 АЕЦ "Козлодуй", снимка Уикипедия |
През последните месеци в публичното пространство активно се оповестява изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Не се коментира обаче законността и спазването на процедурите при вземането на решения относно тези нови ядрени мощности.
В международното и европейското законодателство са дефинирани основните изисквания за осигуряване на приемливо ниво на безопасност в ядрената сфера. Те са транспонирани в националното законодателство, основно в Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и в наредбите за неговото прилагане.
Европейските директиви и ЗБИЯЕ съдържат и ясни изисквания за информиране на населението и за участие на обществеността във вземането на решения.
Какви решения бяха взети за изграждането на АЕЦ „Белене“ в миналото
Преди присъединяването на България към Европейския съюз изискванията на ЗБИЯЕ са спазени при вземането на решение за изграждането на АЕЦ „Белене“, като ключовите етапи са следните:
28.04.2004 г. На заседания на Министерския съвет е дадено принципно съгласие за изграждане на АЕЦ „Белене“. Следващата стъпка е разработването на изисканите от ЗБИЯЕ анализи и оценки. Дадена е възможност за техния преглед от заинтересовани лица в специална стая в сградата на Националната електрическа компания (НЕК ЕАД).
10.01.2005 г. В голямата зала на НДК е проведено обществено обсъждане на всички анализи и оценки.
08.05.2005 г. Министерският съвет взема решение по същество за изграждане на АЕЦ „Белене“ с максимална ел. мощност 2000 МВт и я обявява като обект с национално значение (Решение 259 от 08.05.2005 г.).
Какви решения са взети за изграждане на 7 и 8 блокове на АЕЦ „Козлодуй“ сега
25.10.2023 г. Министерският съвет провежда заседание, в което разглежда точка 26: Доклад за одобряване на доклада на министъра на енергетиката за предприемане на действия по изграждането на блок 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с технология АР 1000. В нарушение на изискванията на чл. 45 на ЗБИЯЕ, на практиката по прилагането му и на задълженията по изпълнение на директивите на Европейския съюз министърът на енергетиката:
а/ не е разработил изискваните анализи и оценки (на ядрена безопасност, социално-икономически ефект, отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци),
б/ не ги е направил публично достъпни и
в/ не е организирал общественото им обсъждане.
С това той е допуснал нарушение не само на изискванията на член 45 на ЗБИЯЕ, но и на изискването за приоритет на безопасността, формулирано в член 3 на същия закон.
В доклада си министърът на енергетиката заявява: „В допълнение следва да се посочи, че е в ход подготовка на последващо решение на Министерски съвет по същество за реализация на блок 7, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.“ По този начин провеждането на обществени дискусии загубва смисъла си, след като вече е взето решение.
Министерският съвет приема решение за изграждане на нова ядрена мощност (7-ми блок на АЕЦ Козлодуй) и възлага на министъра на енергетиката да предприеме необходимите действия по прозрачен избор на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на новия енергоблок.
Това решение на Министерският съвет също представлява грубо нарушение на ЗБИЯЕ и на европейските директиви. Налице е и нарушение на Конвенцията за правото на информация и участието на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция), както и на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
В ответ на тази непрозрачност и нарушения, неправителствени организации и физически лица подават жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на Решението на МС за изграждане на блок 7 и 8 на АЕЦ Козлодуй като незаконосъобразно. По жалбата е образувано е дело 63/03.01.2024 г. с адвокат за гражданските организации Александър Кашъмов от ПДИ.
|
Относимо законодателство Закон за безопасно използване на ядрената енергия
Член 3. (1) от ЗБИЯЕ „Ядрената енергия и йонизиращите лъчения се използват в съответствие с изискванията и принципите на ядрената безопасност и радиационната защита с цел осигуряване защитата на човешкия живот, здравето и условията на живот на сегашното и бъдещите поколения, околната среда и материалните ценности от вредното въздействие на йонизиращите лъчения“.
Чл. 3. (2) от ЗБИЯЕ (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2010 г.) „При използването на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и при управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност ... “. Раздел IV Особени правила при изграждане и експлоатация на ядрени централи
Чл. 45. (1) Ядрена централа се изгражда по решение на Министерския съвет. (2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Предложението за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката с оценка на: 1. ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; 2. социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони; 3. радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление. (4) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката организира обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица. Уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди обсъждането. Оценката на резултатите от обсъждането се прилага към предложението по ал. 2.
