адв. Стефан Ангелов, ПДИ

Стефан Ангелов

В последните години някои задължени субекти по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се оплакват от водените срещу тях дела с единствената, според органите, предполагаема цел за печелене на разноски за адвокатско възнаграждение. Трудно е да се докаже или приеме в правовата държава, че по принцип упражняването на основни човешки права като правото на защита и правото на достъп до информация могат да се упражняват с цел злоупотреба. В същото време обаче съдебната практика навежда случаи на използване на акцесорното право на разноски с цел обогатяване. Правовият ред предполага защита от злоупотреби с права. Как се прилага той и в какви случаи?  Един от поставящите се ключови въпроси е как да се избегне недопустимият риск от ограничаването по принцип на основни права при създаването на пречки срещу предполагаеми злоупотреби, чието доказване е в най-добрия случай условно. 

С настоящия кратък текст обръщаме внимание на няколко дела, в които Върховният административен съд дава примери как в съдебната фаза да се извърши необходимият баланс между основните права и защитата от злоупотреба с правото на разноски. Интересно в случая е, че в разгледаните осем съдебни акта страните и фактите по делата са много често същите или много близки. Оттам се е създала и възможността за съда да изгради стабилна съдебна практика. Разгледаните актове заслужават по-разширен теоретичен коментар, но за краткост изложението ще се съсредоточи основно върху мотивите на върховните съдии и дебата между тях. Въпреки че доста по-голямата част от съдебните актове следват една посока, практиката не е изцяло еднородна, затова ще бъде посочен изрично елементът на разминаване, а именно – как се установява злоупотребата. По-долу ще бъдат представени накратко основните стъпки от разсъжденията на съда за целта на тяхното разбиране и приложение в практиката.

Подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно [1]


Във всички разглеждани актове върховните съдии подчертават свободата на гражданите да започнат административно производство по чл. 24, ал. 1 от АПК, както и да защитават правата си. Според тях производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация. Сезиращият субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната норма, регламентираща възникване на административно правоотношение. Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. В процеса на развитие на това правоотношение, носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт поначало е правомерно. [2

Нещо повече, според върховните съдии подаването на идентични заявления за достъп до обществена информация не прави жалбата неоснователна. Дали жалбата е основателна или неоснователна се преценява с оглед оспорвания административен акт, конкретните факти и обстоятелства, и твърдения на страните. Свързаността на лицата също не обуславя неоснователност на жалбата. [3]

Злоупотребата с право

Като изключение от принципа върховните съдии допускат, че съществува възможност за злоупотреба, както с правото на жалба, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие, включително и договаряне на процесуално представителство с цел "правене на разноски", а не "получаване на правна помощ и защита". [4] Разпоредбата на чл. 3, предложение първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. [5] Така злоупотреба с право ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ), но и в противоречие с обществения интерес. [6]

Според върховните съдии правото на жалба на гражданина /организацията/ в административното правораздаване не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията /държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган – съответния съд. [7] Недобросъвестното упражняване на правото на жалба, когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Такива последици могат да бъдат целени от жалбоподателя в евентуално начисляване на такси за образуване на дела и разноски за адвокат от административния съд спрямо задължения субект. [8]

Може да смята, че всички състави на ВАС в разгледаните актове са съгласни с дотук изложените виждания. За сметка на това се появява несъгласие относно начинът на установяване и недопускане на злоупотребата с право.

Задължение на съда да провери за наличие на злоупотреба с процесуални права

Според повечето съдебни състави злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да не зачете действието, извършено при условията на злоупотреба с право или да отчете недобросъвестното поведение по друг подходящ за конкретната ситуация начин, за да възпрепятства бъдещо подобно поведение. Липсва забрана злоупотребата с право да се установи от съда, пред който се извършва съответното действие, за да е възможно съобразяването на правните последици от това недобросъвестно поведение. [9] Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд, който се основава на изследване поотделно и в съвкупност на събраните в съответния казус доказателства. [10]

