Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Календар
Подбраха Диана Банчева и Ралица Кацарска, ПДИ

На 30 юни 2016 президентът Обама подписа Законопроект за изменение на Закона за свобода на информацията (S. 337). Промените са резултат от двупартиен, двукамeрен проект, внесен в началото на 2015 от сенаторите Джон Корнин, Чък Грасли и Патрик Лехи и подкрепен от представителите Джейсън Чафец и Илайа Кумингс. Случайно или не, влизането в сила на промените съвпада с 50-годишнината от приемането на Закона за свобода на информацията в САЩ. Повече за приемането му четете в Хронология на битките за прозрачно управление в САЩ.

 

Накратко законопроектът от 2016:

  • Засилва ролята на Офиса за правителствени информационни услуги като ясно определя, че той трябва да бъде независим във формулирането на препоръки, свързани с подобряването на изпълнението на Закона за свобода на информация.
  • Въвежда презумпция за откритост – институциите могат да отказват информация, само ако може да се предвиди, че предоставянето й може да доведе до определена вреда на някой от деветте защитени интереса, предвидени от Закона за свобода на информацията.
  • Насърчава институциите да модернизират технологиите си за отговор по заявления за достъп до информация, като се създаде единен Портал за подаване на електронни заявления.
  • Създава задължение за институциите да подават годишните си доклади по Закона за свобода на информацията месец по-рано, за да са достъпни за Седмицата на слънчева светлина (март).
  • Ограничава възможността на институциите да отказват достъп до информация, свързана с процеса на вътрешно обсъждане при подготовка на актове и решения (т.н. Ограничение 5), за период до 25 години.

 

Ето и мнения на застъпници за свободата на информация, представители на граждански организации и журналисти за приетите промени.

 

Патрик Лехи, сенатор, един от вносителите на проектозакона.

Това, което прави Законът за свобода на информация специален, е фактът, че дава право на всеки да търси и получава документи от федералното правителство, освен ако те не попадат в групата на девет изрични ограничения. Това е отличителен белег на закона, толкова ценèн от журналисти, служители, разкриващи нередности и заинтересовани граждани. Усъвършенстването на Закона за свобода на информация превръща процеса на търсене на информация в по-лесен и достъпен за хората. Той създава единен онлайн портал, чрез който обществеността може да подава заявления за достъп и изисква активно онлайн предоставяне на често търсени документи. Чрез актуализиране на закона спрямо дигиталната епоха, се качва повече от всякога онлайн правителствена информация във формат, познат и достъпен за американските граждани. Крайният вариант е някак отслабен по време на 4-годишната кампания за неговото приемане и не включва дори някои относително безопасни разпоредби от проекта на Камарата на представителите (Долна камара), като например изискването всяка агенция да приема заявления за достъп до информация по електронна поща.

 

Катрин Хокинс, наблюдател по въпросите на национална сигурност

Законопроектът адресира една от най-важните слабости на Закона за свобода на информацията – Ограничение 5. То бе използвано, за да се откаже достъп до паметните бележки на Правния офис на Департамента по правосъдие; документи на ЦРУ, свързани с Операцията в Залива на прасетата; и купища други документи, на основание, че не представляват „краен акт“. Законопроектът ще затрудни институциите да крият информация само като напишат „проект“ на първата страница.

 

Том Блентън, директор на Архив „Национална сигурност“

Това е важно подобрение на Закона за свобода на информация в САЩ, но предстоят няколко големи скока, които американският закон трябва да направи, за да се изравни с международните норми и стандарти за свобода на информация. Законът не включва преценка за надделяващ обществен интерес, който да ускори предоставянето на информация, която технически може да не се предостави; не предвижда създаването на независима комисия или механизъм, който да оспорва лоши решения за достъп до информация.

 

Патрисия МакДермот, изпълнителен директор на OpenTheGovernment.org

Законопроектът е значителен напредък по отношение правото на обществото да знае и включва разпоредби, за които от десетилетие се e застъпвала общността за открито и отчетно управление. Ние можем да отпразнуваме 50-годишнината с по-силен и по-добър закон, който дава по-големи възможности на обществото да търси отчет от служителите. Има още какво да се направи, особено що се отнася до прилагането на Закона за свобода на информация от следващата администрация и Конгреса.

 

Рик Блум, Инициатива „Правителство на слънчева светлина“

Промените ще са гаранция, че бъдещите администрации ще отговарят на заявленията за достъп до информация с презумпцията за предоставяне на информация. Друго важно нещо е, че законът дава на омбудсмана, отговарящ за достъпа до информация, независимост която му е необходима, за да посредничи при спорове и да отправя решителни препоръки към Конгреса и президента за начините, по които агенциите могат да подобрят отговорите по закона.



© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.