 Оливер Серафимовски |
Оливер Серафимовски работи в продължение на 18 години на длъжността съветник за анализи в Агенцията за защита на правото на свободен достъп до информация от обществен характер, която е правоприемник на съществувалата в периода 2007-2019 г. комисия със същите функции. Институцията е държавен регулатор в областта на правото на достъп до обществена информация в Република Северна Македония и контролира изпълнението на Закона за свободен достъп до информация от обществен характер. Г-н Серафимовски е ангажиран с постоянната комуникация и обмен на информация с публичните институции, които са задължени по закона, с изготвяне на годишните доклади за състоянието на достъпа до информация и оценка и повишаване на активната прозрачност на институциите в Република Северна Македония. Автор е на голям брой текстове, публикувани на интернет страницата на агенцията (www.aspi.mk), както и на статия в специалното издание на Международната конференция на информационните комисари (ICIC).
В дигиталната ера свободният достъп до обществена информация се счита за основен механизъм за демократизация, прозрачност и отчетност на обществото. В същото време разрастването на дезинформацията на глобално ниво представлява заплаха, която може да намали ползите от прозрачността. Дезинформацията не е просто случаен продукт на дигиталната ера, но често е съзнателно изграден инструмент за манипулация, контролиране на наратива и задушаване на прозрачността.
Влияние на свободния достъп до информация върху борбата с дезинформацията
Свободният достъп до информация осигурява:
А) По-малко пространството за манипулация
• Когато гражданите, медиите и организациите на гражданското общество имат лесен достъп до точни и официални данни, спекулациите и манипулациите значително намаляват.
• В скандинавските държави, където правителствените данни са широко достъпни, нивото на дезинформация е по-ниско в сравнение със страните, където прозрачността е ограничена.
Б) По-силна разследващата журналистика
• Разследващите журналисти могат да използват Закона за свобода на информацията, за да разкриват нередности и да публикуват фактическа информация, като по този начин неутрализират фалшивите новини.
• "Вашингтон пост" и "Гардиън" често използват Закона за свобода на информацията и чрез подаването на заявления за достъп успяват да разобличат големи скандали, какъвто беше случаят с „Досиетата от Панама“ ("Panama papers").
В) Повишаване доверието в институциите
• Когато правителствата са открити, гражданите имат повече доверие в официалната информация и са по-малко податливи на дезинформация.
• Според изследване на OECD(Организация за икономическо сътрудничество и развитие) страните с висока прозрачност имат по-високо ниво на доверие в институциите.
Свободният достъп до информация има дълга история като механизъм за укрепване на демокрацията:
• 1766 г. – Швеция приема първия известен регламент за достъпа до информация (Закон за свободата на печата).
• 1966 г. – Съединените щати приемат Закона за свобода на информацията (FOIA), който се превръща в модел за много демокрации.
• 1990-2010 г. – Глобална вълна на прозрачност, особено в посткомунистическите и развиващите се страни. В Република Северна Македония Законът за свободен достъп до обществена информация беше приет през 2006 г.
• 2010- до днес – Дигитализацията прави информацията по-достъпна, но в същото време засилва разпространението на дезинформация.
Как да се увеличат предимствата на свободния достъп до информация и да се намали дезинформацията?
А) Активна прозрачност
• Правителствата и институциите трябва проактивно да публикуват информация, вместо да я предоставят само при подадени заявления.
• Естония например разполага с цифрова система, в която цялата публична информация е достъпна в реално време.
Б) Инициативи за проверка на фактите
- Независимите организации могат да повишат доверието в точната информация чрез проверка на фактите.
• Snopes.com и FactCheck.org играят важна роля в опровергаването на дезинформацията.
В) Обучения за медийна грамотност
• Гражданите трябва да бъдат обучени как да разпознават съответните източници и как да правят разлика между истинска информация и дезинформация.
• Финландия въвежда медийна грамотност в образователната система като част от борбата срещу фалшивите новини. Освен това в Република Северна Македония медийната грамотност е част от образователния процес.
Как дезинформацията намалява ефекта от прозрачността?
