Обзор 2019
Ралица Кацарска, ПДИ

Европейски съюз

 

Декември 2019: 10 години от влизането в сила на Хартата на основните права на ЕС. Тя бе прогласена през 2000 в Ница от Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия и влезе в сила след приемането на Договора от Лисабон на 1 декември 2009. Според  член 11 от Хартата: „Всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите“. В Хартата правото на достъп до информация/документи бе заложено в Член 42:   

„Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава-членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“. По повод десетата годишнина от прилагането на Хартата, ЕК публикува и изследване на Евробарометър относно запознатостта на гражданите с Хартата.

 

На 26 ноември 2019 Войчех Виевиоровски беше избран за ръководител на Европейския надзорен орган за защита на личните данни. Досега той бе заместник на Джовани Бутарели. Участниците в Комитета на постоянните представители на държавите членки в ЕС (Coreper) и Комитета по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП (LIBE) гласуваха неговия избор за следващия 5-годишен мандат.


ЕС предвижда през 2021 да има по-добра защита за служителите, разкриващи нередности. На 7 октомври 2019 Европейският съвет прие Директива за защита на лицата, докладващи за нарушения на правото на Съюза. Тя определи нови правила за защита на разкриващите нарушения (whistle-blowers), които се очаква да спестят „от 5,8 до 9,6 млрд. евро всяка година за ЕС като цяло“. Новите правила изискват създаването на безопасни канали за докладване както в рамките на организация - частна или публична, така и на държавните органи. Освен това ще осигурят високо ниво на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения срещу отмъщение и изискват от националните власти адекватно да информират гражданите и да обучат държавните служители как да се справят с разкриването на нередности. През 2020 и 2021 държавите членки трябва да транспонират Директивата в националните си законодателства. 

Съдът на ЕС постанови, че резултатите от изследванията на глифозат не могат да се пазят в тайна. Съдът на ЕС реши, че общественият интерес надделява над търговските интереси при достъпа до информация до проучванията на глифозат (хербицид, използван за борба с плевелите, на първо място в света по производство), проведени от Европeйската агенция за безопасност на храната (EFSA). Затова Съдът отмени отказа на EFSA да предостави достъп до проучванията за глифозат. Информацията бе поискана от изследовател и трима евродепутати от партията на Зелените, загрижени, че хербицидът може да се окаже канцерогенен.

 

Фейсбук публикува правила за прозрачност във връзка с европейските избори. Политическите реклами в ЕС трябва да имат етикет „платено от“ (paid for by) и да бъдат ограничени до държавите, от които произлизат. Това съобщи американският технологичен гигант Facebook в опит да спре злоупотребите преди изборите през май 2019 за европейски парламент. Етикетите, идентифициращи рекламодателя, както и нова база данни с допълнителна информация кои са рекламодателите, колко са платили, към кого е насочена рекламата, са достъпни онлайн от 29 март 2019. Всички реклами, които не отговарят на новите условия, се свалят от интернет от средата на април 2019. Ограниченията означават, че политическите групи в ЕС няма да могат да ползват платформи на социалните медии за провеждане на пан-европейски кампании. Плановете на Фейсбук идват на фона на дебата как да се прави разлика между новини, политика, реклама и информация. Те са резултат и от това, че европейските лидери алармираха относно „вътрешните и външните аспекти на дезинформацията“ в Европа и необходимостта „да се защитят европейските и националните избори“.

 

Европейската комисия (ЕК) отчете изпълнението на Регламент 1049 за 2018 година. Европейската комисия е получила рекорден брой искания за предоставяне на документи, според доклада за прилагането на Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на ЕП, ЕК и Съвета, публикуван на 29 юли 2019. Гражданите на ЕС са подали заявления за достъп до документи 6 912 пъти през 2018. През същата година най-много заявления за достъп до информация са подадени в генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (11%), следвана от генералния секретариат (6,7%) и генерална дирекция „Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество, малки и средни предприятия“. Според статистиката почти половината от заявленията идват от Белгия и това е естествено, защото голяма част от журналистите, НПО и юридически фирми се намират в Брюксел. Наблюдава се увеличаване на документи, предоставени след редактиране (заличаване) на информацията. Най-честите причини за заличаване са защита на личната неприкосновеност и защита на търговските интереси.

