Защо след ред позитивни отличия ямболската община бе номинирана за антинаградата „Завързан ключ”

Дияна Бончева, координатор на ПДИ в Ямбол

Димитър Димитров от Ямбол с "отличието" за Общината

Да, дела водим, врява вдигаме, а информация от кмета Георги Славов - никаква. А ако ни подхвърли нещичко, ще се окаже после лъжа. Примери за това в Ямбол - достатъчно. Ето най-драстичните.

Проектът с парковете

Вместо сухите дървета и бръшляна бяха изсечени десетки здрави многогодишни дървета. Едното – по думите на техническия ръководител и инвеститорския контрол на обекта, защото пречело на изгледа на Паметника на велосипедиста (който впрочем също е отдавна осакатен). Другите дървета пък, по думите на Славов, не били на мястото си – в детството си той помнел поляни, а не стволове! Мисля си, че е прекарвал детските си години си в Недялско, а не в Ямбол, ама да не се отплесваме по биографията му.
Никой все още не е видял конкретното задание, по което са работили проектантите по парковете. Според Славов и подчинени, техническата документация е тайна, защитена от Закона за авторското право. Никой от общината не издаде официално разрешително на хората, решили да спасяват дърветата чрез подписка. Никой от общинската администрация и до ден-днешен не може да каже с точност колко дървета бяха унищожени, колко дървен материал беше изнесен от парка и дали толкова е зачислен в общинските складове. Кметът твърди, че документацията е изрядна. Само, че аз отдавна вярвам на очите си, а не на думите му. Видях, а и не само аз, автомобили, които товарят дървесните трупове, без да имат разрешително или друг документ и без край тях да има контролиращ служител от общината. Видях и цигани, изнасящи чували с клони – за огрев. Пак без контрол от общински служители или полицаи. Видях и дърветата, складирани в общинските складове. Разбира се, през оградата, защото там няма как да влезеш без разрешение от кмета. А кметът просто не дава! Или, ако го направи, ще те смахне. По същия начин ни смахна с

Такса смет

Преди две години се хвалеше, че по негово предложение налогът за отпадъците е намален с 0,42 промила. И обеща да се продължи тенденцията за по-чист и по-приветлив град, като това не е за сметка на затормозяване бюджета на ямболии. А истината беше, че вдигнаха данъчната оценка на имотите с 50 %. И реално платихме по-висока такса смет. Малко преди това Георги Славов увеличи и печалбата на фирмата, на която бе поверил почистването на града. От нашите данъци й плащаше по милион-милион и нещо. 625 000 лв. от този милион се оказаха чиста печалба за частна сливенска фирма. Кметът твърдеше, че нямал общо с нея. Само, че търговският регистър показа друго. А после и проверката на прокуратурата. Не напразно на 15 септември, вместо в някое училище да гали първолаците, кметът беше в съда по обвинение за вреда на общината и нейните трудови граждани за 1,4 млн.лв.
Като стана дума за съда ето и друга лъжа на Славов. Каза ли той преди време, че иска по най-бързия начин да приключат съдебните процеси, за да докаже, че е прав? Каза го. Тогава защо сам започна да бави делата си с ту лични, ту на адвокатите му болнични? На 19 септември трябваше да е на дело в Бургас, а си беше цял ден в общината. На 20 септември пак трябва да е в Бургас - на друго дело. Но сигурно няма да е, защото вече знаем, че адвокатът му е болен. На 29 септември се очаква да го разпитват и да приключи прословутото дело за златния водопровод на „Граф Игнатиев” и „Генерал Заимов”. Ами не ми се вярва да се случи. Човекът тогава има рожден ден, в предизборна кампания ще е - свят ще му се завие - от ангажименти.
Да ви подсетя и за лъжите му около

Златния водопровод

Отначало каза, че за него ще бъдат осигурени пари от държавата. После се оказа, че трябва да го плащаме с банков кредит. От разследването на прокуратурата стана ясно, че самият водопровод струва с 2 млн.лв. по-малко, отколкото сме платили. Да, ама ямболии ще плащаме заема към банката от 6 млн.лв. с лихвите. Ще ругаем, че от чешмите ни тече тиня, вместо бистра вода. Просто, защото се доверихме на думите на Славов.
Контра на думите са само документите. Само, че кметът тях приоритетно не дава. Ясно защо. Община Ямбол бе единствената в страната, позволила си да надскочи министерска заповед, като впише в своя наредба по-висока такса за документите, които гражданите решат да поискат по Закона за достъп до обществена информация. Голяма част от тези документи по закон трябва да са качени на електронния сайт и нищо да не плащаме, за да ги видим. Този сайт обаче, както и информационният бюлетин, издаван въпреки забраната на Общинския съвет и една условна присъда за Георги Славов, се използва само за прехвалване на кметското тяло и мачкане на противниците му. Даже бюджет 2011 в момента е засекретен за гражданите. Може би, за да не разберат, че ги лъже, когато казва, че съветниците не са му разрешили пари за ремонти на улиците. Същите тези съветници са принудени като мен и много ямболии да водят дела за отказ на информация, за да получат документи от общината – за договори с частни фирми, за информация за търгове и т.н.  Кметът отказва да съобщи дори имена на фирми, с които е подписал договори. Според него, оскъдната информация за това, публикувана на електронния сайт на Агенцията за обществени поръчки, е достатъчна за журналисти, съветници и граждани.

. . .

На 28 септември ПДИ отново отбеляза Международния ден на правото да знам. До преди години в този ден за ямболска област пристигаха награди за институции, организирали добре предоставянето на информация за граждани. С такива призове са областна администрация, общините Стралджа и Тунджа. Тази година сред номинираните бе Община Ямбол. Но не за положителна награда, а за приза „Златен катинар”. Е, не го получи заради една друга печално известна община – видинската. Но и „Срамота"-та й отива. 

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.