Организацията и мисията й през погледа на екипа

Въпросите зададе: Даниел Димитров, стажант в ПДИ по програма „Дигитален маркетинг за значими каузи“, с подкрепата на фондация „Америка за България“

д-р Гергана Жулева

Д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор


Колко рождени дни си празнувала заедно с ПДИ?

 

26 пъти сме празнували рождения ден на ПДИ. Тъй като аз съм един от основателите на  организацията, от началото досега, вече 26 години отбелязваме годишнините й.


Какво е за теб ПДИ?

ПДИ е част от моя живот. Вече 26 години се занимавам с това. Още през 1995 г. с група социолози и юристи направихме проучване за това как законодателно е уреден достъпът до информация, освен конституционният текст по чл. 41. Направихме малко проучване по какъв начина се упражнява правото на достъп до информация в общините и стана ясно, че за да се започне систематична работа за приемане на Закон за достъп до обществена информация, а и практика по прилагане на този закон, трябва да се положат целенасочени усилия. Така през октомври 1996 г. основахме организацията, а първият ни проект започна през март на следващата година. Така започна всичко, а 26 години от живота на човек са доста дълго време и в този смисъл целят ми живот през последните 26 години е свързан с работата на организацията. 


Защо според теб е толкова важно правото на достъп до информация? 

 

Защото правото на информация е една от основополагащите черти на здравата демокрация. Гражданите трябва да имат ясна представа за това какво върши правителството, а това става само чрез достъп до документи или достъп до информация. Друг е въпросът, че процесът е взаимен, от една страна, гражданите би следвало да знаят за своите права, да ги упражняват, да търсят достоверна информация, а от друга страна, правителството и държавните органи трябва да бъдат прозрачни. За това да участваме в обществения дебат по политики и в определянето на направления в тези политики, трябва да имаме толкова информация, колкото имат и държавните органи. Другото, което е особено важно за България през последните години, е контролът от страна на гражданите върху работата на органите на власт. Подаваните заявления са свързани с интереса към това как се взимат решения, какви са решенията, изпълняват ли държавните органи контролните си функции, как се харчат обществени пари. Така че за да можем да упражняваме и другите си права, трябва информация.   


Какво те вдъхновява в ПДИ?

 

Харесвам тази работа, смятам я за важна. За да имаме не само закон и прилагането му, но и истинска прозрачност и информирано гражданство относно правата, работа ни е много важна. Ние сме е един много сериозен екип, макар и малък, с много познания в областта на правото на информация, високо уважаван тук и на международно равнище.


Какво би пожелала на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

На приятелите на ПДИ пожелавам преди всичко здраве и ентусиазъм да продължат да се занимават с нещата, които правят, да упражняван правото си на достъп до информация. На екипа на ПДИ също пожелавам да продължат да работят с ентусиазъм. Това е, което мога да пожелая и на себе си и на всички, които са приобщени към нашата работа и са приятели на достъпа до информация. Естествено, пожелавам си да има повече финансиране за ПДИ, за да може да си вършим работата.

 

* * *

 

Александър Кашъмов
Александър Кашъмов

Ти ли си избра фондация ПДИ или тя те избра?

 

Беше нещо като случване, при което две тела, които се движат едно към друго, без да знаят това, се случва да бъдат заедно. Всъщност това е и старогръцката дума за случайност, случай и съдба. Имаше изслушване за юрист във фондацията. Аз учех право и философия едновременно. Правото на достъп до информация, съхранявана от публичните институции, първо, е от основните човешки права, второ, е право, без което хората в съвременното общество трудно могат да съществуват, трето, в толкова сложни и абстрактни държави, каквито са съвременните, без подобно право, те ще се изродят в тирании. Всичко това задейства в мен едновременно пружините и на юриста, и на философа. След като заработихме заедно, с екипа в ПДИ, сме преживели множество битки, включително на гражданското общество в България, на политическото, системното и културното израстване на хората тук, а същевременно имахме уникалния шанс не просто да мерим пулса на света и развитието в областта на достъпа до информация, но да бъдем част от това развитие. Защото, когато започнахме, имаше двадесет и няколко закона за достъп до информация в света. Към ден днешен те са над 130. Т.е. това е огромен бум на това законодателство и се случиха много интересни неща в цял свят, и ние участвахме на не малко места.


