тъй като имат достъп като контролен орган до общоевропейската система“, подчерта Ангелов.

Надделяващ обществен интерес

С друг пример Стефан Ангелов подчерта, че има трайна практика съдът да решава в полза на надделяващия обществен интерес. Конкретният казус е за търсене на информация, свързана със създаването на работна група за изменение на законодатеството относно защитата на животни, които се използват в цирка. Тази работна група в случая не е приела краен акт и затова Министерство на земеделието, храните и горите отказва исканата информация. Съдът обаче решава, че въпреки това, има надделяващ обществен интерес от узнаването на плановете за защита на животните и следователно МЗХГ има задължение да предостави информация за работата на работната група, включително протоколи от срещите й, имената на членовете.

Като част от дискусията бяха поставени въпроси, свързани с ролята на втората инстанция при решаването на дела за достъп до информация и по-конкретно на Върховния административен съд, за необходимостта от независим орган за координация и контрол по достъпа до информация, като Информационен комисар или комисия. 

„Съдебните решения в България се оказаха важни за решаване на спорни въпроси и подтикване на практиката на институциите в правилната посока“, обобщи постигнатите резултати Александър Кашъмов.

„И от съдебната практика се вижда, че независимо от много по-активното публикуване на информация в интернет, отворените данни, портала за отворени данни, хората продължават и ще продължават да търсят активно информация чрез подаване на завелнив. Това означава, че трябва да се върви в посока повишаване на капацитета на администрациите“, каза в заключение Александър Кашъмов. 

_______________________________________

Конференцията се проведе в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.




 

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.