Любопитни моменти и административни практики

Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

В рамките на Проучването на активната прозрачност през 2014  екипът на ПДИ подаде 535 електронни заявления с искане за предоставяне по електронен път на копие от последния договор за обществена поръчка за 2013. Получихме 417 отговора, а 118 институции не отговориха на заявлението ни.

 

Представяме ви някои интересни моменти и административни практики, както в отговорите, с които ни е предоставена информация, така и в тези, с които ни е отказано.

 

Един дава, друг не дава

 

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол отказа да предостави на ПДИ договор с „Мобилтел“ ЕАД, поради търговска тайна и несъгласие на мобилния оператор. В същото време Агенцията за ядрено регулиране ни изпрати пълния текст на договора си с „Мобилтел“ ЕАД без да търси съгласие на оператора.

 

Един дава много, друг - каквото има,

трети няма какво да даде

 

Формулировката на искането ни – копие от последния договор за обществена поръчка, мотивира някои институции да ни дадат повече от един договор. Това се случва, когато последната им процедура за обществена поръчка е включвала няколко обособени позиции и е сключен договор по всяка от тях. Агенцията по геодезия, картография и кадастър ни информира, че ще ни изпрати 12 договора, а Националният статистически институт ни уведоми, че последната им обществена поръчка е за застраховка на служебни автомобили и са сключени 36 договора. Следва да отбележим и действията на МВР, което е преценило, че трябва да предостави информация за всички свои структури, които са самостоятелни юридически лица, съответно възложители по ЗОП (Академия на МВР, Медицински институт на МВР, ГД „Гранична полиция“, ГД „Национална полиция“, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, Дирекция „Международни проекти“, Дирекция „Миграция“, Дирекция „Специална куриерска служба“, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“). От МВР поискали съгласие от всички контрагенти по договорите. Получили съгласие от 3 фирми, една отказала, 5 не отговорили. Посочват в решението си, че по силата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ са длъжни да осигурят частичен достъп като не разкриват информация за третото лице. И ни предоставят копия от 9 договора със заличени данни. Странно: заличени са имената на директорите на съответните дирекции на МВР, които са страни по договорите, както и имената на лицата, представляващи фирмите страни по договорите, а всички данни на самите фирми, като наименование, ЕИК и адрес на управление са оставени.

 

Като положителна административна практика може да бъде отбелязан отговорът на Националната служба за съвети в земеделието, която ни уведомява, че през 2013 няма сключен договор по обществена поръчка, затова ни изпращат последния такъв от 2012. Сред институциите, уведомили ни, че нямат сключен договор по обществена поръчка и съответно не са ни изпратили такъв са Държавен културен институт към МВнР, Държавна комисия по хазарта, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Изпълнителна агенция по трансплантация, Национален институт за помирение и арбитраж, Национална агенция за оценяване и акредитация, Областна администрация – Монтана и др.

 

Третите лица

 

Често срещана практика е институциите да търсят съгласие на трето лице (фирмата страна по договора) за предоставяне на информацията. Сред фирмите, питани за съгласие и дали такова са ДЗЗД „Административна реформа“, ЗАД „Армеец“ АД, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ДЗЗД „Актив – Колидж“. Сред фирмите, отказали съгласие са „Мобилтел“ ЕАД, ЗАД „Виктория“ АД, ЖСК „Съгласие“ ЕАД,  „Петрол“ АД, „Комекс РМ“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, Кооперация „Панда“, „БТК“ ЕАД, Консорциум „ЦЕРБ – БСК 2009“.

 

Сред любопитните административни практики при липса на съгласие на третото лице се откроява Областна администрация – Враца, която след отказ на фирмата е предоставила частичен достъп под формата на копие от проекта на договора, както и Областна администрация – Смолян, дала ни пълен достъп след като не е получила отговор от фирмата в срок. Областният управител на Бургаска област е посочил в решението си, че в случая не е необходимо да се търси съгласие на третото лице, тъй като е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на договора. Подобно посочване има и в решението на Областна администрация – Сливен.

 

Като негативна административна практика могат да бъдат посочени случаите, в които институциите не изпращат уведомление, че е стартирана процедура за търсене на съгласие на трето лице респективно за удължаване на срока по заявлението. Често заявителят разбира, че е търсено съгласие едва при получаване на решението за предоставяне или отказ.

 

Електронен подпис

 

Сред институциите, които са ни отказали информация или са оставили заявлението ни без разглеждане, тъй като не е подписано с електронен подпис, са  ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, Националната агенция по приходите, Областна администрация – Габрово и др. Областният управител на Ловеч ни е предоставил достъп, въпреки липсата на електронен подпис, като е посочил, че е взел предвид значението на прозрачността на публичната администрация в демократичното общество и при проява на еволютивно правно мислене счита, че информацията следва да бъде предоставена.

 

Предоставяне на информация по електронен път

 

Любопитна административна практика представляват случаите, в които институциите искат връщане на подписан и сканиран протокол за предоставяне на информацията (Дирекция Национален парк - Габрово, Централен балкан; Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“; Областна администрация – Сливен, Община Банско и др.). Негативна административна практика е изпращането на договора от Министерство на труда и социалната политика едва след като заявителят го е получил на място в институцията и е подписал протокол за това.

 

Следва да отбележим и практиката на някои институции да изпращат договора с празнен e-mail, без решение за достъп или съпроводително писмо (Изпълнителна агенция по горите, Областна администрация – Разград, Областна администрация – Русе). Има и такива, които изпращат договорите с кратко писмо в стил „Изпращаме ви приложена исканата информация” (Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Комисия за защита от дискриминация, Комисия по досиетата, Национално бюро за правна помощ, Областна администрация – София, Областна администрация – Стара Загора и др.).

 

Частичен достъп

 

Случаите, когато ни е предоставен частичен достъп биват два вида. В едните договорът не е изпратен, но сме насочени към записа за него в Регистъра на обществените поръчки (РОП), а другите договорът е получен, но със заличаване на определение данни в него. При насочването към РОП не всички институции дават съответния номер, под който е записан договорът в регистъра. Посочено е само име на договора и дата на сключване, без референция към номера на записа в регистъра, а това затруднява значително намирането му. Колкото до заличаване на данни от договорите, най-срещаната практика е да се заличават има на управителя, ЕГН, подпис, адрес, банкова сметка.

 

Цена за получаване на информацията

 

По отношение на разходите би трябвало да няма интересни моменти, тъй като предоставянето на информация по електронен път не е свързано с разходи и по тази причина е безплатно. По този въпрос обаче практиката на институциите е доста разнообразна. От Областна администрация – Перник ни изпратиха договор по електронен път, но след заплащане в размер на 0,60 лв. (по 12 ст. за разпечатване на 5 страници договор). Най-висока цена ни поиска Столична дирекция на вътрешните работи - 9,45 лв. за 6 страници копие от договор (по 1,59 лв. на страница), а най-ниска - Община Сатовча – 0,09 лв.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.