Кои бяха най-важните битки в професионално отношение през изминалите години?

 

Бих посочил няколко неща, които маркират част от пътя ни, и които мисля, че хората е хубаво да знаят и да помнят. През 2002 г. в България се създаде Денят на правото да знам, който към ден днешен е признат от ООН и ЮНЕСКО и се чества в цял свят. Тогава се създаде и Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията пак на това събитие. Заедно с Института за пазарна икономика направихме така, че „Държавен вестник“ да бъде качен в интернет. Постигнахме това Търговския регистър да е публично достъпен без заплащане. Написахме най-важната глава от Закона за достъп до досиетата, а именно – режимът за достъп за разследващи журналисти и изследователи, и помагахме на комисията, която прилага този закон, да може да разкрива миналото на кандидатите за политици и висши чиновници. Водихме дела за законността на ядрената централа Белене, за законността и прозрачността на разпределението на 300 млн. лв. към общините по време на правителството на Орешарски. Участвахме в делото през 2016 г. пред Голямата камара на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, в което правото на достъп до информация беше признато по Европейската конвенция за правата на човека. Участвахме в делото „Екимджиев и други срещу България”, решено през януари тази година, с което се надявам, че сложихме намордник на незаконните подслушвания и проблемите с незаконния достъп до данни за електронни съобщения. Това са горе долу няколко неща, които хората могат да свържат с достъпа до информация, но и в по-широк план те са достижения на обществото.

 

Какво би пожелал на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

От една страна, аз съм убеден, че, както винаги, ни чакат нови предизвикателства от всякакъв характер и трябва да си пожелаем не да ги няма, а да имаме куража да ги посрещнем и способността да превърнем проблема в решение. От друга страна, си пожелавам да живеем в една по-спокойна среда, да има по-малко омраза и напрежение  в работата ни. На колегите ще пожелая на първо място да бъдат здрави и щастливи, защото щастливите хора правят по-добри неща. Ще им пожелая да бъдат и мотивирани, каквито винаги са били хората при нас. Спокойствието и консерватизмът са добър двигател за добри резултати.

 

* * *

 


Кирил Терзийски

Кирил Терзийски, адвокат


Защо  избра точно достъп до информация?

 

Аз, прясно завършил юрист, започнах да работя за ПДИ, а след това вече не беше трудно да оценя, че каузата е много добра и това основно ме накара да избера достъпа до информация – защото каузата е страхотна. В една млада демокрация какво по-добро за един млад юрист от това да се бори за прозрачност в държавното управление?

Достъпът до информация е важен, защото нашите управляващи, по мои впечатления, почти от нищо друго не се страхуват, освен да не излезе името им в някоя публикация или медийно предаване като хора, нарушили закона или свършили нещо не както трябва. Т.е достъпът до информация е основен елемент в борбата срещу корупцията


Кои бяха най-важните битки в професионално отношение през изминалите години?


В по-дългосрочен план има интересни съдебни битки, които ще помня цял живот. Например, делото с „Краун ейджънтс“ и Министерството на финансите за договор, сключен по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Те твърдяха, че са сключили някакъв страхотен договор с британската фирма „Краун ейджънтс“, която щяла така жестоко да затегне контрола на митниците, че да се оправи бюджетът, да се повишат приходите в държавата и т.н. Но когато поискахме копие от договора, те го отказаха. Беше много интересно, защото аз бях заявител, а колегата Кашъмов ме представляваше като адвокат. На четири съдебни дела мисля, че ги бихме. Не успяха да докажат, че договорът е маркиран като държавна тайна законосъобразно. В крайна сметка договорът беше публикуван 10 години по-късно.

