Фани Давидова, ПДИ
Фани Давидова
Фани Давидова

В началото на август към ПДИ по-скоро за коментар, отколкото за  съвет се обърна г-жа Йосифова. Клиентката ни – брокер на недвижими имоти, отишла в Агенцията по вписванията за обичайна проверка в публичния имотен регистър. Трябвало да провери нотариалния акт на имот за сделка на неин клиент. Всеки, правил подобна справка, знае как доскоро ставаше това – отивате в  съответното подразделение на Агенцията по вписванията (АВ), където на съответното гише по ЕГН  правите справка за имотите и сделките с тях на конкретно лице – в справката излизат всички недвижими имоти, собственост на лицето, описани по нотариални актове. Ако се интересувате от конкретен имот – искате справка за имота, като сочите номера, тома и годината на нотариалния акт. Тези действия на службите по вписвания са регламентирани в Правилника за Вписванията (ПВ) – чл.39 – чл.40. При желание от страна на заявителя, деловодителките копират поискания нотариален акт и предоставят обикновени ксерокопия.

 

Нашата клиентка извървяла гореописаните стъпки (за брокерите на недвижими имоти това е всекидневие), докато стигнала до последната - поискала да й се предостави копие на хартиен носител от нотариалния акт. Тогава деловодителката й обяснила, че от 1 август 2014 Правилникът за вписванията е изменен, като след тази дата службите по вписванията имат право да издават единствено заверени преписи от актовете, а те се издават само на страните, на техните правоприемници или представители по закон или по упълномощаване (чл. 51, ал.1 ПВ). На обикновените заявители се предоставя единствено визуален достъп. Йосифова се зачудила как точно ще стане това, след като в София целият регистър е дигитализиран, а компютрите се намират в гишетата на деловодството и гражданите нямат достъп до тях. Служителката я успокоила – принтирала й нотариалния акт, дала й го да го прочете, да се запознае с него, ако иска да си препише каквото намери за добре, след което скъсала хартиеното копие. Тази мярка, според служителката, била въведена, за да се препятстват злоупотребите при сделки с недвижими имоти.

 

Йосифова потърси мнението на ПДИ дали с тези изменения не се ограничава публичността на имотния регистър, гарантиран от чл.8, ал.1 на Закона за Кадастъра и Имотния регистър (ЗКИР). Допустимо ли е подзаконов нормативен акт да въвежда ограничение пред общия ред за свободен достъп регламентиран от закона? Как точно въведените ограничения ще препятстват злоупотребите и измамите при сделки с недвижими имоти?

 

Коментар

 

В края на юли на http://www.strategy.bg действително е публикувана информация за предлаган проект за изменение и допълнение на Правилника за вписванията. Публикувани са текста на проекта, както и доклад от Министерство на правосъдието – техните текстове  могат да бъдат открити на - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1328

 

В публикуваните текстове за проекта обаче отсъства разпоредба, която да ограничава предоставянето на обикновени справки от регистрите, съответно в  доклада към проекта липсват мотиви и обосновка какво налага подобни изменения.

В окончателно приетия от МС текст обаче, съответно в обнародвания обновен ПВ, е допълнена разпоредбата на чл. 51 от правилника, с която (Нова - ДВ, бр. 63 от 2014 г.) Агенцията по вписванията не предоставя незаверени копия на вписани актове.

 

До какво довежда прилагането на тази нова разпоредба - ПВ, чл.51,ал.4?

 

От една страна имотният регистър е публичен и всеки има право на достъп до информацията от него, но съгласно новите изменения този достъп е ограничен единствено до това заявителите само визуално да се запознаят със съдържанието на нотариалните книги и актове, но не и да получават техни копия на хартия. Считаме, че така действително се ограничава предвидената от закона пълна публичност на имотния регистър, като за това липсват мотиви и рационално обяснение, какво налага точно тази промяна.

 

На първо място, основният нормативен акт, регулиращ тази материя, е Законът за Кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Съгласно Чл.1 на ЗКИР, това е законът, който урежда организацията, финансирането, създаването, воденето и ползването на кадастъра и имотния регистър, чл.8 на същия закон гарантира пълната публичност на регистъра, като в него е записано, че кадастърът и имотният регистър са публични.

Иначе казано, ЗКИР въвежда основните стандарти при воденето и ползването на имотния регистър, а подзаконовата нормативна уредба следва единствено да детайлизира тази уредба, но не и да въвежда нови положения в нея или да поставят под условие публичността на регистъра.

 

На следващо място новоприетата разпоредба нарушава чл.37, ал.4 от ЗКИР, чиято разпоредба задължава службите по вписвания да предоставят справки в писмен или цифров вид. Тук законодателят за пореден път съзнателно разграничава обикновената справка (устна - чл.43 от ПВ или писмена – чл.44 от ПВ) от т.нар удостоверение, което се издава единствено на легитимирана страна, съгласно чл.45 от ПВ. Принципно, освен писмени справки, службите по вписванията предоставят и обикновени ксерокопия от нотариалните актове.

 

В този смисъл е налице противоречие между разпоредбата на чл.8 и чл.37,ал.4 от ЗКИР и новата алинея 3 на чл.51 от ПВ. А съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, следва да се приложи по-високият по степен акт. На практика обаче трудно можем да си представим как обикновените служители в службите по вписванията на своя глава прилагат разпоредбата на основния закон и пренебрегват новата, макар и проблемна разпоредба на чл.51,ал.3 от Правилника за вписванията.

 

На последно място проблем представлява и начинът на приемане на тази разпоредба, защото тя е приета „на тъмно”, без необходимото обществено обсъждане, без  мотиви и обосноваване на необходимостта от тази промяна, в нарушение на чл.28 от Закона за нормативните актове.

 

След публикация в сайта Биволъ относно проблема с изменението и допълнението на ПВ,[1] Агенцията по вписванията оповести, че няма да промени практиката си да предоставя копия от нотариални актове.[2] Варненското Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) е оспорило законосъобразността на чл.51,[3] ал.3 от Правилника за вписванията пред Върховния административен съд.[4]

 

Считаме, че най-адекватното решение в този случай е новият Министерски съвет да преосмисли горепосочените изменения и да отмени проблематичната алинея 3 на чл.51 от Правилника за вписванията, каквато възможност му е дадена от Административнопроцесуалния кодекс.

 



[1] Вж. публикация от 14 август 2014 г. на адрес: https://bivol.bg/oresharski-imoten-registar.html,

както и публикация от 15 август 2014 г. на адрес: https://bivol.bg/imoten-registur-copy.html

[4] По жалбата е образувано дело по описа на ВАС: http://www.sac.government.bg/court22.nsf/0fa262f195771fd8c22566600042ebb5/e590fa0c175e4075c2257d4000471e4b?OpenDocument

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.