Споделени проблеми, но символично българско участие
От 7 до 9 октомври 2025 г. правителството на Испания бе домакин на Световната среща на върха на Партньорството за открито управление (ПОУ/OGP) 2025, която се проведе във Витория-Гастейс, Испания. Срещата събра над 2 000 високопоставени представители на правителства, лидери на гражданското общество и политици от цял свят, за да обменят опит, добри практики и постижения в инициативите за открито управление и прилагането им по ключови въпроси. България бе символично представена от Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ.
На Световната среща на върха бяха отличени най-обещаващите и въздействащи реформи, подадени чрез инициативата Предизвикателство за отворено управление (Open Gov Challenge), в рамките на Наградите за отворено управление (Open Gov Awards). Сред наградените имаше редица усилия за подобрени прозрачност и гражданско участие в процесите по обществени поръчки, в навлизането на цифровите технологии в управлението, в борбата с корупцията, или, както в Загреб – в създаването на ефективен механизъм за гражданско бюджетиране. Българско участие сред отличените нямаше.
Изборът на Витория-Гастейс – столицата на Еускади, Страната на баските (член на OGP Local заедно с още пет автономни общности и една община в страната) – за домакин на събитието бе свидетелство за обръщането на внимание върху на всички нива на управление. Не малко от събитията на световната среща бяха съсредоточени върху местни или регионални усилия за отваряне на управлението. Направи впечатление, че националните планове за действие, макар и да остават важни, отстъпват място на сцената и за местните инициативи. България не участва в на областно или местно ниво.
Други акценти от програмата бяха събитията, свързани с изкуствените интелекти и отворените данни. Бяха разисквани въпросите, свързани с дигиталните права, управлението на социалните медии, свободата в интернет и отговорното използване на изкуствения интелект в управлението, като същевременно продължаващата нужда от насърчаване на инициативите за отворени данни за трениране на изкуствени интелекти.
Редица събития поставиха акцента на проблемите пред гражданското общество. Тук се нареди и единственото събитие, чиито водещ бе българска организация – ПДИ. В духа на Сократ Стефан Ангелов от ПДИ и Петра Рескето от Будапещенския институт организираха дискусия за заплахите пред гражданското общество в България, Унгария и региона на Централна и Източна Европа на централния площад във Витория-Гастейс. Участниците в дискусията представиха различни гледни точки и предизвикателства от Европа и Северна Америка. От задушаването на неправителствения сектор в Грузия до обявяването на някои легитимни организации като терористични в Обединеното кралство са според участниците проявления на увеличаващото се ограничаване на свободата на сдружаване и на свободата на изразяване. Бяха споделени някои от засега успешните действия за защита на гражданското общество в България, но и съвсем близките и реални усложнения, налагащи се в Унгария.
Основният извод от събитието беше, че реагирането на заплахите за гражданското общество във възможно най-ранен стадий има по-големи шансове за успех.
Световната среща на върха завърши с приемането на Декларацията от Витория-Гастейс. Подписалите страни започват „признавайки, че тази декларация идва в момент на дълбока глобална несигурност, белязан от ерозиращо обществено доверие в институциите, свиващо се гражданско пространство, нарастващо социално-икономическо неравенство, засилващо се пренебрежение към основните права и международното право, както и увеличаващ се натиск срещу мултилатерализма“. По-нататък подчертават пет важни точки:
- Защитаване на демокрацията, опазване на гражданското пространство и отстояване на човешките права и основните свободи
- Насърчаване на принципите на отвореното управление във всички клонове и нива на управлениe
- Засилване на международното сътрудничество и споделеното учене
- Мобилизиране на колективно лидерство и политическа воля
- Използване на Партньорството за открито управление за насърчаване на приобщаващ диалог, преодоляване на разделенията, улесняване на обмена на добри практики отвъд граници и сектори, както и за ускоряване на реформите, които отразяват националните приоритети и отговарят на нуждите на хората.
Българското правителство, както и българските организации, не са сред подписалите декларацията. Правителството е изразило ангажираност за съставянето на нов Пети национален план за действие. Дано липсата на участие в Световната среща на високо ниво не е индикатор за липса на ангажираност към отвореното управление.
