С журналистката от в. „Дума”, отличена със „Златен ключ” за най-добър материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация, разговаря Диана Банчева

Ден на правото да знам 2014
Светла Василева с наградата

Откога използваш Закона за достъп до информация?


Може би от 2006. Тогава исках да стигна до информация, свързана с мотивите за изваждането на общините Правец и Елин Пелин от Софийска област от Описа на обособените територии за разпределение на природен газ. Министерство на енергетиката ми даде ограничен достъп до документ – писмо без приложението към него, в което всъщност бе аргументирано въпросното изваждане от описа. Кметовете на общините бяха против предоставянето на информацията, като се позоваха на това, че в писмото имало търговски тайни, макар никъде, доколкото си спомням, да не беше вменено подобно задължение на общинската администрация – да бъде пазач на тайни и то търговски. По това време още го нямаше в закона основанието за “надделяващ обществен интерес”. Нямаше и административен съд. Спомням си, че заведох дело в Софийски градски съд. По общия ред. Докато вървяха делата, един от кметовете – страна по делото, беше застрелян. Няколко месеца след убийството се случи и второ – на бизнесмен, който имаше отношение към газовото дружество на общината. Делата продължиха  около 3 години, понеже годишно се провеждаха най-много две заседания. В крайна сметка съдът се произнесе не в моя полза, а ВАС потвърди решението. Тайните останаха  в приложението към писмото, имаше два трупа, причастни към информацията, която опитвах да получа, а впоследствие Община Елин Пелин беше първата и единствената до момента в историята на страната с отнет лиценз за газоразпределяне. Това беше първият ми опит със ЗДОИ - не много успешен, но все пак опит. Начинът, по който се разви историята, ме кара да мисля и до днес, че бях на прав път.


Каква е ползата за един журналист от използването на ЗДОИ?


Макар да е още в тийнейджърска възраст, законът вече е сериозен инструмент за получаване на информация и повдигане на завесата, скриваща тайните на институциите от гражданите. Има какво още да се желае по отношение на контрола върху институциите относно задълженията им, свързани с активното публикуване, санкциите и превратното предоставяне на информация.

 

Какви други начини използваш, за да събереш необходимата ти информация?


Когато работя по някаква тема, засягаща институция или фирма, първото, което търся и гледам е наличието на публични отчети за дейността и за финансите й на нейната страница в интернет. Ако такива няма, това е сигнал, че нещо не е наред. Поглеждам в Търговския регистър, базите данни на Апис и Агенцията за обществени поръчки, докладите на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Има и други регистри, по-специализирани, в енергетиката например, които преглеждам, когато работя върху теми за бранша.

 

Каква обществена информация смяташ, че е необходимо да бъде достъпна в Интернет, а все още не е?


Информацията за изразходването на публични средства трябва да е общодостъпна. Сега има организации, които получават такива средства, а нямат ангажимент да се отчитат публично. Такива са читалищата. Другото, което следва да е задължително достъпно, са сключените договори по ЗОП, както и договорите, финансирани с пари от еврофондовете. Добре е и анализи, и доклади на международни институции, поръчани от българските правителства и платени със средства от бюджета, да бъдат публични, а не да четем прессъобщения за платени милиони, без да е ясно какво е предоставено насреща и какво всъщност е препоръчано на управляващите. Ще бъде голям пробив, ако най-после започнат да се публикуват списъците с разсекретени документи, както и самите документи. Сега има само плахи опити. Надявам се също институциите да станат по-смели в публикуването на декларациите за конфликт на интереси на задължените лица.


Как избираш темите, по които да търсиш информация?


Има някои теми, които следя – иновациите и иновационния фонд, изразходването на средства от еврофондовете по Оперативна програма “Конкурентоспособност”, случващото се в електроенергетиката и топлоенергетиката. Животът е пъстър и динамичен и поводи за журналистически интерес възникват всеки ден, стига човек да има време и търпение да доведе нещата докрай, защото - нека сме честни, не винаги ни се предоставя исканата информация. Точно тогава започва предизвикателството – да стигнеш докрай в търсенето и да направиш резултатите достояние на обществото.


Каква е твоята класация за  институция, с която се работи добре и без проблеми по ЗДОИ?


Много добре се работи с Агенцията за държавна финансова инспекция. Това, разбира се, е лично мнение. На другия полюс са ДКЕВР и Столична община. Последната сякаш установява трайна практика на мълчаливите откази или пък отговаря, спазвайки формално процедурата, без предоставената информация да има нещо общо с поставените въпроси.


Коя е любимата ти история за достъп до информация?


През лятото на 2012 министърът на здравеопазването заяви, че ще иска от мениджърите на болниците да доказват “финансова стабилност” като основание за повишаване заплатите на медицинските специалисти. На заявлението ми за достъп до критериите, които екипът на министъра е изработил по отношение на въпросната стабилност, получих не друго, а копи/пействан текст от лекции по теоретични основи на финансовия анализ, свободно достъпен във форума на студентите на Варненския икономически университет. Единственото "творчество", проявено от министерските чиновници, беше в подмяната на термина "финансово състояние на предприятието" с "финансова стабилност". Не мога да отмина и аргументите, с които директорът на Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” опита да убеди съда, че компанията не е задължено лице по ЗДОИ, понеже не получава и не изразходва пари от бюджета. Ето защо, според него, тя не попада в полето на действие на закона, следователно питането ми за размера на изразходваните средства за командировки и заплати на мениджърите "не може да се свърже по никакъв начин с обществения живот на страната и не е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на ДП "РВД". Нещото, което назначеният от министъра на транспорта директор пропуска е, че предприятието генерира приходи, експлоатирайки въздушното пространство на България и то не е собственост на РВД, а на всички граждани. 

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.