С кореспондента за Варна на в. „Дневник” и в. „Капитал“, отличен със „Златен ключ” за най-добър материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация, разговаря Диана Банчева
 Спас Спасов |
Какво те мотивира да търсиш и получаваш информация?
В началото на кариерата си научих, че журналистите и медиите задават въпроси от името на обществото и търсят отговорите им. До ден днешен продължавам да задавам въпросите, чиито отговори хората биха искали да чуят. Това ме мотивира във всяко разследване, което правя.
Каква е ролята на ЗДОИ в тази твоя мисия?
Без този закон нямаше да свърша и половината от работата си досега. Разчитам на закона, разчитам и на помощта на юристите от ПДИ. Тя е безценна. Това, което не мога да свърша, го вършите вие и ми помагате да успявам повече. Помагате както на мен, така и на всеки, който се обръща към вас за помощ.
Особено важни за мен бяха последните поправки в ЗДОИ, защото не може да си представите колко непреодолимо препятствие могат да бъдат тези 500 км. между Варна и София. Беше безумно трудно да получа информация от институции, базирани в София, защото трябваше да се ангажират упълномощени хора, които да получат информацията от нечие име. Сега това става много по-лесно, но въпреки всичко държавната и общинските администрации продължават да са прекалено „аналогови“. Явно ще имат нужда от още доста време, за да се научат, че изпращането на заявления и получаването на отговори може да става и по електронна поща.
Чувствам се удовлетворен като чуя от вас, че заявление за достъп, което съм подал, е послужило като основа за изработването на стратегия за искане на достъп до информация в други подобни случаи. В крайна сметка, това е най-ценното – трупането на опит и създаването на прецедент.
Каква бе причината да започнеш разследването, заради което бе отличен със „Златен ключ“?
Дълги години, по времето на бившия варненски кмет Кирил Йорданов, бях свидетел на начина, по който започна купуването на почти всяка медия във Варна. Изненадващо е, че тази практика продължава и сега. Де факто, в една община като Варна почти не съществува медия, която да не получава финансиране през общинския бюджет. Реших да проверя дали това, което виждам във Варна, се случва и в останалите общини в България.
Силите ми стигнаха за десет от тях, като избрах петте най-големи и още пет, за които бях чувал небивалици през последните две години. Оказа се, че ситуацията е аналогична с тази във Варна и дори по-зле. Една бедна община като Враца например, харчи колкото третият по големина град в страната, ако не и повече, за да купува на практика медийно влияние, положителен имидж и безкритичност. Мотивацията ми за това разследване бе да проверя дали някъде в България има място, където регионалните медии вършат работата си без да са зависими до такава степен от местната власт, какъвто е случаят във Варна. Уви, оказа се, че положителен пример няма. Затова и избраните на случаен принцип десет общини ме правят песимист. Дори местната администрация в Бургас, общината – любимец, работи в условията на същата безкритичност, на която се радва местната власт в малки общини като Ловеч, Стара Загора или Благоевград.
Между другото, последните две общини, отказаха да ми предоставят справка за разходите, които са направили за т.нар. „медийни услуги“ през последните три години.
Какво се промени в годините, в които си журналист и има действащ ЗДОИ?
Чувствам се по-силен, по-ефективен. В един от най-успешните случаи, в които използвах ЗДОИ, поисках цялата информация за начина, по който са харчени парите за промотирането на Варна като кандидат за Европейска столица на културата преди три години. Тогава Варна загуби, а информацията, която получих, показа, че загубата е била предопределена. Нямаше как бюджетът за представянето на кандидатурата да е изхарчен по безобразния начин, за който свидетелстваха документите, и да се разчита на успех. Това е един от случаите, който илюстрира колко важно и използването на ЗДОИ за получаване на документи като доказателство. В противен случай много лесно можеш да попаднеш в категорията „хейтър“, който пречи на всичко и на всички.
Най-откритата и най-затворената институция, с които си работил напоследък?
Може да прозвучи еретично на фона на това, което чухме на днешната церемония, но след 6 март 2013, когато кметът на Варна Кирил Йорданов подаде оставка, аз нямам проблем с получаването на информация от общината. Изненадва ме, че други хора - граждани или колеги-журналисти твърдят обратното. Не казвам, че не им вярвам. Вероятно всичко опира до опита, до умението да искаш така, че да не ти откажат. Най-затворените институции, с които ми се случи да работя бяха администрациите на част от тези общини, от които исках информация по време на разследването си за финансирането на регионалните медии. Стара Загора отказа категорично да ми предостави информация. Благоевград - също. Кметът Камбитов дори измисли мотиви за отказа си, които получиха номинация за антинаградите на ПДИ в Деня на правото да знам. В момента се боря с Министерство на регионалното развитие, което ми изпрати решение за предоставяне на информация по ЗДОИ във връзка с ремонта на Ларгото в София. Въпросните документи обаче така и не стигнаха до мен, въпреки че поисках да ми бъдат изпратени по един от най-сигурните и лесни начини – на електронна поща.
Какъв съвет би дал на младите журналисти?
По-скоро бих им пожелал повече търпение, да бъдат упорити в това, което правят. Професията ни е такава, че неизбежно идва момент, в който се чувстваш претоварен от всичко, което знаеш. Важно е да не се поддаваш на тази умора. Ползването на информация е база за откриване на някаква истина, която е останала невидима. Причината може да е в това, че някой опитва да я скрие от гражданите, но и просто защото чиновниците често са немарливи. Ползването на ЗДОИ дава възможност да се извадят наяве тайните, да стане ясно, че рано или късно всичко скрито става явно.
Журналистическото разследване е тежка работа. Първо, защото затрупани от работа, трудно отделяме време за това; второ, защото не всяка редакция би си позволила да отдели ресурс за разследвания; и трето, защото продължителността на работата често ни кара да мислим, че хвърляме усилия на вятъра. Но в крайна сметка всяко усилие и търпението в тази работа си струват.