 

Европейският омбудсман приветства холандската инициатива за прозрачност на ЕС. На 19 юни 2019 Емили О`Райли излезе със съобщение до медиите, в което приветства инициативата на холандското правителство, подкрепена от Естония, Ирландия, Люксембург, Словения и Швеция, да се подобри прозрачността в Съвета на Европейския съюз. На 18 юни правителствата на гореспоменатите държави подписаха non-paper, озаглавен „Увеличаване на прозрачността и отчетността: ключ към по-добро функциониране на ЕС“. Става дума за публикуване на повече законодателни документи и за повече откритост на преговорите в триалога (между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС), което да доведе до осведоменост и включване на гражданите в процеса на взимане на решения. И до споделена отговорност при взимането на решения на европейско ниво. „Европейците имат право да знаят какво правят техните правителства в Брюксел. Стратегическата програма на Европейския съвет е възможност за модернизиране на взимането на решения в ЕС, подобряване на отчетността и преодоляване на дезинформацията“, заяви  Емили О`Райли.

 

Лични данни

 

GDPR: година по-късно. През май 2018 влезе в сила Общият регламент за защита на данните  (GDPR) и вече има доста публикации, свързани с прилагането му. В началото на 2019 се появи доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на регламента. През май 2019 Европейската комисия излезе със специално прессъобщение по повод първата година от прилагането на Регламента, с което се посочва напредъка в развитието на политики и правила, както и познатостта им сред заинтересованите.

Според проучване на Евробарометър:

  • 67% от европейците са чували за регламента;
  • 57% от европейците знаят, че в тяхната страна има орган, отговорен за защитата на техните права относно личните данни;
  • 20% знаят кой държавен орган е отговорен;
  • 144 376 е общият брой на запитванията и жалбите до съответния орган;
  • най-много оплаквания има в областите телемаркетинг, промоционални имейли и видеонаблюдение;
  • 89 271 е броят на уведомленията за нарушаване на данните.


Нидерландия: Сайтовете трябва да позволяват на посетителите да отказват проследяване.
Сайтове, които позволяват достъп на посетителите (само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението им) не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това бе основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландският орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019. В тълкуването ръководителят на DPA подчерта, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск, това е незаконно. Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на сайтове или които позволяват общ анализ на посетителите. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без никаква форма на натиск. Накратко, свободното разрешение на потребителите трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани, разрешението не се дава по свободен начин. Не са приемливи практиките да се  насочват хората към „да“, без действително да знаят за какво са съгласни.

 

Международни инициативи

 

Укрепване на устойчивото развитие чрез достъп до информация. На 17 юли 2019 в Ню Йорк на политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие бе представен  докладът на ЮНЕСКО, оценяващ гаранциите на държавите за достъпа до информация и международния напредък на тяхното изпълнение. Докладът включва 43 държави, участвали в доброволния национален преглед (Voluntary National Reviews – VNR). Форумът в Ню Йорк е централна платформа на ООН за проследяване и преглед на Програма 2030 за устойчиво развитие и предоставя пълно и ефективно участие на държавите членки. Чрез Международната програма за развитие на комуникациите (IPDC) ЮНЕСКО наблюдава и отчита изпълнението на индикатор 16.10.2 от Целите за устойчиво развитие (SDG). Съветът към IPDC, състоящ се от 39 държави членки, призова всички свои членове на 31-та сесия през ноември 2018 да наблюдават напредъка в достъпа до информация чрез доброволния национален преглед (Voluntary National Reviews – VNR). За да подпомогне измерването и отчитането, ЮНЕСКО разработи методология, която включва две проучвания. Първото обхваща контролните органи на централно ниво и включва въпроси като какви органи са създадени, колко жалби са подадени и какво се е случило с тях, какво е предприето за повишаване на осведомеността на гражданите и какви са стандартите за управление на записите в администрацията. Второто проучване е насочено към специално избрани публични институции и разглежда какво те са направили за прилагането на закона, дали имат определен служител, отговарящ за достъпа до информация, помагат ли на гражданите при подаване на заявления, какъв е процесът на подаване и обработване на заявления и на активно разпространение на информация.

