Даниел Димитров, стажант в ПДИ по програма „Дигитален маркетинг за значими каузи“, с подкрепата на фондация „Америка за България“

 

 

За седма поредна година студенти от департамент "Медии и комуникация", НБУ, участваха в практически курс "Достъп до информация и обществени комуникации", организиран от Програма достъп до информация (ПДИ) и Нов български университет, в рамките на проект „Консултативен център за прозрачност и достъп до информация“, подкрепен от фондация „Америка за България“.

 

В рамките на 7 лекции експертите от ПДИ д-р Гергана Жулева, адв. Александър Кашъмов, адв. Стефан Ангелов и адв. Кирил Терзийски споделиха с 26-мата участници в курса, представиха  ролята на ПДИ като застъпническа организация за законодателното уреждане и прилагането на законодателството за достъп до информация, Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съдебната практика и опита на разследващи журналисти в използване на ЗДОИ.  Курсът се проведе онлайн, в периода ноември-декември 2022 г., в него студентите получиха ценни практически съвети за търсене и получаване на информация, а по време на последната лекция, организирана на живо в НБУ, представиха резултатите от реално подадени заявления и получиха своите сертификати.

 

По време на заключителната среща разговаряхме със студентите за мотивацията им да изберат точно този курс и как той е бил полезен за тях в личен план и за бъдещото им развитие в професионално отношение. Младежите, от своя страна, разказаха как са подали заявления и как практически са използвали знанията си, получени от курса, за да потърсят отговори на актуални въпроси и по реално съществуващи проблеми. Юристите от ПДИ адв. Ангелов и адв. Терзийски консултираха формулирането на заявленията и определянето на отговорните институции, а повече за личния опит на студентите и техните казуси четете по-долу.


Славена, специалност „Връзки с обществеността“: Има толкова много проблеми, по които въобще не се сещаме, че можем да подадем заявление за информация. В тази насока курсът беше много полезен за мен. Моето конкретно питане беше във връзка със замърсяването на въздуха в София. Интересува ме темата с презастрояването, с това, че все повече намаляват парковете и зелените площи. Презастрояването, от една страна, намалява зелените площи, а от друга – увеличава автомобилния трафик и замърсяването на въздуха. Затова въпросите, които зададох на общината и на които чакам отговор, са:

  •           Колко разрешения за сеч на дървета са издадени в столицата?
  •           Какъв брой разрешения за строеж са издадени?
  •           Какви паркове се предвиждат?
  •           Какви мерки е взела общината за намаляване замърсяването на въздуха?


Вероника: Моя позната има дете с черти от аутистичния спектър. Тя нямаше никаква представа към кого да се обърне и какви права може да упражнява, за да помогне на детето си. Аз също нямах яснота по темата, но реших да се опитам да ѝ помогна, като потърся информация от институциите. Обърнах се към Агенцията за социално подпомагане и ги попитах за времето от 2018 до 2022 г. колко са на брой децата с аутистични черти, с какви мерки се подпомагат и какви средства се отделят за тях. Отговориха ми, че агенцията не събира информация за броя на децата от аутистичния спектър и за мерки, предприети за тях, като се позоваха на Закона за закрила на детето и на това, че тази информация е лична. Посъветваха ме повече информация да потърся от общината, в която живее семейството, както и да се свържа с неправителствени организации, които подпомагат такива деца и семейства. Така и смятам да направя. Желанието ми е да разбера реално какви са правата на тези деца. Дали за тях има някаква грижа и дали могат да разчитат на държавата при справянето с тяхното състояние. Курсът „Достъп до информация и обществени комуникации“ ми помогна най-вече с това да разбера към кого да се обърна и как да търся правата на хората по този, както и по много други въпроси.


Цветелина, специалност „Връзки с обществеността“: Курсът ми помогна най-вече за това да се науча да структурирам, и въобще – да подавам заявление за достъп до информация. Това е в сферата на комуникациите, която изучавам и би ми било полезно в бъдеще да знам как да получа информацията, която ме интересува. З-те въпроса, които зададох в заявление, бяха:

  •           Колко акции са били осъществени за арестуване на извършители на престъпления на хомофобска основа за периода 2020-2022 г.?
  •           Какъв е броят на образуваните досъдебни производства за насилие, основани на различна сексуална ориентация за периода 2020-2022 г.?
  •           Колко сигнала са били подадени до тел 112, през периода 2020-2022 г., свързани с нападения по хомофобски подбуди?

