Със София Ключкова, носител на почетна грамота в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правата си по ЗДОИ“, разговаря Тодор Гроздев, координатор на ПДИ в Пазарджик

София Ключкова
София Ключкова

Тя е председател на Инициативния комитет „Да поработим за Велинград“ и въпреки своите 78 години активно задава въпроси на институциите, прави кампании, бори се срещу нередности и с подкрепата на гражданите неведнъж е стигала до победата. Увлича с примера си и младите, а те се радват, че имат до себе си такъв „боен характер”. София Ключкова обаче е извънредно мил и благ човек. Стига да не криеш от нея факти и дела в ущърб на гражданството. 

Когато научихте, че сте номинирана от Програма Достъп до информация, казахте, че сте леко притеснена. Защо обаче не се притеснявате да притеснявате институциите?
Защото институциите съществуват, за да защитават правата на хората. Аз съм благодарна за тази номинация, но не може с нея или с един приз да приключим нещо, което е постоянно съществуващо като право. Номинацията и грамотата са за момента, много хора ще забравят какво си говорим сега, но трябва да остане потребността да защитават собствените си права и тези на околните. Трябва да я има и потребността на институциите да помагат на хората, но по-лесното е самите хора да разберат, че правото им на информация е много важно. Много хора у нас все още не знаят своите права, включително и това.

Страхуват ли се хората да упражняват правото си на информация?
Да, страхуват се. И за това е виновна държавата. Хората знаят, че ще бъдат притиснати – те или близките им – от съответната администрация. Толкова мъже и жени в продължение на години не смеят да имат претенции на работното си място. Затова и сега мнозина на книга получават оскъдни възнаграждения или работят без трудови договори, а после нямат стаж за пенсия или се пенсионират с най-ниските пенсии. Държавата е наясно и пасува. А хората се страхуват, особено в малките населени места. Да не говорим, че държавата, даже в случаите, когато не крие информацията, не знае как да информира.

Как реагират институциите, когато получат заявление по ЗДОИ?
В началото на всеки мандат от Общината и Общинския съвет имат желание да отговарят, но идва момент, когато въпросите стават прекалено неудобни и тогава отказват информация. Или отговарят лаконично, че има съдебна процедура. Но тя – съдебната процедура, върви още от 2003 година! Има толкова сериозни проблеми за града ни, за парковете, за строителството… Ако говорим за строителство, РДНСК и ДНСК отговарят, но по задължение, а ако ги сезираш за незаконно строителство, няма я инициативата да отидат и да бутнат незаконен строеж. Или пък издават заповеди, които после не съблюдават. 

Вие сте детска учителка, а ЗДОИ мина детската си възраст, вече е на 20 години, но какво му трябва още, за да бъде по-полезен?
Може би да се увеличат санкциите, да има механизъм, който да стряска чиновниците, които и сега се презастраховат като не дават информация или подценяват важността на думичката „информация” и като видят заявление, реагират: „А, тук искат информация – хайде в коша!”. Но не са само заявленията – ето, тези дни имам следния случай. В Общината се проведе извънредно заседание на Комисията по здравеопазване, свързано с въпроса за общинската болница и нейния управител. Отидох, видях 15-16 човека, от които трима-четирима говореха, а останалите само гледаха в земята, и ми казаха, че заседанието не е открито?! Няма да изляза, казах им, и останах. Накрая те си тръгнаха, а аз останах в залата. Много исках да присъствам, защото здравеопазването е обществено значим проблем, особено сега. А и през 2018 във Велинград проведохме кръгла маса с представители на РЗИ, на болницата, на профилакториумите, на общината. Изпратихме предложения и препоръки в министерството, които дойдоха от гражданите – нищо не стана. Всяко нещо трябва да го теглим насила с кански усилия…

Сещам се как преди пет години ИК „Да поработим за Велинград” разкри пред държавните институции порочната схема в държавните горски стопанства за източване на гората и безсмислени рокади на директори, които имитират промяна, от която само благосъстоянието им нараства…
Е, промяна не се случи. Партизацията не е само в гората, а във всеки сектор. Никога никъде партийното не е било отделяно от общественото. Затова сме на този хал. Покрай нередностите в горите толкова неща проучих за тях. И за защитена територия „Клептуза”, която преди е била към горите. Но там пък нередностите се продължиха от Общината след като стана общински парк. Виждаме само язви във всеки сектор.