Въпреки че свободният достъп до информация носи значителни ползи, дезинформацията може да намали нейната ефективност чрез:
A) Злоупотреба с частична информация (cherry picking)
• Някои обществени групи или медии могат избирателно да представят данни, като ги изваждат от контекста, за да потвърдят предварително установени тези наративи.
• Политически партии или групи по интереси в предизборни кампании често представят доклади по начин, който отговаря на тяхната политическа програма.
Б) Създаване на паралелни "информационни екосистеми"
• Социалните мрежи позволяват разпространението на фалшиви новини, които изглеждат също толкова легитимни, колкото и истинската информация.
• Пример са кампаниите за дезинформация по време на пандемията COVID-19, които използваха официални статистики в изкривен контекст, за да предизвикат паника или недоверие към ваксините.
В) Подкопаване на доверието в официалните източници
• Ако официалните данни са постоянно атакувани като пристрастни или манипулативни, гражданите може да започнат да вярват, че „истината не съществува“, което насърчава разпространението на дезинформация.
• Движенията против ваксинирането често използват аргумента, че правителствата крият информация, дори когато има ясни и налични данни по конкретен здравен проблем.
Геополитически аспекти и ролята на глобалните актьори
Дезинформацията често се използва като инструмент в геополитически конфликти. Великите сили и авторитарните режими използват т. нар. „информационни войни“, за да повлияват общественото мнение оформят наративите в своя полза.
Такива примери са:
• Русия – чрез платформи като RT (Russia Today) и Sputnik популяризира наративи, които са в съответствие с нейните интереси, особено по отношение на западните страни.
• Китай – използва строг контрол върху информацията и в същото време финансира медии в чужбина, за да популяризира положителен образ на своята политика.
• Западни държави – въпреки че като цяло подкрепят прозрачността, техните правителства понякога използват избирателно разкриване на информация, за да оправдаят своите политики.
Например ЮНЕСКО и ЕС инвестират в програми за медийна грамотност, но ефектите са различни в различните региони на света.
Алгоритми, социални мрежи и разпространение на дезинформация
Въпреки че интернет осигурява лесен достъп до информация, алгоритмите на социалните мрежи предпочитат съдържание, което предизвиква емоции, което често означава дезинформация.
• Facebook, YouTube, X (Twitter) – Алгоритмите популяризират противоречиво съдържание, за да генерират взаимодействия. Проучванията показват, че фалшивите новини са 70% по-вероятно да станат вирусни, отколкото точната информация.
• TikTok и Instagram – Използват се все повече като основни източници на новини за младите хора, но проверката на фактите в тези платформи е ограничена.
• Генеративен изкуствен интелект (Generative AI - Chatbots, Deepfakes) – Напредъкът в изкуствения интелект позволява създаването на фалшиво, но убедително съдържание, което е трудно за разпознаване.
Примери за дезинформация, управлявана от алгоритми
1. Brexit (2016) – Facebook и Twitter бяха пълни с манипулативни съобщения (напр. неверни данни за разходите на ЕС).
2. COVID-19 (2020-2022) – Конспиративните теории подкопаха обществения отговор на пандемията.
3. Избори в САЩ (2020 г.) – Фалшивите твърдения за изборни измами доведоха до насилие в Капитолия на 6 януари 2021 г.
Как дезинформацията задушава свободата на информацията?
Дезинформацията може пряко да попречи на прозрачността или косвено да подкопае доверието в обществената информация и институциите, които я публикуват. Основните механизми, чрез които това се случва, включват:
A) Прекомерно замърсяване на информационното пространство (стратегия за претоварване с информация и шум)
• Техниката на „заливане“ с невярна или непълна информация затруднява отделянето на точните данни от манипулативното съдържание.
• По време на руската инвазия в Украйна руските медии представиха различни, противоречиви версии за атаките, което затрудни проверката на истинските факти.
Б) Дискредитация на официалната информация
• Атаки срещу доверието в държавните институции, които публикуват официални данни.
• Това води до ниско доверие в институциите, което насърчава разпространението на алтернативни, често дезинформиращи източници.