 

Съвместна декларация: Предизвикателствата пред свободата на словото през следващото десетилетие. На 10 юли 2019 на Световната конференция за медийна свобода (Global Conference for Media Freedom) специалните докладчици за насърчаване и защита свободата на словото на ООН, Организацията на Американските държави (OAS), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) и Африканската комисия за права на човека и народите (ACHPR) приеха Двадесетата съвместна декларация: Предизвикателства пред свободата на словото през следващото десетилетие. Декларацията е резултат от консултация с Article 19, Глобална кампания за свобода на словото и Център за право и демокрация (CLD). Декларацията разглежда три основни предизвикателства: създаване на благоприятна среда за упражняването на свободата на словото; изграждане и поддържане на свободен, отворен и приобщаващ интернет; заплахата от контрол на частните фирми върху цифровите комуникационни системи.     

 

ООН обяви 28 септември за Международен ден на всеобщия достъп до информация. На 15 октомври 2019 Общото събрание на ООН прие Резолюция L.1, с която обяви 28 септември за Международен ден на всеобщия достъп до информация. Прессъобщение относно Резолюцията на Общото събрание на ООН (на английски език): https://www.un.org/press/en/2019/ga12201.doc.htm

 

Глобален инструмент за оценка на правото на информация. На 12 ноември 2019 на мирния форум в Париж бе представена и пусната онлайн Изчерпателна методология за оценка изпълнението на правото на информация (Right to Information Implementation Assessment: Comprehensive Methodology). Методологията е разработена пилотно в Пакистан от екипа на Център за право и демокрация през 2017-2019 година. Чрез методологията ще се оценява как различните участници изпълняват задълженията си, определени в законите за право на информация.  

 

 

Законодателство

 

Италия вече налага санкции за висши държавни служители, които не изпълняват задълженията за активно публикуване на информация или „отказват, отсрочват или ограничават“ достъп до информация на подадени заявления извън обсега на ограниченията, предвидени в Закона за свобода на информация. Тези промени са въведени с бюджетния закон, одобрен на 16 декември 2019. Текстът на италиански език четете на страница 54 ТУК.  

 

Испания опитва да ограничи правото на търсене на информация до граждани с валидни ID номер, електронна поща и мобилен телефон. На 12 април 2019 неправителствената организация Access Info Europe излезе със съобщение, критикуващо тази система, тъй като тя е дискриминация спрямо заявители, които не са граждани или жители на Испания или нямат мобилен телефон. „Правото на информация е човешко право, така че всеки трябва да има възможност да го упражнява, независимо от своята националност или технически средства“, подчертава Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на Access Info Europe. Отмяната на изискването за ID е един от ангажиментите в третия план за действие на Испания в инициативата „Партньорство за открито управление“, след като гражданското общество изрази тревога, че издаването на дигитален сертификат за удостоверяване на идентичността е твърде тежко (само 13% от испанците имат такъв сертификат). Access Info Europe иска опростяване на процедурата, за да се позволи на всеки с достъп до интернет да подава заявление.

 

През 2019 година около 120 държави по света имат закони, регулиращи правото на информация. Някъде законите съответстват на международните стандарти, другаде се нуждаят от значителни подобрения. Законодателството обаче е само половината от битката. Без пълно прилагане законите имат малък шанс за успех.

 

Подготви Ралица Кацарска

по материали от FOIAnet, EUobserver, European Council, Article 19, Access Info Europe, Блог „Медийно право“

 

 

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.