Директиви на Европейския съюз
Директива 2011/70/Евратом за създаване на рамка на общността за отговорно и безопасноуправление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци
На стр. 43 в Национален доклад на Република България от 2015 г. за изпълнение на изискванията на тази директива е декларирано: „Друго задължение на министъра на енергетиката е организирането на обществено обсъждане преди представянето на проект на решение за изграждане на нова ядрена мощност. За обсъждането е необходимо да бъдат представени данни за социално- икономически аспекти, радиационна защита, оценка на генерираните ОЯГ и РАО при експлоатацията на бъдещата ядрена мощност. Информацията се публикува на интернет страницата на Министерство на енергетиката, като се осигурява възможнст и за директна комуникация на заинтересованите страни с експерти от министерството.“
Директива 2014/87/Евратом от 8 юли 2014 година за изменение на директива 2009/71/Евратом от 25 юни 2009 година
На стр. 57 от Доклада на Република България от 2020 г. е записано как се изпълняват изискванията на член 8 (4) от директивата – Участие на населението в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени съоръжения, а именно: „Предоставянето на подходящи възможности за реално участие на населението в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени съоръжения е предвидено на всички етапи от техния жизнен цикъл. Активно участие от страна на населението е регламентирано в редица членове на ЗБИЯЕ и на Закона за опазване на околната среда като например: · обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица (ЗБИЯЕ, член 45)“;
|
* * *
Коментар на юриста
Адв. Александър Кашъмов, ПДИ: Законът за безопасното използване на ядрената енергия е приет през 2002 г. Като гаранция за опазването на живота и здравето на милионите български граждани и граждани на съседните държави, в чл.45, ал.1 от ЗБИЯЕ е записано задължение Министерският съвет да приеме решение за изграждане на ядрена централа (всеки реактор представлява нова централа) само след като министърът на енергетиката е внесъл три експертни оценки:
- На ядрената безопасност;
- На социално- икономическия ефект;
- На радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво от дейността на централата, и тяхното управление.
Министърът на енергетиката следва да организира обществено обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, при което следва да е налице и предварителен достъп до докладите с извършените оценки. При трансграничен ефект се уведомяват институциите на съответните държави.
Процедурата е приета като отговор на тежкото минало на непрозрачност, престъпно мълчание и лъжи на комунистическата власт към обществото, довели до огромни вреди за живота и здравето на населението след взрива на АЕЦ „Чернобил“ през 1986 г.
След аварията в АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г., която потресе света, бяха развити допълнителни регулации в рамките на Европейския съюз. Отзвукът от тези събития доведе до преустановяване на непрозрачния проект АЕЦ „Белене“ през 2012 и 2013 г., съпътстван с разходи и вероятни кражби на публични средства.
С проект за изменение и допълнение на ЗБИЯЕ, внесен непрозрачно и безпардонно от Делян Добрев и Станислав Анастасов на 5 февруари 2024 г. се предлага тотална отмяна на задължението на министъра на енергетиката да възлага посочените три оценки и да провежда обществено обсъждане. Изглежда някои политици искат на тъмно и скришом да си решават изграждане на ядрени проекти, без да оценяват ядрена безопасност и ефекта на отработеното ядрено гориво /ОЯГ/ и радиоактивните отпадъци /РАО/. Вместо да се затяга контролът и гаранциите за безопасността, живота и здравето на гражданите, се правят напълно волунтаристки предложения, без оценка на въздействието, без обосновка, без финансова оценка.
Мотивите на вносителите, че общественото обсъждане и оценка дублират процедурата по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ са неоснователни. Смисълът на оценките по чл.45 ЗБИЯЕ и тяхното обществено обсъждане е да може компетентните институции да преценят на основата на задълбочена информация и консултиране със заинтересованите дали е необходимо изграждане на нова ядрена мощност, с оглед ползите и негативите от това. Процедурата по ОВОС предполага оценка на въздействието при едно вече взето решение за изграждане на ядрена централа.
Законопроектът е внесен на 05 февруари 2024 г., скоростно придвижен и тихомълком е гласуван на първо четене в пленарна зала още на 21 февруари, тоест 16 дни по-късно. По този начин е заобиколено и задължението да бъде обсъден със заинтересованите, съгласно Закона за нормативните актове. Тази мрачна законодателна инициатива, която може да обвърже България и хората с ОЯГ и РАО с живот милиони години, без гаранции, че ще се извозват другаде, освен в Русия, като че ли изпреварва по непрозрачност дори законодателните акции от времето на ГЕРБ и Обединени патриоти в периода 2017 – 2021 г.