• В някои държави правителствените данни за публичния дълг или здравните кризи се дискредитират като „фалшиви“, докато непроверените източници печелят доверие сред обществеността.
В) Стратегия за създаване на „фалшиви новини“, за да се оправдае цензурата
• Авторитарните правителства често злоупотребяват с дезинформация, за да налагат ограничения върху медиите и свободния достъп до информация.
• В Турция и Русия законите срещу „фалшивите новини“ се използват за затваряне на независими медии и блокиране на обществена информация.
Г) Натиск и заплахи срещу журналисти и разследващи организации
• Клеветнически кампании, онлайн атаки и заплахи за насилие се използват за сплашване на журналисти, които използват официални данни чрез свободен достъп до информация, за да разобличат корупцията.
• Журналисти, разследващи корупционни скандали в страните от Западните Балкани, са обект на организирани кампании през портали, които не отговарят на критериите на журналистическия етичен кодекс.
Кой използва дезинформация, за да възпрепятства прозрачността?
Дезинформацията като инструмент за задушаване на достъпа до информация се използва от четири основни групи:
1. Правителства с авторитарни тенденции
- Блокиране на публична информация чрез изфабрикувани закони за „извънредни ситуации“ или „национална сигурност“.
- Унгария въведе закон, позволяващ глоби за медии, които „разпръскват паника“ по време на COVID-19 – инструмент, който е използван за заглушаване на независими журналисти.
2. Корпорации и техните икономически интереси
- Големите компании използват PR стратегии и фалшиви разкази, за да скрият информация за нередности (замърсяване на околната среда, финансови скандали).
- В петролната индустрия някои корпорации финансират изследвания, които подкопават официалните данни за изменението на климата.
3. Политически партии и групи по интереси
- Те използват дезинформация, за да дискредитират противниците си или да манипулират общественото мнение.
- В предизборни кампании често се публикуват фалшиви проучвания или нагласени „скандали“.
4. Неофициални участници („тролове“, платени мрежи, алтернативни медии)
- Те разпространяват теории на конспирацията, за да увеличат недоверието в официалните източници.
- Антиваксърските движения създадоха огромна съпротива срещу здравните препоръки, което пряко повлия на обществените политики по време на кризата с COVID-19.
Как да се противопоставим на дезинформацията, която подкопава прозрачността?
За защита на свободния достъп до обществена информация са необходими системни и многостранни решения:A) Законодателни мерки за защита на истинската прозрачност • Правителствата трябва да направят ясно разграничение между законната борба срещу дезинформацията и цензурата. • Необходими са ясни дефиниции на „фалшивите новини“, за да не се използват за репресии.
В) Подкрепа за независими разследващи медии • Необходими са международни средства за защита на независимите медии от икономически и политически натиск. • Проекти като Bellingcat и Център за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) използват изследвания с отворен код, за да развенчаят пропагандата на определени корпорации.
Как дезинформацията подкопава демокрацията?
Ако дезинформацията преобладава в обществото, това би имало сериозни последици:
- Ниско доверие в официалните източници на информация и политическа нестабилност – Гражданите започват да възприемат информацията като несъществена, което води до нарастваща политическа нестабилност.
- Автоцензура – Ако разследващите журналисти и организациите на гражданското общество са постоянно атакувани, те ще бъдат по-малко мотивирани да разследват ключови проблеми в обществото.
- Повишена политическа поляризация – Вместо на факти, публичният дискурс се основава на разкази, които се основават на идеологически или икономически интереси.
Психологическият ефект на дезинформацията върху обществото Дезинформацията има емоционален и когнитивен ефект върху хората, което я прави по-трудна за опровергаване от простите факти.
- „Ефект на обратния огън“ (Backfire Effect) – убежденията се засилват, след като други хора се опитат да представят доказателства, които ги развенчават
- • Ефектът на „илюзорната истина“ – Колкото повече се повтаря дадена информация (независимо дали е вярна или не), хората са склонни да вярват, че е истина.
Усъвършенствани тактики за манипулиране на информация А) Стратегия на „фалшива прозрачност“ Някои правителства и корпорации симулират прозрачност, като пускат ирелевантна, странична информация, за да отвлекат вниманието от ключови проблеми.
