Със Спас Спасов, носител на почетна грамота в категорията „Най-добър журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“, разговаря Мариела Георгиева, координатор на ПДИ във Варна

Спас Спасов
Спас Спасов

Честита награда! Поредно отличие за работата ви със средствата на ЗДОИ. Информацията, затова че има замърсяване на Варненското езеро с отпадни води излезе през март от сайта за морски новини maritime.bg. Оттам започнахте сериозно разследване по темата. Каква обаче беше първата ви мисъл, когато прочетохте статията? 
Проблемът не изглеждаше толкова голям, колкото всъщност се оказа по-късно. Тъй като информацията за това, което се случваше във Варненското езеро, беше на Александър Тодоров от maritime.bg, тя излезе първо в сайта му. След това продължихме да работим заедно по темата. На мен, както винаги в подобни случаи, ми станаха интересни подробностите – какво се е случило, защо се е стигнало до това огромно замърсяване. Защото след появата на първата информация последва не опровержение, а гузно оправдание от страна на МОСВ, ВиК и от общинската администрация. Това беше знак, че в езерото има много по-дълбок проблем от този, който се виждаше на повърхността. 

На какъв етап написахте първото заявление по ЗДОИ и към коя институция беше?   
Беше до МОСВ и го написах още в началото, защото за да се развие темата трябваха повече информация и подробности. Оттам нататък се наложи да изпратя още едно заявление до МРРБ. С институциите във Варна – ВиК и с Общината бяхме само в режим на въпроси и отговори. 

Ако трябва да степенувате коректността, фактологията, обема на отговорите по заявленията, как бихте ги подредили? 
Нямах проблеми със задаването на въпроси и получаването на отговори по ЗДОИ – отговорите даваха обяснение на въпросите, които бях задал. Но оттам нататък следваха нови и нови, защото проблемът се оказа твърде сложен. От екологичен, той се превърна в казус, свързан със злоупотребата с европейски средства и институционална безотговорност. В началото общинската администрация във Варна отговаряше стриктно и точно на въпросите, които изпращах до пресцентъра й. По-късно, със задълбочаването на проблема, отговорите започнаха да стават формални. 

Имаше ли случаи на противоречие между отговорите на институциите? 
Да. Първото разминаване беше в уточняването на момента, в който е станало ясно, че във Варненското езеро нещо се случва. Община Варна съобщи, че била информирана за първи път за аварията в езерото на 20 август м. г. Според ВиК това се беше случило в началото на октомври. А от МОСВ изобщо не уточниха дата. И така стана ясно, че някой се опитва да скрие кога точно се случило всичко. По моя неофициална информация вероятно то се е случило много по-рано през м.г., но по една или друга причина е станало официално известно на кметската администрация във Варна едва в края на август. 

Кои факти, получени чрез заявления ви по ЗДОИ, са ключ към източника и причините за замърсяването? 
Разминаването в обяснението как точно е трябвало да бъде изпълнен проектът. Дали тръбата е трябвало да бъде положена под дъното на Варненското езеро или по него. В част от отговорите, които получих от различни институции, ставаше въпрос за тръба, положена по дъното. В същото време в проекта за извършване на строителните дейности ясно е написано, че тръбата е трябвало да бъде положена в траншея под него. В отговори, които получавах от Община Варна, вариантът беше среден – частично под, частично по дъното. Така стана ясно, че това е ключът към проблема – да се установи дали замърсяването не е било заложено още при изпълнението на проекта с европейско финансиране. Става дума за 5 млн. евро, които са били предназначени за изпълнението на проект с ясни параметри – полагане на тръба под дъното на Варненското езеро. Оттам нататък излязоха наяве фактите, че проектът не е бил изпълнен според предварителните задания. Че са били спестени вероятно част от парите за това. Че заради това неизпълнение по-късно тръбата е била прекъсната и се е наложило всички да мълчат, защото са били наясно какво и защо се е случило – като се започне от Морска администрация, мине се през ВиК, и се стигне до община Варна и МОСВ. Всички са знаели, че тази тръба не е положена по начина, по който е била планирана по проект, но са мълчали, защото някой по трасето е можел да „изгърми“. В подобни схеми всеки пази всеки, защото всички са съучастници. 