Полученият отговорът за мен е изключително неудовлетворяващ – че съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс не са предвидени елементи като хомофобски подбуди и различна сексуална ориентация, за които да се събират данни.

 

Деница: Не знаех, че мога да получа достъп до информация, от която и да е институция, само за това, че съм гражданин. Това научих от курса и смятам, че в тази насока той е много полезен. Надявам се, че, получавайки информация по този начин – не само аз, но и всички граждани на България, всъщност можем да насочим дейностите на институциите в наша полза. Т.е. че за проблема, за който ние изискваме информация, нещо ще бъде направено. Подадох две заявления, на които не съм получила отговори към настоящия момент. Първото е към МВР за регистриран брой на ПТП на пешеходни пътеки с пострадали пешеходци за територията на гр. Плевен за периода 01.01-01.10.2022 г. По мои наблюдения тези пътнотранспортни произшествия много зачестиха, особено в районите, в който пешеходните пътеки са много лошо осветени или не са обновени и не се виждат. Второто ми заявление е до Комисията за енергийно и водно регулиране. В последните 6 месеца в града има доста сериозен проблем – при спиране на водата (тези спирания са доста често) след това, като се пусне, е с много лошо качество – абсолютно негодна за битови нужди, и това е за много дълъг период – последният път водата течеше кална в продължение на 4-5 дни след ремонта. А това е услуга, която се заплаща. Затова като въпрос изисках информация за броя аварии на водопреносната мрежа на територията на град Плевен и количеството подадена вода към потребителите в следващия 1 час след отстраняване на аварията за периода от 01.01. до 01.12.2022 г. Сега чакам отговорите.

 

Пламена: Смятам, че всеки човек трябва да знае за ЗДОИ и да познава своите права, тъй като не се знае в какъв момент от живота това ще ти потрябва. Курсът е полезен, за да формулираш добре кое точно те интересува, как и към кого да насочиш въпросите си. Да можеш адекватно да подадеш заявление за достъп до информация с правилните въпроси, така че да могат да ти отговорят. Моят въпрос беше към Агенцията по рибарство и аквакултури.  Исках да получа статистика за регистрираните активни и действащи към момента рибопроизводители в България, колко от тях участват в европроекти, както и какво количество и какви видове риба се произвеждат и продават. Интересуваше ме още какъв брой бракониери са заловени през годината. Очакам отговор.

 

Дара, специалност „Журналистика“: Отдавна съм запозната със ЗДОИ и се радвам, че чрез този курс имах възможност да си „сверя часовника“. Пускала съм вече един път заявление, сега пуснах второ по тема, която според мен е доста важна, но няма достатъчно разбиране по нея. Формулирах я като кибертормоз или по-точно киберсексуален тормоз. Предизвикателствата, които аз усетих, докато подготвях своите въпроси, бяха точно във формулировките „кибертормоз“ и „киберсексуален тормоз“. В Наказателния кодекс не присъстват тези термини, но присъстват термини като онлайн заплаха, онлайн принуда, онлайн системно следене, онлайн изнудване и т.н. Това, което наричам „кибертормоз“. Разбрах, че всъщност от ГДБОП не събират такава информация, защото не присъства в НК. Отговориха ми в срок, че ако се получат сигнали за кибертормоз, както аз го бях формулирала, те се насочват към районното полицейско управление по местоживеене.