- В някои страни държавните институции публикуват хиляди документи за обществени търгове, но те са неподредени, което прави невъзможно разкриването на корупционни поръчки.
Б) Стратегия „пораждане на съмнение“ (Seeding Doubt)
- След бедствието във Фукушима (Япония) ядрените компании използваха тактика на селективно представяне на данни, за да намалят обществения страх, вместо прозрачно да обявят всички рискове.
В) Институционализиране на дезинформацията чрез „фабрики за новини“ Това са организирани кампании за създаване и разпространение на невярна информация под формата на „журналистика“, където „тролове“ и политически платформи експлоатират доверието в медиите.
- През 2016 г. изследване на Станфордската интернет обсерватория установи, че по-голямата част от фалшивите новини за изборите в САЩ произхождат от „фабрики за новини“ в Македония (Велес).
Технологията като средство за ограничаване на информацията
- Deepfake videos – Фалшиви видеоклипове, които могат да дискредитират истински източници на информация.
- Новини, генерирани от изкуствен интелект – Автоматизираните ботове създават „новини“, които могат да изглеждат автентични.
Б) Алгоритмична манипулация
- Платформи като Facebook и YouTube предпочитат сензационно съдържание, което често включва дезинформация.
- Cambridge Analytica използва алгоритми за политическа манипулация чрез социални мрежи в няколко страни по света.
Глобални инициативи срещу дезинформацията
- Има няколко глобални инициативи, които се опитват да противодействат на дезинформацията:
- Законодателен акт за цифровите услуги на ЕС (DSA) – Закон, който задължава платформите да поемат отговорност за разпространение на невярна информация.
- Коалиция за произход и автентичност на съдържанието (C2PA) – Нова инициатива за цифров воден знак за автентичност на информацията.
- First Draft News и Bellingcat – Медийни организации, които използват техники с отворен код за проверка на информация.
Препоръки за бъдещи стъпки За да се подобри положителното въздействие на свободния достъп до информация и да се намали дезинформацията, са необходими многостранни решения:
А) Регулаторни мерки
- Усъвършенстване на механизмите за прилагане на законите за свободен достъп до информация от обществен характер.
- Санкции за институции, които избирателно отговарят или не отговарят на заявления за достъп до информация от обществен характер.
Б) Цифрови платформи и алгоритми
- По-голяма отговорност от страна на социалните мрежи за борба с дезинформацията.
- Проактивно означаване на вече проверената информация (например: инициативата на бившата платформа Twitter за проверка на фактите в общността).
В) Образование и повишаване на обществената осведоменост
- Въвеждане на курсове по медийна грамотност в образователните институции
- Подкрепа за организации за проверка на факти (напр. Balkan Insight, Faktograf, Media fact-checking service, Snopes).
Борбата за прозрачност в дигиталната епоха Свободният достъп до информация е ключов инструмент в борбата с дезинформацията, но само той не е достатъчен.
Необходимо е да се съчетават активна прозрачност, повишаване на медийната грамотност и механизми за проверка на фактите, за да се противодейства на дезинформацията като глобална тенденция. Държавите, които прилагат тези мерки, имат по-успешни резултати в изграждането на доверие и поддържането на демократичен диалог. Свободният достъп до информация е ключов стълб за демокрацията и прозрачността, но все по-широкото разпространение на дезинформацията създава сериозни предизвикателства. Ефективната борба с тази тенденция изисква обединяване на законови реформи, образование и технологични иновации. Ако правителствата, организациите на гражданското общество и медиите не поемат активна роля, съществува риск от допълнително подкопаване на общественото доверие и демокрацията. В бъдеще основните стъпки за справяне с този проблем ще бъдат:
- Повишаване на прозрачността в работата на институциите
- Поддържане на независими и свободни медии
- Регулиране на цифровите платформи, без да се застрашава свободата на словото
- Повишаване на общественото съзнание за критично мислене.
Без тези механизми дезинформацията ще остане основна пречка пред демократичните ценности и правото на достъп до обществена информация.