 

Друго дело, преди повече от 15 г., беше срещу отказ на Националната разузнавателна служба да предостави на журналиста Христо Христов, тогава от в. „Дневник“, достъп до досието на журналиста Георги Марков. Това също е история, която няма да забравя, защото беше могъща битка, срещу сериозен враг – Националната разузнавателна служба. Тогава колегата Кашъмов ме изпрати да се явявам аз на делото, понеже той пътуваше в чужбина. Журналистът беше много притеснен, че аз съм млад адвокат, с малък опит, пък ще се явявам по дело, по което другата страна беше изпратила двама юрисконсулти. Но се получи много добре, много добре ги отупахме в съдебното заседание, успяхме да изложим смислени контрааргументи срещу всички техни аргументи, съдът ги уважи и в крайна сметка делото пак беше спечелено. След това излезе и книгата на Христо Христов за Георги Марков „Убий скитник“, след това имаше и друга за физическия извършител на убийството агент Пикадили.


Какво би пожелал на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

За себе си и на колегите желая най-вече здраве, а на ПДИ – финансова стабилност.
Финансирането по принцип си е едно предизвикателство за НПО-тата, защото ако спре, спира и дейността, а ПДИ се финансира на проектен принцип. 

 

* * *

 


Стефан Ангелов

Стефан Ангелов, адвокат


Защо е важен според теб достъпът до информация?

 

Това е един много интересен въпрос, който води към това какво е въздействието на  упражняването на правото на информация. С годините, колкото повече практикувам професията си, виждам все повече полезния ефект. Например, за да говорим съвсем конкретно - целият шум и скандал около строенето на магистралите и поддържането на пътищата, нямаше да е толкова силен, ако не бяхме водили, аз лично последователно три или четири различни дела за достъп до информация за финансирането на магистралите. По същия начин нямаше да имаме данните за качеството на въздуха във София и в другите градове в реално време, предоставени като отворени данни, ако не бяхме водили заедно с колегите отново съдебни дела за достъп до информация. Това са едни от малкото примери. Има много други, които показват колко е важно да съществува това право, защото то е оръжието, дадено на гражданите, неправителствените организации и журналистите да стигнат до истината.

 

Какво те вдъхновява в ПДИ?


Случаите определено ме хващат, стават ми интересни и аз, понеже съм естествено любопитен, искам да разчовъркам, да разбера нещо повече. И въпреки че съм тук от 10 години постоянно изкачат нови и нови случаи, казуси и проблеми, които не сме срещали. Има някаква новост през цялото време и не е скучна, монотонна работа. Това ми харесва. 

 

Как се забавлява, как празнува  ПДИ?


Да речем регулярно, ако трябва да потърся дипломатичен отговор.  Празнуваме на маса, с много дълги, философски и професионални спорове понякога. 

 

Какво би пожелал на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

Пожелавам си да не спират интересните случаи и да имаме възможност да ги разрешаваме в сплотен екип. 

 

* * *



Диана Банчева

Диана Банчева, координатор „Комуникации“


Какво те вдъхновява в ПДИ?

 

Осъзнаването, че съм част от правенето на история, вече 19 години. Вдъхновява ме екипът, взаимоотношенията – професионални и лични с колегите. Вдъхновяват ме постиженията за промяна на законодателството, практиките, средата. Работата в ПДИ винаги ме мотивира и освежава. Чувствам необходимост да съм част от това съзаклятие, което бавно и полека допринесе за промяна на нагласите към достъпа до информация.

Комуникацията с екипа и най-вече ръководството, напътствията, консултацията, дискусиите с ръководителя на всеки от тези проекти, в лицето на д-р Гергана Жулева, е най-възнаграждаващото професионално развитие, което може човек, отдаден и вярващ в мисията на ПДИ, да получи. Всъщност, това е което не се вижда отвън – специалните взаимоотношения и връзка, която членовете на екипа имаме един с друг, именно благодарение на един изключително ерудиран, опитен и неотклонен в принципите си ръководител като Гергана.


Има ли празник, рожден ден на ПДИ или история, свързана с ПДИ, които няма да забравиш? 