 

Маргарита: Моето заявление е до Държавна агенция за бежанците, като зададох няколко въпроса. Първият беше колко граждани от Руската федерация и от Украйна са влезли в България в периода 24.02.2022 до 01.12.2022 г. На този въпрос агенцията ми, че заявлението ми е препратено до „Гранична полиция“. Другият ми въпроси бяха колко граждани от Руската федерация и от Украйна са поискали международна закрила в България. На този въпрос ми отговориха, че 144 молби за предоставяне на международна закрила са получени от граждани на Руската федерация и 1310 молби – от граждани на Украйна. Третият ми въпрос беше колко граждани на Украйна са поискали временна закрила. Като разликата между международна и временна закрила е, че международната закрила е предоставяне на бежански или на хуманитарен статут, което е перманентно решение, докато временна закрила съответно не е за постоянно. Получих отговор, че 146 432 молби за временна закрила са получени от граждани на Украйна. Исках да сравня данните с това колко общо хора за влезли в България от съответните държави, но засега нямам тази информация. Курсът беше изключително полезен за мен, за да  се разбера как да общувам с институциите и какви задължителни елементи трябва да има всяко заявление.

 

Йоана, специалност „Връзки с обществеността“: Преди да запиша курса аз всъщност не знаех, че имам право на достъп до информация. Беше ми полезно да разбера и как да структурирам въпроса си и към кого да го задам. Моето заявление се отнасяше до трамвайна линия №10. Отговориха ми от няколко различни места. Удовлетворена съм, че ми отговориха, но не съм удовлетворена от отговорите. Попитах колко на брой са превозните средства в експлоатация, каква част от тях са нови и каква – стари. Разбрах, че има 15 трамвайни мотриси в делничен ден. Като всички от тях са в експлоатация от 1990 г. За 2023 г. няма планове да се обновяват. Също попитах за броя на водачите, каква е тяхната работна заплата, колко пътници са били санкционирани и каква е сумата, събрана от тези санкции. За периода от 01.01.2022 до 30.11.2022. са съставени общо 17 870 акта за нарушения на нередовни пътници. За периода от 01.01.2022 до 31.10.2022 са постъпили суми в размер на 44 511 лв. За същия период по сметката на столична община от принудително събрани глоби от нарушители по образувани изпълнителни дела са постъпили суми  в размер на 359 095 лв. 401 са машинистите в метрото. Тяхното средно брутно работно възнаграждение е 3440,77 лв. За столичния автотранспорт има 1236 водачи като тяхното средно месечно възнаграждение е 2144 лв. А за столичния електротранспорт има 752 водачи и тяхното възнаграждение е 2131 лв.


Неделя:  Моето заявление за достъп до информация беше до столична община във връзка с ремонта на трамвайна линия  №5. Този ремонт имаше голямо забавяне и крайната дата беше отложена няколко пъти. И сега все още не е завършен, само първата отсечка е готова. Интересуваше ме още дали има санкция към строителната компания, която извършва ремонта. Получих отговор, че санкцията към фирмата ще е 10% от цялата сума, която трябва да се изплати, а тя ще стане ясна, когато ремонтът приключи и се изчислят всички допълнителни разходи.


Велизар: Моето заявление за достъп до информация беше адресирано до кмета на гр. Варна. Интересуваха ме въпроси около извозването на битовите отпадъци, защото Варна, колкото и чист град да е, има някои отделни региони и квартали, които са изключително мръсни. Информацията, която ми дадоха, беше линк към сайта на град Варна, към често задаваните въпроси, за да си търся отговорите сам. При това положение единственото, което мога да направя, е отново да задам допълнително уточняващо заявление.


Надежда, специалност „Журналистика“: От курса на първо място научих за моите права – че мога да задавам въпроси към институциите. Разбрах колко е важно да се структурира правилно едно заявление и да се отнесе към точната институция. Сега вече мога много по-уверено да задам въпросите, които ме интересуват, към институцията, към която трябва да ги насоча.

 

„Надявам се, че сте си формирали собствено мнение за това как институциите изпълняват ЗДОИ. Надявам се да сме ви били полезни в това, в което сте избрали да се развивате. Надявам се, че успяхме да ви предадем поне общите принципи от натрупания опит през годините. И разбира се, отворени сме към всички, които имат нужда от съдействие при търсенето на информация,“ сподели в заключение д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ.

 

 

==============================================  

 

 

 

 

Практически курс "Достъп до информация и обществени комуникации" се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от      Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.