Върховните съдии допълват, че при упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично възражение от ответната по делото страна за присъждането им с твърдения за злоупотреба с право – в случая конкретно по отношение присъждането на адвокатско възнаграждение, съдът дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която е оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително акцесорни, от недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо. [11]

Според върховните съдии последствието при установяване на факта на недобросъвестно упражнени процесуални права от жалбоподателя по смисъла на чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е, че акцесорното право на адвокатско възнаграждение на адвоката му не следва да бъде признато с оглед недопускане целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект. [12]

Други състави на ВАС в по-редки случаи не са съгласни, че съществува подобно правомощие за съда да се произнася по въпроса за злоупотреба с правото на разноски и смятат, че установяването на злоупотребата с право и произтичащите от нея вреди подлежат на изследване в отделен исков процес. [13]

Фактите квалифицирани като злоупотреба

Остава да разгледаме фактите, които са квалифицирани от съда като злоупотреба с право. Те в повечето дела са много близки, ако не и еднакви.

В три от делата става дума за значителен брой заявления по ЗДОИ (24), подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на явен стремеж към злоупотреба с процесуални права с цел облагодетелстване. [14]

В друго дело се касае за значителен брой заявления по ЗДОИ от множество лица с роднински връзки между част от тях, подали искания за предоставяне от един същ задължен субект по ЗДОИ, на идентична информация с тази, претендираната от жалбоподателката пред първата инстанция, и съответно образувани административни дела, по част от които процесуално представителство е осъществявано от един и същи адвокат, които обстоятелства изключват неумишлено поведение и указват на упражняване на процесуални права с цел облагодетелстване, изразено в получаване на разноски. [15]

В друг случай установените от административния съд факти са, че по делото са представени девет броя заявления за достъп до обществена информация с идентично съдържание, като всички лица са посочили един и същи адрес за кореспонденция, а също роднински връзки межди част от тях и осъществяване на процесуално представителство на повечето от тях от същия адвокат, който е и сам заявител по някои производства. [16]

В обобщение на краткото представяне по-горе може да се заключи, че изглежда върховните съдии във всички разгледани актове са съгласни, че определени процесуални действия – най-вече искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение – могат по изключение да съставляват злоупотреба с право. Според по-голямата част от практиката, пет от осемте разгледани съдебни акта, съдът е длъжен, при повдигнато възражение за злоупотреба с правото на разноски, да разгледа фактите и ако установи злоупотреба, да не уважи искането за разноски. За да постигне тази цел обаче ответникът трябва първо да повдигне възражението и второ да докаже злоупотребата. Трябва да се подчертае също, че тази практика на ВАС илюстрира защита в съдебна фаза и не засяга административното производство преди това. Тъй като става дума за изключение от принципа на правото на защита, във всяко дело евентуалната злоупотреба трябва да се докаже конкретно.


[1] Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд
[ 2 ]Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд, Пето отделение
[ 3 ] Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд, Пето отделение

[4Решение № 12413 от 18.09.2019 г. по адм. д. № 12811/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[5]Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[6]Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[7] Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд

[8] Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд; Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[9] Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд; Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[10] Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд

[11]Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд; Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение

[12]Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд

[13]Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд; вж. в този смисъл и Решение № 9574 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 3548/2018 на Върховния административен съд;  Решение № 14629 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 3257/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Решение № 12413 от 18.09.2019 г. по адм. д. № 12811/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение; Решение № 14608 от 30.10.2019 г. по адм. д. № 6834/2018 на Върховния административен съд

[14] Особено мнение на съдия Мария Николова към Решение № 9574 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 3548/2018 на Върховния административен съд; Определение № 1502 от 30.01.2020 г. по адм. д. № 840/2020 на Върховния административен съд; Решение № 15495 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 3678/2018 на Върховния административен съд

[15]Решение № 14608 от 30.10.2019 г. по адм. д. № 6834/2018 на Върховния административен съд; Решение № 9574 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 3548/2018 на Върховния административен съд; Решение № 12413 от 18.09.2019 г. по адм. д. № 12811/2018 на Върховния административен съд

[16]Определение № 13243 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 11401/2019 на Върховния административен съд

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.