 

За мен всяко събитие, организирано от ПДИ, е паметно. Както вече споделих, всяка една инициатива е свързана с мисията и дългосрочната стратегия на организацията за промяна на средата – към по-активно гражданско участие чрез упражняване на правото на достъп до информация и на управлението – към повече прозрачност, откритост и отчетност. Някои от тези събития станаха повод за стартиране на глобалното движение за свобода на информация, за отбелязването от ЮНЕСКО и ООН на Международния ден на всеобщия достъп до информация. Мисля, че няма нужда да споменаваме, че 28 септември е денят, в който на конференция, организирана от ПДИ в София, бе създадена Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. И именно на тази дата днес се чества горепосочения празник. Координатор съм на кампанията за Деня на правото да знам от 2004 насам и това ме изпълва с гордост.


Какво би пожелала на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

Здраве, дръзновение и нови продуктивни партньорства. Другата мотивация те си я имат.

* * *


Катерина Коцева
Kатерина Коцева

Катерина Коцева, координатор „Комуникации“


Как живее фондацията отвътре, как се забавлява?

 

Забавляваме се, като споделяме личните моменти заедно със служебните, когато споделяме радостите си и когато, тъй като сме малък колектив, между нас е възможно да има приятелство и съответно да симпатизираме на хубавите неща, които се случват в живота на колегите.


Опиши за хората, които не са специалисти, каква е дейността на организацията, кое е това, което другите не виждат? 

 

Основно се опитваме да запознаем хората с правото им да знаят и да питат, да осъзнаят, че институциите не са толкова недостъпни и толкова далечни, че не са оградени със защити – институционални или законови. Искаме хората да знаят, че могат да отнасят въпроси, важни за живота им или за тяхното ежедневие, до институциите, от които зависят тези неща.


Какво бихте пожелали на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

Наред със здравето, което е най-важно, пожелавам на колегите и приятелите ни да имаме куража и ентусиазма да продължаваме да работим за целите, които сме си поставили. Да бъдем чувствителни, да имаме отворени сетива, за да долавяме къде е нужно да се намесим и къде можем да помогнем, използвайки това, в което сме най-добри, за да направим средата в България по-благотворна за хората.

 

* * *


Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Ралица Кацарска, координатор


Здравей, би ли се представила за хората, които не те познават.

Казвам се Ралица Кацарска и съм координатор в „Програма Достъп до информация” от 16 години. През 2006 г. имах голям късмет, защото попаднах на място, което отговаря на интересите ми. Завършила съм библиотечни науки и европейска публична администрация. Едновременно съм се занимавала с предоставяне на информация и съм изучавала специалност, чиято идея е да изгради прозрачни институции. Така че имах късмета да намеря пресечната точка на тези мои интереси в ПДИ.  И така вече празнувам 16 поредни рождени дни на фондацията. Тийнейджърската възраст заедно я изживяхме.


Какво те вдъхновява в ПДИ?


Вдъхновява ме това, че винаги има нужда от Програма Достъп до информация. Ние сме посредник между гражданите и администрацията. От една страна, учим и помагаме на гражданите да знаят, че трябва да бъдат активни, да използват и да прилагат закона, за да имат информиран избор. Макар че може би звучи като нещо страшно – закон, право – то помага във всекидневния живот, защото ако има проблем в квартала, общината, в обществото, имаш правото да попиташ на какво се дължи този проблем и защо не е разрешен. Помагаме и на администрацията. Това, което с годините наблюдавам, радва ме и ме вдъхновява е, че няма враждебност в администрацията, или ако има, тя с годините намалява. С течение на времето ние станахме партньори и те вече питат „Кажете сега, какво не е наред при нас, как да го поправим.“ Т.е. диалогът става партньорски приятелски. Помагаме на гражданите и администрацията да станат, може би не чак приятели, но взаимно да се уважават. 


Какво би пожелала на ПДИ – на колегите и на приятелите на организацията?

 

Пожелавам на себе си и на колегите – здраве. Без това не може. Пожелавам си вътрешната обстановка в страната да тръгне към нормализиране. И се надявам да продължаваме да съществуваме, все повече хора и организации да разбират, че ние сме необходими и на обществото, и на институциите.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.