![]() Невен Вутев, координатор на ПДИ в Плевен |
С известна доза сдържаност и умерено хладнокръвие може да бъде регистрирано известно подобрение в отчетността на общините и институциите в област Плевен по отношение на спазването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Качеството на предоставените отчети на интернет страниците на органите на местната и централна власт върви в посока на повишаване, макар и с доста бавно темпо. Все пак трябва състоянието на достъпа до обществена информация в областта продължава да се характеризира с две константи – неглижирането на достъпа до информация от определени институции и непостоянният граждански интерес.
В някои институции – Регионално управление на образованието Плевен и Областна дирекция на МВР - Плевен, постъпилите заявления са повече от предходната година. В други – Община Плевен и Регионална здравна инспекция гр. Плевен, са по-малко. Най-осезаем е спадът при Басейнова дирекция “Дунавски район – Плевен”. Това е една от четирите дирекции на Министерство на околната среда и водите, отговаряща за управление на водите в страната, която обхваща почти изцяло Северна България, заедно със Софийското поле. По тази причина е логично интересът към дейността й да е широк, като в миналите години бройката на постъпилите заявления винаги е гравитирала около 100-те. За 2022 година обаче те са малко над 60.
За сметка на това запитванията към Регионално управление на образованието Плевен в последните години бележат ръст. В предходните отчети те винаги са били по не повече от 5 за година, като в последните две години са се удвоили – 11 бр. запитвания за 2021 и 12 бр. за 2022 година. На всичките е предоставен свободен достъп до информация в 14 дневен срок.
Трябва да бъде регистриран обаче осезаемият спад в запитванията по ЗДОИ към Община Плевен. С 32 са по-малко те, сравнено с броя им за предходната 2021 година, като разликата идва основно от намалелия брой заявления от представителите на медиите и неправителствените организации. В годините на “бум” на запитванията до Общината те са били близо 300, но за 2022 г. обаче са 228. По-съществено да се отбележи, че 200 от тях са отправени по устен път. Основните теми са свързани с отчетността на институцията и контролна дейност на администрацията.
При институции като Областната дирекция на Държавен фонд “Земеделие” Плевен продължава да не се открива положително развитие по отношение на активното предоставяне на достъп до информация. В сайта им са публикувани единствено остарели Списък с категории информация от 2020 година и Вътрешни правила от 2016 г. Все пак е налична бланка на заявление за предоставяне на достъп до обществена информация. Същото важи и за Община Левски, която всъщност заема последното място сред всички общини в България по Рейтинга на общините за 2022 г. Липсва обособена секция за достъп до информация.
Сред други общини обаче подобрението е видно. Администрациите на общините Долни Дъбник, Пордим, Червен бряг и Искър заслужават добри думи за постепенното подобрение на работата им по ЗДОИ. Отчетите се качват в срок, като напредъкът им е виден и по изкачването им в Сравнителния рейтинг на ПДИ. От посочените общини закономерно най-много са заявленията към втората най-голяма в областта след областния център – Община Червен бряг. Постъпили са 28 заявления, рекордно много, имайки предвид, че досега цифрата е варирала между 15-20.
Отчетлива е обаче стъпката назад от страна на Община Долна Митрополия. Дълго време тя бе гордостта на областта по отношения на достъпа до информация, като няколко години подред стабилно присъстваше в топ 10 на Сравнителния рейтинг на ПДИ за цяла България. Постепенно обаче загуби позиции и понастоящем се намира на 40-то място. За община от калибъра и с големината на Долна Митрополия, резултатът не е стряскащ, но е показателно отстъпването назад. Броят на заявленията за миналата година е 12, касаещи предимно отчетността на институцията.
Спазването на ЗДОИ в област Плевен не се отличава фундаментално от цялостната картина в страната. Гражданският интерес е по-скромен, в сравнение с други области, като достъпът до информация продължава да се ползва като инструмент предимно от журналисти, неправителствени организации, а и понякога за “безплатни обществени проучвания”, какъвто е най-вече характерът на отправените запитвания върху регулацията на имоти и парцели към институции като Регионалната инспекция по околната среда и водите - Плевен, например. Смятам, че до голяма степен неглижирането на достъпа до информация се дължи не толкова на целенасочена злонамереност, а по-скоро на липса на нужния институционален капацитет.
==============================================
|
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".