Журналистите се конфронтират с администрацията, защото използват закона погрешно, убеден е Кодру Врабйе
 Кодру Врабйе |
Кодру Врабйе е сред активните застъпници за свобода на информацията в Ръмъния. Член на УС на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet), той взе участие в конференцията, свързана със съдебната практика по прилагане на законодателството за достъп до информация, проведена от ПДИ в София.
Изпълняват ли институциите в Румъния задълженията си по Закона за достъп до информация?
Не. Най-големият проблем в Румъния по отношение на прозрачността на институциите е, че неправителствените организации, гражданското общество, работят предимно за увеличаване на предоставянето на информация от публичната администрация – централна, местна и регионална. След изборите през 2004, когато „добрите” дойдоха на власт, НПО си казаха – ето, тези хора мислят като нас, не са нужни повече усилия в тази посока. Просто ще чакаме да действат. Но търсенето на информация не нарастна според очакванията. Неколцина журналисти използваха Закона за достъп до информация и го използваха по погрешен начин. Не за да документират развитието на дадена тема, a ударно и еднократно – в момента има проблем, въпросът е наболял – искам тези сведения. Притиснеш ли администрацията по този начин, законът за нея придобива отрицателен смисъл. Ако журналистите постепенно задават различни въпроси, за да съберат различна информация и да създадат своя база данни от документи, когато проблемът наистина назрее, те могат да се върнат към архива си и да видят как се е стигнало до този момент, проследявайки данните за последните години. А те не го правят. И се конфронтират с администрацията. В резултат, всеки път, когато споменат „достъп до информация”, реакцията на институцията е - надушил си нещо, искаш да ни притиснеш, сега да видим как да ти откажем.
В Румъния има около 25 неправителствени организации, които също ползват Закона за достъп до информация. Те са добре познати, правят мониторинг на обществените политики, доброто управление и администрацията. Когато подават заявление, го правят ан блок - около 500 заявления наведнъж. Което е стрес за администрацията. Общувайки помежду си, чиновниците си казват - получих такова и такова заявление от еди коя си организация. Да бе, и аз го получих, отвръща другият. И си дават сметка, че еди коя си организация отново прави проучване или оценка. И започват да търсят начин как най-хитро да отговорят на тези заявления.
Третата категория търсещи са гражданите. Все още нямаме статистика до каква степен използват закона. Но от многото ми срещи разбирам, че не познават този инструмент. С две думи, търсенето на информация е доста слабо. А то създава стимул за качественото предоставяне на информация. Ето защо, в Румъния е необходимо да се работи за активното търсене на информация. Опитвам да предизвикам дебат до каква степен може да се работи с бизнес сектора, за да използва и той закона, за да разбере от институциите какви са плановете за обществените поръчки например. Ако сте фирма и знаете, че Министерство на отбраната планира да закупи 20 000 чифта кубинки следващата година, и ако в страната има трима производители на обувки, вие вече ще знаете как да калибрирате производството си за следващата година. Друг начин е да свържем добрия стар достъп до информация с модния хит „отворени данни”. Опитваме да убедим Министерството на информационното общество, че проактивното предоставяне на информация в отворен формат всъщност ще облекчи процеса на предоставяне на достъп до информация. Надявам се да успеем.
Има ли орган, който да отговаря за изпълнението на Закона за достъп до информация?
Не. И това е проблем. Има две институции, които биха поели тази функция, но не го сториха. Едната е омбудсманът. Той реши, че последните десет години защитата на личните данни е по-важна от достъпа до информация от голям обществен интерес. И множеството откази произтекоха тъкмо от настроението, което омбудсманът създаде. Защото са мотивирани със защитата на личните данни. Другата институция е Агенцията за комуникативна стратегия на правителството, наследила Министерството на обществената информация. Министерството бе трансформирано през 2003, когато правителството разбра, че единствената друга държава в света с министерство на обществената информация е Ирак. Агенцията наблюдаваше изпълнението на закона, административните органи се отчитаха пред нея. Но данните от тези доклади не съвпадаха с данните от проучванията на неправителствените организации. Това създаваше куп неудобства. Когато икономическата криза дойде и при нас, агенцията бе трансформирана в дирекция в правителствената администрация. В момента се състои от трима служители с ограничен капацитет.
В какви случаи правото на достъп е трябвало да се защити в съда?
Едно от успешните дела бе за разходите на депутатите. Институтът за обществени политики обжалва отказите на толкова много парламентаристи, че най-накрая говорителят на Парламента реши да публикува тези данни. Румънският Хелзински комитет поне веднъж годишно завежда дело срещу прокуратурата за броя на издадените разрешения за подслушване. И Центърът за правни ресурси получава голяма част от необходимата им информация след заведени дела. Тя е предимно за битовите условия в сиропиталища, хосписи, психиатрични заведения, заведения за хора с увреждания и др. Transparency International – Румъния получи информация за работните места в обществената сфера във връзка с проучване дали има злоупотреба с власт при назначаването на хора в системата. Ресурсният център за обществено участие в момента води дело за достъп до информация, свързана с управлението, разпределянето и усвояването на европейските фондове. Друга важна категория информация са договорите на институциите. Последната година Академичното общество в Румъния получи след съдебни дела редица договори на държавата.