Имате дългогодишен опит в подаването на заявления по ЗДОИ, обаче случаят с Варненското езеро се разви в ситуацията на Ковид-19. След първоначалния ступор и края на извънредното положение, наблюдава ли се тенденция институциите да използват пандемията като повод за тяхно затваряне към гражданите и журналистите?
По отношение на процедурите по ЗДОИ не съм забелязал подобно затваряне, защото тази комуникация е по кореспондентски път. По-скоро институциите направиха всичко възможно да ограничат директните си контакти с журналистите, което винаги е проблем. Ние, журналистите, знаем, че да задаваш въпроси писмено, няма нищо общо със задаването на въпроси очи в очи. В този смисъл пандемичната обстановка помогна на институциите да отлагат във времето отговорите на въпроси, които в друга обстановка би трябвало да дадат много по-бързо. Една новина е важна тогава, когато е новина. Информацията е важна днес, не утре, още по-малко вдругиден. По тази причина гражданите, които разчитат да получат отговори на въпросите си чрез нас губят, защото получават информация за това, което ги интересува много по-бавно и по-късно отколкото трябва.

Каква бе реакцията на обществеността след публикациите ви за Варненското езеро?     
Заваляха мейли и съобщения във фейсбук. Тези статии станаха сред най-четените в „Дневник“. Аз живея във Варна, но имам шанса да публикувам в медия с национална аудитория, което позволява регионални проблеми да стигнат до повече хора. Екологична катастрофа като замърсяването на Варненското езеро не може в никакъв случай да бъде само местен проблем. Градският проблем беше този, че кметът на Варна бе премълчал за замърсяването в продължение на десет месеца. Това предизвика остра обществена реакция, защото гражданите разчитат на местната си администрация да работи така, че да живеят по-добре, по-качествено. И да защитава здравето и живота им в критични ситуации – нещо, което не беше факт в този случай. Плажове на юг от Варна също пострадаха от това, което се случва в езерото. Нещо, което също беше спестено като информация от страна на местната администрация. Гражданите се почувстваха засегнати и от злоупотребата с европейски средства, от неглижирането на проблема от страна на държавната администрация, от безотговорното проточване на предварително обявения срок за ремонт на тръбата. 

На какъв етап е работата ви по случая сега?
Този случай стигна до там, че бяха похарчени още 1 млн. и 300 хил. лв. за ремонт на канализационния тръбопровод през езерото без ефектът от този разход да е напълно изяснен. Но още в началото беше ясно, че нещо предстои да се случи, което ще попречи на ремонта. Успоредно с този проект започна и друг – за удълбочаването на плавателните канали във Варненското езеро. През цялото време аз и хората, с които бях в контакт около тази тема, си задавахме един и същи въпрос – как двата проекта могат да бъдат изпълнени едновременно. Оказа се, че не може. Авариралата тръба сега е съединена и положена встрани от първоначално уточненото трасе. Някъде в неопределеното бъдеще тя ще бъде поставена на мястото, на което трябва да се намира, но никой не се наема да каже как, кога и на каква цена ще стане това. Не става ясно и как са оползотворени отпуснатите 1 млн. и 300 хил. лв. за ремонта. Те бяха предвидени за вкопаването на тръбата под дъното на езерото – нещо, което бе заявено преди началото на ремонта от заместник-кмета на Варна Христо Иванов. Не става ясно и колко още пари ще трябват за този проект, за да бъде приведен във вида, в който е финансиран от ЕС. А най -печалното в случая е, че, както държавата, така и местната администрация във Варна, отново демонстрираха пълна безотговорност към разходването на публичния ресурс. 

Какво е последното заявление по ЗДОИ, което сте написали и какъв е пътят му?
Последните заявления са три, а решението по едно от тях трябваше да бъде обжалвано във Варненския административен съд. То беше по повод договорите, които е сключило Държавното дружество „Транспортно-строително възстановяване“ с руската фирма „Гидрострой“ за удълбочаването на плавателните канали в Пристанище Варна. Заявлението беше изпратено до ДП „Пристанищна инфраструктура“. То първоначално отказа да отговори на въпросите, а след решението на съда все пак го направи, но по начин, който само подхранва усещането, че съдържанието на сключените договори трябва на всяка цена да останат в тайна от гражданите. И по тази причина ще се наложи да изпратя още две заявления по ЗДОИ. Другите две заявления са до местната администрация и касаят разходването на средства от местния бюджет, от фондовете на Европейския съюз и крайния ефект за качеството на живот във Варна. 

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.