От години присъствате като самотен гражданин на сесиите на Общинския съвет. Какви хора ни управляват?
От 2007 година редовно ходя на сесии. За този период да съм подминала 2-3 сесии и не повече от 10 комисии, по-редовна съм била от някои съветници. Даже ме обвиниха, че търся под вола теле, а аз им казах, че не идвам тук за пари. Ако беше така, трябваше да взема около 80 000 лева. Но аз съм ги спестила на държавата, макар че съм воювала, работила, изказвала съм се като гражданин. Не е имало случай предварително да не се запозная със закона и документацията. И да не разпечатам на всеки един съветник това, за което ще говоря, за да не губим ценно време. Веднага след 2007 година ОбС се напълни с хора, дошли за личния си интерес. Сега пък има едно негативно отношение към гражданите от страна на съветниците – прекъсват, крещят. Не може един човек без образование да стане общински съветник, да не знае какво е ЗУТ, и да решава съдбите на хората.

Сега хвърляте усилия за два горещи казуса – МБАЛ-Велинград, която е обект на проверка от прокуратурата, и читалището, което може да стане културен обект… с казино. Какво се случва на тези два фронта?
Искам чрез ПДИ да благодаря на областния управител на Пазарджик Стефан Мирев. Той много пъти ме е приемал и винаги ми е съдействал. Като случая с казиното. На сесия бе прието решение, с което се позволи да има казино в читалище по искането на бизнесмена Велев и неговото семейство, а когато областният управител върна решението, въпреки това заедно с нашата категорична позиция, заповедта на господин Мирев бе пренебрегната. Бе обявена извънредна сесия, не се събра кворум и Велинград пак увисна с читалище с казино, а областният управител трябва да сезира съда. Но синът на Велеви е общински съветник. В случая дали той защитава обществените интереси?

А за МБАЛ-Велинград?
Това е най-болният проблем в града. Ние правим срещи в здравното министерство, с депутати, пишем докъде ли не, събираме пари за обособяване на ремонтирано КОВИД-отделение, защото парите за ремонта свършиха, а в същото време се води кампания срещу болницата и нейния управител д-р Жеко Чешмеджиев. И като търсим пари, отвръщат ни – как да ви дадем пари, като лекарите крадат хиляди левове! В която и болница в България да влезеш, във всички има едни и същи проблеми, едни и същи схеми. Но не е редно във време, когато лекарите изнемогват, ти да ги уязвяваш и унижаваш, забравяйки, че всеки е невинен до доказване на противното. Не може журналистка от национална телевизия да показва преднамереност, даже и като се подхилква пред лекарите. Защо не отидоха в съседната болница, за да видят дали там няма източване? Дали там случайно не фигурират по двама лекари на отделение, а реално има само по един? Дали КОВИД-отделението им не е празно? Не твърдя, просто питам. Защо не се направи разследване за сбъркания модел на здравеопазването и моделът „търговско дружество” в болниците? Или за работата на лекарите със законови вратички, за да не връщат рискови или умиращи пациенти? Изпратих официални запитвания и до въпросната телевизия, и до национален вестник на какъв принцип и на какво основание са избрали точно тази болница. Не ми отговориха. А не е тайна, че болницата ни е апетитна за едни хора, а освен това има и 36 дка парк… Задавам си въпроса можем ли да победим пандемията? Можем, защото е мобилизиран целият свят. Но злобата човешка не можем да победим.  

Какво ви костваше през годините тази борба?
Много време, което не съм отделяла за семейството си или за нещо лично. По цели нощи съм писала писма, а на сутринта съм ги разпечатвала и съм давала на всеки общински съветник и съм пращала по институции. Ангажирала съм и съпруга ми, и децата. И много нерви и страхове ми е струвало. Не винаги съм действала смело, имало е моменти, когато съм била уплашена и заплашвана. И аз, и децата ми. Толкова уплашена, че направо ти изстива мозъкът. Но не можем да оставим някои хора да вършат нередни неща за сметка на гражданите. Защото както съм обичала децата като детска учителка, така обичам и града, и общината си. Този град, тази община са и мои, аз съм част от тях. Затова не съжалявам, че вече 60 години работя за тази община и хората в нея, защото сега имаме млади хора, които също ентусиазирано и безкористно работят за общината и гражданите й. Преди малко стана дума за читалището с игралната зала. Знаете ли, че след като решението за отваряне на казино бе върнато от областния управител, наемателят на читалищна площ дойде и ми каза: „Ти победи”. Просто беше учуден, че не съм се отказала. Отвърнах му, че не аз, а истината е победила.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.